Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №13 532 по описа за
2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Ц.В.И.
срещу М.И. Илиев с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Ищцата излага, че с ответникът
сключили граждански брак на 29.09.2009г., като по време на брачното им
съжителство се родило детето им В.М.И.. Нещата между тях вървяли
добре, но с цената на много компромиси и отстъпки, главно от страна на ищцата,
тъй като двамата имали коренно различни представи за дом, семейство,
взаимопомощ, начин на живот, като причината за раздорите им била несходство в
характерите. Живеели в собственото на ответника жилище в гр.Варна. В началото на
2013г., тъй като средствата им недостигали, ответникът заминал в Германия, за
да си търси работа, а ищцата се преместила да работи в гр.С.и заживяла с детето
при своите родители в с.П.И.. През 2014-2015г. ответникът се завръщал при тях с
детето в с.И., изпращал средства, с които да изплаща кредита на негово име,
който бил обявен за предсрочно изискуем и тъй като ищцата била съдлъжник по него имала наложен запор на заплатата, от
която й удържали 150 лева. Ответникът я уверявал,че работи много, но не му
плащат редовно и няма как тя и детето да отидат да живеят при него и пак
заминавал за неопределени периоди. Започнали да се чуват все по-рядко, тъй като
ответникът бил често зает. Отношенията им постепенно охладнели, разговорите им по
телефона прераствали в скандали, защото ответникът отклонявал исканията на
ищцата да се върне и да си намери работа във България и да заживеят нормално. При редките им срещи
/2-3 пъти годишно/ отношенията им се усложнявали до степен, при която за тях
било вече невъзможно да живеят като семейство. Детето било често свидетел на
скандалите помежду им и по телефона и при срещите им, което нарушавало душевния
му мир и разклатило чувството му на сигурност и любов. Това състояние на
взаимоотношенията на страните продължило повече от година и затвърдило
усещането у ищцата, че всичко помежду им е свършило. Въпреки това се надявала,
че това ще е временно и нещата помежду им ще се оправят, ако ответникът се
завърне във България. Той започнал да се обажда все по-рядко и спрял да им
изплаща средства. Последният превод от него бил на 02.05.2016г. През есента на
2016г. ищцата узнала случайно, че ответникът не живее и не работи в Германия, а
доста отдавна се е завърнал и работи в гр.Варна, поддържайки у тях заблудата, че
е в Германия. Спрял да отговаря на обажданията на ищцата и детето, при техни
посещения в гр.Варна отказвал да се видят и да общува с детето, прекратил
окончателно контактите си с тях. Не участвал в издръжката на детето,което
боледувало често и почти ежемесечно са налагало да му се закупуват скъпо
струващи лекарства и консумативи. Така повече от година отношенията им били
само формални.
Твърди, че животът им е лишен от
необходимото спокойствие и ласки един спрямо друг, в отношенията им липсвали
доверие, уважение, топлота, поради което счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и се явява ненужен за нея, семейството и детето й, като
отправя искане същият да бъде прекратен с развод. Отправя искане за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето, осъждането на
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, осъждането на
ответника да заплати сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за една
година назад от завеждане на иска, определяне на следния режим на личен контакт
на детето с бащата : всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 09.00
ч. до 18.00 ч. по местоживеене на детето и 20 дни през летния сезон,
несъвпадащи с отпуската на ищцата и по споразумение между страните, както и по
един час от 20.00 до 21.00 часа всяка неделя –контакт по телефона или друго
мобилно устройство; отправя искане за възстановяване на предбрачното
й фамилно име Димова.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.И.И. е
депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Излага, че е останал дълбоко разочарован от написаното в
исковата молба и с огромно съжаление прочел изложеното в нея. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че претенциите винаги били от страна
на ищцата, а компромисите от негова страна. Сочи, че са нямали дом и не създали
такъв. Настанили се да живеят при родителите му. Излага, че в самото начало на
съвместното им съжителство били
изключително щастливи, а промяната настъпила след раждането на детето през
2008г. От началото отдавал всичко на раждането и промените в тялото, които
настъпили при съпругата му, но те не отшумяли. Ищцата
се дразнела от всичко, често обвинявала родителите му, че не полагат адекватни
грижи, намирали си поводи да недоволства и капризничела понякога с дни. Все
някой друг й бил виновен. Започнала често да гостува на родителите си в с.П.И.
