Р
Е Ш Е Н И Е
№
1396
гр.
Перник, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03049 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
124 ГПК от И.С.Д., е ЕГН ********** и адрес;***, чрез адв. К.Б.- пълномощник, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, с искане да бъде признато за установено, че по отношение на ответното
дружество ищецът не дължи сума в размер на претендиралата сума, в размер на 1
250,00 лв, начислена за периода от 30.10.2007г. – 1.6.2012 г., за главница по
фактури по фактури за доставка та питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води, по Изпълнителен лиетот 20.8.2012г, издаден но ч.гр.д.
3614/2012г,, по описа на Районен съд - гр.Перник, и представляваща част от общо
претендирана от ищеца сума в размер на 3009,67 лв. за периода 30.10.2007г. -
1.6.2012г. за неизплатена сума за потребена вода.
В исковата молба се твърди, че въз
основа изпълнителния лист по ч.гр.д. 3614/2012г. по описа на PC - Перник е образувано
изпълнително дело с № 1170/2012г. по опоиса на ЧСИ С. Б., с peг. №753 на КЧСИ
срещу И.С.Д.. Молбата, с която Изпълнителният лист по ч.гр.д. 3614/2012 г по
описа на PC - Перник, е представен по изп. дело за образуване е от 21.11.2012г.
На 05.12.2012г. по изп. дело се твърди,
че е било извършено последното годно да
породи правни последици действие,
а именно наложен, е запор на пенсията на
длъжника. Счита
се, че с това изп. действие от 5.12.2012г,
по изп. дело не за извършвани други изпълнителни действия, поради което е
изминал период, по-дълъг от 2 /две/ години, през който взискателят не е поискал
по изп. дело да се извърват изп. действия, нито са извършени по почин на ЧСИ Б.
изп. действия. Независимо, че ЧСИ Б. не е прекратил, с изричен акт
производството по изп. дело, на основание чл 433, ал.1, т. 8 от ГПК, се извежда
заключение, че това е станало по силата на закона на 5.12.2014г. Застъпени са
аргументи, че считано от последното изп. действие – 5.12.2012г. е започнало и
течението на общата 5- годишна давност, на основание чл. 110 от ЗЗД, и на
кратката 3-годишна давност, на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД, по отношение
на всички вземания, за които е издаден Изпълнителният лист по ч.гр.д.
3614/2012г. по описа на PC - Перник. Давността започва да тече от последното
изп. действие, а не от датата на прекратяване на делото, настъпило по силата на
закона след изтичането на 2 г. от последното изп. действие/. На 5.12.2015 г. вземанията
на ВиК ООД - Перник по листа са се
погасили с кратката 3- годишна давност, според ищеца. На следващо място, се
сочи, че на 05.12.2017 г. вземанията на ВиК- ООД - Перник по листа са се
погасили с общата 5-годишна давност. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Предвид гореизложеното,
от правна страна, се сочи, че сумите са били погасени по давност и
същите не се дължат. Отделно от това се оспорва и че ответникът е доставил през
процесния период вода до абоната.Моли се за уважаване на предявения отрицателен
установителен иск.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор на
исковата молба, в която е оспорила иска.
В съдебно заседание, ищецът
И.С.Д. – редовно призован не се явява. Съдът
е докладвал постъпила по делото молба от адв. К.Б. – процесуален представител
на ищеца, с посочен съдебен адрес, като в молбата адв. Б. е посочила, че
поддържа депозираната искова молба. Не
възразява да се даде ход на делото в съдебно заседание в отсъствие на нея и
представляваното от нея лице. Заявява съгласие по проекто - доклада по делото,
поради което излага и съображения по същество, позовавайки се на съдебна
практика. В заключение моли, съдът да приеме за основателна претенцията на
ищеца и да постанови решение, с което да я уважи в посочения в исковата молба
смисъл, както и да бъдат присъдени разноските. Ответникът изпраща представител,
които прави признание на иска, но предвид липсата на законовите изисквания, съдът
е отказал простановяване на съдебно решение при признание на иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на влязла в сила на. заповед
за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3614/2012
г. на ПРС (приета и приложена като доказателство по делото), ищецът И.С.Д. е бил
осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 3009, 67 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
30.10.2007 г. до 01.06.2012г., сума в размер на 630,61 лева, представляваща
законна лихва за забава от 15.12.2007 г. до 04.07.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
-16.07.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 72,81 лв- държавна такса, като за тези суми е
бил издаден изпълнителен лист от 20.08.2012 г. в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********.
Установява се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, с молба от 21.11.2012
г. /стр.12 по делото/ е поискала образуването на изпълнително дело, в резултат
на което, е било образувано изпълнително
дело № 1170/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б.,
рег. № 753.
С молбата за образуване на
изпълнително дело, взискателя по делото (понастоящем ответник) е поискал и
извършването на конкретен способ за принудително изпълнение – запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
Впоследствие по делото са извършвани
действия, проучващи имущественото състояние на длъжника (понастоящем ищец), след
което, на 05.12.2012г., е било изпратено
запорно съобщение от ЧСИ Б. до Директора на РУ СО-Перник, като е бил наложен
запор върху пенсията на длъжника на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр
чл.446 ГПК. След това изпълнително действие, по делото не са извършвани други
такива.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми поради
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявеният иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесните
отрицателни установителни искове, ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други
въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по „перемция“ на
образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
От фактическа страна
е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
********* е издаден изпълнителен лист на 20.08.2012 г. по ч. гр. д.
№ 3814/2012 г. по описа на ПРС за сумата от 3009,67 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
30.10.2007 г. до 01.06.2012 г., вкл. и сума в размер на 630,61 лева, представляваща законна лихва за
забава от 15.12.2007 г. до 04.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сума
в размер на 72,81 лева, направени по делото разноски .
Не се установява
от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е влязла
в сила на посочената дата. С
настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника
да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно
от датата на влизане в сила на заповедта, с оглед липса на данни за точната
дата на влизане в сила на заподедта съдът приема най- късната възможна дата,
датата на издаване на изпълнителния лист – 20.08.2012г., започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист и по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
********* на 26.11.2012г. /стр. 37 от делото/ е било
образувано изп. дело № № 1170/2012 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с рег. № 632/2013г., по което, последното изпълнително
действие е било на 05.12.2012г., когато е бил наложен запор върху пенсията на
длъжника.
Тъй като след 05.12.2012г.,
в продължение на две години от взискателя и от съдебния изпълнител не са
предприети действия по изпълнението, то, считано от 06.12.2014 г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д.Д. „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
С оглед горното, давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от датата на последното
валидно изпълнително действие, а именно: 05.12.2012 г.
На следващо място, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане
не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о. в състав Б.Б., Б.И.и Д.Д., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Към 02.11.2018 г., когато е образувано
настоящото производство, давността не е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години от
датата на прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция- 06.12.2014 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявените отрицателени установителени искове са неоснователни и
недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени, като се признае за
установено в отношенията
между страните, че ищецът дължи на ответника сумата от 1 250,00 лв, начислена за периода от
30.10.2007г. – 1.6.2012 г., главница по
фактури за доставка та питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води,
по Изпълнителен лиетот 20.8.2012г, издаден но ч.гр.д. 3614/2012г,, по описа на
Районен съд - гр.Перник, представляваща част от общо претендира сума от
кредитора 3009, 67, за периода
30.10.2007 г.- 01.06.2012 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат само на ответната страна.
Последната, от своя страна, не е доказала такива, поради което и не следва да й
се присъждат.
При
този изход на спора, ищците нямат право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно
основание чл. 124 ГПК, предявени от И.С.Д., с ЕГН ********** и адрес;***, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, да бъде признато за установено, по
отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в размер на
претендираната сума, в размер на 1 250,00 лв, начислена за периода от
30.10.2007г. – 1.6.2012 г., за главница по фактури за доставка та питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, по Изпълнителен лист от 20.8.2012г,
издаден но ч.гр.д. 3614/2012г,, по описа на Районен съд - гр.Перник, и
представляваща част от обща сума по изпълнителния лист в размер на 3009,67 лв.
за периода 30.10.2007г. - 1.6.2012г. за неизплатена сума за потребена вода.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: