МОТИВИ към присъда № 165 от 05.10.2016 г. по НОХД № 4117/2016 г.,
БРС, НО, 20-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП) е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 03-8/2015 г. по описа на
РУ Камено при ОД на МВР, гр.Бургас, Пор. № 109/2015 г. по описа на БРП, вх.№
348/2015 г., с който е повдигнала обвинение срещу А.А.П., ЕГН ********** за
това, че на 09.01.2015 г., в землището на с. Трояново, общ. Камено, обл.
Бургаска, причинил, удряйки го с дървена тояга в областта на двете ръце, на К.А.А.,
ЕГН: **********, средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на двете
лакътни кости, довело до трайно затруднение движението на двата горни крайника,
за срок от около 3-5 /три-пет/ месеца, при обичаен ход на оздравителния процес
– престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2
от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.
371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения БРП поддържа обвинението, за което е предаден на съд
подсъдимия. Намира, че признатите от него факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Моли за определяне на
наказание в размер на една година лишаване от свобода, като след приложение на
чл. 58а от НК, на П. да бъде наложено наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода. Посочва, че същото
следва да бъде изтърпяно, на основание чл.61, т., вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при
първоначален строг режим в затвор, като в тежест на подсъдимия да бъдат
възложени направените в хода на досъдебното производство за експертизи разноски.
Повереникът на частния обвинител намира предложеното
наказание от страна на държавното обвинение за изключително ниско и
несъобразено с обстоятелствата по делото. С оглед на това, предлага на
подсъдимия да бъде наложено след редукцията на чл.58а от НК наказание в размер
на две години лишаване от свобода.
Частният обвинител не взема отношение по същество на
делото.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д., намира, че
фактическата обстановка е установена такава, каквато е изложена в обвинителния
акт, с оглед признанието на П. и събраните доказателства. При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на последния, набляга на следните
обстоятелства: изтъква, че подсъдимият е с ниско образователно, културно и
професионално развитие, което е една от причините да бъде извършено процесното
деяние. Изтъква, че отделянето му от семейната му среда, която се състои от
жена и деца, ще се отрази неблагоприятно както върху него, така и върху
семейството му. В обобщение посочва, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание пробация в размер към предвидения в закона максимум, тъй като едно
такова наказание би оказало по-благоприятно и превъзпитаващо въздействие върху
подсъдимия в сравнение с наказанието лишаване от свобода, което би го озлобило
и не би способствало за постигане на индивидуалната превенция.
Защитникът на подсъдимия - адв.К., моли за приложение
на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК. Изтъква, че е налице едно
единствено отегчаващо обстоятелство и това е обремененото му съдебно минало.
Едновременно с това, в контрапункт са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, а именно: обстоятелството, че няколко месеца не стигат на
подсъдимия, за да бъде реабилитиран на основание чл.88а от НК, както и че
деянията, за които П. е бил осъждан, според защитника не са с висока степен на
обществена опасност предвид размера на наложените наказания. Също изтъква, че
като смекчаващи обстоятелства следва да се вземат предвид семейното му
положение, трудовата му ангажираност, макар и не по трудов договор, както и
обстоятелството, че деянието е извършено при условията на евентуален умисъл.
Изтъква, че подсъдимият не е дообмислил действията си и не е преценил правилно
възрастта на пострадалото лице. С оглед на всичко изложено, намира, че и
най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко, поради
което на П. следва да се наложи наказание пробация.
Подсъдимият поддържа казаното от неговите защитници,
изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено наказание пробация.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.П.
е роден на ***г*** и е с адрес с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургас, ул.
Христо Смирненски” № , българин, български гражданин, без образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН **********.
В началото на месец януари 2015 г.
пострадалият К.А.А., ЕГН: ********** започнал работа при св. Андреана Д. ***,
като пастир на животни. На 09.01.2015 г. той излязъл да пасе овцете,
собственост на св. Д.,***, в посока гр. Бургас. С цел подпомагане на дейността
си той използвал дървена тояга /кривак/, с дължина 158,5 см, която носел със
себе си.
На същата дата, преди обед, намирайки
се в с. Трояново, общ. Камено, св. К.Д. разговарял със св. К.И., който му
съобщил, че подсъдимият А.А.П. бил във влошено здравословно състояние, поради
което било необходимо П. да бъде откаран до болница в гр.Бургас.
В
ранните следобедни часове, около 14.00 часа, на 09.01.2015 г., подс. П., заедно
със свидетелите И. и Д. *** със собствения на последния автомобил марка „ВАЗ”,
с per. Горепосоченото МПС било управлявано от св. Д., като подсъдимият седял на
предна дясна седалка, а св. И. седнал на задната седалка. Когато лекият
автомобил се намирал на около 500 метра след края на с. Трояново в посока гр.
Бургас, подс. П. видял, че вдясно на пътя, в прилежащото на с. Трояново землище
се намирал пострадалият К.А., а на близо пасели пазените от него овце. Подсъдимият
казал на св. Д. да спре автомобила, след преустановяване движението на който, П.
слязъл от предна дясна врата и отишъл при К.А.. Стигайки при последния, П. му
казал, че нивите, в които пасе овцете, били негови, след което издърпал от
ръцете на пострадалия носената от него дървена тояга / кривак/, с която пасял
овцете, и започнал с нея да го удря по тялото в областта на ръцете, краката и
главата. Пострадалият А. почувствал силни болки, като се опитвал да се предпази
с двете си ръце от нанасяните му от П. удари с дървената тояга. След като
преустановил нанасянето на ударите, подсъдимият захвърлил дървената тояга до пострадалия
А. и се върнал в автомобила на св.Д., качил се и заедно със свидетелите И. и Д.,
които видели действията на подсъдимия, отпътували за гр. Бургас.
Пострадалият К.А., въпреки болките в
двете си ръце, успял да прибере животните и когато се срещнал със св. Андреана Д.,
й разказал какво се е случило. Тъй като здравословното състояние на св. К.А.
било влошено, на другия ден - на 10.01.2015 г., той бил откаран от св. Д. ***
АД, прегледан и приет за лечение.
В хода на досъдебното производство били
назначени и изготвени съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, от
които се установява, че пострадалият А. е получил счупване на двете лакътни
кости на ръцете. Вещото лице посочва, че местата на счупванията на двата горни
крайника са характерни за т.н. защитни наранявания. В заключение се прави извод
за причинено трайно затруднение движението на двата горни крайника, за срок от
около 3-5 /три-пет/ месеца, при обичаен ход на оздравителния процес за всяка
една лакътна кост.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на
свидетелите К.А.А., К.Я.И., К.Н.Д., Г Т Г, М.Н.М., А Н.Д., М Ю М, Т Г. Г; писмени
доказателства и доказателствени средства: писма от ГД „ИН” /л.15 и л.17 от СП/,
справка за съдимост /л.19 – л.20 от СП/, удостоверения за раждане и копие от
лична карта /л. 34 – л.37 от СП/, протокол за доброволно предаване /л.9 от ДП/,
протокол за разпознаване на лице, ведно с фотоалбум /л.31-л.33 от ДП/, епикриза
на А. /л.42 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.76 от ДП/,
медицински документи /л.91 – л.126 от ДП, л.161- л.166 от ДП, л.191-л.198/, както и съдебномедицинска
експертиза № 14/2015 г. /л.39 – л.41 от ДП/ и допълнително съдебномедицинска
експертиза № 348/2015 /л.89 от ДП/,
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 от НПК.
От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираните деяния, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен
състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че
подсъдимият А.А.П. с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.129,
ал.1, вр. ал.2 от НК, тъй като на 09.01.2015 г., в
землището на с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургаска, причинил, удряйки го с
дървена тояга в областта на двете ръце, на К.А.А., ЕГН: **********, средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на двете лакътни кости, довело до
трайно затруднение движението на двата горни крайника, за срок от около 3-5
/три-пет/ месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Обект на престъплението
е засягане на здравето и телесната цялост на пострадалия. Безспорно по делото
се установи, че е нанесено увреждане изразяващо се в счупване на двете лакътни
кости, довело до трайно затруднение движението на двата горни крайника, за срок
от около 3-5 /три-пет/ месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Изпълнителното деяние “причини” е осъществено
чрез действие. В резултат на физическо въздействие от страна на подсъдимия
върху телесната неприкосновеност, по-конкретно в областта на двете ръце,
използвайки дървена тояга, на пострадалия е причинен противоправния резултат.
Деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на същите. Всички действия на подсъдимия
показват, че той е предвиждал конкретното увреждане на здравето на пострадалия
и е целял неговото настъпване, поради което съдът не споделя изложеното
становище от защитника на подсъдимия за деяние, извършено при евентуален
умисъл. За да достигне до този извод, съдът отчете обстоятелството, че ударите
са нанесени от един млад мъж спрямо един сравнително възрастен човек.
Вследствие на непосредствените си възприятия, настоящият съдебен състав се убеди
в невъзможността на А. да се защитава, тъй като е в едно видно слабо физическо
състояние. Подсъдимият се е възползвал именно от това положение, като след като
е взел дървената тояга от ръцете на А. му е нанесъл неколкократно удари, довели
до причиняването на телесните увреждания. Съдът не споделя изложени аргументи
за недооценяване от страна на П. на възрастта на пострадалия. Подсъдимият може
да е без образование и неграмотен, но това не изключва възможността му да
възприема правилно обстоятелствата около него. Напротив, същият е в достатъчно
добро физическо и психическо развитие, в наличието на които съдът се убеди
непосредствено, за да прецени, че с нанасянето на множество удари по тялото на
значително по-възрастен човек, последиците за последния биха били изключително
тежки касателно телесната му неприкосновеност. За целенасочеността на
действията за постигане на крайния резултат говори и обстоятелството, че П. без
първоначално никакъв повод е дал указания на св.Д. да спре автомобила, след
което, стигайки до А., му издърпал дървената пръчка от ръцете и му нанесъл
телесните увреждания със значителна сила.
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наложеното
наказание на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.129 ал.1 от НК,
която предвижда наказание лишаване от свобода за срок до шест години. При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК, когато и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало, като две от
предишните му осъждания са за тежки по смисъла на закона престъпления. Други
отегчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че пострадалият е възрастен
човек, чиито възможности за самозащита са много по-малки, както и това, че
телесните увреждания са две и са причинени чрез използването на дървена тояга,
благодарение на който факт телесните увреждания са по-тежки.
От друга
страна, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства следните факти: сравнително
младата възраст на подсъдимия, изразеното от него съжаление и обстоятелството,
че извършените от него предишни престъпления са с достатъчна отдалеченост във
времето назад, което показва, че същият няма трайно утвърдени престъпни навици
и че наложените му наказания са оказали необходимия поправителен ефект, макар и
временно. Освен това, не може да не бъдат отчетени обстоятелствата, че П.
работи, макар и не постоянно и не по трудов договор и се грижи за семейство,
състоящо се от три деца и жена, с която живее на съпружески начала.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства под средния размер, а
именно една година лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на
подсъдимия наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Налагането на
наказание лишаване от свобода за един по-продължителен период от време не би
способствало за неговото поправяне и превъзпитание, още повече, че това ще
доведе до отделянето му от семейната му среда, което би оказало неблагоприятно
въздействие и върху децата му.
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода” за престъпления от
общ характер, поради което по отношение на същия не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед
горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг” режим на изтърпяване на така
наложеното наказание „лишаване от свобода”, което следва да бъде изтърпяно в
затвор.
С така
определеното и наложено наказание настоящият състав счита, че в максимална
степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
По
доказателствата:
Съдът постанови, на основание чл. 111, ал. 1
от НПК, вещественото доказателство по делото - дървена тояга с дължина 158,5
см, оставено на съхранение в РУ на МВР – Камено, да бъде върнато на собственика
му, а именно К.А.А., ЕГН: **********, след влизане в сила на настоящата присъда.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 100,00 лева, както и в полза и по сметка на
РС Бургас сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.О.:К.А.