№ 52
гр. Разлог, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №
20211240101256 по описа за 2021 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Р.И.М., ЕГН*, с
адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61, Ю.В.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61 и И.В.А., ЕГН*, с адрес:
г.Р., у.„Б.К.“№61, против ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4.
Първоначално делото е било инициирано като гр.д. №2150 от 2021 г. по описа на Бл.РС, но
същото е изпратено по подсъдност на Рг.РС.
Твърди се, че на 16.08.2017 г., около 16:00 ч., в г.Р., о.Р., на у.„Г.ш.“, по посока сервиз
„Ю.“ООД, е реализирано ПТП с участието на строителна машина „Ф.“, марка „Ф.“, без рег.
номера и мотоциклет ,,M..“ с peг. №*. В резултат на реализираното ПТП, водачът на
мотоциклет „M..” - В.М. е получил множество травматични увреждания, вследствие на
което на 19.08.2017 г. е настъпила смъртта му.
Сочи се, че от страна на ОП-Б. е повдигнато обвинение срещу Т.З. /водача на строителна
машина „Ф.“, марка „Ф.“/ за престъпление по чл.343, ал.3, пр.7, б.„б“, пр.1, вр. с ал.1, б.„в“,
във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Твърди се, че с Присъда №4973 от 18.11.2019 г. по НОХД
№214/2019 г. по описа на Бл.ОС, изменена с Решение №10266/30.07.2020 г. по ВНОХД
№282/2020 г. на Ап.С-С., подсъдимият е бил признат за виновен и бил осъден да заплати
обезщетения от по 100`000.00 лева на н-ците на починалия М. за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, в резултат на настъпилото на 16.08.2017 г.
ПТП. Присъдата според ищците е влязла в законна сила на 05.02.2021 г.
Сочи се, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на
увреждащото МПС - пътно-строителна машина – „Ф.“, марка „Ф.“ без рег. номера, не е била
застрахована по застраховка „ГО на автомобилистите“, вследствие на което
застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на ищците е
била предявена към ГФ и че на 30.06.2021 г. дружеството е извършило плащания от
300`000.00 лева – по 100`000.00 на всеки от н-ците. Допълва се и че ищците по делото преди
да получат плащане от ГФ, на няколко пъти сезирали същия с претенцията си посредством
молби, входирани на 18.02.2019 г, 25.02.2019 г и 11.06.2021 г.
Въз основа на горното се иска съда да постанови решение, с което да осъди ГФ да заплати:
сумата от 21`668,40 лева - законна лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до
30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от ответната
страна обезщетение за неимуществени вреди на Р.И.М., ЕГН*, за изпитани болки и
страдания от загубата на съпруга й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017
г.,
1
сумата от 21`668,40 лева - законна лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до
30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от ответната
страна обезщетение за неимуществени вреди на Ю.В.М., ЕГН*, за изпитани болки и
страдания от загубата на баща й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.,
сумата от 21`668,40 лева - законна лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до
30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от ответната
страна обезщетение за неимуществени вреди на И.В.А., ЕГН*, за изпитани болки и
страдания от загубата на баща й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.
Исковата молба е връчена на ответника, като в указания му срок има подаден писмен
отговор.
Ответника навежда доводи, че искът е недопустим, тъй като липсва сезиране на ГФ,
предхождащо съдебния процес.
На следващо място се оспорва изцяло исковата претенция за лихва и правното основание,
тъй като за ГФ не е налице задължение, при това парично задължение. Също така са
наведени доводи и че от представените от ищците документи на ГФ не ставало ясно дали
водачът, причинил произшествието, е виновен. Според ответника ищците не попадат в нито
една от хипотезите на чл.497, ал.1 от КЗ и затова на същите не се дължи законна лихва
върху изплатената им главница.
С отговора на исковата молба и с нарочна молба, приложена към нея, е направено искане за
конституиране, в качеството на трето лице-помагач на страната ГФ, на виновния за
процесното ПТП водач – Т.Н.З., ЕГН*, с адрес: г.Разлог, у.“Т.И.”№13. Съдът е счел
направеното искане за основателно, тъй като ответникът има интерес от това и с крайния
съдебен акт на съда той може да обвърже третото лице-помагач. Поради това Т.Н.З., ЕГН*, е
конституиран по делото като трето лице помагач на страната на ответника.
В проведеното открито съдебно заседание, ищците се представляват от адв. Д.,
преупълномощен от адв. Д., който поддържа исковата претенция и настоява същата да бъде
уважена изцяло.
Ответникът се представлява от адв. И., която сочи че предявеният иск е неоснователен и
моли за неговото отхвърляне.
Третото лице-помагач е било уведомено за датата и часа на съдебното заседание, но същото
не се е явило и не е изпратило свой представител.
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от
нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на
производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:
С исковата молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5, във вр.
чл.380, ал.1, във вр. чл.497, ал.1, във вр. чл.558, ал.2 от КЗ.
От приложения от ищците препис от удостоверение за наследници е видно, че Р.И.М.,
Ю.В.М. и И.В.А. са н-ци на починалия на 19.08.2017 г. В.И.М.
По делото не се спори между страните, че на на 16.08.2017 г., около 16:00 ч., в г.Р., о.Разлог,
на у.„Г.ш.“, по посока сервиз „Ю.“ООД, е реализирано ПТП с участието на строителна
машина „Ф.“, марка „Ф.“ без рег. номера и мотоциклет ,,M..“ с per. №* и че в резултат на
реализираното ПТП водачът на мотоциклет „M.” В.М. е получил множество травматични
увреждания, вследствие на което на 19.08.2017 г. е настъпила смъртта му. Не е спорно и
това, че по отношение на машината „Ф.“ не е имало сключена застраховка „ГО на
автомобилистите“ Страните изрично признават и че след като н-ците на починалия /ищците
по делото/ са подали отправили няколко претенции до ГФ, след последната такава, получила
вх.№ от 11.06.2021 г., към която е била приложена и влязла в сила присъда, фондът на
30.06.2021 г. е изплатил на всеки от н-ците по 100`000.00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че горепосочените обстоятелства се
установяват и от събраните по делото доказателства.
В открито съдебно процесуалният представител на ищеца изрично заявява, че не оспорва
2
размера на законната лихва, която всеки един от ищците претендира, но оспорва
основанието за нейната дължимост.
В тази връзка следва да се посочи, че неизяснен и спорен между страните е единствено
въпросът дали ответникът е трябвало да заплати претендираните от него суми още след
отправените до него молби, предхождащи молбата от 11.06.2021 г. или това е трябвало да
стане след представянето на присъда/споразумение, каквито документи са били поискани от
н-ците на В.М.
Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.1 от КЗ, размерът на обезщетението, изплащано от ГФ,
не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ
се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497.
В текста на чл.558, ал.2 от КЗ е разписано, че за определянето и изплащането на
обезщетенията от ГФ съответно се прилагат глава 46-та и глава 47-ма.
В ал.5 на чл.558 от КЗ, е регламентирано че увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда, ако ГФ не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се
прилага и чл.380.
Според нормите на чл.496 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, не може да е по-дълъг от 3 месеца от
нейното предявяване по реда на чл.380 от същия закон пред застрахователя, сключил
застраховката "ГО" на автомобилистите или пред неговия представител за уреждане на
претенции. В този срок лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи
и изплати размера на обезщетението или 2. даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било
напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на ПТП е бил представен някой от следните документи: 1. констативен
протокол за ПТП, 2. протокол за ПТП, 3. протокол за ПТП, непосетено на място от органите
на МВР, 4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на МВР, 5.
двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от ПТП са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и има
съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с неговото
настъпване. Когато документите са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или
лица.
В чл.497, ал.1 от КЗ е отразено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ, лицето което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя.
Безспорно е, че влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение за приключване
на наказателно производство, или пък заключителен акт на прокурора за прекратяване на
досъдебното производство срещу причинителя на вредите имат отношение към основанието
на претенцията срещу застрахователя /ГФ/. Изискването на чл.497, вр. с чл.106, ал.3 от КЗ
3
обаче, следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на
предявяване на застрахователната претенция и задължителни за произнасянето на
застрахователя по същата. В настоящия случай към 18.02.2019 г. и към 25.02.2019 г., датите
на завеждане на първите претенции от страна на тримата ищци /н-ци на починалия В.М./
срещу застрахователя, не е имало постановена присъда. Видно от съдържанието на
приложената по делото присъда №4973 от 18.11.2019 г., постановено по НОХД №214 ОТ
2019 г. по описа на Бл.ОС, същата е влязла в сила на 05.02.2021 г., като с Решение №10266
от 30.07.2020 г., постановено по ВНОХД №282 от 18.11.2019 г. по описа на АпС-С.
присъдата е била частично изменена, като подсъдимият З. е бил частично оправдан деянието
да е осъществено в резултат на нарушение на правилата по чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 и
ал.3, т.2, чл.20, ал.1, чл.25, ал.1, чл.37, ал.2, чл.140, ал.1 и ал.6 от ЗДвП и същото е
преквалифицирано по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.„г“ от НК, като е намален
и размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от 3 на 2 години. Върху
присъдата е отразено и че въззивното решение е потвърдено с Решение №4 от 05.02.2021 г.,
постановено по КНОХД №923 от 2020 г. по описа на ВКС.
Следва да се посочи и че търсещият обезщетение в подобни случаи не би могла да бъде
отговорна за непредставяне на доказателства, които не съществуват към момента на
отправеното искане. В случай че застрахователят /ГФ има основателни съмнения относно
наличието на деликт, той разполага с правото да откаже застрахователно обезщетение.
Наличието на присъда срещу делинквента или споразумение не е задължително условие за
изплащане на застрахователно обезщетение или за разглеждането на пряк иск за присъждане
на такова. В горния смисъл са мотивите към Решение №50218 от 3.11.2022 г. на ВКС по т. д.
№1146/2021 г., I т. о., ТК.
В настоящия случай ищците Р.И.М., Ю.В.М. и И.В.А. са отправили молба до ГФ за
заплащане на обезщетение, която молба е получила вх.№ от дата 18.02.2019 г. Препис от
същата молба е приложена по делото като писмено доказателство. Претенцията на
молителите е била оставена без уважение от фонда, а от тях е изискано да представят:
пълномощно за представителна власт на адвоката, констативен протокол за ПТП, влязла в
сила присъда или споразумение, копие от лична карта на Ю.М.. От доказателствата по
делото и по-конкретно от молба с вх.№ от 25.02.2019 г. става ясно, че тримата молители са
изпълнили указанията, като са посочили и че образуваното досъдебно производство е
изпратено на окръжна прокуратура за внасяне в съда. Въпреки това, с последващи писма от
13.05.2019 г., ГФ е отказал изплащането на застрахователно обезщетение на Р.И.М., Ю.В.М.
и И.В.А., като е поискал да предявят нова претенция пред него, към която да приложат
влязла в сила присъда с мотиви или споразумение.
От изложеното дотук се налага извод, че неоснователно ответникът е отказал на ищците
изплащане на застрахователно обезщетение, изисквайки от тях да му представят влязла в
сила присъда или споразумение за приключване на наказателното производство. Както бе
посочено по-горе, законът не изисква такива документи да се представят на застрахователя
/ГФ. Нещо повече, към 18.02.2019 г. и към 25.02.2019 г. все още не е имала постановена и
влязла в сила присъда на наказателния съд. Поради тези съображения ГФ, считано от
13.03.2019 г. /50 дни след като на ответника са представени поисканите то него други
доказателства/ до 30.06.2021 г. /датата, на която са изплатени обезщетенията/, на основание
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, е дължал законна лихва. Доколкото, обаче се претендира законна
лихва от по-късен момент – 13.05.2019 г., такава следва да бъде присъдена за времето
именно от 13.05.2019 г. до 30.06.2021 г.
Предвид горното, предявените искове се явяват основателни. Това означава, че пасивно
легитимираната страна следва да заплати на всеки един от ищците сумата от по 21`668.40
лева.
С оглед изхода на делото, ищците имат право на сторените от тях съдебни разноски.
По делото са представени 3 броя договори за правна защита и съдействие, сключени между
4
всеки едни от ищците и адв. Я.Д. Договорите са подписани при условията на чл.38, ал.2, т.2
от ЗА. В разпоредбата на ал.2 към чл.38 от ЗА е посочено, че в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението от не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. Това означава, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на адвоката на ищците хонорар от 5`850.42 лева, определена в минимален размер
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Тъй като на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищците са били освободени от внасяне на
държавни такси, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът трябва да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Рг.РС, държавна такса от 2`600.21 лева.
Така мотивиран, съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4, да заплати на Р.И.М., ЕГН*, с
адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61, сумата от 21`668.40 лева - законна лихва за забава за периода от
13.05.2019 г. до 30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от
ответната страна обезщетение за неимуществени вреди на Р.И.М., ЕГН*, за изпитани болки
и страдания от загубата на съпруга й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.
ОСЪЖДА ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4, да заплати на Ю.В.М., ЕГН*, с
адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61, сумата от 21`668.40 лева - законна лихва за забава за периода от
13.05.2019 г. до 30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от
ответната страна обезщетение за неимуществени вреди на Р.И.М., ЕГН*, за изпитани болки
и страдания от загубата на съпруга й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.
ОСЪЖДА ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4, да заплати на И.В.А., ЕГН*, с
адрес: г.Р., у.„Б.К.“№61, сумата от 21`668.40 лева - законна лихва за забава за периода от
13.05.2019 г. до 30.06.2021 г. върху сумата от 100`000.00 лв., представляваща изплатено от
ответната страна обезщетение за неимуществени вреди на Р.И.М., ЕГН*, за изпитани болки
и страдания от загубата на съпруга й В.М., настъпила в резултат на ПТП от 16.08.2017 г.
ОСЪЖДА ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4, да заплати на адвокат Я.Д.Д.,
член на САК, с личен №*, с адрес на адв. кантора: г.С., п.„П.“3, е.2, о.10, сумата от 5`850.42
лева , представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ГФ, БУЛСТАТ*, с адрес: г.С., у.„Г.И.“№2, е.4, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Рг.РС, държавна такса от 2`600.21 лева.
Решението е постановено при участието на Т.Н.З., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.“Т.И.”№13 - третото
лице-помагач на ответната страна.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС, чрез Рг.РС, в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, в това число и на третото лице-помагач .
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5