Решение по дело №2118/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                /03.11.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2118 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Н.Н. “ ООД със седалище и адрес на управление гр. Петрич срещу Акт за прихващане и възстановяване № ФС69-18-1/26.04.2021 година на органи по приходите в община Аксаково, потвърден с Решение № Ж-46-1/10.06.2021 година на кмета на община Аксаково.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижим имот – земя, с площ от 1 700 кв.м. и построения върху нея офис, с площ от 197 кв.м., склад за машини, с площ от 77 кв.м. и търговски склад, с площ от 505 кв.м. Твърди, че за периода 2015 – 2021 година е заплатил данък за недвижимия имот и такса за битови отпадъци в общ размер на 14 064,62 лева, които не са дължими. Счита, че отказът да му бъде възстановена недължимо платената сума е незаконосъобразен. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения акт и да върне преписката на органа със задължителни указания за възстановяване на цялата сума. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Ответникът – Кметът на община Аксаково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице подлежащи на възстановяване суми, тъй като заплатените от жалбоподателя суми за данък за недвижимите имоти и такса за битови отпадъци е в размера, който се дължи, съобразно декларираните от жалбоподателя данни за имота и действащите за съответната година нормативни актове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Акт за прихващане и възстановяване № ФС69-18-1/26.04.2021 година на органи по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в община Варна (л. 22 от административната преписка /АП/) е връчен на жалбоподателя на 27.04.2021 година. Обжалван е по административен ред пред Кмета на община Аксаково с жалба от 12.05.2021 година (л. 26 от АП). С Решение № Ж-46-1/10.06.2021 година (л. 39) Кметът на община Аксаково е потвърдил обжалвания акт. В преписката не се съдържат доказателства за връчване на решението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че подадената по пощата на 24.06.2021 година пред Административен съд – Благоевград жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Административното производство е започнало въз основа на заявление на жалбоподателя с вх. № ФС 69-18/24.03.2021 година (л. 17 от АП) с искане за възстановяване на сумата от 14 064,62 лева за имот с партиден № 5302F8604.

С Акт за прихващане и възстановяване № ФС-18-1/26.04.2021 година органът по приходите от Дирекция „Местни данъци“ при община Аксаково е отказал да възстанови сумата от 14 064,62 лева, представляваща данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имот № 010339, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, представляващ земя и сгради.

За да постанови този резултат органът е приел, че за имота е подадена данъчна декларация с вх. № **********/01.11.2011 година, както следва : земя с площ от 1700 кв.м. с отчетна стойност 111 661,21 лева и данъчна оценка 11 445,80 лева; офис с площ от 197 кв.м. с отчетна стойност 139 442,31 лева и данъчна оценка 22 406,90 лева; склад за машини с площ от 77 кв.м. с отчетна стойност 54 502,14 лева и данъчна оценка 8 758 лева и търговски склад с площ от 505 кв.м. с отчетна стойност 357 449,10 лева и данъчна оценка 43 417,90 лева. Органът е приел, че общата данъчна оценка възлиза на 86 028,60 лева, а резултатната оценка възлиза на 663 054,76 лева. Органът е приел, че за 2015 година искането за възстановяване на суми е погасено по давност, като се е позовал на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че съобразно посочената в декларацията отчетна стойност на имота и действащите за съответните периоди правила на Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на община Аксаково данъкът върху недвижимия имот възлиза, както следва : за 2016 година – в размер на 1 326,10 лева; за 2017 година – в размер на 1 723,95 лева; за 2018 година – в размер на 1 723,95 лева; за 2019 година – в размер на 1 723,95 лева; за 2020 година – в размер на 2 983,75 лева и за 2021 година – в размер на 2 519,61 лева, платени от жалбоподателя с подробно описани в акта платежни нареждания. Органът е приел, че имота на жалбоподателя се намира извън районите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, поради което не е начислил такса за битови отпадъци в частта за сметосъбиране и сметоизвозване. Органът е установил размера на дължимата такса за битови отпадъци, както следва : за 2016 година – 994,57 лева; за 2017 година – 994,57 лева; за 2018 година –1 160,35 лева; за 2019 година – 1 246,53 лева; за 2020 година – 1 969,26 лева и за 2021 година – 1 969,26 лева, заплатени от жалбоподателя с посочени в акта платежни нареждания. Органът е приел, че жалбоподателя не е надвнесъл суми, поради което е отказал възстановяване на сумата от 14 064,62 лева.

С Решение № Ж-46-1/10.06.2021 година Кметът на община Аксаково е потвърдил обжалвания акт. За да постанови този резултат органът е приел, че данъка и таксата са изчислени въз основа на подадената от жалбоподателя декларация и в съответствие с относимите за всеки период правни норми, поради което не са налице суми за възстановяване.

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, арг. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и при спазване на процесуалните правила по чл. 129 и следващите от ДОПК.

В подаденото от дружеството заявление е формулирано искане за възстановяване на сумата от 14 064,62 лева за имот с партиден № 5302F8604, като не е посочен периода, за който се иска възстановяване на недължимо платена сума и как е формиран размера и. Органът по приходите е приел, че претенцията е за периода 2015 – 2021 година, изхождайки от подадената от жалбоподателя данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите приел, че за 2015 година искането е погасено по давност, като вместо да го остави без разглеждане се е произнесъл по същество. Допуснатото нарушение, обаче, не може да се квалифицира, като съществено и да обоснове отмяна акта в тази част.

Дружеството претендира възстановяване на заплатените суми за данък за недвижимите имоти и такса битови отпадъци са недължимо платени, тъй като отчетната стойност на имотите е по-ниска, както и че Община Аксаково не е предоставила услугата.

Съдът намира, че в производството по чл. 129 и следващите от ДОПК не може да се установява недължимост на платени, въз основа на подадена от жалбоподателя данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, задължения.

В производството по 129 и следващите от ДОПК се възстановяват недължимо платени или събрани суми за данъци, когато внесените от задълженото лице суми са по-големи от установените. В това производство не е допустимо оспорване на установения от органите по приходите размер на дължимия данък за недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, определени въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Редът за оспорване на размера на таксата за битови отпадъци, определен въз основа на подадена от задълженото лице декларация, е уреден в чл. 107 от ДОПК. Органът е длъжен да предостави справка на задълженото лице, при поискване, за начина, по който е изчислено задължението, арг. чл. 107, ал. 2 от ДОПК. Когато задълженото лице оспори определения размер, органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Т.е. размера на данъка и таксата могат да се оспорят от задълженото лице в производството по оспорване на акта за установяване на задължение по декларация.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва. Именно декларираното в нея става достоверно за органа по приходите, който не е задължен да извършва проверка за верността на декларираните с декларацията данни преди да пристъпи към определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Обратното би обезсмислило значението на декларирането и на механизма на данъчно облагане чрез деклариране. Законодателят е възложил на задължено лице да посочи лично какви точно са релевантните факти за данъчното му облагане. Действително, органът има право да не приеме за верни декларираните обстоятелства, но тогава негова е доказателствената тежест за установяването на неверността им.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че не дължи данък за недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, поради по-ниска отчетна стойност на имотите, както и поради непредоставяне на услугата по чл. 62, т. 1 от Закона за местните данъци и такси - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, но същият, след подаване на декларацията не е поискал справка за определените задължения, респективно издаването на акт за установяване на задължения по декларация. Жалбоподателят е поискал такава справка едва на 26.05.2021 година.

Между производството по оспорване размера на установените задължения по чл. 107 от ДОПК и производството по възстановяване на недължимо платени суми по чл. 128 и сл. от ДОПК има съществена разлика.

Съдът, след извършване на прости аритметични действия, при съобразяване на заявените в декларацията данни и действащите за периодите разпоредби, определя дължимия данък за недвижимите имоти в размер, както следва : за 2016 година – 1 326,10 лева; за 2017 година – 1 723,95 лева; за 2018 година – 1 723,95 лева; за 2019 година – 1 723,95 лева; за 2020 година – 2 983,75 лева и за 2021 година – 2 519,61 лева.

Таксата за битови отпадъци по чл. 62, т. 2 и 3 от Закона за местните данъци и такси е в размер, както следва : за 2016 година – 994,57 лева; за 2017 година – 994,57 лева; за 2018 година – 1 160,35 лева; за 2019 година – 1 246,53 лева; за 2020 година – 1 969,26 лева и за 2021 година – 1 969,26 лева.

Между страните не се спори, че дължимите данък и такса, определени въз основа на данните от декларацията, за заплатени в установените размери.

С оглед на това съдът намира, че не е налице надвнасяне на суми, поради което не са налице подлежащи на възстановяване суми. Като е достигнал до същия извод органът по приходите е постановил съобразен с материалния закон административен акт.

Предвид горното жалбата, като неоснователно, следва да се отхвърли.

На основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК на ответника следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 951,93 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размера, определен по чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като по делото е проведено едно съдебно заседание и делото не е от фактическа и правна сложност.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.Н. “ със седалище и адрес на управление гр. **, ЕИК **срещу Акт за прихващане и възстановяване № ФС69-18-1/26.04.2021 година на органи по приходите в община Аксаково, потвърден с Решение № Ж-46-1/10.06.2021 година на кмета на община Аксаково.

ОСЪЖДА „Н.Н. “ със седалище и адрес на управление гр. **, ЕИК **ДА ЗАПЛАТИ НА Община Аксаково сумата от 951,93 (деветстотин петдесет и един лева и 0,93) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

СЪДИЯ: