Р Е Ш Е Н И Е
06.10.2009 година, град Монтана
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити
врата от 03.09.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора .................
............................................, като разгледа докладваното от
съдия Цекова гражданско дело № 113 по описа за 2009 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 99 ал. 1
от СК.
Ищцата Г.Ц.Н.,xxx, сочи, че с ответника са
сключили граждански брак на 20.03.1999 година. От брака нямат деца.
След като се оженили, се настанили да живеят в
апартамента на ответника. Малко време живели добре.
Оказало се, че двамата са с различни характери.
Единия ако иска едно, другия е на съвсем друго становище. По какъвто и да било
семеен въпрос имали различно мнение.
Най – голямото различие между тях двамата било
и си остава факта, че ответника не желае да имат собствени деца. Много пъти си
задавала въпроса на какво се дължи тази негова позиция и не могла да разбере. Именно
това ги отчуждило.
Това я принудило да се разделят с ответника
през месец декември 2006 година. От тогава не са се събирали, отчуждени са един
от друг.
Тъй като така повече не може да живее, моли
съда да постанови решение, с което се прекрати брака им по вина на ответника, семейното
жилище да остане за него, не претендира издръжка, да носи предбрачното си
фамилно има М. и да и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Н.Т.Н.,xxx, не взема становище по
иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, при преценка доказателствата по делото
и съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установени следните
обстоятелства:
Не се спори, че страните: Г.Ц.Н. и Н.Т.Н., са
сключили граждански брак, признат единствено за законен, като официален такъв в
Република България на 20.03.1999 година, за което е съставен Акт за граждански
брак № 31 от 20.03.1999 година на Община Монтана, съгласно данните от
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 20.03.1999 година, като
съпругата е приела да носи фамилното име Н..
Установено е също така, че в брачните
отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, в резултат на
което са и във фактическа раздяла от 2006 година.
Настъпилата фактическа раздяла задълбочила
отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните
връзки.
Единственото основание за развод по Семейния
Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само
формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на
брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното
съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса
на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една
нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно
уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно
разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост
и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице
отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност,
на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да
се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и
незаинтересоваността, а и дългогодишната фактическа раздяла между съпрузите – 3
години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаната в
качеството на свидетели: З. Ц. Ц. и И. Ц. М., макар и да са брат и сестра на
ищцата, показанията им се кредитират от съда като истинни и обективни, сочат, че
съпрузите са разделени от 2006 година. Известно им е, че основната причина за
раздялата им е, че ответника не желае да имат собствени деца с ищцата.
Личните съпружески отношения са по начало от
нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно
правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда
непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се
регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост,
откровеност.
В конкретния случай формално съществуващата
брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и
морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство
на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани
всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално
юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на
брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно
е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е
настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било
безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и
обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо.
Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно
и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен
разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът
в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата
на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
бракът между Г.Ц.Н. и Н.Т.Н. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което
следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което
законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той
не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в
отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия,
а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило
непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора,
което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в
брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл. 99
ал. 1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Твърденията на ищцата за виновното поведение
на съпругът и относно липсата на интерес към нея и семейството, се потвърдиха.
А събраните в процеса гласни доказателства, сочат
на нежеланието на съпругът да има собствени деца от съпругата си, което
всъщност е смисъла на брака и въобще е едно от най-важните и съществени неща
във връзката между двама души – да създадат, отгледат и възпитат децата си.
Тези обстоятелства са от съществено значение
за установяване поведението и безотговорното отношение на ответника към
съпругата му.
Текстът на чл. 15 СК, озаглавен “Взаимност
между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата
на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. ”
Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо
за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание
и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и
поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Верността е
поддържане на интимни връзки само със съпруга, неизвършване на брачна изневяра.
Верността е първостепенно задължение на съпруга. Нарушаването и се счита за
едно от най-тежките брачни провинения. Брачната изневяра винаги е била
поставяна между най-сериозните причини, които могат да доведат до брачно
разстройство и развод.
Бракът създава определени задължения за всеки
един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и
достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи
да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако
важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото
доказателства, ответникът е ангажирал брачната си вина с безотговорното
отношение към семейството, проявена с нежеланието му за собствени деца, не е
проявил необходимата грижа, зачитане и внимание към съпругата си и без да се е
съобразил за влиянието на поведението му, което я е наранило дълбоко.
Не без значение е и обстоятелството на фактическа
раздяла – повече от три години, през което време не се установи съпрузите да са
положили каквито и да било усилия за заздравяването на брака си, да са успели, макар
и чрез взаимни отстъпки, направени компромиси, променено отношение, да се
опитат да преодолеят и дори да простят болките и обидите, а с поведението си
ответникът явно е причинил такава болка и обида, която тя не е могла да
преодолее, обуславя извода в насока, че виновен за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство има ответникът.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за
което не се установи чия собственост е и от което са се разделили, следва да се
обсъжда и да се предостави за ползване на ответника, както е заявено в исковата
молба.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването
на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и
прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е
приела да носи фамилното име на съпруга си, което е предпоставка за допускане
на исканата промяна, като за в бъдеще тя да носи фамилното си име М..
При този изход на делото, се дължи по сметка
на Районен съд Монтана държавна такса за допускането на развода от 40.00 лв. ;
15.00 лв. за допуснатата промяна във фамилното име и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и
разноските, платими от ответника.
При този изход на делото, в тежест на
ответника са и разноските, направени от ищцата в хода на процеса.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД между Г.Ц.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
и Н.Т.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА
брака им, сключен на 20.03.1999 година с Акт № 31 от 20.03.1999 година на
Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и
непоправимо разстройство има съпругът Н.Т.Н..
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в Монтана, ЖК xxxx , се
предоставя за ползване на Н.Т.Н..
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата
Г.Ц.Н., която след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА Н.Т.Н., с посочен адрес и ЕГН, да
заплати на Г.Ц.Н., сума в размер на 25.50 лв. за платената държавна такса по
допускане развод и прекратяването на брака и 150.00 лв. адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., с посочен адрес и ЕГН, да
заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 40.00 лв. за
допускане развод и прекратяването на брака; 15.00 лв. за допуснатата промяна
във фамилното име на ищцата, както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: