Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………….
гр. София, 27.01.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в.гр.д. № 15272 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалби на „РОС П.“ ЕООД, „В.П.“
ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“
ЕООД (л. 6-9), на „В.П.“ ООД (л. 10 -18), на В.Б.А. (л. 88-97) и на Р.Ж.Б. (л. 169-172), срещу разпределение, извършено
с разпореждане от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 по описа
на ЧСИ М.Б..
Р.Ж.Б. и останалите жалбоподатели –
юридически лица, твърдят, че разпределението не е правилно, тъй като по първи
ред са начислени две такси – една по чл. 20 и една по чл. 26 от Тарифата по ЗЧСИ
(по-долу „Тарифата“ или ТТР ЗЧСИ). Според тях таксата следва да е само една като
се позовават на чл. 73, ал. 4 ГПК. Те смятат, че разпределението не е
законосъобразно и поради това, че длъжникът е упражнил правото си по чл. 76 ЗЗД
да посочи кое вземане погасява, но това не е било съобразено от ЧСИ.
Освен жалбата си, Р.Б. е подал и молба за
присъединяване към въззивна жалба, с която иска да се
присъедини към жалбата на юридическите лица.
„В.П.“ ООД и В.Б.А. също считат, че
разпределението не е правилно, защото ЧСИ е начислил две такси – една по чл. 20
и една по чл. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, вместо една такса на основание чл. 73 ал.
4 ГПК. Освен това заявяват, че банката не е имала вписана ипотека върху
продадените имоти и затова вземанията ѝ не били привилегировани. Поради това,
разпределените на банката 686 173,15 лева е следвало да са в седми ред. Твърдят
още, че: 1/ сборът от разпределените суми дава различна стойност от тази, която
е посочено, че е разпределена; 2/ законната лихва върху всяка една от
главниците по двата изп.листа не е правилно изчислена;
3/ погасяването на двете задължения на банката е следвало да е с пропорцията,
формирана от размера на задължението спрямо общия размер на дълга, което не е
сторено; 4/ по изп.дело са постъпили суми от друго изп.дело и са извършвани и други продажби, по които са
постъпвали суми, но те не са отразени в разпределението и не е ясно дали са
намалили размера на дълга, както е следвало да стане; 5/ за размера на дълга е
било постановено решение, с което е прието, че от общото задължение следва да
се приспаднат 27 673,56 лева – вземания на длъжника към кредитора – взискател.
Освен тези аргументи, в жалбата си В.А.
твърди, че разпределението не ѝ е било предявено в качеството ѝ на
кредитор. За него научила от другия взискател с писмо
на 06.08.2019 г. Тя смята, че в първи ред е била разпределена сума, за която не
било ясно как е формирана (не било ясно как е формирана всяка една от таксите
по тарифата на ЗЧСИ).
В срока за отговор, ответникът по жалбата „Б.П.Б.“ АД,
е изразил становище. С него той е заявил, че : 1/ всички жалби са
неоснователни, защото разпределението е правилно извършено и е съобразено с
указанията на САС и задължителната практика на ВКС; 2/ банката има учредена
ипотека върху продадените имоти, която е била подновена и затова тя има
качеството на привилегирован кредитор. По отношение на жалбата на В.А., банката
смята, че същата е недопустима, тъй като жалбоподателката
не е присъединен взискател по изп.дело.
Според банката недопустима е и жалбата на Р.Б., тъй като е просрочена.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които е изразил становище, че жалбите на Р.Б. и на В.А. са
недопустими с посочените от банката аргументи. ЧСИ е заявил още, че имотът е бил ипотекиран, което е било
удостоверено с нот.акт и удостоверение за тежести.
Ипотеката е била учредена, за да обезпечи две вземания. Затова те са били
удовлетворени съразмерно. Според ЧСИ чл. 76, ал. 1 ЗЗД, който дава право на
длъжника да посочи кое вземане погасява (когато сумата не е достатъчна да
погаси всички), не се прилагал при изп.производство, каквото било и решението на САС по предходната
жалба. Затова според съдебният изпълнител разпределението е правилно и
законосъобразно, като е и съобразено с решението на САС по предходната жалба
срещу разпределение на ЧСИ на суми постъпили от продажбата на същия имот.
Съдът, като
прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ с рег. № 838 от КЧСИ е образувано по молба от 02.10.2012 г. въз основа на
изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС,
ГО, 75 състав (молба и изп.лист, л. 1-3 от изп.дело). Към същото дело е присъединено и вземането на
банката по изп.лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. №
36219/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав. Вземанията произтичат от два
договора за банков кредит - № 032/2007 от 16.01.2008 г. и № 033/2007 от
16.01.2008 г.
Видно от нотариалния акт от 29.02.2008 г., за обезпечаване вземанията на
банката по двата договора за кредит, в полза на „Б.П.Б.“ АД е учредена
ипотека върху ГАРАЖ № 3 и МАГАЗИН № 4, находящи се в
жилищна сграда с магазини в гр. София, СО - район „Връбница“ (нотариален акт,
л. 69-72, том 1 от изп.дело). Това се потвърждава и
от приетите справки в имотния регистър (л. 541-542, том 2 от изп.дело) и удостоверения (л. 569 и л. 575, том 2 от изп.дело).
На 12.05.2014 г., В.А. и „В.П.“
ООД са подали молби до ЧСИ Б., с които са поискали да бъдат конституирани като взискатели по образуваното изп.дело.
В.А. е приложила удостоверение, от което е видно, че има неудовлетворен остатък
от вземане за необходими и полезни разноски за имот – апартамент в гр. София,
ж.к. Младост, както и разноски по изп.дело на ЧСИ М..
„В.П.“ ООД е заявило, че има вземане по изп.лист
срещу „В.П.“ ЕООД (с настоящо наименование „Р.П.“ ЕООД). С постановление на ЧСИ
те са конституирани като взискатели (вж. молба и
удостоверение, л. 444-445, том 2 от изп.дело и молба,
л. 447, том 2 от изп.дело).
След извършена публична продан в
периода 16.12.2016 – 16.01.2017 г. на гараж № 3 и магазин № 4, ЧСИ Б. е
изготвил разпределение (л. 1119-1021, том 4 от изп.дело).
Той е разпределил сумата от 713 102,00 лева, както следва:
-
По
първи ред: 24 115,14 лева такси и разноски, дължими на съдебния изпълнител
(19 192,50 лева по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ; 3 576,64 лева по т. 20 от
ТТР към ЗЧСИ и др.); 300 лева на „Б.П.“ АД за възнаграждение на вещо лица;
-
По
втори ред : 2 813,71 лева – на „Б.П.“ АД за данък недвижим имот и натрупаната
лихва за забава;
-
По
трети ред: 686 173,15 лева – на „Б.П.“ АД в качеството му на обезпечен
кредитор с вписани ипотеки върху продадените имоти
„Р.И.“ ЕООД, „Р. П.“
ЕООД, Р.Ж.Б., „Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и „В.П.“ ЕООД са обжалвали частично разпределението, извършено с
разпореждане от 09.05.2017 г. (л. 1085-1088, том 4 от изп.дело).
Жалбоподателите са заявили, че са
съгласни с така извършеното разпределение по първи и втори ред и в тази част го
смятат за правилно, но според тях то е незаконосъобразно в частта, в която
е извършено удовлетворяване на вземанията на банката за сумата от
686 173,15 лева. Жалбоподателите считат,
че съдебният изпълнител не е спазил правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и затова са поискали от съда да отмени разпределението.
С влязло в сила
решение на САС е потвърдена отмяната на разпределението и делото е върнато на
ЧСИ за извършване на ново разпределение на сумата от 686 173,15 лв. при
съобразяване на мотивите в решението на съда. Съдът е приел, че „неоснователно се поддържа от участниците в
производството, че вземанията по кредитите следва да се погасят по друг начин,
а не съразмерно, както изисква чл. 136, ал. 3 ЗЗД“. САС се е произнесъл по
аргумента на жалбоподателите за приложимост на правилата на чл. 76 ЗЗД.
Съставът на апелативния съд е приел, че изборът на длъжниците
не обвързва съдебния изпълнител. Приел е още, че в случая погасяване на сумите,
подлежащи на разпределение на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ЗЗД по съразмерност, следва да се извърши по реда
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата, без значение какъв е видът на лихвата. Изрично съставът на САС е
посочил и пропорцията, която трябва да изчисли съдебния изпълнител и с която
съразмерно трябва да се погасят двете задължения към банката. При нея в
числителя следва да бъде подлежащата на разпределение сума, а в знаменателя –
общото задължение към взискателя (л. 1607-1613, том 5
от изп.дело). Така Софийски апелативен съд е върнал изпълнителното
дело на частния съдебен изпълнител за извършване на ново разпределение на
сумата 686 173, 15 лв. при съобразяване на мотивите в решението на САС.
На
08.07.2019 г., ЧСИ Б. е изготвил разпределение на сумата от 713 102,00
лева, постъпила по публичната продан на магазин № 4 и гараж № 3. Първите два
реда от разпределението са идентични на тези от обжалваното разпределение
(л.1615-1616, том 5 от изп.дело). В трети ред,
съдебният изпълнител е посочил, че останалата сума от 686 173,15 лева се разпределя съгласно указанията на САС. Той
е съобразил, че сумите на двете вземания по двата договора за кредит, за които
банката е представила изпълнителни листове от 24.09.2012 г. и от 01.10.2012 г.
са повече от събраната цена на продаденото имущество. Посочил е, че
задължението по изп. лист от 24.09.2012 г. е 603 469,96 лева, формирано от:
343 285,50 лева – главница; 246 563,96 лева – законна лихва за
периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 905,20
лева лихви (11 522,66 лева възнаградителна лихва
за периода 24.02.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382,54 лева за
периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.); 1 430,30 лева – такса и 285,00
лева нотариална такса. По същият начин по пера е посочено и задължението по изп.лист от 02.10.2012 г. от общо 706 700,61 лева е формирано от: 404 545,36 лева – главница; 290 563,66 лева –
законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението
(08.07.2019 г.); 9 788,91 лева лихви (9 306,21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012
г. и наказателна лихва от 482,70 лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012
г.); 1 517,68 лева –такса и 285,00 лева нотариална такса.
След
това, съдебният изпълнител е посочил, че подлежащата на разпределение сума,
разделена на сбора на вземанията по двата изп.листа
формира пропорция от 0,********* [686173,15/(603469,96+706700,61)]. С тази
пропорция съразмерно са погасени вземанията по двата изп.листа.
По този начин от вземането за 603 469,96 лева са погасени 316 054,18 лева (603
469,96х0,*********), а вземането по другия изп.лист
за 706 700,61 лева е погасено с 370 118,97 лева (706 700,61х0,*********).
След това ЧСИ е посочил, че с тези две суми следва да се погасят първо таксите,
след това лихвите и накрая остатъка да се отнесе за погасяване на главницата.
Така по договора за кредит с № 32/2007 г. са изцяло погасени: 1 430,30 лева – такса
и 285,00 лева нотариална такса; 11 522,66 лева възнаградителна
лихва за периода 24.02.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382,54
лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.; 246 563,96 лева – законна
лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.).
След погасяването изцяло на тези вземания е формиран остатък от 55 869,72
лева, който е отнесен от ЧСИ за погасяване на част от главницата по кредита.
По
същия начин е подходил съдебният изпълнител и с вземанията по другия кредит. Със
сумата от 370 118,97 лева са погасени изцяло: 1 517,68 лева –такса и 285,00 лева нотариална
такса; 290 563,66 лева – законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на
разпределението (08.07.2019 г.); 9 788,91 лева лихви (9 306,21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012
г. и наказателна лихва от 482,70 лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012
г). След това погасяване е формиран остатък от 67 963,72 лева, който е отнесен
за частично погасяване на главницата.
На
11.07.2018 г., ЧСИ е уведомил „Р.П.“ ЕООД, Р.Ж.Б., „Р.И.“ ЕООД, Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“
ЕООД, „В.П.“ ЕООД и „В.П.“ ООД че на 18.07.2019 г. ще предяви направеното разпределение
(съобщения и разписки, л. 1624-1635 и л. 1644-1645, том 5 от изп.дело). Р.Б. е присъствал на посочената дата и е получил
копие на разпределението (протокол, л. 1659, том 5 от изп.дело).
На
22.07.2019 г. „Р.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД и
„В.П.“ ООД са подали жалби срещу разпределението (л. 1667-1680, том 5 от изп.дело). ЧСИ е уведомил жалбоподателите да внесат
държавна такса (уведомления, л. 1919-1920, том 6 от изп.дело).
Такава е внесена само от „Р.П.“ ЕООД (л. 1924, том 6 от изп.дело
и л. 4 от настоящото дело) и „В.П.“ ООД (л. 1936, том 6 от изп.дело
и л. 4 от настоящото дело).
На 07.08.2019 г., В.А. е
подала жалба срещу разпределението (л. 1952, том 6 от изп.дело
и л. 88 и следващите от настоящото дело). На 22.08.2019 г. и Р.Б. е подал жалба
срещу разпределението (л. 2072, том 6 от изп.дело и
л. 169 и следващите от настоящото дело). Те също са внесли държавна такса за
техните жалби (л. 2116 и л. 2129, том 7 от изп.дело и
л. 5 от настоящото дело).
На 09.12.2019 г. Р.Б. е
депозирал молба за присъединяване към въззивната
жалба на „Р.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „В.П.“
ЕООД.
По допустимостта на жалбите:
Съгласно чл.
462, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от
съдебния изпълнител ден. Ако в тридневен срок от деня на предявяване на
разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният
изпълнител предава сумите по разпределението (чл. 462, ал. 2 от ГПК).
В настоящият
случай „Р.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, Л. П.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „В.П.“
ЕООД, „В.П.“ ООД
и Р.Б. са уведомени за разпределението. На 18.07.2019 г. Р.Б., в качеството му
на длъжник и на управител на юридическите лица, е присъствал и е получил копие
на разпределението. Тридневният срок е изтекъл на 21.07.2019 г. – неделя. Жалбите
от дружествата са постъпили на 22.07.2019 г. – понеделник. Поради
това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, тези жалби са подадени в срок
и за допустими. Жалбата на Р.Б. е
подадена на 22.08.2019 г., т.е. след срока, поради което е недопустима.
Р.Б. е поискал също да се
присъедини към въззивната жалба на останалите
жалбоподатели – юридически лица. По това искане съдът намира следното: Съгласно
чл. 463, ал. 1 ГПК, в случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с
жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278. Разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от ГПК гласи,
че, доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните
жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Именно в глава
20 на ГПК „Въззивно обжалване“ се съдържа
регламентацията на присъединяването към въззивна
жалба. Възможността е предвидена за „всеки от другарите“ (чл. 265 ГПК). Институтът
на другарството е специфичен за исковото производство и не следва да се прилага
в рамките на обжалването на разпределение, изготвено от ЧСИ. При исковото
производство, ако решението на първата инстанция не бъде обжалвано от всички
другари, то ще влезе в сила по отношение на необжалвалите лица. Тази
неблагоприятна последица е причината да се предвиди, че един от необжалвалите
другари може да се присъедини, към въззивната жалба
на друг негов другар в процеса. Именно поради това разпоредбите, касаещи
присъединяване към въззивната жалба са уредени в част
ІІ – исков процес, а не в общата част на ГПК. Затова те са специфични за
исковото производство и не следва по аналогия да намират приложение в рамките
на обжалването на разпределение, изготвено от ЧСИ. В случая с разпределението
на постъпилите суми по публична продан няма такава възможност за частично
влизане в сила на разпределението по отношение на необжалвал длъжник по изп.дело. Затова искането на Р.Б. следва да се остави без
уважение.
По отношение на жалбата
на В.А.: същата е присъединен взискател по
изпълнителното дело, който има вземане за подобрения в недвижим имот и право на
задържане върху него. Вземането което тя има е срещу лица, които не са длъжници по дело № 20128380409252. По изпълнителното дело не се извършва общо
разпределение на постъпленията, а разпределение
на постъпленията от
отделни изпълнителни способи (т.
6 от ТР от 26 юни 2015 г. по тълк.дело 2/2013 г.). В
случая ЧСИ е извършил разпределение на суми, постъпили от публична продан на
недвижимо имущество, което е различно от това, за подобренията на което В.А.
има вземане и право на задържане. Поради това, тя няма интерес да обжалва това
разпределение и жалбата ѝ е недопустима.
По основателността
на жалбите:
Оплакванията на жалбоподателите са, че разпределението
не е правилно, защото: 1/ са начислени две такси – една по чл. 20 и една по чл.
26 от Тарифата по ЧЗСИ, а следва да е само една такса на осн.
чл. 73 ал. 4 ГПК; 2/ в първи ред била разпределена сума, за която не било ясно
как е формирана – не било ясно как е формирана всяка една от таксите по
тарифата на ЗЧСИ; 3/ длъжникът е упражнил правото си по чл. 76 ЗЗД да посочи
кое вземане погасява, но това не е било съобразено от ЧСИ; 4/ банката не е
имала вписана ипотека върху продадените имоти и затова вземанията ѝ не са
били привилегировани; 5/ по изп.дело са постъпили
суми от друго изп.дело и са извършвани и други продажби
по които са постъпвали суми, но те не са отразени в разпределението и не е ясно
дали са намалили размера на дълга, както е следвало да стане; 6/ за размера на
дълга е било постановено решение, с което е прието, че от общото задължение
следва да се приспаднат 27 673,56 лева – вземания на длъжника към
кредитора – взискател; 7/ сборът от разпределените
суми дава различна стойност от посочената, че е разпределена; 8/ законната
лихва върху всяка една от главниците по двата изп.листа
не е правилно изчислена; 9/ погасяването на двете задължения на банката е
следвало да е съразмерно (с размера на задължението спрямо общия размер на
дълга), което не е сторено.
Както беше посочено, с разпореждане от 09.05.2017 г. ЧСИ Б.
е изготвил разпределение на постъпилите суми по публичната продан на двата
недвижими имота – магазин и гараж. Жалбоподателите в настоящото производство са
обжалвали това разпределение единствено
в частта му, касаеща разпределението по трети ред.
Изрично в жалбата си жалбоподателите са
заявили, че са съгласни с така извършеното разпределение по първи и втори ред и
в тази част го смятат за правилно (жалба, л. 1085-1088, том 4 от изп.дело). Така предмет
на проверка пред СГС и САС е било разпределението единствено по трети ред.
С решението на САС то е върнато в тази му част за изготвяне на ново
разпределение. Поради това, разпределението в останалата необжалвана част е
влязло в сила. Ето защо, оплакванията на жалбоподателите, посочени под № 1-2
по-горе, не следва да се обсъждат.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.
Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В случай че
разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния
съд, който я разглежда по реда на чл. 278 (така чл. 463, ал. 1 ГПК).
Настоящият състав споделя разрешението, дадено от
апелативния съд в решението по предходната жалба срещу разпределението (л. 1607-1613, том 5 от изп.дело), че в това производство не следва да се прилага
възможността на длъжника да избира кое задължение да погаси, уредена в чл. 76,
ал. 1 ЗЗД.
Така производството по обжалване на разпределението на
постъпила сума по публична продан следва да има за обхват и предмет единствено
правилността на това действие като се поставят въпроси относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии.
По отношение на кръга на взискателите,
проверката не може да се разпростре върху това дали банката има права като ипотекарен кредитор и изобщо на кредитор. Законът е
предвидил друг ред за решаването на такива спорове (освен исковото производство
по спорното материално право такава възможност е предвидена в чл. 439 и 440 ГПК, както и в чл. 464 ГПК).
При така очертания спорен предмет не е недопустимо да се
повдигат други спорни въпроси в производството пред съда, включително е
недопустимо да се оспорват правата на банката като ипотекарен
кредитор и изобщо на кредитор, както и да се твърди, че вземането ѝ е
намалено с погасяване на задължения по друго изпълнително дело, както и да се
навеждат доводи за размера на вземането ѝ (същото е приел и САС в
решението му по предходната частна жалба, л. 1607-1613, том 5 от изп.дело). Поради това оплакванията посочени под № 3-6 по-горе не
следва да се обсъждат от съда при постановяване на настоящото решение.
На следващо място се установява, че сборът на всяко от
вземанията, които банката има от всеки от двата договора за кредит, е правилно
изчислен:
|
кредит 33/2007 |
кредит 32/2007 |
|
404545,36 |
343285,5 |
|
290563,66 |
246563,96 |
|
9306,21 |
11522,66 |
|
482,7 |
382,54 |
|
1517,68 |
1430,3 |
|
285 |
285 |
|
706700,61 |
603469,96 |
Поради това, оплакването под № 7 по-горе е неоснователно.
Съдът приема, че проверката на законосъобразността на
разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми
в титулите вземания например начисляване на законна лихва до момента на
разпределението (в този смисъл: „ГПК-приложен коментар, гл. 41, стр. 1277, ИК
„Труд и право”, София 2017” и Решение № 325/13.02.2017 г. по гр.д.№348/2017 г. и Решение № 2138 от 02.09.2019 г. по в. гр. д.
№ 2256/2019 г. на САС). Затова е допустимо да се проверят оплакванията, че законната лихва не е
правилно изчислена от съдебния изпълнител.
По вземането по договора
за кредит № 32/2007 г., за което е издаден изпълнителен лист за 343 285,50 лева
главница и за законната лихва за забава за периода 26.07.2012 г. до
окончателното плащане, ЧСИ е изчислил, че същата лихва възлиза на 246 563,96
лева до датата на разпределението (08.07.2019 г.). Същата, обаче, е в по-малък
размер, а именно – 242 603,02 лева.
Това се отнася и за другото вземане за главница от 404 545,36 лева,
законната лихва върху която сума за същия период е 285 895,93 лева, а не 290
563,66 лева. Тези размери се установяват с помощта на компютърна програма, за
което не са необходими специални знания (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).
Ето защо разпределението следва да се
отмени и да се разпределят отново сумите по трети ред, като се съобрази
установения от съда действителен размер на законната лихва.
Последното оплакване в
жалбите е, че погасяването на двете задължения на банката е следвало да е
съразмерно с размера на задължението спрямо общия размер на дълга, което не е
сторено. Установи се, че ЧСИ Б. е извършил разпределението спазвайки указанията
на САС. Съдът ясно е посочил кои суми следва да стоят в числителя и знаменателя
на дробта, така, че да се получи пропорция,
съразмерно с която да се погаси задължението. Освен това, няма разлика дали
двете вземания ще бъдат погасени с пропорцията, която ЧСИ е правилно е приел (0,*********)
или с пропорция, формирана от размера на едното вземане към общия размер на
задълженията.[1]
С оглед на всичко изложено разпределението е неправилно в
частта, в която ЧСИ е извършил изчисленията за законна лихва върху главниците
по договора за кредит. Поради това, вземанията за законна лихва на банката,
които следва да се погасят са: 242 603,02 лева по договор за кредит 32/2007г. и 285 895,93 лева по
договор за кредит 33/2007г. Така общо задълженията по договора за кредит 32/2007г. са 599
509,02 лева, а по договор за кредит 33/2007г. – 702032,88
лева.
|
кредит 32/2007 |
кредит 33/2007 |
|
343285,5 |
404545,36 |
|
242603,02 |
285895,93 |
|
11522,66 |
9306,21 |
|
382,54 |
482,7 |
|
1430,3 |
1517,68 |
|
285 |
285 |
|
599509,02 |
702032,88 |
Тези суми следва да се умножат
по пропорцията, с която съразмерно да се погасят задълженията. По този начин
след погасяване на задълженията за такси и лихви по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
ще се формира по-голям остатък, който да се отнесе за погасяване на главницата.
Така по кредит № 32/2007 г. сумата, която следва да се разпредели е 313 979,72
лева (599509,02 *0,*********). Тя ще се отнесе за погасяване на 1 715,30
лева такси (1430,30+285) и 254 508,22 лева лихви
(242603,02+11522,66+382,54). След това се формира и остатъка от 57 756,20 лева[2]
|
сума за разпределение по кредит 32/2007
г. |
313979,723 |
остатък след
разпределение по 76 ЗЗД |
|
такси |
1715,3 |
312264,423 |
|
лихви |
254508,22 |
57756,20304 |
|
Остатък за отнасяне
към главницата |
57756,20304 |
|
По същият начин по
кредит № 33/2007 г. следва да се разпредели сумата от 367 674,35 (702
032,88*0,*********), която да погаси 1802,68 лева такси (1517,68+285) и
295684,84 лева лихви (285895,93+9306,21+482,7).
Така остават 70 186,83
лева за отнасяне към главницата по този кредит.
|
сума за разпределение по кредит 33/2007
г. |
367674,35 |
остатък след
разпределение по 76 ЗЗД |
|
такси |
1802,68 |
365871,67 |
|
лихви |
295 684,84 |
70186,82997 |
|
Остатък за отнасяне
към главницата |
70186,82997 |
|
Поради изложеното, обжалваното разпределение следва да
бъде отменено и на
основание чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК,
съдът следва да извърши ново разпределение на постъпилата от публичната продан
сума.
Съдът
констатира, че жалбоподателите „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД не са внесли
държавна такса за обжалване на разпределението. Тя е в размер на по 25 лева
съобразно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Затова на основание чл. 77 ГПК, следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Софийски градски съд по 25 лева държавна
такса за производството.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределението от 08.07.2019
г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с рег. № 838 от КЧСИ, в частта по трети ред, като като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
По трети ред сумата от 686 173,15 лева
се разпределя по следния начин:
1.
313 979,72 лева за вземанията по договор за кредит
32/2007 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа
на СРС, ГО, 75 състав, както следва:
-
1430,30 лева такса за периода 15.05.2012 г. –
25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715,30 лева;
-
242 603,02 законна лихва за периода от
26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522,66
лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. –
25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382,54 лева за периода от 15.06.2012 г. –
25.07.2012 г. или общо 254 508,22 лева;
-
57 756,20 лева за
главницата по кредита
2.
367 674,35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007
г. за които е издаден изпълнителен лист от
02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, както
следва :
-
1 517,68 лева такса за периода 19.01.2012 г.
– 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802,68 лева;
-
285 895,93 законна лихва за периода от
26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306,21
лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. –
25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482,70 лева за периода от 15.06.2012 г. –
25.07.2012 г., или общо 295 684,84 лева;
-
70 186,83 лева - за
главницата по кредита;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Б.А. срещу разпределение от
08.07.2019 г. по изп.дело № 20128380409252 по описа
на ЧСИ М.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Ж.Б.
срещу разпределение от 08.07.2019 г. по изп.дело № 20128380409252 по описа
на ЧСИ М.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Ж.Б.
за присъединяване към жалбата на „Р. П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“
ЕООД, „Л.П.“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите в останалата им част.
ОСЪЖДА „В.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „Р.И.“ ЕООД,
ЕИК *******, „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******и „Л.П.“
ЕООД, ЕИК *******, да заплатят на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 77 ГПК, сумата от по 25 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.