РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. д. № 116 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Т.Б." АД е предявило срещу Л.Г.Г. ***
искове за установяване съществуването на негови вземания срещу ответника за
следните суми: сумата 25 656,40 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 10000КР-АА-0151, сключен на 10.12.2016 г. между „Т.Б."
АД и Л.Г.Г. като кредитополучател , и Н. Д. Т. като
поръчител, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1397/2019 г. на PC- Ботевград на
09.08.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 1237,62 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 10.01.2019 г. до 06.08.2019 г.; сумата
731,64 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
06.08.2019 г.; и сумата 60 лв. такса за връчване на уведомление чрез ЧСИ, за
които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 4321 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1397/2019 г. на PC - Ботевград.
В исковата молба се
твърди, че по образуваното по негово заявление ч.гр.д. № 1397/2019 г. Районен
съд - Ботевград е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с която длъжниците Л.Г.Г. и Н. Д. Т. са
осъдени солидарно да му заплатят исковите суми, представляващи задължения по
договор за потребителски кредит № 1000КР-АА-0152/10.11.2016 г. Ответникът Л.Г.Г. подал възражение по чл. 414 от ГПК.
Изложени са твърдения, че по силата на
договор за потребителски кредит № 10000KP-АА-0151/10.11.2016
г. ищецът предоставила на ответника кредит в размер 30 000 лв., а последният се
задължил да върне кредита заедно с уговорените лихви при условията и в
сроковете съгласно погасителен план към него в срок до 10.11.2016 г. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, целият
неизплатен остатък от дълга бил обявен за предсрочно изискуем, за което
ответникът бил уведомен на 08.04.2019 г.
Исковете са по чл. 422, an. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно
развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми, срещу която последният е
възразил писмено в срока по чл. 414 от ГПК и ищецът е предявил исковете за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в
срока по чл. 415 от ГПК. Исковете по чл. 422, ал.1 от ГПК са предявени по
отношение на солидарния длъжник, който е оспорил вземането чрез възражение
/ответника - кредитополучател/.
Ответникът не е
взел становище по иска като не е депозирал писмен отговор, не се е явил в
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. На същия указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането
му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С исковата молба ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за
това, което искане е поддържано от него чрез процесуалния му представител в
съдебно заседание.
С оглед на горното налице са формалните предпоставки на чл. 238, ал. 1
и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства - договор за потребителски кредит № 10000КР-АА-0151/10.11.2016 г.
и погасителен план към него, извлечение от счетоводни книги на „Т.Б." АД от
07.08.2019 г., уведомление за предсрочна изискуемост по договора, може да се
направи извод и за вероятна основателност на претенцията.
Предвид това са налице всички изискуеми от
закона предпоставки на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, което не следва да се мотивира по същество. С оглед на
това следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца исковите суми по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №
4321/09.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1397/2019 г. на РС-Ботевград, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното й плащане.
При този изход на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в заповедното
и в настоящото исково производство, които възлизат общо на сумата 1232,13 лв.,
от които 1082,13 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Т.Б."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Л.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 09.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1397/2019
г. на Районен съд - Ботевград, за следните суми: сумата 25 656,40 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 10000КР-АА-0151,
сключен на 10.12.2016 г. между „Т.Б." АД и Л.Г.Г.
като кредитополучател и Н. Д. Т. като поръчител, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1397/2019 г. на PC- Ботевград на 09.08.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата 1237,62 лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 10.01.2019 г. до 06.08.2019 г.; сумата 731,64 лв., представлаваща наказателна лихва за периода от 10.01.2019
г. до 06.08.2019 г.; и сумата 60 лв. такса за връчване на уведомление чрез ЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Л.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Т.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 1232,13 лв. за разноски по делото.
Решението е
постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: