РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Бяла, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20224510200065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. ИГН. КР., ЕГН ********** от с.Н., обл.Р., ул.“Х. Б.“ № .,
чрез адв. Р.Р., АК - Търговище, против Наказателно постановление № 7 от 04.03.2022г.,
издадено от зам. директора на РДГ – Русе, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.213, ал.1,
т.1 от ЗГ.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, и иска неговата отмяна. Оспорва описаната в НП фактическа обстановка
и твърди, че не е извършено нарушение по ЗГ. Сочи, че преценката на АНО за
приложението на чл.28 от ЗАНН е формално извършена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпращат представител в съдебно
заседание, не изразяват становище.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.01.2022г. в РДГ – Русе бил получен сигнал чрез тел.112 за незаконна дървесина
в стопански двор в с.Н.. Служителите на РДГ – Русе – св.У. и С.Ст., извършили проверка на
адреса подаден в сигнала, където установили, че в имота се съхранява немаркирана
дървесина. Жалбоподателят не представил билет за дървесината, като обяснил, че същата
придобил от чистене на негови ниви. Служителите измерили дървесината с ролетка, като
установили, че същата е на секции с дължина около 1 метър, общо около 4 пр.куб.м., от вида
„орех“. Същата била оставена на жалбоподателя. За установените нарушения, а именно
съхраняване на дървесина немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет, му
били съставени АУАН, които жалбоподателят отказал да подпише, удостоверено с подпис
на свидетеля по АУАН – Стелиян Стоянов. Преписките били изпратени на Районна
прокуратура – Русе за извършване на проверка, с оглед наличие на данни за извършено
1
престъпление по чл.235 от НК. С Постановление на прокурор от РП – Русе, ТО – Бяла от
20.01.2022г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство, като
преписката била върната на АНО за ангажиране административнонаказателната
отговорност на лицето. Въз основа на съставения АУАН за съхраняване на немаркирана с
контролна горска марка дървесина било издадено НП, предмет на настоящото производство,
връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2022г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, каквото се явява и зам. директора на Регионална
дирекция по горите гр.Русе, оправомощен със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, и Заповед № 154 от 01.11.2021г. на директора на РДГ
– Русе. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Възраженията на жалбоподателя са, че дървесината представлява изгнили клони,
събрани от неговия стопански двор, поради което няма как да бъдат маркирани. Другите
възражения се изразяват в оспорване начина на измерване на дървесината, като неотговарящ
на разпоредбата на чл.69, ал.5 от Наредба № 1 от 2012г. за опазване на горските територии,
според която следва да бъде съобразен БДС 773/1994г., както и неизпълнение на
задълженията на служителите по чл.10, ал.2 от наредбата, предвиждаща, че в случай на
невъзможност дървесината да бъде иззета, същата следва да бъде оставена на отговорно
пазене на лицето, като при наличие на спор, да бъде установено точното количество.
Съдът намира така релевираните възражения за неоснователни. Установява се от
показанията на актосъставителя, че в случая не се касае за изгнили клони, както се твърди, а
до дървесина нарязана на секции с дължина около 1 метър. На следващо място,
жалбоподателят, макар и при отказ да подпише АУАН, собственоръчно е написал като
възражение, че „дърветата са от частни ниви и чистене около нивите“, тоест сам посочва, че
дървесината не е изцяло придобита от неговия стопански имот. Актосъставителят разяснява
в показанията си, че във всяка една хипотеза следва да бъде издадено разрешително и
впоследствие превозен билет, в зависимост от това, от къде са събирани дърветата – извън
горска територия или попадаща в горския фонд.
По отношение възражението за начина на измерване на дървесината следва да се има
предвид, че чл.69, ал.5 от наредбата гласи следното: „За целите на тази наредба дървесината
се категоризира и окачествява съгласно българските държавни стандарти освен в случаите,
когато с нормативен акт е предвидено друго“. Тази разпоредба не касае измерването,
доколкото се сочи категоризацията и окачествяването на дървесината. В чл.14в, ал.1 от
наредбата е предвидено, че количеството дървесина се измерва в плътен и/или
пространствен кубически метър. Установява се в настоящото производство, че количеството
на процесната дървесина е измерено от горския служител чрез ролетка, в пространствен
кубически метър. Категорично не може да се очаква при констатиране на нарушение по
Закона за горите, служителите да измерват дървесината по БДС 773-94, чийто правила са
несъвместими с оглед естеството на причината налагаща измерването.
Разпоредбата на чл.10, ал.2 от наредбата касае задържани и/или иззети вещи, предмет
и/или средство на нарушението, като е регламентиран реда за съхраняването им, или както
се сочи ал.2, в случай, че тяхното съхраняване е невъзможно или свързано със значителни
разходи, те могат да се оставят на отговорно пазене на нарушителя. В конкретния случай,
2
със съставянето на АУАН няма иззети или задържани вещи, като се касае до неизпълнение
на задължението за задържане с АУАН на предмета на нарушението, който подлежи на
отнемане в полза на държавата съгласно нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ. Чрез задържането на
вещите се цели обезпечаването на отнемането в полза на държавата, а не както се сочи от
жалбоподателя, за установяване количеството при спор. Актосъставителят заяви, че не са
задържани вещите - предмет на нарушението, тъй като нямало с какво да ги вземе. Същият
не можа да отговори еднозначно защо не са били оставени на отговорно пазене на
нарушителя, като обясни, че просто му били оставени.
Що се отнася до приложението на чл.28 от ЗАНН съдът намира, че правилно АНО е
преценил, че не се касае за маловажен случай по смисъла на посочената законова
разпоредба. По смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Действително, че това
е първо нарушение на жалбоподателя, което е отчетено и от АНО, като смекчаващо
обстоятелство, но не са налице други обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Въпреки това, съдът намира, че наказанието не е правилно индивидуализирано от
АНО както повелява нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. При наличието единствено на
смекчаващи обстоятелства, както и че нарушението е първо за жалбоподателя, АНО е
следвало да определи наказанието в законоустановения минимум от 50лв. Предвид това,
наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част, като на жалбоподателя
бъде наложено наказание в предвидения в нормата на чл.266, ал.1 от ЗГ минимален размер.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за производството, съразмерно с
уважената част, а именно в размер на 100лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7 от 04.03.2022г., издадено от зам.
директора на РДГ – Русе, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ на Р. ИГН. КР., ЕГН
********** от с.Н., обл.Р., ул.“Х. Б.“ № . е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100
лева, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на
глобата на 50 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, със седалище в гр.София, бул. "Х.
Ботев" № 55 да заплати на Р. ИГН. КР., ЕГН ********** от с.Н., обл.Р., ул.“Х. Б.“ № .
сумата 100лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
3