№ 303
гр. Шумен, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630103280 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.. ИВ. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр. П., обл. Т, ж.к.“ Р.“№ 50. вх.А, ет.2, ап.6, чрез адв. Ю.Д. от АК
гр.В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Д“ №3, ет. 1 срещу ЧСИ А.Е.А - З. с рег.№ 769 и район
на действие Окръжен съд- Т, с адрес на кантората за призоваване: гр. Т, ул.“ Г. Б.“№1, вх.А,
ет.2. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.441 от
ГПК, във вр. с чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 2 000 лв., представляваща претърпени неимуществени
вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ за извършени действия по
принудително изпълнение по изп. д. № .....г. на ЧСИ А.Е.А – З., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 37.22 лева, представляваща мораторна
лихва , считано от 31.08.2020г. до 05.11.2020г.Претендират се и направените разноски.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищцата била длъжник по изп.д. №
.....г. по описа на ЧСИ А.Е.А – З., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от
18.10.2013г. по ЧГД №....г. по описа на Районен съд гр.П., в полза на взискателя „...“ ЕАД.
Излага, че на 31.08.2020г., чрез съобщение от “.... “ АД, разбрала за образуваното срещу нея
изпълнително дело, както и че от банковата й сметка BG76 UBBS8800210242363510 била
изтеглена от ЧСИ в полза на взискателя сума в размер на 3 925.95лв. Уведомила чрез
телефонно обаждане банков служител, че постъпилата по нейна банкова сметка сума
представлявала ‘‘детски надбавки“ отпуснати от Кралство Белгия в полза на
непълнолетните й деца И.Г.П. с ЕГН ********** и С.Г.П. с ЕГН **********, въз основа на
подадено заявление. Сума в размер на 7 545.74лв била преведена от Парентия Фландрия на
27.08.2020г. по нейната българска банкова сметка ВС76 UBBS8800210242363510, като в
основанието ясно бил изсписан референтния номер по заявлението за детските надбавки. От
тази сметка на 31.08.2020г. била извършена трансакция от банката /без съгласието на
титуляра/ в полза на ЧСИ А. З. по изп.д. 20197690401297 сума в размер на 3 925.95лв., 20
лв. - за такса обслужване на запори и информация, че останалата разполагаемата сума по
сметката била в размер на 3177.57лв. С възражение с № 9804/09.09.2020г. подадено до
1
съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело, ищцата поискала спиране на
изпълнението и възстановяване на незаконосъобразно изтеглените суми, както и наложения
запор да бъде вдигнат, към което били приложени и доказателства в подкрепа на
твърдението, че сумата по банковата сметка представлява детски надбавки. С писмо
получено от ищцата на 21.10.2020г., на същата било съобщено, че изпълнителното
производство било прекратено на осн. 433, ал.2 ГПК., с което действие ищцата намира, че
ЧСИ отказва да спре принудителното изпълнението.
С Решение № 260037/07.12.2020г по в.гр.д. № 299/2020г. по опис на Окръжен съд
гр.Т, бил отменен отказа от 19.10.2020г на ЧСИ А. З., съдържащ се имплицитно в
Съобщение за прекратяване на изпълнително производство изх.№ 12819 от 19.10.2020г. по
изп.дело № .....г. по опис на ЧСИ с рег.№ 769, да възстанови на ищцата- длъжник по
изп.дело № .....г. неправилно запорирани и удържани суми в размер на 3925,95лв. и 20,00лв
такси за запори на банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД - С., поради тяхната
несеквестируемост, на основание чл.446, ал.2 ГПК, която сума към датата на депозиране на
исковата молба била възстановена на ищцата.
Намира, че с тези си действия, въпреки знанието, че сумата е несеквестируема и
пренебрегване на молбата на ищцата да й бъдат възстановени сумите,ЧСИ А. З. предприела
незаконосъобразни действия свързани с теглене на тези суми като с това нарушила закона и
интереса на децата. Излага, че сумата била предвидена за подпомагане развитието на
таланта на дъщеря й И.Г.П. свързан с уменията й да рисува, която участвала и в
международни конкурси. Посочва, че през лятото на 2020г. на детето й предстояли
европейски участия, за които ищцата трябвало да заплати предварително сума в размер на
2000лв., които участия се отменили, тъй като ищцата разчитала на преведените суми за
‘‘детски надбавки“ отпуснати от Кралство Белгия. Също така отпуснатата и преведената
сума от Кралство Белгия била предвидена и за разходи на децата свързани с тяхното
образование. Твърди също така и, че заради незаконосъобразните действия на ЧСИ се
налагало да взема често заеми от близки и роднини за да издържа двете си деца в гр. Велико
Търново. В резултат на всичко това на ищцата били причинени нерви, безсъние, срам,
обида и влошаване на здравето. Стигнало се до там да й се наруши здравето на зъбите, като
за лечението им се налагало да заплати 1 428 лв.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Явява се упълномощен представител
– адв.Ю.Д. от АК - В. като поддържа изцяло предявения иск, излагайки допълнителни
мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни, като излага подробни
мотиви за това. Не оспорва, че ищцата е длъжник по изпълнително дело № .....г., образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу нея в полза на „... (България)“ ЕАД. Не
оспорва и обстоятелствата, че в хода на изпълнението, на ищцата бил наложен запор върху
вземанията й от банкови сметки в „ОББ“ АД, че на 31.08.2020г., в изпълнение на запора,
„ОББ“ АД превела по сметката на ответника сума в размер на 3925,95лв., както и че на
29.01.2021г. сумата в размер на 3925,95лв. била върната от ответника на ищцата, чрез
банков превод.
Оспорва всички фактически твърдения на ищцата за допуснати и/или извършени от
ответника материално и процесуално незаконосъобразни принудителни изпълнителни
действия, заявени в исковата молба - че преведената в хода на изпълнението от трето лице -
„ОББ“ АД сума е несеквестируемо имущество на ищцата; че ищцата е претърпяла каквито и
да било вреди в резултат на извършените действия по изпълнително дело № .....г. по описа
на ЧСИ А. З.; че постъпилата по банковата сметка на ищцата сума в размер на 7 545,74лв. е
предоставена от Кралство Белгия, както и, че същата представлява семейни помощи за деца.
Твърди от фактическа страна, че запорът върху вземанията по банковите сметки на
ищцата в „ОББ“ АД бил наложен с изрични указания към третото задължено лице, съгласно
които сумата за превод следва да се определя при условията на чл.446 и чл.446а ГПК. При
превеждане на сумата по сметката на ЧСИ и в впоследствие до изтичане на срока по чл.508
ГПК, ЧСИ не бил уведомен за произхода на преведената от запорираната сметка сума.
Постъпилата сума била разпределена от ЧСИ като част от нея- 3534,33лв. била преведена на
01.09.2020г. на взискателя по изпълнителното дело, а друга част - 390,52лв. останала за
2
ЧСИ, като пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Твърди, че първият момент, в който
ответникът узнал твърденията на ищцата за несеквестируемост на паричното вземане от
банковата й сметка в „ОББ“ АД бил на 09.09.2020г., когато ищцата подала възражение с вх.
№ 9804/09.09.2020г., в което отправила искания за вдигане на запора на вземанията й от
банкова сметка, възстановяване на удържаната сума и спиране на изпълнението, тъй като
удържаната сума представлявала „отпуснати детски надбавки от Кралство Белгия“, т.е. след
като постъпилата от запора на банковата сметка на ищата сума вече била изплатена на
взискателя. Сумата била върната от взискателя на 29.01.2021г. и на същата дата -
29.01.2021г., сумата от 3 925,95лв. била възстановена по банковата сметка на ищцата.
Намира, че предвид нормата на чл.446а, ал. 1 ГПК помощите, получени по реда на
ЗСПД, постъпили по банкова сметка на ищцата по - рано от един месец преди налагане на
запора са секвестируеми и могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Позовава
се и на указанията по приложението на закона, дадени в т.13 на ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които натрупаната наличност по
сметката преди постъпването на последното по ред плащане е секвестируема, тъй като се е
трансформирала в спестявания на длъжника.Счита, че в конкретният случай е отпаднала
несеквестируемостта на сумата.
Оспорва ищцата да е претърпяла каквито и да било вреди от изпълнението, както и
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и проведеното
принудително изпълнение по изпълнително дело № .....г. Оспорва твърдението на ищцата,
че е получила парични заеми от трети лица, както и наличието на каквато и да било връзка
между разходите, необходими за издръжка на децата и принудителното изпълнение.
Оспорва удържаната и впоследствие възстановена сума да е била предназначена за
европейски участия на детето на ищцата, както и, че същите се отменили поради липса на
средства. Предвид изложените доводи за неоснователеност на главният иск, намира за
неоснователен акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В заключение моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание за ответникът не се явява, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е молба от упълномощен представител – адв.К.Х. да бъде даден
ход. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявените искове и
на основание чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал. 1, т.3, пр.3 от ЗА моли ищцата да бъде осъдена да
заплати на адвоката оказал безплатна правна помощ на ответника адвокатско
възнаграждение изчислено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки един от обективно съединените искове, общо в размер на 670 лева.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат,
както и искане за неговото намаляване до законоустановения минимум.
Третото лице, помагач на ответника - ЗК „....” АД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление в гр.С., община С, район КК.с., бул.”Ч.в.” N0 51 Д е изразило
становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Оспорва
предявената претенция за неимуществени вреди като завишена по размер. Оспорва
твърдяните неимуществени вреди да са в причинно – следствена връзка с предприетите
изпълнителни действия по налагане на запор върху налични парични средства по сметки в
ОББ АД. В съдебно заседание представител не се явява.
Третото лице, помагач на ответника – „....“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.С., община С, район Та, бул.“В“ № 89Б е изразило становище.
Излага, че банката няма законово задължение да следи за несеквестируемостта, нито е
имала изрични указания от частния съдебен изпълнител да следи за основанието, на което
постъпват сумите по запорираната банкова сметка. Няма задължение да извършва проверка
за произхода на средствата и не е била уведомена за произхода им. Намира, че на банката е
вменено в задължение да следи единствено за постъпващи суми от трудови възнаграждения
и пенсии, и да не допуска изпълнение по запора до размера на минималната работна
заплата. Излага и съображения относно привличането им в качеството на трето лице-
помагач на страната на ответника, като счита че не е налице правен интерес от
привличането му. В съдебно заседание не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
3
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищцата е длъжник по изпълнително дело
№20197690401297 по описа на ЧСИ А.Е.А - З. с рег. № 769 с район на действие Окръжен
съд – Т, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********.
Със запорно съобщение от 19.09.2019г. на ЧСИ А.Е.А - З. е наложен запор върху
всички банкови сметки на ищцата в „....“ АД. На 27.08.2020г. по банковата сметка на
ищцата в ОББ АД - BG76 UBBS8800210242363510, постъпила сумата от 7545.74 лева
/3 869.61 евро/ от Парентиа Фландрия организация без стопанска цел, представляваща
‘‘детски надбавки“ отпуснати от Кралство Белгия в полза на непълнолетните й деца.
Не се спори по делото и, че въз основа на наложения запор по изпълнително дело
№20197690401297, от банковата сметка на ищцата BG76 UBBS8800210242363510, страна
на ОББ АД на 31.08.2020г. била преведа по сметката на ЧСИ А.Е.А - З. сума в размер на 3
925.95лв., които били преведени на взискателя. С постановление от 01.09.2020г. ЧСИ А.Е.А
– З. прекратила производството по изпълнителното дело, на основание чл.433 ал.2 от ГПК.
На 09.09.2020г. ищцата депозирала Възражение вх.№9804/09.09.2020г. до ЧСИ А.Е.А
– З., че постъпилата сума по банковата сметка на ищцата ВС76 UBBS8800210242363510 в
ОББ АД, представлявала ‘‘детски надбавки“ отпуснати от Кралство Белгия в полза на
непълнолетните й деца и поискала спиране на изпълнението и възстановяване на
незаконосъобразно изтеглените суми, както и вдигане на наложения запор. Приложила и
доказателства, а именно уведомително писмо от Парентия Фландрия в подкрепа на
твърдението, че сумата по банковата сметка представлява детски надбавки. Във връзка с
така направеното възражение взискателят изразил становище, че същото е неоснователно.
На 19.10.2020г. ЧСИ А.Е.А – З. изпратил съобщение до ищцата, с което я уведомил,
че изпълнително дело №20197690401297 е прекратено, на основание чл.433 ал.2 от
ГПК.Същото е получено от ищцата на 21.10.2020г.
