Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …110…………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 14.04. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АРЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 136 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд Велинград
е
сезиран с искова молба, подадена от Й.Р.К.-М., ЕГН **********,***, против „Райфайзенбанк
България “ ЕАД ,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление на дейността гр.
София, п.к. 1407, бул. „Никола Вапцаров „ № 55, Експо- 2000, р-н “Лозенец“.
С исковата молба е
предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение.
С Решение № 412/ 10. 12 .2019г. на районен съд Велинград ,постановено
по гр. д. № 313/2019г. по описа на същия съд, иска е уважен изцяло. Осъден е ответника да
заплати в полза на ищцата сторените
съдебно-деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Райфайзенбанк
България “ ЕАД ,ЕИК *********,с ,подадена чрез процесуалния представител на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение, поради
нарушение на материалния закон, необоснованост
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени
решението на районния съд в и се
постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна, чрез пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .Прави се искане за присъждане на съдебно
-деловодните разноски пред въззивната инстанция .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник в
производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията, които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
|.Обстоятелства,
които са изложени в исковата молба и направено искане .
В исковата молба
ищцата е посочила, че от 2013г. има сключен договор за разплащателна сметка с
Банката. В тази връзка има издадена безконтактна дебитна карта „VIZA ELEKTRON“. Има сключен
и договор за електронно банкиране и електронно разплащане . На 03.12. 2018г.
,след влизане в онлайн профила си, за да направи онлайн плащане е установила,
че от разплащателната й сметка са направени три
поредни превода на стойност по 219,99лв. или общо 659, 97. Тъй като не
е нареждала процесните преводи веднага е
уведомила Банката, като е поискала сведение за преводите. От Банката са
отговорили, че преводите са извършени към интернет магазин със сайт “ITUNES.COM“. Ищцата е заявила на служител на
Банката ,че не е нареждала преводи към този сайт, като е поискала преведената сума да й бъде
възстановена по банковата сметка. Банката е отказала възстановяване на сумата.
Искането на ищцата
е да се осъди Банката да възстанови по разплащателната й сметка неправомерно
преведената сума.
||.Правно
основание на иска.
Правното основание
на предявения иск е по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД. Искането на ищцата е да се осъди Банката да й заплати
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение , равняващо се по
стойност на извършените три парични превода.
|||.Установена
фактическа страна на спора.
По делото е
представен препис на „Искане -договор за издаване на дебитна карта и
предоставяне на банкови услуги на физически лица“, с дата на договора 13. 08. 2013г., сключен между ищцата и
ответната банка. Неразделна част от този договор са „Общи
условия на Банката за издаване и обслужване на дебитна карта“. В раздела
„Декларации“ на договора, ищцата е декларирала, че е запозната с Общите условия
на Банката, приема ги и са й предадени при сключване на договора. При това
положение Общите условия са станали задължителни за клиента.
Представен е и
препис на „Искане-договор за издаване на безконтактна дебитна карта и
предоставяне на банкови услуги на физически лица“, с дата на договора 22. 08.
2017г., сключен между ищцата и ответната банка.
По силата на двата
договора на ищцата е издадена безконтактна
дебитна карта „VIZA ELEKTRON“. С тази карта ищцата е имала възможността да извършва онлайн разплащания
от разплащателната си сметка.
От представяните по делото писмени доказателства
( извлечение от интернет банкиране при ответната Банка , извлечение от
разплащателната сметка на ищцата и разпечатка за извършеното банкиране на 01.
12. 2018г. от картата на ищцата ) и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че на 01.
12. 2018г. са направени 4-тири опита за теглене на парични
суми от картата на ищцата . От тези 4-тири опита успешни са били три опита х
219, 99лв. = 659, 97лв. Това е общата
изтеглена сума от картата на ищцата . Четвъртият опит е бил неуспешен поради „източване“ на цялата сума от картата. Сумите са насочени
към сайта“ITUNES.COM“, базиран в района на Великобритания. Тегленето на сумите е станало
през интервал от 40-50 сек.
Осчетовадяването
на преводите е извършено от Банката на 04. 12. 2018г.
На 03. 12.2018г. ищцата е
попълнила в Банката „Формуляр за неразпознати/
измамни трансакции с банкова карта“.
