МОТИВИ по НОХД № 653 от 2019
г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
В.И.И. за това, че на 16.04.2019 г. в района на автобусна спирка до жилищен
блок № 7 на бул. „Стефан Караджа” в гр. Габрово, при условията на опасен
рецидив, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, умишлено
причинил на Г. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния
глезен на левия крак /счупване на долния край на малкия пищял на лявата
подбедрица/, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник - престъпление по чл. 131а във
вр. с чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на Г.Л.Т. е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата от
6 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 16.04.2019
г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК Г.Л.Т. е конституиран
като граждански ищец в настоящото производство.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
намира обвинението
за категорично доказано, поставяйки акцент върху показанията на пострадалия Г.Л.Т.,
изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза и наличния
видеозапис. Противопоставя се на кредитиране гласните доказателства, събрани
посредством обясненията на подсъдимия и разпита на свидетелите И.И. и И.К.,
като по-специално мотивира неустановеното присъствие на последния по време на
инцидента. Обосновава наличието на редица факти по време и непосредствено след
инцидента, сочещи недвусмислено и прекия умисъл на дееца за причиняване на
процесното травматично увреждане. Въз основа на това представителят на
държавното обвинение пледира за осъдителна присъда и определяне на наказание в
средния възможен размер от „Седем години и шест месеца лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На последно място моли за
цялостно уважаване на предявения граждански иск и надлежно разпореждане с
приложените веществени доказателства.
Гражданският ищец не се явява и
не се представлява.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. И. Скорчев от ГАК, моли за оправдателна присъда на преден
план въз основа недоказано авторство на деянието в лицето на неговия подзащитен
поради изключително противоречивите свидетелски показания. Освен това мотивира и
субективна несъставомерност на поведението на В.И. с оглед мястото на нанасяне
на описаните от обвинението удари - областта на главата, и причиненото
увреждане в левия долен крайник.
В.И. отрича да е нанасял
процесното телесно увреждане, признавайки единствено за възникнал словесен
конфликт с гражданския
ищец изцяло по негова вина.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
В.И.И. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, осъждан,
не работи, ЕГН: **********.
С
Присъда № 49/24.10.2013 г. по НОХД № 917/2013 г. по описа на РС – Ловеч, в сила
от 11.03.2014 г., подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 157, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което и на основание чл. 58а,
ал.1 от НК му е наложено наказание „Две години и осем месеца лишаване от
свобода”, което по реда на чл. 61, т.2 във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС е
постановено да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Наложеното наказание е изтърпяно на 22.09.2016 г.
На 16.04.2019
г. вечерта Г.Т. чакал такси в района на автобусна спирка до жилищен блок № 7 на
бул. „Стефан Караджа” в гр. Габрово. Около 19:30 ч. в непосредствена близост
спрял таксиметров автомобил „Дачия Логан”, управляван от свидетеля И.И., в
който се намирали още неговият син – подсъдимият В.И. на предна дясна седалка,
и свидетелят И.К. – отзад. Гражданският ищец бързо се отправил към автомобила с
намерение да го ангажира за извършване на превоз, което му поведение било
забелязано от движещия се по бул. „Стефан Караджа” таксиметров шофьор Т.Т.,
като в този момент подсъдимият слязъл с намерение да отиде до хранителен
магазин в района. Между двамата възникнал словесен конфликт поради опита на Г.Т.
да се качи в таксито и изричния отказ на подсъдимия да му позволи това. След
кратка размяна на реплики между двамата, В.И. нанесъл няколко удара с юмрук в
лицето на гражданския ищец, който паднал на земята в непосредствена близост до
дясната задна гума на автомобила, усещайки силна болка в областта на левия глезен.
Непосредствено след това свидетелят И.И. слязъл от автомобила, възприел лежащия
на земята Г.Т., и двамата със сина си го преместили на ръце на тротоара. След
това подсъдимият и баща му влезли в хранителния магазин магазин, а лежащия на
земята Г.Т. бил възприет от преминаващия по бул. „Стефан Караджа” свидетел Н.И.,
който спрял с колата си непосредствена близост до мястото на инцидента. При визуално възприятие на пострадалия
свидетелят Н.И. установил, че това е бащата на неговия приятел С.Т., и
незабавно му се обадил, за да го информира за случващото се, след което си
тръгнал.
Същевременно
преминаващ друг таксиметров шофьор – свидетелят Д.П., също забелязал
състоянието на Г.Т., поради което спрял и започнал да му оказва помощ. В това
време В.И. и И.И. излезли от магазина и също се приближили до пострадалия.
Подсъдимият полял пострадалия с вода, а свидетелят И.И. заявил на Д.П., че лежи
на тротоара, защото е пиян. Тримата поставили пострадалия в седнало положение,
след което И.И. и подсъдимия си тръгнали, а свидетелят Д.П. изчакал
пристигането на медицински екип. На място дошъл и синът на гражданския ищец –
свидетелят С.Т., който помогнал на
медиците да го транспортират до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – гр. Габрово. Там Г.Т.
престоял до 19.04.2019 г. и било установено счупване на външния глезен на левия му крак
/счупване на долния край на малкия пищял на лявата подбедрица/, наложило
неговото обездвижване чрез гипсова лонгета.
По-късно
вечерта на 16.04.2019 г. свидетелят С.Т.
бил уведомен от Н.И., че ударите на баща му са нанесени именно от подсъдимия.
Свидетелят С.Т. споделил за това със своя братовчед П.М., който незабавно се
обадил на В.И., когото познавал отпреди. По време на разговора подсъдимият
заявил, че е бутнал гражданския ищец, който бил пиян.
В хода на образуваното по случая
досъдебно производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, потвърдила горепосоченото
увреждане с уточнението, че същото е довело до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник със срок на обездвижване един месец и на нетрудоспособност – два
месеца. Установени били и други травми -
контузия на главата с оток на гърба на носа, леко кръвонасядане и охлузване
отляво на гърба на носа с данни за счупване на носните кости с кръвотечение,
слабо кръвонасядане на долните клепачи на двете очи и във вътрешния ъгъл на
клепачите на лявото око, кръвонасядане и подкожен хематом зад лявото ухо, леко
охлузване и болезненост в лявата тилна област на главата, оплаквания от болки в
лявото ухо и световъртеж, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Експертът посочил, че водещата и съставомерна травма е резултат от
движението около оста на крайника при фиксирана опора и най-вероятно е получено
при падане и нестабилност в глезена след нанесени удари с юмрук. Именно такива
пък били упоменати като отговарящи за настъпилите травми в лицевата област на
гражданския ищец, а като източник за останалите такива вещото лице посочило
падане назад и удар в прилежащия терен.
Съдът намира за категорично отговаряща на
обективната действителност тази фактическа обстановка, стъпвайки на няколко
независими един от друг, но ползващи се с еднаква достоверност доказателствени
източника, водещ от които са показанията на свидетеля Г.Т.. Същият с пределна
яснота и категоричност описа поведението на подсъдимия на процесните дата, час
и място и най-вече недвусмислено заяви нанесените му от него няколко удара с
ръка в лицето, последващото падане на земята и усетената незабавно изключително
силна болка в левия глезен. Стойността на заявеното от Г.Т. по никакъв начин не
се разколебава от другото му процесуално качество, доколкото на първо място показанията
му се непротиворечиви и последователни, а и съвсем не на последно място същите
не са изолирани от други релевантни за делото доказателства.
Такова
е заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза,
което съдът разглежда като обстойно, пълно и непротиворечиво. В него достатъчно
ясно, след запознаване с писмени доказателства и преглед на лицето, са посочени
всички установени травми на пострадалия Г.Т. – както съставомерната, така и
отстоящите извън предметния обхват на внесеното обвинение. Всъщност спор по тяхното съществуване няма, като
защитата поставя акцент на съмнение как точно е причинено счупването на външния
глезен на левия крак на гражданския ищец с оглед твърдяния от обвинението
механизъм на деянието – чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето. Съдът не
намира каквито и да е основания да сподели тези съмнения, доколкото вещото лице
както писмено, така и устно, с пределна точност посочи, че процесното увреждане
е в резултат от движение около оста на крайника при фиксирана опора. Уточнено
бе също така и че най-вероятно това действие е провокирано от нанесени удари,
последващо падане и нестабилност в областта на глезена. Т.е. процесът на получаване
на травмата според вещото лице е задействан от външен фактор с непосредствен
интензитет в друга област – лицевата такава, довел до загуба на равновесие,
усукване на левия долен крайник и счупване на глезена, което обаче категорично
е възможно от медицинска гледна точка, а и съдът приема за достоверно от
процесуална с оглед други доказателствени източници. Съвсем отделен е въпросът
как нанесените удари с юмрук в лицето на пострадалия и процесната травма следва
да бъдат разгледани на плоскостта на умисъла на дееца, но това е въпрос на
субективаната му нагласа към деянието, която ще бъде анализирана по-надолу. Тук
обаче според съда е важно да се посочи, че вещото лице прецизно се е справило с
поставената му задача и с достатъчна яснота е посочило установените обективни
находки по тялото на пострадалия, очертало е възможните механизми на настъпване
на уврежданията, като мотивирано е дало тежест на един от тях – този, приет от съда
за обективен с оглед съществуването и на редица други подкрепящи го доказателства.
А
такова е и следното веществено доказателство – диск, съдържащ 2 бр. видеодзаписи
от охранителните камери на магазин „Мебели Виденов – Габрово от процесната
дата. Липсват каквито и да е съмнения в автентичноста на тези записи, които са приобщени
по надлежния процесуален ред - чрез протокол за доброволно предаване, изходящ
от свидетелката Андреана П. - служител в търговския обект, безспорно
категорично незаинтересован от изхода на настоящото наказателно производство.
Не са налице някакви доказани или житейски защитими основания да се приеме
извършена манипулация на тези записи, които са с изключително добро качество и
при запознаването с тях още веднъж обвинителната теза намира цялостна подкрепа.
Видимо и с
просто око е поведението на всички участници в инцидента, най-вече на
подсъдимия, който настоящият състав категорично разпозна като автор на ударите
с юмрук в лицето на Г.Т.. Достатъчно ясни са и останалите му действия – първоначално
разменените реплики с гражданския ищец, преместването на пострадалия заедно с
неговия баща, влизането му в магазина, последващото връщане до мястото на
инцидента и проведения разговор със свидетеля Д.П.. Всъщност именно тази
достоверност на видеозаписа се подкрепя
от факта, че голяма част от свидетелите описват свои съвпадащи с видяното
действия, а съвсем не на последно и заключението на вещото лице намира
независима подкрепа, доколкото възприетото съвпада с изведения като централно
възможен механизъм за настъпване на уврежданията.
Частична
опора обвинителната теза намира и в някои други доказателствени източници –
така например в показанията си свидетелят С.Т. изрично посочва проведен
разговор между своя братовчед П.М. и подсъдимия непоследствено след инцидента,
при който последният е потвърдил физическо посегателство спрямо гражданския
ищец. Свидетелят Д.П. пък от своя страна е възприел състоянието на Г.Т.
непосредствено след инцидента и потвърди наличието на кръв по неговото лице –
пряка индиция за нанесените удари с юмрук, т.е. дори и в тези
вторични източници са еднопосочни с обвинителната теза.
Ето
защо безспорен е изводът, че всички гореизложени преки и косвени доказателства,
анализирани поотделно и в тяхната съвкупност установяват извършеното
посегателство и неговия автор в лицето на подсъдимия, като съдът разглежда за
несъстоятелни всякакви възражения в противна насока, наведени от защитата.
Същите почиват на данните, събрани посредством обясненията на В.И., както и разпитите
на свидетелите И.И. и И.К., които обаче съдът категорично не разглежда като
достоверни по няколко съображения, водещо от които е тяхното остро и
непреодолимо противоречие с горецитираните други доказателства. Сочената от
посочените лица фактическа обстановка в частта най-вече на липсата на нанесени
от подсъдимия удари влиза в непреодолима колизия с показанията на Г.Т., видеозаписите
от охраните камери и особено флагрантно – със заключението по изготвената
съдебномедицинска екпертиза. А то говори за травми на гражданския ищец, които
няма как да бъдат получени по описания от подсъдимия и другите двама свидетели
начин – чрез блъскане, залитане, загуба на равновесие поради нетрезво състояние
и падане на земята. Вещото лице говори за находки в областта на главата на Г.Т.,
причинени конкретно от удари с юмрук, а това отрича всякаква възможност за
пасивно поведение на В.И. в случая. Нещо повече, горното прави доказателствено
и логически несъстоятелна другата хипотетична възможност за получаване на
съставомерната травма – някакво т.нар. „стъпване накриво” и огъване левия долен
крайник в областта на глезена, тъй като има безспорни данни как точно
гражданският ищец е загубил равновесие и е паднал на земята, а именно
вследствие нанесени му няколко удара с юмрук в лицето от В.И.. Липсва също така
каквато и да е независима доказателствена подкрепа касателно достоверността на
сочения от подсъдимия нанесен му удар от Г.Т.. Отделно от това извън всякакво
съмнение е заинтересоваността от изхода на делото както на подсъдимия, така и
на неговия баща, а и не на последно място, дори от логическа гледна точка,
очертаната от тях версия се отличава с изключителна несъстоятелност. Ето защо
съдът категорично не кредитира като обективни тези гласните доказателства и
същите по никакъв начин не внасят каквото и да е съмнение в установената по безспорен
начин обективна съставомерност на процесното деяние.
Що се
касае до субективната страна на поведението на подсъдимия, съдът с оглед
наличните доказателства категорично счита, че същият е действал при условията
на евентуален умисъл. Явно с нанасянето на удари с юмрук в лицето подсъдимият е
съзнавал, че извършва общественоопасно деяние, предвиждал е неговите
противоправни последици и е допускал тяхното настъпване. Фактът, че прякото
съприкосновение е било в лицевата част, а травмата е настъпила в левия глезен,
е плод на задействани физични процеси, загуба на равновесие, падане и усукване
на крака, които обаче не могат да
обосноват непредпазлив характер или дори безвиновно поведение на дееца. Същият,
засягайки по приетия за достоверен начин телесната неприкосновеност на пострадалия,
категорично е бил наясно и с възможните последици от това – причиняването на
някакво увреждане, като е проявил категорично безразличие какво точно може да е
то. В случая се касае за осъзнавано и целенасочено деяние с допускане на
възможен съставомерен резултат, който само и единствено поради горепосочените
фактори не е настъпил в пряко засегнатата област, което обаче е без правно
значение за вината на дееца. Същият целенасочено е задействал процесния
причинно-следствен механизъм с нанесените удари на пострадалия, безспорно е
съзнавал общественоопасния характер на поведението си, като е допускал причиняване,
независимо къде, на травматично увреждане. Ето защо според съда В.И. е действал
при условията на евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, предл. второ от НК, като възраженията на защитата, изключващи виновно поведение или различна негова
проявна форма, са несъстоятелни и доказателствено незащитими.
Доказан
на последно място също така е и квалифициращият белег на деянието като осъществено
именно при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК,
доколкото от приложената му по делото актуална справка за съдимост е видно, че
същият е бил осъждан за извършено тежко умишлено престъпление и му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на повече от Една година,
чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Всичко
гореизложено мотивира съда да признае подсъдимия В.И.И. за виновен по
предявеното му обвинение, за което заключение са налице редица преки и
безспристрастни доказателства, като наведените становища в противна насока не
следва да бъдат споделени поради своята несъстоятелност, изолираност и
логическа неиздържаност.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
В.И.И., роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, осъждан,
не работи, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 16.04.2019 г. в района на автобусна спирка до жилищен блок № 7 на
бул. „Стефан Караджа” в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, чрез
нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, умишлено причинил на Г. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия
крак /счупване на долния край на малкия пищял на лявата подбедрица/, довело до
трайно затрудняване движението на левия долен крайник - престъпление по чл. 131а във
вр. с чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
За това
деяние законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от пет до дванадесет
години, като при индивидуализацията му съдът констатира съществен превес на
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства – младата възраст, тежкото
семейно и социално положение, и особено наличието на новородено дете. В
противна насока и като отегчаващ неговото наказателноправно положение фактор
съдът откроява единствено обремененото му съдебно минало, което обаче е пречка
само и единствено за активиране разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, но не
и за определяне на наказание в минималния възможен размер от „Пет години
лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На
основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК при изпълнението на определеното наказание следва
да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия В.И.И. е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража” с Определение № 284/30.05.2019 г. по ЧНД
№ 556/2019 г. на РС - Габрово, както и на основание чл. 59, ал.2 от НК времето,
през което същият е бил задържан с Постановление на РП – Габрово от 29.05.2019 г.
за срок до 72 часа, като
един задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
По така предявения граждански иск съдът прецени следното:
По
делото е предявена и приета за съвместно разглеждане претенция от страна на Г.Т.
за заплащане от страна на подсъдимия на причинените му от престъплението
неимуществени вреди – болки и страдания, която съдът намира за доказана по
основание с оглед признаването на В.И. за виновен по повдигнатото му обвинение,
представляващо умишлено извършено вредоносно деяние. Адекватна на извършеното и
неговите последици е и претендираната сума от 6 000 лева, доколкото се касае до
увреждане с продължителен оздравителен период, включващ обездвижване с гипсова
лонгета, а и освен това на пострадалия са причинени и други, макар и
извънсъставомерни, травми. Въз основа на това, съобразявайки разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и след преценка на всичко гореизложено съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец пълно
претендираната сума от 6 000 лева, представляващи справедливо обезщетение за
нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 16.04.2019 г., до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
подсъдимият В.И.И. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на
РС-Габрово, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 240,00
лева.
След
влизане в сила на настоящата присъда следното веществено доказателство – 1 бр.
диск със запис от видеокамера, следва да остане на съхранение по делото, а
другото такова – 1 бр. марлен тампон с червена течност, запечатан в хартиен
плик, подлежи на унищожаване.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият В.И.И. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по
делото на досъдебната фаза разноски в размер на 252,75 лева, както и сумата от
5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият В.И.И. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по
делото на съдебната му фаза разноски в размер на 30,00 лева, както и сумата от 5,00
лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: