Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 288
гр. Русе,
25.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, в публичното заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
Членове: АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря Анелия Генчева като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 391 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М**** гр. С**** против Решение №
575 от 5.04.2019 г., постановено по гр. д. № 8036/2018 по описа на РРС, с което
е уважен предявеният от Ц.С. Ц. – А. иск за заплащане на сумата от 564,89 лева – разходи за обучение, удържана от полагащото й се обезщетение
по чл.234 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.11.2018г. до окончателното изплащане. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение. Иска от въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг,
с който предявеният срещу него иск да се отхвърли изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц.С. Ц. – А. не е депозирала писмен отговор по реда и
в срока по чл. 263 ГПК. В о. с. з. пред настоящата инстанция процесуалният й
представител взема становище за неоснователност на жалбата, за което излага
подробни съображения.
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по
чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 575 от 5.04.2019 г., постановено по гр. д. №
8036/2018 по описа на РРС е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че
въззивната жалба е неоснователна.
Производството
пред РС Русе е образувано по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 234, ал. 1 З**** и чл. 86 ЗЗД от
Ц.С. Ц. – А. против М****.
С
исковата си молба ищцата твърди, че е работила по служебно правоотношение с
ответника като към датата на прекратяване на правоотношението заемала
длъжността "****" към отдел "***“ при О**** Р****. Със Заповед № 8121к-4866/23.05.2017 г. на **** служебното й правоотношение било прекратено. При
изплащане от страна на ответника на дължимите по чл. 234 З**** обезщетения и неизползван платен годишен отпуск,
както и време на разположение и извънреден труд, полагащи й се за м. септември,
2018 г., ответникът чрез О**** Р**** удържал от полагаемата й се сума 564, 89 лв., които
според него представлявали разходи за издръжка и обучение в А****, пропорционално на времето за неизпълнение на
задължението й да служи в *** за срок от 5
години. Ищцата претендира заплащането на тази сума в размер на 564,89 лв., тъй
като намира, че неправилно й е била удържана от ответника при прекратяване на
служебното й правоотношение като развива подробни съображения за това. Твърди,
че курсът, в който била включена бил проведен по месторабота, чрез дистанционна
форма на обучение. Заявява, че същият не съставлява първоначалното
професионално обучение, тъй като за него законодателят не предвидил
дистанционна форма на обучение. Развива доводи, че предоставените й в
обучението материали не са свързани с подготовка за работа на ****. Изтъква, че М**** не е представило никакви документи, удостоверяващи
направените разходи за издръжката и обучението й в периода 29.05.2017 г. –
30.06.2017 г.
С отговора към
исковата молба ответникът на първо място излага доводи, че не е носител на материална и процесуална легитимация по предявените искове,
тъй като юридическото лице, което е изчислило и наредило за плащане от бюджета си
претендираното от Ц. Ц. – А. обезщетение по чл.234, ал.1 З**** е О**** Р**** и поради това то е пасивно легитимирана страна по исковете. Отделно, оспорва исковете
по основание и размер, като твърди, че ищцата е завършила курс за първоначално
професионално обучение "Курс за изпълнителска длъжност „****- ****“ и „****" в дистанционна форма във факултет "П****" при А****,
считано от 29.05.2017 г. до 30.06.2017 г., като за този курс е бил определена
за участие със Заповед рег. № 8121к-4866/23.05.2017 г. на ****. Заявява още, че служебното
правоотношение на ищцата като **** към отдел „Р****“ при О**** – Р**** било прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.4 З**** – „по собствено
желание“, считано от 30.09.2018 г. Позовава се на чл. 170, ал. 3, чл.173, ал.4
и чл. 240 З**** и твърди, че разходите за издръжка и обучение за периода, през който
ищцата е провела курса са възстановени законосъобразно.
Няма
спор, че страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което Ц.С. Ц. – А. е заемала длъжност „****“, че същото е
прекратено по нейно желание, както и че дължимите на ищцата обезщетения по
чл.234, ал.1 З**** – 12 383,10 лв. и чл.234, ал. 8 З**** – 656,45 лв. са
й изплатени, като от тези суми, на основание чл. 240 З**** са удържани
564,89 лева, съгласно справка рег. № 336р-23675/17.10.2018 г.
Спорът както
пред първата, така и пред настоящата инстанция е съсредоточен единствено върху
това дължи ли ищцата на ответника сумата от 564,89 лв., представляваща
пропорционално обезщетение в размер на разходите на обучение, пропорционално на
непрослужения остатък от 5-те години в системата на ****.
По делото /л. 28/ е приложена Заповед №
8121К-4866/23.05.2017 г. на **** относно
определяне на служители от **** за участие в
курс чрез дистанционна форма на обучение към А****,
с която на осн. чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 3 З***,
чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 12 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за
професионалното обучение на служителите от ****
ищцата е бил определена за участие в курс за първоначално професионално
обучение І.В.1.8.И.д "Курс за изпълнителска длъжност „****- ****“ и „****" в дистанционна форма във факултет "П****" в дистанционна форма във факултет "П****" при А****,
за периода 29.05.2017 г. до 30.06.2017 г. В заповедта е посочено, че
служителите ще провеждат обучението си по месторабота, чрез дистанционна форма
на обучение, както и че на осн. член 11, ал. 2 от Наредбата ръководителите на
структурите по чл. 37 З**** следва да
осигурят подготовката на служителите в рамките на 13 часа седмично, съвпадащи с
установеното работно време, които да се отчитат като работно време по чл. 187 З****.
Съгласно чл. 170, ал. 1 З**** професионалната подготовка на служителите в **** се провежда под формата на професионално
образование и професионално обучение. Професионалното обучение е предвидено
съгл. чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 8121з-433 в две форми: професионално обучение
с откъсване от работа и професионално обучение по месторабота. Професионалното
обучение с прекъсване от работа съгл. чл. 2, ал. 2 от Наредбата се реализира
чрез курсове за: 1. Първоначално професионално обучение; 2. Повишаване на
професионалната квалификация и 3. Професионална специализация, а съгл. чл. 2,
ал. 3 от Наредбата професионалното обучение с откъсване от работа се извършва в
А****, научноизследователските и научно-приложните
институти на **** и обучаващите звена на ****.
Професионалното обучение по месторабота се осъществява с предвидените в чл. 3,
ал. 2, т. 1-5 от Наредбата подготовки.
В чл. 11,
ал. 1 от Наредбата пък е предвидено, че професионалното обучение с откъсване от
работа се провежда в присъствена, дистанционна или комбинирана форма, а в чл.
16 се посочва, че първоначалното професионално обучение се провежда в
присъствена или комбинирана форма и се реализира в базов и специализационен
екип, включващи самостоятелни теоретични и теоретико-практически модули и
практически стажове.
Прочитът
на цитираните разпоредби налага извода, че професионално обучение с откъсване
от работа може да се провежда в присъствена, дистанционна или комбинирана форма
само когато е такова по т. 2 и т. 3 от чл. 2, ал. 2 от Наредбата, т. е. за
повишаване на професионална квалификация и за професионална специализация, а
първоначалното професионално обучение може да се провежда само в присъствена
или комбинирана форма, но не и в дистанционна. Поради това настоящата инстанция
намира, че първостепенният съд правилно е приел, че курсът, проведен от ищцата
не е бил курс за първоначално професионално обучение, както е записано в
заповедта на ****, доколкото при този вид
обучение не е предвидена дистанционна форма на обучение в нормативните актове.
Отделно
от това, правилен и законосъобразен се явява и формираният от първата инстанция
извод за недоказаност на размера на разходите за обучение от страна на
ответника, поради което и извършеното от ответника удържане на сумата за
разходи от дължимото на ищеца обезщетение по чл. 234 З**** е неоснователно. Видно от заповедта от 23.05.17 г., в
нея не са посочени разходите за участие
на един обучаем в обучението. Последното противоречи на разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 от Наредбата в относимата за процесния период
редакция от 2017 г., която изисква такова посочване. Нещо повече, съгл.
действащата за процесния период разпоредба на § 2 от ДР на Наредбата разходите
за участие в професионалното обучение с откъсване от работа, следва да се
определят по методика, която се разработва от Дирекция "П****" в срок до 1 месец от влизане в сила на
наредбата. По делото нито се представя такава методика, нито има данни такава
въобще да е била приета, за да може да се установи по какъв начин и какви са
критериите, определящи разходите за обучение при различните видове курсове за
обучение на служителите на ****. Няма и
никакви доказателства относно размера на разходите. Не са представени никакви
разходно –оправдателни документи.
По тези съображения съдът намира,
че оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да
се потвърди.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300,00 лева
– заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575 от 5.04.2019 г., постановено по гр. д. № 8036/2018 по описа
на РРС.
ОСЪЖДА
М****, с адрес: гр. С****, ****, представлявано
от М. М. да заплати на Ц.С. Ц. – А., ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: