Решение по дело №20/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 359
Дата: 9 март 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040700020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  359           09.03.2021г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети състав, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Чавдар Димитров

 Членове: 1. Христо Христов

                   2. Марина Николова

 

при секретаря Г.Д.и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 20 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.З.С. с ЕГН ********** *** против решение №260457/16.11.2020г., постановено по НАХД №2293/2020г. на Районен съд Бургас, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №2860573, издаден от ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на касатора е била наложена глоба в размер на 400 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация – на МВР - Бургас,  редовно уведомен, не се представлява, не ангажира и писмено становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на Д.З.С. с ЕГН ********** *** против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №2860573, издаден от ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ответника по касация е била наложена глоба в размер на 400 лева.

За да потвърди процесния електронен фиш, първоинстанционния съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като собственикът на заснетото МПС - касатор в настоящото производство, не е изпратил данни за лицето, на което е предоставено превозното средство. Поради изложеното, според съдебния състав, правилно е бил санкциониран собственикът на превозното средство. Предвид горните обстоятелства, първоинстанционният съд е направил извод за наличие на предпоставки за потвърждаване на електронния фиш, тъй като адресатът му формално не се е възползвал от възможността, да посочи друго конкретно лице – ползвател, като представи и копие от СУМП на същото лице.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и жалбата против него, следва да бъде отхвърлена.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Този съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на закона поради следното:

Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Алинея 5 на същата правна норма предвижда, че електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Всички тези процесуални изисквания на закона също са спазени от наказващия орган.

По адм. преписка, приложена по делото, е налице справка от техническото средство, включваща индивидуализация на заснетия автомобил и данни за неговия собственик, а от друга  странаДиректорът на ОД на МВР Бургас е уведомил С., че като собственик именно на това надлежно индивидуализирано МПС, е необходимо да посочи в писмена декларация данните за лицето, извършило нарушението, като представи и копие от свидетелството му за управление на МПС /вж. редове от 8 до 13 отдолу на горе в процесния електронен фиш/.

Правилни в тази хипотеза са изводите на районния съд, че соченият пред органа “Договор за наем на МПС” и представената по делото декларация на стр. 17 имат характера на декларация по смисъла на чл.189, ал.5 ЗДВП. В същата обаче липсва както изрично посочване на конкретното лице, управлявало МПС-то в момента на на заснемането му с техническото средство, така и копия на неговите документи, удостоверяващи правоспособността му, т.е. копие от свидетелството му за МПС. Като не е изпълнил точно процесуалното си задължение по чл.189, ал.5 ЗДвП, напрактика жалбоподателят не го е изпълнил изобщо, поради което правилно е бил санкциониран от ОД на МВР Бургас.

Не води до различни правни изводи и нормата на чл.188 от ЗДвП, съгласно която собственикът или този на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното от него нарушение. Този вид алтернативна административно наказателна отговорност е доразвита именно в хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, като става ясно, че деклариран следва да бъде фактическият физически ползвател на моторното превозно средство, т.е. физическото лице, което фактически си е служило с уредите за управление на автомобила в момента на извършване на адм. нарушение. От друга страна съгласно същата разпоредба физическият извършител на нарушението следва да бъде деклариран именно от собственика на МПС, а не от трето лице, вкл. негов наемател или ползвател.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а електронният фиш, съставен срещу С. да бъде потвърден. В конкретнатра хипотеза законодателят въвежда нарочна презумпция , като вменява в тежест на собственика на МПС да притежава информация за това кой управлява личното му МПС във всеки един момент под страх от понасянето на лична отговорност за това, че не може да посочи такова лице във всеки един момент, в който подобни знания липсват, а е допуснато административноо нарушение по ЗДвП или други закони. Предавайки МПС-то на трето лице, собственикът е в ситуацията да изиска личните данни на това лице, свързани с правоспособността му на водач или да откаже да му предостави държането на МПС-то.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260457/16.11.2020г., постановено по НАХД №2293/2020г. на Районен съд Бургас, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №2860573, издаден от ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д.З.С. с ЕГН ********** *** е била наложена глоба в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.