Въз основа на депозирана жА.а от ищцата срещу действията на ЧСИ А.Е.А – З. било
образувано в.гр.д. №299/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Т. С Решение №
260037/07.12.2020г по в.гр.д. № 299/2020г. влязло в законна сила на 07.12.2020г., бил
отменен отказа от 19.10.2020г на ЧСИ А. З., съдържащ се имплицитно в Съобщение за
прекратяване на изпълнително производство изх.№ 12819 от 19.10.2020г. по изп.дело №
.....г. по опис на ЧСИ с рег.№ 769, да възстанови на ищцата- длъжник по изп.дело № .....г.
неправилно запорирани и удържани суми в размер на 3925.95лв. и 20.00лв такси за запори
на банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД - С., поради тяхната несеквестируемост, на
основание чл.446, ал.2 ГПК. На 29.01.2021г. взискателят възстановил преведената му по
изп.дело сума в размер на 3925.95лв. и същият ден, сумата била възстановена на ищцата от
ЧСИ А.Е.А – З. като била преведена по банковаата й сметка в ОББ АД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които
изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при
и по повод на тази дейност. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава
директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния
съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, тоест които са адекватно
следствие от увреждането. При искът, предявен на основание чл.74 ал.1 от
ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или бездействия/ на
ЧСИ, настъпила вреда причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.
Константна е практиката на ВКС по въпроса дали решението, постановено по жА.а против
действия на съдебния изпълнител е обвързващо за съда, разглеждащ деликтния иск -
решение №184/21,09,2011 г. по гр.д.№1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№139/31,05,2011 г. по гр.д.№1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №238/30,01,2013 г. по
гр.д.№1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които се приема, че съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
4
без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жА.ата.
Съгласно чл.74 ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена
отговорност за вредите, причинени от негови действия или бездействия, извършени в
нарушение на императивни норми на закона, без правно основание и виновно. Съгласно
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1/деяние /действие/, а именно, че ответникът, в качеството си частен съдебен
изпълнител, е осъществил твърдяното действие по спрямо ищцата по изпълнително дело –
неправилно запорирани и удържани несеквестируеми суми от банковата сметка; 2/вредата,
а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди под формата на причинени
нерви, безсъние, срам, обида и влошаване на здравето; 3/незаконност на осъществените от
частния съдебен изпълнител действия и 4/причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на ответника и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване
/пълно и главно/ презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В настоящият случай ответникът е извършил действия по принудително изпълнение
по изпълнително дело №20197690401297, изразяващи се в запориране и удържане на
несеквестируема сума в размер на 3 925.95лв от банковата сметка на ищцата. Възможно е в
една сметка да се получават постъпления с разнородни източници и те да попадат под
различен режим на разпореждане. Относно задълженията на съдия изпълнителя следва да се
вземе предвид т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която
са изложени съображения, че несеквестируемата част от наличността по сметка не може да
бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, какви суми постъпват в
сметката и на какво основание, както и техният размер. При необходимост съдебният
изпълнител следва да събере необходимата информация за определяне на несеквестируемата
част. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не
знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете
несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от
банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката /за източника на
постъпленията и техния размер/, от платеца на сумата и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената му сума. Ако третото задължено лице погрешно
плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на
длъжника
В конкретният случай не се установява по делото ответникът да е бил уведомен от
ОББ АД за основанието на извършения по сметката на ищцата превод и характера на
постъпленията, но при подаване на възражението по изпълнителното дело от страна на
ищцата на 09.09.2020г. и приложеното към него писмено уведомление от Парентиа
Фландрия, в този момент за ЧСИ е възникнало задължението да събере незабавно
необходимата информация от банката, от платеца или от длъжника, за източника, вида и
размера на постъпилите, респективно – преведени средства, за да зачете евентуалната
несеквестируемост, респективно – да върне цялата или част от сумата на длъжника.
Последният обаче е действал незаконосъобразно от момента на уведомяването му от страна
на ищцата относно произхода на преведената сума, тъй като е бил длъжен да извърши
посочените в ТР действия по събиране на информация и след като констатира
несеквестируемостта на сумата, да разпореди връщането й от взискателя като погрешно
платена. Вместо да стори това, ЧСИ е пренебрегнал получената информация, даваща
убедителна индиция за несеквестируемост на обекта на принудителното изпълнение.
Анализът на тези процесуални действия и бездействия на ЧСИ, сочи на наличие на
процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, предвид разпоредбите на
ГПК и ТР 2/15 г. на ОСГТКВКС. Дори да се счете, че третото задължено лице – банката,
неподавайки своевременно информация на ЧСИ е станало причина за незаконосъобразното
удържане на сумата, предвид наличието на данни относно евентуална несеквестируемост
предоставени от ищцата, няма причина оправдаваща незаконосъобразността на действието
на ЧСИ.
5
Един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е настъпила
вреда. При иска по чл.441 от ГПК, частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния
съдебен изпълнител. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносното действие/бездействие, т.е. които са адекватно
следствие от увреждането. Неимуществени вреди са налице тогава, когато са накърнени
животът, здравето, името на дадено лице, когато има накърнение на привързаността към
определени лица, т.е. на висши човешки блага. Неимуществените вреди съставляват
претърпените физически болки и страдания, душевни болки и страдания от пострадалия в
резултат на нараняване или накърняване на доброто му име, и т.н. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, включително и настъпилата вреда, а не
същата да се предполага. Настъпването на вреда не се и презюмира, както вината. Ищцата
претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в причинени
нерви, безсъние, срам, обида и влошаване на здравето, изразяващо се в нарушаване здравето
на зъбите, като твърди, че за лечението им се налагало да заплати 1 428 лв. По делото са
ангажирани нито гласни, нито писмени писмени доказателства, за твърдените от ищцата
настъпили вреди, в резултат на действията на ЧСИ. Ищцата не проведе главно и пълно
доказване на преживени от нея болки и страдания, безсъние, срам, обида, влошаване на
здравето, причинени от действията на ответника. Ето защо приема, че ищецът не проведе
пълно доказване наличието на всички изискуеми от закона предпоставки /най- вече
наличието на вреда и непосредствена причинно- следствена връзка между вредата и
незаконосъобразните действия на ответника/ за ангажиране деликтната отговорност на ЧСИ
относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ето защо
намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, в размер на 2 000 лв. е неоснователна и недоказана, и следва да се
отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск, то и претенцията за акцесорния иск се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.
Ответникът е направил искане, на основание чл.38 ал.2 вр.чл.38 ал. 1 т.3 пр.3 от ЗА,
ищцата да бъде осъдена да заплати на адвоката оказал безплатна правна помощ на
ответника адвокатско възнаграждение изчислено по реда на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от обективно съединените искове,
общо в размер на 670 лева – 370 лева за иска по чл.441 от ГПК, във вр. с чл.74 ал.1 от ЗЧСИ,
във вр. с чл.45 от ЗЗД и 300 лева за иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Претендираното възнаграждение е в минимално предвидените размери в чл.7 ал.2 т.1 и т.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Доколкото
упълномощения от ответника адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.3 от
Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата
разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение в общо в размер на 670 лева за
главния и акцесорния иск
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.. ИВ. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. П., обл. Т, ж.к.“
Р.“№ 50. вх.А, ет.2, ап.6, чрез адв. Ю.Д. от АК гр.В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Д“ №3,
ет. 1 срещу ЧСИ А.Е.А - З. с рег. № 769 и район на действие Окръжен съд - Т, с адрес на
кантората за призоваване: гр. Т, ул.“ Г. Б.“№1, вх.А, ет.2, иск с правно основание чл.441 от
ГПК, във вр. с чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000
лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни
действия на ЧСИ, за извършени действия по принудително изпълнение по изп. д. № .....г.,
6
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
- 05.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.. ИВ. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. П., обл. Т, ж.к.“
Р.“№ 50. вх.А, ет.2, ап.6, чрез адв. Ю.Д. от АК гр.В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Д“ №3,
ет. 1 срещу ЧСИ А.Е.А - З. с рег№ 769 и район на действие Окръжен съд- Т, с адрес на
кантората за призоваване: гр. Т, ул.“ Г. Б.“№1, вх.А, ет.2, иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 37.22 лева, представляваща мораторна лихва, считано от
31.08.2020г. до 05.11.2020г.
ОСЪЖДА А.. ИВ. Д. с ЕГН ********** да заплати на адвокат К.Х. с ЕГН
********** от Адвокатска колегия Русе, с адрес и място на упражняване на дейността
гр.Русе, ул. „Драма“ №15 адвокатско възнаграждение в размер на 670 лева /шестстотин и
седемдесет лева/, на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата,.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответника – ЗК „....” АД, ЕИК:*********, гр.С. и „....“ АД, ЕИК: *********, гр.С..
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7