№ 9391
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110155926 по описа за 2024 година
Ищецът „Г. з.“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско
Престиж” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 21 641.22 лв. за щети на
застрахованото МПС „Мерцедес GLS“ с рег. № ..........., резултат от ПТП настъпило на
20.12.2023 г. на главен път II-29 – Варна – Добрич, причинено по вина на водача на МПС
„Тойота Авенсис“ с рег. № .........., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество ЗАД „А.“ АД. Твърди, че водачът на МПС „Тойота Авенсис“
извършвал неразрешена маневра, при което отклонил движещия се правомерно л.а.
„Мерцедес GLS“ . Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване
на платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15 лв., но плащане не постъпило.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 лв. частична претенция от 21
656.22 лв., представляваща регресно вземане по щета № 67012302243 за изплатено
застрахователно обезщетение и обичайни разноски за вреди на посоченото МПС, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на 0,45 лв.,
частична претенция от 987.69 лв. за периода от 23.05.2024 г. до 19.09.2024 г. и разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на сключен договор за застраховка „Каско Престиж“
между ищеца и увреденото лице поради липса на двустранно подписана полица и общи
условия. Признава, че за МПС „Тойота Авенсис“ с рег. № .......... е имало сключена
застраховка ГО при него към датата на процесното събитие. Оспорва вината на
застрахования при него водач, протокола за ПТП и механизма на последното. Поддържа, че
застрахованият при него водач забавил скоростта и при подаден от него светлинен сигнал,
предприел маневра за завой наляво, като същевременно водачът на движещия се отзад л.а.
1
„Мерцедес GLS“, при наличие на знак за приближаване на кръстовище и при непрекъсната
осева линия, предприел изпреварване на намалилия скоростта автомобил „Тойота Авенсис“ ,
без да съобрази, че последният прави завой. С цел избягване на удар, водачът на л.а.
„Мерцедес GLS“, отклонил автомобила си и след леко съприкосновение с МПС „Тойота
Авенсис“, самокатастрофирал в крайпътно дърво. В тази връзка сочи, че виновен за
наскъпване на ПТП е водачът на л.а. „Мерцедес GLS“ и вредите са в причинна връзка с
неговото поведение. Евентуално твърди съпричиняване в размер на 50 %. Счита, че не
всички увреждания по л.а. „Мерцедес GLS“ са причинени при процесното ПТП. Твърди, че
претендираният размер е завишен. Оспорва да е извършено плащане от ищеца на
застрахователно обезщетение. Оспорва иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Основателността им предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество
между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди; получена покана за плащане.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на сключен от ищеца
договор за имуществена застраховка на увреденото МПС, въз основа на който да е платил
обезщетение за причинените вреди и в това си качество да ги претендира от ответника.
Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния
договор е за действителност. В случая ищецът не представи двустранно подписана
застрахователна полица. По делото обаче са налице данни, от които може да се установи
съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал.
4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато договорът за
застраховка е, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически
по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая тези данни се съдържат
в подписаната от застрахователя полица и в подаденото от застрахования уведомление за
щета, в които са посочени застрахованото МПС /„Мерцедес GLS“ с рег. № .........../, период на
действие на застраховката – 10.8.2023 г.- 9.8.2024 г., покрит риск. Ето защо съдът приема, че
с ищеца е възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по
отношение на МПС „Мерцедес GLS“ с рег. № ..........., застраховано като покрит риск и за
вреди при ПТП /съгласно приложимите към тази застраховка ОУ/.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление/, гласните
2
такива чрез разпит на свидетелите В. и С. и заключението на САТЕ, се изяснява, че на
20.12.2023 г. настъпило ПТП при следния механизъм: лек автомобил Тойота Авенсис“ с рег.
№ .......... се движел по път II–29 с посока Добрич-Варна и на отклонението за мандра
Автентика, при наличието на непрекъсната линия, предприел маневра завиване наляво. Зад
него се движел лек автомобил „Мерцедес GLS“ с рег. № ........... и преди отклонението за
мандрата предприел маневра изпреварване. Водачът възприел отклонението на автомобила
пред него в ляво и отклонил автомобила в ляво, като с предна част ударил Тойтата в
странична лява част, продължавайки движението си в ляво от пътното платно през
храстовидна растителност. Ударът между автомобилите настъпил в лентата за насрещно
движение. Водачите съставили двустранен протокол за ПТП - съгласно чл. 123, ал.1, т.3,
б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие. В протокола водачът на Мерцедеса –
свидетелят В., отразил „при изпреварване“, а водачът на Тойтата свидетелят С. – „при
завиване наляво“. В разпита свидетелят С. сочи, че след като се уверил, че пред него и зад
него няма други автомобили, подал мигач и предприел маневрата завиване наляво, но след
това в огледалото видял приближаващ зад него автомобил, който се опитал да го изпревари
от лявата страна. Свидетелят завил надясно, за да избегне удара, а другият водач в ляво, при
което ударът между двете коли бил много лек, като автомобил Мерцедес излязъл от пътя и се
ударил с предна броня в едно дърво. Свидетелят В. сочи, че движещият се пред него
автомобил внезапно натиснал спирачки и той, за да избегне удар, завил наляво през
насрещното платно, където нямало други автомобили, след което автомобилът отпред завил
наляво и свидетелят също максимално завил наляво, между двата автомобила настъпил лек
удар, а управляваният от свидетеля автомобил се спрял в храсти и дървета извън пътното
платно, от което основно се получили уврежданията по автомобила. Според заключението
на експертизата водачът на автомобил Тойта е имал техническа възможност преди
предприемане на маневрата да възприеме движещия се в ляво зад него автомобил и да го
пропусне, както и да не предприема маневрата на необозначена за тази цел място. Водачът
на Мерцедеса е имал техническа възможност да възприеме движещия се пред него лек
автомобил и да не предприема маневра за изпреварване на необозначено за тази цел място.
