РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 23384
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330102321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Предявени са субективно съединени искове на П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю.,
ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********, тримата представлявани от адв. М., против
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ********* за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1 от договор за потребителски
кредит SO № ****** г., случен между ответника и наследодателя на ищците М. Е. Ю.,
починал **** г., с която е договорена такса в размер на 40 лева за експресно разглеждане на
заявлението за отпускане на кредит, е неравноправна (нищожна).
В отговора на исковата молба ответникът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК *********, представляван от адв. С., възразява за недопустимост на
предявените искове. Сочи, че срещу наследодателя на ищците е издадена заповед
изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията по договора за потребителски кредит, която е
влязла в сила, тъй като не е депозирано възражение. Изтъква се, че с оглед воденото между
страните заповедно производство предявените искове се явяват недопустими, с подробно
развити съображения. Иска се прекратяване на делото и присъждане на разноски, съобразно
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и постъпилото за послужване
заповедно производство, намира предявените искове за процесуално недопустими, по
следните съображения:
В разглежданата хипотеза са предявени субективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване неравноправността на
клауза от договор за потребителски кредит. Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на положителния установителен иск, в частност и на иска за прогласяване
неравноправност на клауза от договор за потребителски кредит, е наличието на правен
интерес от предявяването на иска. Правният интерес подлежи на доказване от ищеца и се
обуславя от наличието на възникнал между страните по делото правен спор относно
действителността на оспорената клауза. Необходимо е да е налице неоснователно отричано
или неоснователно претендирано право, което да произтича от клаузата, която се твърди да е
неравноправна. В тази връзка следва да подчертае, че съдът не разглежда и не дължи
произнасяне по абстрактни и/или хипотетични правни спорове. В случая се установява, че
1
възникналият между страните (наследодателят на ищците и ответника) правен спор относно
дължимите по договора за кредит вземания е разрешен с влязлата в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № ****г. на РС-Пловдив. При наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение се преклудира възможността за оспорване признатите с нея вземания
в друг съдебен процес. Ето защо ищците, които по аргумент от чл. 298, ал. 2 ГПК са
обвързани от заповедта за изпълнение, не могат да предявят допустим иск за отричане на
вече признатите със заповедта вземания, нито пък иск за прогласяване на
недействителността на договора - основанието, от което те произтичат. Подобни искове
биха били процесуално недопустими, тъй като заповедта за изпълнение има сходни правни
последици с последиците на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения.
Съдът намира, че след като кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, с която е
претендирал вземания по договор за потребителски кредит, то е недопустимо в следващ
съдебен процес, длъжникът (или неговите наследници) да предяви иск за прогласяване
неравноправността на кауза, пораждаща вземане, което от една страна не е било
претендирано от заявителя, но от друга, макар и да не е претендирано, въпросът за
дължимостта му е бил имплицитно включен в предмета на приключилото производство,
включително с оглед служебното задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи. В случая, ако би било налице плащане по клаузата, с която е
договорена такса в размер на 40 лева за експресно разглеждане на заявлението за отпускане
на кредит, и ако се приеме, че това плащане е направено по нищожна клауза, то с него биха
се погасили дължимите по кредита суми за лихви и главница според поредността по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД. Тези суми за гланица и лихва обаче са установени по основание и размер с
влязлата в сила заповед за изпълнение, поради което въпросът за дължимостта им е
разрешен със сила на пресъдено нещо. Тук следва да се отбележи, че ищците са могли да
възразят срещу присъдените със заповедта за изпълнение вземания с довод, че кредиторът е
получил пращане по неравноправна клауза, което плащане следва да се отнесе за погасяване
на вземанията по кредита, което не са сторили в заповедното производство, по което са били
конституирани като страни. Ищците не твърдият да е налице плащане от техния
наследодател по оспорената с предявения иск клауза. Видно е също така, че кредиторът не
претендира вземане въз основа тази клауза. Не е сторил това и в заповедното производство,
в което е претендирал всички неплатени по кредита вземания. Ето защо в правната сфера на
ищците не биха настъпили каквито и да било правни последици от уважаването или
отхвърлянето на иска ( размерът на вземането не би се променил ). Следователно дали
оспорената калуза е действителна или не, е без правно значение. Дължимите по кредита
вземания от една страна са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, а от друга няма каквито и да било данни за наличие на правен спор относно вземането,
предмет на оспорената клауза. Същото нито се претендира от кредитора, нито има данни да
е платено от длъжника. При това положение обосновано може да се предположи, че
единствената разумна причина за предявяване на настоящите искове е недобросъвестното
генериране на съдебни разноски. Предявените искове се явяват процесуално недопустими, а
делото подлежи на прекратяване.
С оглед изхода на правния спор ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата от 360 лева – разноски по делото за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2321 по описа за 2022 г. на Районен съд
Пловдив поради недопустимост на предявените субективно съединени искове на П. Я. Ю.,
ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********, тримата
2
представлявани от адв. М., против „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД,
ЕИК ********* за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на
чл. 1 от договор за потребителски кредит SO № ***** г., случен между ответника и
наследодателя на ищците М. Е. Ю., починал ****г., с която е договорена такса в размер на
40 лева за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, е неравноправна
(нищожна).
ОСЪЖДА П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН
********** да заплатят на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК
********* сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п./_______________
3