и да пътува с бебето. Наложило се да
излязат на квартира, за да се успокои. След около девет месеца ищцата пожелала
да се върнат отново при родителите на ответника и се прибрали отново при тях.
Всичко се повторило. Отношенията им се влошили и ищцата взела самостоятелно
решение да изпрати детето при родителите си. Детето било само на годинка и ответникът силно вярвал, че то трябва да живее с
тях и те да се грижат за него, но въпреки че не бил съгласен, отстъпил за
пореден път. Детето останало в продължение на една година при родителите на
ищцата, като двамата го посещавали.След като поотраснало го прибрали при тях и
го записали на детска ясла, след това на градина „Детско градче”. Въпреки отличните условия з отглеждане на
децата ищцата преценила след инцидент с една учителка, че грижите в градината
не са добри за детето и след четири месеца го отписала от там и взела решение
да премести детето на село. Ответникът бил принуден да се съгласи, за да няма
скандали и упреци от страна на ищцата. Детето било изпратено на село при
родителите на ищцата, където било записано на детска градина. Сочи, че през
цялото време ищцата вземала самостоятелни решения за живота и съдбата на детето
без да се съобразява с неговото мнение, а той бил принуден да прави компромиси.
Ищцата напуснала работа от Окръжна болница, където била медицинска сестра и
заминала да живее на село при родителите си и да работи в гр.С.. Счита, че с
действията си тя е станала причина за разпад на семейството им. Ответникът
останал да работи в гр.Варна, където към този момент имал добра работа и
изпращал редовно средства, за да ги подпомага с надеждата, че ще се съберат да
живеят заедно. В последствие ищцата го убедила да замине да работи в Германия,
но не поради липсата на средства, тъй като имал добра работа във Варна.
Уговорката била той да се устрои там и след това двете с детето да отидат при
него. Твърди,че през цялото време, докато работел в Германия го правел само единствено с цел да събере семейството
си и отново да живеят заедно. Вярвал в това и търпял негативите на случващото
се. В продължение на три години ищцата си сменила мнението многократно.
Разговаряли нормално и тя потвърждавала идването си, а след това на следващия ден отказвала
категорично да отиде. Няколко пъти заедно с колегите му обикаляли, за да търсят
жилище под наем, за да пристигне семейството му. Намирали подходящи жилища, но
ищцата все намирала повод, за да не дойде. Твърди, че в зависимост от
получаваните средства изпращал суми между 80 и 800 евро, с част от които ищцата
погасявала общите им кредити. В Германия плащанията се извършвали няколко
месеца след заработеното, което ищцата не искала да разбере. Твърди, че винаги,
когато са му изплащали заработеното изпращал по-голямата част от полученото на
семейството си в България. Твърди, че всяка година се е прибирал при
семейството си два пъти. Претенциите на ищцата били да осигури квартира, като в
деня,в който й съобщавал, че вече разполага с жилище за тримата, тя намирала
повод да откаже пътуване до Германия. Не отишла нито веднъж при него. Започнал
да губи надежда и ден след ден прозрял истината, че съпругата му въобще не
възнамерява да отиде в Германия, а
единствената й цел била той да живее и работи извън страната, за да й осигурява
средства в по-големи размери. Твърди,че скандали между двамата по телефона е
нямало, тъй като разговорите им били
изключително кратки. Ищцата искала пари и винаги мотивирала кратко исканията си
за определени суми. Заявява, че никога не са коментирали връщането му в
България, а претенциите на ищцата били да работи в Германия, за да изплаща
кредите. По-късно дошло искането й да закупи къща в с.П.И.. Сочи, че в един
момент се осъзнал,преосмислил поведението на ищцата и доверието си в
