Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 36 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт Ив. С., срещу Решение № 9/10.01.2022г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 196/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменен Електронен фиш серия К № 50161ЗЗ, издаден от Система за
управление на адмиминстративната дейност на ОДМВР-Шумен, с който на М.Р.П.,***,
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 6
от същия закон е наложено наказание административно наказание „глоба“ в размер
на 700 /седемстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се
становището, че на посочените във фиша дата и място водачът П. е управлявал
превозното средство със 76 км/ч при въведено ограничение с пътен знак от 60
км/ч, като за това нарушение му е бил издаден процесният ЕФ, в който погрешно е
било определено превишението на максимално допустимата скорост. В резултат на
този порок на лицето погрешно е била наложена санкция на основание чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП, доколкото наличните доказателства сочат, че е налице
нарушение, но по смисъла на по-благоприятния състав на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. При това положение според жалбоподателя районният съд е следвало да
измени ЕФ, като квалифицира деянието и приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, а не да отменя обжалвания пред него фиш. По тези съображения
инициаторът на настоящото производство отправя претенция за отмяна на съдебния
акт и за връщане на делото на друг състав на районния съд за ново произнасяне.
В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Ив. С..
Ответната страна,
М.Р.П., депозира писмен отговор
чрез адвокат И.М.И. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи
неоснователност на касационната претенция, възприемайки становището, че правомощието
на районния съд да преквалифицира деянието е оставено изцяло в негова преценка
и неупражняването му не следва да се разглежда като законов порок. Твърди се
също, че с такова правомощие съдът разполага по отношение на наказателните
постановления, докато в случая предмет на съдебен контрол е електронен фиш. В
съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат И..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 11.06.2021г. около
09.33 часа М.П. управлявал л. а. „О.З.“ с рег. № ********, негова собственост,
в Област Шумен по път III-73 км 20+031 в посока от гр. В. Преслав към с.
Драгоево, общ. В. Преслав.
На същия пътен участък
скоростта за движение била 60 км/ч, въведена с пътен знак В26. Независимо от
това водачът управлявал автомобила със скорост на движение 76 км/ч. Скоростта,
с която се движел била установена и заснета с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 553. Същото било одобрено и вписано в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване и към процесната дата било преминало
последваща периодична проверка.
Въз основа на
констатираното и заснето нарушение на скоростта бил издаден атакуваният
Електронен фиш серия К № 50161ЗЗ, издаден от Система за управление на
адмиминстративната дейност на ОДМВР - Шумен, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на М.П.
било наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. В Електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост на движение е 15 км/час /за извън населено място
и че е имало пътен знак В26/; установената скорост на движение е 76 км/ч., след
приспадане на допустимата грешка на техническото средство в полза на нарушителя
и превишаването на разрешената скорост с 61 км/час.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че ЕФ е издаден от компетентни
органи по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съгласно утвърдената форма и
съдържа нормативно разписаните реквизити. Независимо от това, съдебният състав
счел, че в погрешно била индивидуализирана скоростта на движение на автомобила,
съответно инкриминираното превишение, а това довело и до приложение на
неотносим административнонаказателен състав. Поради това въззивният съд извел
решаващото становище за порочност на ЕФ и го отменил.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно.
Спор по фактите в случая не е налице.
Задълбоченият прочит на приобщените доказателства сочи по еднозначен начин, че
на описаните в ЕФ място и дата ответникът в настоящото производство е
управлявал собствения си автомобил при допуснато превишение на максимално
позволената скорост от 60 км/ч, установено чрез техническо изправно и
отговарящо на изискванията техническо средство – обстоятелство, установимо от
наличните писмени доказателства. По тази причина спрямо водача е бил издаден
атакувания пред районния съд ЕФ, който, както правилно е посочил и предходният
съдебен състав, съдържа изискуемия обем от информация, за да се приеме, че
съответства на изискването за неговата форма. Неговият порок се свежда до
погрешното посочване на засечената скорост на движение на автомобила, съответно
на установеното превишение, което е довело до приложение на неотносим
санкционен състав, което според районният съд е било основание за отмяна на
фиша.
Противно на решаващия извод на
въззивната инстанция, решаващият състав на Административен съд – Шумен счита,
че в случая са били налице основания за изменение на ЕФ, с оглед необходимостта
от преквалифициране на поведението на водача. Подобен извод е съобразен с Тълкувателно
решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на съдиите от І
и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното
решение е прието, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В мотивите на тълкувателното решение
е посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на
наказателното постановление наред с възможността да намали размера на
наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна
форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на
районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с
поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия
по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т. е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението
на жалбоподателя.
В подкрепа на това разбиране е и
последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на
ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.). В мотивите на
ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020г.) се посочва, че с предложените изменения и
допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното
производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната
лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в
новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в
сила от 23.12.2021г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания
пред него акт, в т.ч. и ЕФ /по аргумент от чл. 58д, т. 4 от ЗАНН/, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК прави впечатление,
че с изключение на уточнението „без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението“, което е възприето от съдебната практика по наказателни дела
(Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и
т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на
ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр.
109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по смисъл с
разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
По горните съображения при липса на
съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на
основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган
факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление. По аналогия тези съображения следва да намерят приложение и в
случаите на оспорване на ЕФ, като на районния съд бъде признато правомощието да
преквалифицира простъпката като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение.
В случая съставът на Районен съд –
Велики Преслав с обжалваното решение е приел, че при издаване на ЕФ е допуснато
нарушение на материалния закон и го е отменил, а е следвало да го измени.
Това налага постановеният съдебен акт
да бъда отменен изцяло и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за
ново произнасяне при съобразяване с мотивите на тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021г. на Върховния административен съд по т. д. № 1/2020г., ОСС, I и II
колегия.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 9/10.01.2022г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 196/2021г. по описа на съда.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Велики
Преслав за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с
указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 22.03.2022 г.