Във формуляра ищцата е декларирала, че:
-
По време на оспорените транзакции банковата карта е
била в нейно притежание ;
-
Че банковата карта се ползва само от нея;
-
Че ПИН кода на картата е запомнен само от нея и не е
записан върху други носители ;
-
Че ПИН кода на картата не е известен на други лица-
членове на семейството, приятели ,колеги ;
-
Че е узнала за неразпознатите трансакции при справка
баланс и от Райфайзен Онлайн.
С писмо изх. № 18919/ 15.03. 2019г. ,па повод оспорените трансакции , Банката е отговорила на ищцата ,че не
уважава искането за възстановяване на оспорените суми. Препоръчано е на ищцата да се регистрира са
услугата SMS/ e-mail известяване ,при което ще получава информация след всяко ползване на картата.
По делото е
представена Жалба
вх. № 1739/ 10. 12. 2018г. от ищцата до РП Велинград
относно „източването на банковата й карта „. В жалбата са описани
обстоятелствата по узнаването за
неправомерните трансакции, като е поискано съдействието на прокуратурата за
изясняване на
случая. С писмо изх. № 905/ 23. 05.
2019г. РП Велинград е уведомила ищцата ,че по случая има образувано ДП за
престъпление по чл. 249ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1от НК срещу неизвестен
извършител.
|V.
Правни изводи.
Разрешаването на
правния спор е свързано с преглед на нормативната уредба, която регулира платежните операции.
В чл. 70ал. 1 и
ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи/ ЗПУПС/е дадено
легално определение на понятието „ разрешена платежна операция“, а
именно – платежна операция , която платеца е наредил или е дал съгласие за изпълнението
й . В противен случай платежната операция е неразрешена. Нареждането
следва да се извърши преди извършване на
платежната операция ,а по договорка с доставчика на платежните услуги може да
бъде дадено и след изпълнението на
операцията .
В чл. 75 от ЗПУПС
са посочени задълженията на ползвателя на
платежния инструмент, а именно:
- Да използва платежния инструмент в
съответствие с условията за неговото издаване и ползване ;
- Незабавно след узнаването да
уведоми доставчика на платежните услуги за загубване , кражба ,присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент;
- Да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните
средства за сигурност на платежния инструмент;
Аналогични задължения са посочени и в текстовете на чл.
71,72 ,74 и чл. 84 от ОУ към договора, вкл. незабавно уведомяване на Банката при узнаване на ПИН от трето лице и извършване на операция , която не е
одобрена от картодържателя.
В текста на чл. 76
ал. 1 от ЗПУПС са посочени задълженията
на доставчика на платежните услуги по отношение на платежните инструменти . В
чл. 76 ал. 1 т. 1 е посочено ,че доставчика на
платежните услуги следва да осигури
недостъпност на персонализираните
средства за сигурност на платежния инструмент
за лица ,различни от ползвателя на платежните услуги .
В чл. 78 ал. 1 на
ЗПУПС е посочено, че когато
ползвателя на платежната услуга твърди ,че не е разрешавал изпълнението
на платежна операция или че е налице неточно изпълнение на платежна операция в
тежест на доставчика на платежната услуга е да установи:
- Автентичността на платежната операция ;
- Нейното точно регистриране ;
- Осчетоводяването;
- Това ,че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък в услугата;
В чл. 79 ал. 1 от
ЗПУПС е посочено ,че в случай на неразрешена платежна операция доставчика
на платежни услуги възстановява незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна
операция , освен когато доставчика на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи.
В чл. 80 ал. 3 от
ЗПУПС е посочено ,че платеца понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или с
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75, умишлено или поради
груба небрежност.
Аналогични
текстове на посочените по – горе два текста
се съдържат и в чл. 89 от ОУ към договора .
Първият
въпрос ,който поставя казуса е – в случая имаме ли „неразрешена платежна
операция“ по смисъла на чл. 70 ал. 1 и
ал. 2 от ЗПУПС?
Отговорът на този
въпрос е положителен, тъй като от заключението на приетата по делото СТЕ
безспорно се установява, че ищцата не е разрешавала процесните три разплащания.