нея.Разбрал, че тя никога няма да отиде да живее при него и да са едно
семейство. За пореден път се завърнал през 2015г. за коледните празници, когато
ищцата демонстрирало неприемливо поведение. Той не бил никой за нея. Порадвал
се на детето и се прибрал. Това го принудило да вземе решение да се върне
окончателно в България. Твърди, че скандали е нямало от негова страна, а
обикновено ищцата вдигала скандали при срещите им два пъти в годината, а детето
никога не било присъствало на тях. Ищцата редовно го изкарвала некадърник,
твърдял, че има любовна връзка, като всичко това било измислено от нея, за да
го тъпче и унижава. Твърди, че никога не е отказвал срещи с нея и детето. Ищцата само веднъж му се
обадила, че е във Варна без да го предупреди предварително, като тогава той
работел на обект в Каварна. Веднага организирал да бъде освободен и тръгнал към
Варна и й позвънил, но тя заявила, че пътува обратно към С.. Заявява, че не му
е известно ищцата да е идвала във Варна през друго време. Твърди, че през месец
май 2016г. се установил да живее при родителите си в гр.Варна и веднага си
намерил работа. Сключил договор с „***” ООД, като работил до края на месец март
2017г., а след това се преместил в „***” ЕООД, където работи и до днес с
възнаграждение 230 лева.Твърди, че ежемесечно изпращал суми на съпругата си за
издръжка на детето и не е преставал да го прави и до днес.
Заявява, че ищцата го изпратила в
Германия, за да й осигурява средства за издръжка и тя никога по никакъв начин
не се интересувала от него като човек, от нуждите и от емоциите му. Твърди, че
с действията си тя е разрушила брака им и емоционално разбила семейството им
като целта била да го отдалечи от детето и семейството. Телефонните разговори
се осъществявали с искането „ Изпрати ми пари…” и следвало изброяване на
различни нужди на детето, а често и болести. Самият факт, че детето често
боледувало бил показателен, че ищцата не е в състояние да обезпечи спокойния и
хармоничен живот на детето след избора й да живее и работи на село. Твърди, че
ищцата реализирала разпада на семейството още с извеждането на детето в ранна
детска възраст от домакинството им, а след това и с успешните й манипулации да
държи ответника на страна от семейството им.За нея той бил само един източник на средства без
чувства и емоции.
Оспорва изцяло исковата претенция
за издръжка за минало време. Твърди, че за периода 11.05.2016г. – 11.05.2017г.
детето е нямало нужда от в размер на 200 лева, които да не са били задоволени,
като нуждите му са били изцяло задоволени от ответника. Твърди,че ежемесечно е изпращал суми на ищцата за
издръжка на детето, а когато е бил на работа сумите били предоставяни от
неговата майка и изпращани по пощата. Отправя искане за отхвърляне на
претенцията.
Оспорва исковата претенция за
присъждане на издръжка за бъдещо време в размер на 200 лева. Твърди,че детето
няма особени нужди както се твърди в исковата молба. Излага, че работи по
трудов договор и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 230 лева и
е в състояние да заплаща 120 лева. Сочи, че майката работи по трудово правоотношение
и следва да участва в издръжката с 80 лева, като така претендираните
нужди ще бъдат адекватно задоволени.
Моли за отхвърляне на претенцията за разликата от 120 лева до 200 лева.
Депозиран е насрещен иск за развод от
М.И.И.. В същия се излагат твърдения за причините за
влошаване на взаимоотношенията на страните, идентични с изложените в отговора,
които са докладвани от съда по-горе.
Отправя се искане за прекратяване
на брака с развод по изключителна вина на съпругата. Отправя се искане за
определяне на разширен режим на личен контакт с детето, посочен в насрещния
иск.
На ищцата е предоставен срок за
отговор по предявените насрещни искови претенции. Същата е депозирала
писмен отговор.
Оспорва изложените твърдения в
насрещния иск като сочи, че нито едно от тях не отговаря на истинското
състояние на нещата като житейските ситуации са представени превратно, извън
контекста на действителните им взаимоотношения. Твърди се, че ответникът трайно
се неглижирал към ищцата и детето от лятото на 2016г.
до днес и оттогава не е търсил
продължителен контакт с тях, разграничавайки се от потребностите на семейството
си, кат ос това си поведение целенасочено предизвикал състояние на разкъсване
на брачната връзка. Вследствие на неговото поведение била реакцията на ищцата
като негова съпруга да се отдаде на грижите и специфичните потребности на
детето. Излага се, че вина за разстройване на брачните отношения има
ответникът, който с поведението си показал, че не държи на ищцата и на детето
като семейство и че не се чувства ангажиран с нищо спрямо тях. Първоначално
след завръщането си от Германия не уведомил ищцата за това, а поддържал
заблуда, че е още в Германия. Ищцата разбрала, че е в България от негов колега,
с който разговаряла, тъй като ответникът не отговарял на обажданията й. Това
затвърдило у нея чувството, че отношенията им са прекъснати. Боляло я най-много
от факта, че ответникът не си давал сметка колко много наранява детето.
Преглътнала тази обида от постъпката му у предприела пътувания до гр.Варна с
детето, но на молбите й да дойде и да се видят, за да може да види Велина, тъй
като тя й казвала, че й е мъчно за тати, той отказвал
категорично. Детето усещало и разбирало.
Излага, че повече от четири
години от месец април 2013г. има наложен запор върху трудовото си
възнаграждение за изтеглен от ответника кредит, по който тя е съдлъжник. Средствата от този кредит трябвало да са за
семейството, но не си закупили жилище, нито направили нещо за семейството. В
началото след като заминал да работи за Германия ответникът изпращал средства,
с които да изплаща дължимите вноски, но от месец май 2016г. и до настоящия
момент не само не изпращал такива, но не
се интересувал от детето и неговите потребности. Твърди, че изплаща кредита,
грижи се за детето и се старае да не го лишава от нищо като заедно с родителите
си полагат грижи, задоволяват образователните потребности на детето и посрещат
здравословните му нужди, като не среща съпричастност и помощ от ответника.
Поради изложеното счита, че не са налице основания да бъде ангажирана брачна
вина от нейна страна като твърди,че поведението на ответника съдържа в себе си
елементите на брачна вина. Изразява готовност да постигнат споразумение по
чл.49,ал.4 СК или да преминат към развод по взаимно съгласие. По искането за
определяне на разширен режим на лични отношения, счита че предложеният такъв е
тенденциозен и неприемлив. Твърди, че повече от година ответникът отказва
контакт с дъщеря им. Не идвал да я види, нито е искал да я вземе, нито прави
подобни опити. Счита, че първоначално на ответника следва да се даде възможност
да вижда детето съобразно посочения в исковата молба режим, поради това,
че през последната година той не е
полагал грижи за детето и не познава неговите потребности вкл. и специфичните
такива предвид здравословното й състояние. Не се противопоставя след навършване
на 12- годишна възраст да бъде определен по-разширен режим, съобразен с
отдалечеността на населените места, в които живеят бащата и детето.
В хода на производството страните са постигнали споразумение, с което
уреждат последиците от прекратяването на брака си по реда на чл.49,ал.4 СК като
отправят искане бракът да бъде прекратен с развод и постигнатото споразумение
да бъде утвърдено от съда.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на
чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение
за сключен граждански брак, издадено от Община
Варна е, че страните са сключили граждански брак на 29.09.20**г. в гр.Варна, за
което е съставен акт за граждански
брак №***.
Съгласно Удостоверение за раждане, издадено от Община Варна страните имат
ненавършило пълнолетие дете В.М.И., ЕГН : **********.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, налага следните правни изводи:
В закона липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко
и непоправимо разстройство на брака”. Съгласно разпоредбите на
чл.14 и чл.15 СК съпрузите следва
да изграждат взаимоотношенията си на основата на
взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство,
както и да живеят съвместно. Следователно дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да
се разбира като такова отрицателно
състояние на брачната връзка, при която тя
съществува само формално, като брачните отношения са лишени от
взаимна привързаност и уважение т.е. бракът
е лишен от изискуемото законово и житейско съдържание.
Страните не спорят, че съпружеските им отношения са прекъснати и се намират
във фактическа раздяла. С оглед на установените по делото факти и обстоятелства, съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен на основание - чл.49, ал.1
СК.
Представеното споразумение по чл.49,ал.4 СК не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.
По разноските :
Съдът определя окончателна д.т. за разглеждане на делото в размер на 40 лева, която следва да се заплати поравно от страните.
По издръжката на детето М.И. следва да заплати държавна такса в размер на 144 лева.
Воден от горното съдът
:
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Ц.В.И., ЕГН : ********** с адрес *** и М.И.И., ЕГН : ********** с адрес ***, сключен на 29.09.20**г. в гр.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак №***., на основание чл.49,ал.1 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл.49,ал.4 от СК споразумение, като :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителките права по отношение на детето В.М.И., ЕГН : ********** на майката Ц.В.И., ЕГН : ********** с адрес *** като определя местоживеенето на детето по местоживеенето на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.И.И., ЕГН : ********** с адрес *** с детето В.М.И., ЕГН : ********** както следва :
* всяка първа седмица от месеца от 17.30 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като бащата ще взема детето от училище след приключване на учебните занимания и ще го връща обратно в неделя в дома, където се отглежда, като ще има право да прекара времето с детето в гр.Варна или в друго населено място. Само през зимния период от месец декември до месец февруари включително бащата ще взема детето както е описано по-горе, но в събота от 9.00 часа и ще връща детето в дома в неделя не по-късно от 17.00 часа.
* през останалите почивни дни от месеца бащата може да посещава детето по всяко време в интервала от 17.30 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като ще има право да прекарва време с детето само в населеното място, където се отглежда детето.
* на рождения ден на детето – двадесет и шести юли бащата ще посещава детето само в населеното място, където се отглежда детето и ще прекарва време с него през целия ден и по време на тържеството.
* на рождения ден на бащата – двадесет и осми април от 17.30 часа на 28.04./двадесет и осми април/ до 12.30 часа на 29.04./двадесет и девети април/, ако се пада петъчен или съботен ден, а ако рожденият му ден се пада в делничен ден, то ще взема детето от 17.30 часа в първия петък след рождения ден до 12.30 часа в събота, като ще има право да прекара времето детето в гр.Варна или друго населено място.
* През пролетната и коледната ваканции, както и през великденските празници и други официални празници, бащата може да посещава детето само в населеното място, където детето се отглежда или в гр.С., във времето от 08.30 часа до 17.30 часа на съответния ден/дни/.
* през лятната ваканция само през месеците юли и август, по петнадесет календарни дни от всеки от двата месеца, като майката и бащата ще уточняват предварително точните дати всяка година до края на месец май, за да не съвпада времето с времето, когато майката ползва годишен платен отпуск, като бащата ще взима детето в 10.30 часа на първия ден от дома, където се отглежда и ще го връща обратно до 20.30 часа на последния ден, като ще има право да прекара времето с детето в гр.Варна или друго населено място.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН : ********** с адрес *** да
заплаща в полза на детето В.М.И., ЕГН : ********** чрез неговата майка и
законен представител Ц.В.И., ЕГН : ********** с адрес *** месечна издръжка в размер на 200
/двеста/ лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 11.05.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Ц.В.И., ЕГН : ********** да носи предбрачното си фамилно име ДИМОВА.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненсикия районен съд сумата от 164/сто шестдесет и четири / лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.6,т.2 и чл.7, т.2 ТДДССГПК.
ОСЪЖДА Ц.В.И., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 20 /двадесет / лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.6,т.2 ТДДССГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: