Определение по дело №1044/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер 260148                                   27.01.2021г.                           Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари                     през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                             

 

                                                                  ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                            

Секретар

като разгледа докладваното от  съдия МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело номер 1044 по описа за 2021 година. 

 

Обжалвано е разпореждане от 27.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4551/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „А.“ ЕООД срещу И.С.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: 511,16лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №5520266 от 10.04.2019г., 65,74лв. – договорна лихва за периода от 24.04.2019г. до 18.12.2019г., 408,42лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 140,00лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 12,33лв. – лихва за забава за периода от 19.12.2019г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски.

           

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като несъобразено с процесуалните правила на ГПК. Излага подробни съображения и моли, съдът да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение на претендиралите със заявлението суми.

 

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

 

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

 

Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „А.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 511,16лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №5520266 от 10.04.2019г., 65,74лв. – договорна лихва за периода от 24.04.2019г. до 18.12.2019г., 408,42лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 140,00лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 12,33лв. – лихва за забава за периода от 19.12.2019г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски, срещу длъжника И.С.С. ***. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем №5520266 от 10.04.2019г., сключен между „В.к.“- ООД/като заемодател/ и длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към него от 01.04.2020г. С разпореждане от 05.11.2020г. заповедният РС е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението доказателства за договора за цесия и за съобщаването му на длъжника, указал е, че при неизпълнение на указанията, съдът ще откаже исканото издаване на заповед за изпълнение. С молба от 23.11.2020г. заявителят е взел становище по указанията и не е представил исканите от съда доказателства. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като отказът е обоснован с обстоятелството, че с измененията на ГПК(ДВ бр.100/20.12.2019г.) са били вменени допълнителни задължения към РС за проверка на заявлението, включително и в заповедното производство, което изменение било в съответствие с практиката на СЕС. Поради тази причина било предвидено и задължение за заявителя да представи съответния договор, от който произтича претендираното вземане и относимите общи условия- т.е. пределите на изследване от РС в рамките на заповедното производство били значително разширени. Счита, че активната процесуална легитимация на заявителя също попадала в тези предели и следвало да бъде установена със съответните писмени документи, тъй като при наличие на законови задължения, РС следвало да изследва съответния потребителски договор за неравноправни клаузи, и по аргумент за по- силното основание, имал задължение да изследва и дали заявителят е титуляр на претендираното вземане.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в дадения му законен 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р. България. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Следователно изричното законово препращане не се отнася до разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК, предвиждаща  задължение за ищеца/респективно заявителя/ да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му, понеже в заповедното производство съдът няма задължение да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството - да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова непредставянето на договора за цесия и на доказателства за уведомяването на длъжника за нея не се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Следователно РС е излязъл извън рамките на своята законова компетентност, като е указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на заповедния РС за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са единствените законови пречки за евентуалното издаване на исканата заповед за изпълнение.

Ето защо и на осн. чл.275 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4551/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.

 

ВРЪЩА делото на РС- Ст.Загора за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „А.“- ЕООД, ***, ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са законовата пречка за издаване на заповед за изпълнение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: