Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от П.К.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0275-000346 от 21.11.2023 г., издадена от началник група в ОДМВР – Разград, Районно управление – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № ********. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Оспорва се възприетата от административния орган фактическа обстановка, като се твърди, че автомобилът е бил управляван от друго, правоспособно лице. Твърди се, че заповедта е основана на АУАН, при съставянето на който са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е установено точното място на извършване на нарушението. Поддържа се и довод за липса на мотиви относно срока на приложената ПАМ. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита, че оспорената заповед е законосъобразна и моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2023 г. на С.А.М. *** е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1015087 от 20.11.2023 г. за това, че на 20.11.2023 г. в 10 часа в гр. Исперих, ул. „Ахинора“ управлява лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ********, собственост на П.К.Г. ***, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.

С оспорената ЗППАМ № 23-0275-000346 от 21.11.2023 г. на началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Исперих на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № ********.

Безспорно е по делото, че С.А.М. не притежава свидетелство за управление на МПС. Разпитан като свидетел, С.М. дава показания, че е пътувал от с. Здравец до гр. Исперих и обратно, заедно с Н.А., като през цялото време автомобилът се е управлявал от Н.А., който е правоспособен водач. В същата посока са и показанията на св. А..

По делото е разпитан и актосъставителят П.У., който заявява, че водачът на автомобила бил по-едър /С.М./, а пасажерът бил по-дребен и по-възрастен /Н.А./. Когато забелязал полицейския автомобил, водачът завил надясно по ул. „Ангел Кънчев“ и спрял до един автосервиз, където двамата с другия мъж разменили местата си. Непосредствено след това автомобилът бил спрян за проверка.

Съдът приема за доказани отразените в заповедта обстоятелства, че на 20.11.2023 г. в 10 часа в гр. Исперих, ул. „Ахинора“ автомобилът е бил управляван от св. С.М.. Фактът, че водач на автомобила е бил св. М. се доказва от обективните и достоверни показания на св. У., докато тези на св. М. и св. А. са неубедителни. Като съжителник на жалбоподателката, св. М. е заинтересован от изхода на делото. Автомобилът, чиято регистрация е временно прекратена с процесната ПАМ, е семейното превозно средство, дори св. А. счита, че е на св. М. – в писменото сведение, дадено в полицията, е посочил, че е карал „неговия“ автомобил. Наред с това, съдът взима предвид данните от справката картон на С.М., от която се установява, че многократно е бил наказван за различни нарушения на правилата за движение по пътищата, свързани с управление на МПС, като седем от наказателните постановления са били издадени на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП - за управление на МПС без да е правоспособен водач. През 2021 г. спрямо него е прилагана и ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че св. М. е осъждан, съдът не кредитира показанията му, както и тези на св. А..

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на съдебно известната Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Представена е Заповед № 330з-2955 от 26.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Разград, т. 2.7, с която началникът на група „Охранителна полиция“ в РУ - Исперих е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Оспореният административен акт е в установената форма, съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила. В заповедта ясно и точно са описани всички фактически признаци на констатираното административно нарушение. Посочено е, че то е извършено в гр. Исперих, ул. „Ахинора“ и това е достатъчно за индивидуализацията му по място.

Заповедта не противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а”, пр. последно ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик, който чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Жалбоподателката е собственик на МПС, което е било управлявано от неправоспособен водач. Тези обстоятелства са отразени в редовно съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила и тя не е опровергана по делото.

При наличието на горните факти и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ прекратяване на регистрацията на превозното средство за срок от 6 месеца до 1 година. При определяне на продължителността на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като е определил продължителност на мярката от 9 месеца, която съответства на принципите на законност по чл. 4, ал. 3 АПК и на съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователно е оплакването по жалбата за липса на мотиви относно срока на ПАМ. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ към изпратената преписка, в случая – в АУАН и в справката картон на С.М.. Продължителността на мярката е съобразена с високата степен на обществена опасност на деянието с оглед системното нарушаване на правилата за движение от неправоспособния водач на автомобила.

ПАМ изпълнява и целта на закона - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от лица без призната правоспособност.

Заповедта е законосъобразно постановена и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0275-000346 от 21.11.2023 г., издадена от началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Исперих.

ОСЪЖДА П.К.Г. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/