В заключението на СТЕ е посочено ,че в
случая се касае до престъпно копиране( скициране) на данните от платежната карта на ищцата при
използването й на терминално устройство АТМ2(банкомат)за пращането на стоки и
услуги или при плащане на стоки и услуги
чрез Интернет. В заключението на СТЕ
подробно е обяснено как е извършено престъпното опиране на данни от
платежната карта на ищцата . Действително е
установено нареждане за плащане на процесните суми ,но това нареждане не е извършено от
платеца . За да е валидно обаче нареждането
за плащане следва да е извършено от платеца по банковата карта . Обстоятелството ,че данните на платежния
инструмент са въведени правилно от наредителя на плащането не означава ,че този
наредител е бил платеца ,тъй като по
делото е установено ,че нареждането за плащане е извършено от трето лице ,но не
и от платеца по платежния инструмент.
Обстоятелството,
че нареждането за плащане не е извършено от платеца се установява и от Формуляра за рекламации с дата 03.12. 2018г. , с който ищцата е оспорила трансакциите от
банковата и карта. Това обстоятелство се установява и от жалбата на ищцата до РП Велинград , в
която тя също е оспорила нареждането за плащане от нейна страна.
От доказателствата
по делото съдът приема ,че доставчика на платежните услуги ,съобразно
доказателствената тежест, установена в чл. 78 ал. 1 от ЗПУПС, не е установил „автентичността“
на платежната операция . По делото е безспорно доказано ,че ищцата не е наредител на плащането .
Нареждането за плащане е извършено от неизвестно лице ,различно от притежателя
на платежния инструмент.
В случая
доставчика на платежните услуги не може да бъде освободен от имуществена
отговорност по чл. 79ал. 1 от ЗПУПС , тъй
като по делото няма данни за измама от
страна на притежателя на платежната карта(нито има
такива твърдения от страна на доставчика на платежните услуги ), за което Банката да е уведомила съответните компетентни орани .
Следващият
въпрос , който поставя казуса е – може ли да
бъде освободен от отговорност доставчика на платежните услуги ,при условията на
чл. 80 ал. 3 от ЗПУПС?
В тази насока
са и основните възражения на ответника
по иска. В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и във въззивната жаба
се твърди ,че имуществената отговорност следва да бъде за сметка на платеца тъй
като не е изпълнил задълженията си по чл. 75 т. 2 и т. 3 от ЗПУПС и тези по чл.
74 и чл. 84 от ОУ към договора .
В отговора на
исковата молба ответника твърди ,че
ползвателя на платежната услуга не е изпълнил задължението си да уведоми незабавно доставчика на платежните услуги за неразрешената употреба на платежния
инструмент. Твърди се ,че
неразрешените платежни операции са извършени на 01. 12. 2018г. , а
уведомяването на Банката е извършено два дни след това , на 03. 12. 2018г.
Възражението е неоснователно , тъй като не е съобразено с изискването на закона
уведомяването да се извърши незабавно след
узнаването . Във формуляра за рекламация , в жалбата до РП
Велинград и в исковата молба ищцата твърди ,че е узнала за платежните операции
на 03. 12. 2018г. ,когато е влязла в
онлайн профила си за интернет банкиране, за да направи онлайн плащане
.Тези твърдения на ищцата не са оборени по никакъв начин в съдебното
производство ,поради което следва да се приемат да достоверни. Следва извода,
че ищцата е уведомила незабавно след узнаването Банката за неразрешените
плащания, като уведомяването е извършено веднага след узнаване за неразрешените
платежни операции ,а именно на 03. 12. 2018г. чрез подаване на формуляра за
рекламация от същата дата .
Другото възражение
на ответната страна е за това, че щом като данните на платежната карта са
въведени правилно от наредителя на плащането това означава( презумира факта ) ,че ищцата не е изпълнила задължението си за запазване на персонализираните средства
за сигурност на платежния инструмент, включително и запазването в тайна на ПИН кода.
Възражението е неоснователно .
Текстът на чл. 80
ал. 3 от ЗПУПС освобождава от
отговорност доставчика на платежните услуги само , ако неизпълнението на
задълженията по чл. 75 от закона е извършено „умишлено „ или поради „груба небрежност“ от
платеца . Данни в тази насока липсват по делото . От заключението на СТЕ се установява, че персоналните данни на
платежния инструмент са станали достояние на
трето лице не
поради умишлени действия от страна на притежателя на инструмента ( съзнателното предоставяне на платежната карта на трети лица ) или поради груба небрежност от страна платеца ( несъзнавано предоставяне на
платежната карта на трети лица),а поради престъпно копиране
на данните на банковата карта от трето лице . Узнаването
на индивидуалните данни на платежния документ от трето лице, по престъпен начин
,независимо и против волята на притежателя на картата не може да
се вмени във вина на притежателя на картата. Липсва умисъл или
груба небрежност от страна на притежателя на картата по неопазването на индивидуалните данни на картата. Никакви доказателства не са представени от ответната страна ,които да
опровергаят този извод на съда. Единствено презумпцията на доставчика на
платежните услуги за това ,че щом като данните от платежната карта са станали
достояние на трето лице, това означава ,че тези данни не са опазени от
притежателя на картата или умишлено са предоставени на третото лице ,не е доказателство за вината на притежателя на
картата. Необходимо е по делото да съществуват безспорни доказателства за неизпълнението на задълженията по чл. 75 от ЗПУПС от притежателя на
платежния инструмент ,каквито по делото липсват.
