№ 110
гр. Асеновград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000961/16.07.2021
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на АТ. К. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 175 ал.1 т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 50 лв.
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по
чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Т. в депозираната жалба и в съдебно заседание
лично и чрез пълномощника си адв. Б. оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушението, но навежда твърдения
за неправилно приложение на материалния закон. Моли за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и респективно за пълната отмяна на НП.
Въззиваемата страна РУ- Асеновград, редовно призована не изпраща
представител, но взема отношение по жалбата в писмено становище като
моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите,
изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 08.04.2021 г. е
било констатирано, че на същата дата, около 21.35 часа в с.Нареченски бани
на кръстовището между ул. „Люти дол“ и ул. „Родопи“, жалбоподателят А.Т.
е управлявал лек автомобил „Рено Туинго“, с рег. № РВ 1246 РТ. При опит за
спиране от страна на контролен орган и след подаден сигнал със стоп-палка
по образец, водачът Т. въпреки, че преминал в непосредствена близост до
полицейския служител, на добре осветено място отказал да спре и продължил
движението си към вътрешността на гр. Нареченски бани. Полицейските
служители – свидетелите П. и Б. незабавно го последвали със служебния
автомобил, успели да го настигнат и го спрели с подаване на светлинен и
звуков сигнал. За горното нарушение, на водача Т. бил съставен АУАН, като
актът бил съставен в негово присъствие. Същият го подписал като отразил
писмени възражения, че не е видял стоп-палката на полицая и не е разбрал, че
го спират. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в
тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на
съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосоченото основание са му наложени съответните административни
наказания – глоба в размер на 50 лв., както и административно наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Наказателното
постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от
него, в изискуемата от закона форма е.
Съдът намира, че извършването на описаното в НП нарушение е надлежно
установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се
установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място,
горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена
сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от
ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН не се
опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства
2
- показанията като свидетел на актосъставителя Б., както и на полицейските
служители П. и Б., който лично е подал сигнала за спиране със стоп-палка на
Т.. При проверката на законосъобразността на наказателното постановление
съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно
задължителните му реквизити. Правилно е описано нарушението, като са
посочени всички елементи от неговия състав и правилно е съотнесено същото
към съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-
наказателната разпоредба на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Като не е спрял при подадения му ясно и
недвусмислено сигнал за спиране от орган за контрол със стоп-палка по
образец, жалбоподателят Т. безспорно е реализирал състава на горното
нарушение. Възражението, че същият не е разбрал, че го спират е
неоснователно. Сигналът за спиране е бил подаден на осветено място, от
достатъчно разстояние, със стоп палка по образец и от униформен служител,
облечен със светлоотразителна жилетка със съответните опознавателни
знаци. Същият е бил в непосредствена близост до служебния автомобил с
надпис „Полиция“, а водачът Т. е преминал в непосредствена близост до
свидетеля Б., който му е направил ясен и недвусмислен знак да спре и е
посочил мястото. Всички тези действия на полицейския служител и в
контекста на описаната фактическа обстановка имат стойност на
недвусмислено разпореждане за спиране и за всеки правоспособен и водач не
би могло да има съмнение какво нареждане му се дава.
При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на
управляване на МПС, наказващият орган е съобразил прецизно критериите
на чл. 27 от ЗАНН. При оразмеряване и на двете кумулативно предвидени
наказания наказващият орган е приложил правилно основния критерий при
определяне на наказанието, а именно тежестта на конкретното нарушение,
преценена в контекста на конкретните обстоятелства при неговото
извършване. Взети са в предвид и наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно, че жалбоподателят след последването и спирането
му по-нататък е оказал съдействие при извършването на проверката и не са
констатирани други нарушения по ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че така
наложените наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаването от
правоуправление за срок от 1 месец, които са в минималния размер на
3
предвидените в закона диапазони са правилно определени и справедливи. Те
съответстват на сравнително невисоката тежест на нарушението, както и на
степента на обществена опасност на дееца, изводима от сравнително ниската
му наказуемост по административен ред за други нарушения по ЗДвП, поради
което е и безпредметно да се обсъжда въпроса за тяхната допълнителна
редукция.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложението на
чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по своята
същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се
посочи, че същото деяние със същите обективни и субективни
характеристики по принцип реализира и състав на престъпление по чл. 270
ал.1 от НК и именно поради неговата по–ниска степен на обществена
опасност същото е квалифицирано като административно нарушение. В този
смисъл тежестта на деянието, както и останалите обуславящи квалификацията
като административно нарушение и отговорността обстоятелства, каквито са
степента на обществена опасност на нарушителя и данните за неговото
здравословно, семейно и материално положение вече са взети в предвид, като
му са наложени административни наказания в минималния възможен размер.
Липсват обаче основания в горния контекст да се приеме, че нарушението се
отнася към хипотезата на маловажен случай, поради което и възражението в
тази насока е неоснователно.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски.Такива обаче се претендират само от
жалбоподателя в размер на 500 лева за възнаграждение на упълномощения му
процесуален представител. В предвид изхода на делото и отхвърляне на
оспорването обаче такива се дължат само на въззиваемата страна. Същата
обаче не претендира разноски и не е доказала наличието на такива, поради
което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и като намери обжалваното НП за законосъобразно,
обосновано и правилно, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0239-
4
000961/16.07.2021 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на АТ. К. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***
***, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 50 лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5