От момента на предприемане на маневрата завиване наляво до момента на удара водачът на
Тойотата е изминал 8.25 м. за 0.98 секунди, което е по-малко от времето за реакция на водача
на Мерцедеса 1 секунда. Поради това водачът на Мерцедеса не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара чрез аварийно спиране. В следствие на
съприкосновението между двата автомобила са увредени предна броня в дясно и десен фар
на автомобил Мерцедес. Описаните детайли е възможно да са увредени и при преминаване
на автомобила през храстовидната растителност. Според разясненията на вещото лице в
съдебно заседание, технически автомобил Тойта не е спрял на пътното платно, а директно е
предприел маневрата завиване наляво, към който момент най-вероятно водачът на
Мерцедеса вече е предприел маневрата изпреварване /тук съдът не кредитира показанията
на свидетеля В., че е предприел маневрата поради внезапно спиране на движещия се пред
3
него автомобил, тъй като се опровергават от заключението и от посоченото от самия него в
протокола, че е предприел маневра изпреварване/. И двамата водачи не са имали възможност
да спрат. При така установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че и двамата
водачи са виновни за настъпване на произшествието, като водачът на л.а. Тойта при
предприемане на неразрешена маневра завиване наляво реализирал ПТП с неправилно
изпреварващия го автомобил Мерцедес /при наличие на маркировка забраняваща тези
маневри/. Съгласно чл. 25 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра – например да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне
маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Това правило за
поведение е нарушил водачът на лек автомобил Тойта, тъй като е предприел маневрата
завой наляво без да се съобразява с движещия се зад него автомобил. Съгласно чл. 6, т.1
ЗДвП и чл. 63, ал.2 ЗДвП, водачите са длъжни да съобразяват своето поведение с пътната
маркировка, като им е забранено да пресичат единична непрекъсната линия. И двамата
водачи са извършили забранена от пътната маркировка маневра без да се съобразяват с
другия водач. Извършеното и от двамата водачи нарушение обосновава наличието на
съпричиняване по 1/2.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Мерцедес са
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Установява се от представеното банково извлечение, че ищецът е заплатил ремонт на
увредения автомобил в официален сервиз на марката в размер на 21641.22 лв. Според писмо
от Силвър Стар Моторс ЕАД, процесният автомобил Мерцедес е в заводска гаранция до
9.8.2025 г.
Безспорно е по делото, че за МПС „Тойота Авенсис“ с рег. № .......... е имало сключена
застраховка ГО при ответното дружество към датата на процесното събитие.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател срещу
застрахователя по гражданската отговорност, до размера на 50% от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена по пазарни цени /при стойност на труда
във фирмен сервиз/ към датата на ПТП е 21641.22 лв. Към датата на ПТП автомобилът е бил
на 6 месеца и 10 дни, предвид което и съобразно писмото от сервиза, към датата на
настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът е бил в гаранция. Съгласно
чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без
отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в
4
гаранционен срок и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава
обезщетението се определя на база стойността на ремонта, отразена в издадените от
фирмения сервиз фактури. Това е така, защото в рамките на гаранционния срок автомобилът
обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и
оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените
авточасти с нови оригинални такива. В разглеждания случай се установи, че процесният
автомобил е бил в гаранционен срок към датата на увреждането и е бил отремонтиран в
оторизиран сервиз. Тъй като делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност,
следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди
реализирания деликт, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, заплатени в
оторизирания сервиз. Ето защо с половината от платената от ищеца сума за ремонт се
съизмерява регресното му право, ведно с половината от ликвидационните разноски от 15 лв.
– общо 10828.11 лв. Доколкото искът е предявен като частичен за сумата от 10 лв., следва да
се уважи в цялост ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е
предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в
забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. От приетата по делото покана за плащане е видно,
че е получена от ответника на 9.5.2024 г. Считано от 11.06.24 г. ответникът е в забава, от
когато до 18.09.2024 г. вкл. обезщетението в размер на законната лихва възлиза на 410.93
лв. Искът следва да се уважи за предявените частично 0.45 лв.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените разноски за: държавна такса 50 лв., депозит в.л. 200 лв., депозит свидетел 30
лв. и юрисконсултско възнаграждение 120.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Г. з.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 10.00 лв., частичен иск от 21 656.22
лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка Каско за
имуществени вреди на МПС в резултат на ПТП настъпило на 20.12.2023 г. на главен път II-
29 – Варна – Добрич, при вина на водача на МПС „Тойота Авенсис“ с рег. № .........., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната
лихва считано от 19.09.2024 г. до изплащането й, и сумата от 0.45 лв., частичен иск от
987.69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.06.24 г. до 19.09.2024 г., като
5
отхвърля иска за лихва за периода от 23.05.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Г. з.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 400.00 разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6