Въззивната
инстанция счита, че отговорността на
доставчика на платежните услуги следва
да се ангажира поради неизпълнение на задължението по чл.76 ал.1 т.1 от ЗПУПС.
От
заключението на приетата по делото СТЕ
съдът прави извода ,че доставчика на платежни услуги, който е издал платежния
инструмент не е осигурил недостъпност на персонализираните средства за сигурност
на платежния инструмент за лица ,различни от ползвателя на платежните услуги . Съображенията на съда за този
извод са в две насоки :
1/ Индивидуалните
данни на платежния инструмент( номер на картата, трите
имена на титуляря на картата, срокът на валидност и CVV код) трябва да имат
такава степен на защита ,която да не позволява да се копират от трети лица
данните от платежната карта при използването й на терминално устройство.
След като технически е възможно дистанционното копиране на данните
от платежната карта, от лица, които не са притежатели на картата и пренасянето
им на друг фалшив платежен носител , чрез който да извършват нерегламентирани
нареждания за плащане, това означава ,че платежната карта не притежава такава
засилена степен на защита, която да
не позволи на трети лица достъпност до
данните на картата ( персонализираните средства за сигурност).
2/Както бе
посочено по – горе, сумите са изтеглени през интервал от 40-50 сек, докато не
са източени всички пари от картата. От заключението на СТЕ и от обясненията на вещото лице дадени в съдебно
заседание на 12. 11. 2019г. се установява, че при трансакции с такъв малък
интервал доставчика на платежните услуги би следвало да има разработена и
внедрена система ,която автоматично да проверява дали нарежданията за плащане са извършени от
притежателя на картата . Внедряването на такава система би предотвратило
неразрешените плащания и би ограничило( блокирало) плащанията към конкретни
интернет сайтове, към които са
установено нерегламентирани плащания .
Неоснователно е
искането на жалбоподателя за приложението на чл. 80 ал. 1 от ЗПУПС.
Такава уговорка
съществува и в текста на чл. 89 ал.2 от ОУ към договора , каквото е изискването на
закона . В ОУ обаче размера на
отговорността на притежателя на картата е определен до 300лв. , което противоречи на нормата на чл. 80 ал. 1
от ЗПУПС. Тази правна норма не може да се приложи в конкретния казус , тъй като
незаконното използване на платежния инструмент не е
могло да бъде установено от платеца преди плащането( чл. 80 ал. 2 т.1 от ЗПУПС). Неразрешеното плащане е установено
от притежателя на картата след плащането . Налице е и хипотезата на чл.
80 ал. 2 т. 2 от ЗПУПС ,тъй като неразрешеното плащане е в резултат на
бездействието( непредприемането на всички разумни действия ) от страна на доставчика на платежни услуги, за да осигури надеждна защита и недостъпност на
индивидуалните данни на платежното средство за трети лица.
По тези
съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва решението на районния
съд ,като правилно и законосъобразно да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще следва да
се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата
300лв., представляваща
разноски за възнаграждение на един адвокат
пред въззивната инстанция,съобразно представения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК . Не следва да се уважава искането на
жалбоподателя за заплащане на пътни
разходи в размер на 24,08 лв. , тъй като това не представляват съдебни разноски по смисъла на чл. 75 от ГПК
и чл. 78 ал.1 от ГПК.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412/ 10. 12 .2019г. на районен съд
Велинград ,постановено по гр. д. № 313/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Райфайзенбанк България “ ЕАД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, п.к. 1407, бул. „Никола Вапцаров „ №
55, Експо- 2000, р-н “Лозенец“,да
заплати в полза на Й.Р.К.-М., ЕГН **********,***, сумата 300лв., представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с
цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: