Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260044
гр.Дулово, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.дело № 524 по описа на
съда за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, и акцесорен
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата А.Г.А.
с ЕГН **********,***, че последната му дължи следните суми:
-
1 729.78лв.
- представляваща непогасена главница по Договор за стоков
кредит № 320832 от 27.12.2017г., дължима за периода от 26.05.2018г. до 27.06.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга,
-
451.54лв. -
представляваща договорна лихва за периода
от 26.05.2018г. до 20.12.2018г.
-
101.07лв.
– представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за които суми
ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 363/2019г. по описа на РС-Дулово.
Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в
заповедното производство. Представя писмени доказателства. Прави искане за
назначаване на експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника чрез назначеният му особен представител адв.В.Г. ***.
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира
писмено становище, в която заявява че поддържа исковата си молба и моли съда да
уважи предявените искове като основателни и доказани.
Ответника А.Г.А. – редовно призована, не се
явява, в съдебно заседание се представлява от назначеният й особен представител
адв. В.Г. ***, който оспорва предявеният иск. В хода по същество моли съда да
постанови решение с което да осъди ответника да изпълни своите задължения.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр.София против А.Г.А. за установяване
съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 1729.78лв. ведно
със законната лихва върху тази сума, за договорна лихва в размер на 451.54лв. и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 101.07лв., за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба ищецът
е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от 11.04.2018г.
и Приложение № 1 към него от 20.12.2018 г., сключен с «Банка ДСК» ЕАД, която от своя страна с договор № 320832 от 27.12.2017г.
е предоставила на ответника стоков кредит в размер на сумата общо 2822.18лв.
с включена застраховка.
Ищецът е посочил, че
крайният срок за издължаване на кредита съгласно погасителния план към договора
за стоков кредит бил уговорен на 27.06.2019г., но поради неплащане на 18-те погасителните
вноски по кредита от ответника, всички вземания на кредитодателя по договора
станали предсрочно изискуеми на основание чл.12, ал.1 от ОУ към договора за
кредит, като за настъпилата предсрочна изискуемост и за извършената цесия длъжникът
- ответникът е уведомен на 16.012019 г.
От приложеното ч.гр.д. №
363/2019г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в полза на ищеца
са присъдени процесните вземания за главница, договорна лихва и мораторна лихва
с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал
на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК,
като същият е предявен в срок.
В настоящото исково
производство ответникът отново не е намерен на неговия постоянен и настоящ
адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса
е представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител. Писмен отговор на исковата молба не е депозиран от особеният
представител на ответника.
От фактическа страна по
делото е установено, че на 27.12.2017г. между «Банка ДСК» ЕАД и А.Г.А. е сключен договор за
стоков кредит № 320832, за закупуване на стоки за сумата от 1 905.00лв.
и застраховка в размер на 192.41лв., като общата сума на кредита възлиза на 2 822.18лв.
Към договора са приложени погасителен план и приетите от потребителя Общи условия за
отпускане на потребителски кредит, от които се установява, а и не е налице
спор, че сключеният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, а посочената цел е стоков кредит – кредит, предоставен в
търговски обект, който се отпуска на потребителя с цел закупуване на една или
повече стоки от търговския обект. Съгласно чл. 3 от Общите условия, сумата по
кредита се превежда от «Банка ДСК» ЕАД по банкова сметка ***, от който
потребителят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя в
рамките на деня, считано от датата на сключване на договора за кредит. Сумата
на кредита, предоставена за финансирането на застраховка се усвоява еднократно,
безкасово, по сметка посочена от застрахователите.
Видно е от фактура № **********/27.12.2017г.,
издадена от „Технополис България” ЕАД - Добрич, че ответникът А.Г.А. е закупила стоки на обща стойност с ДДС в
размер на 1 905.00лв. и начин на плащане чрез «Банка ДСК»
ЕАД, като за целта Банката е изпратила на „Технополис България” ЕАД уведомително
писмо от 27.12.2017г. за сключения с А.Г.А. договор за стоков
кредит. Видно е от представеният сертификат на застраховано лице по групов
застрахователен договор от 27.12.2017г., че ответникът е сключил договор за
застраховка в полза на «Банка ДСК» ЕАД при невъзможност да обслужва
погасителните вноски по кредита, в случай на настъпване на посочени в договора
рискове. Съгласно условията на сключения договор за стоков кредит, потребителят
А.А. е приела да заплати за
отпуснатия му размер на кредита годишна лихва в размер на 40.16%, при договорен
годишен размер на разходите в размер на 48.32%, като страните са посочили в
абсолютен размер дължимата сума за връщане от потребителя - в размер
на 2 822.18лв., на 18 броя равни погасителни вноски,
17 бр. в размер на по 157.00лв. всяка и 1бр. в размер на 153.18 лв., по
погасителния план, с падеж на последната погасителна вноска – 23.05.2019г.
Съгласно чл.12 от ОУ към сключения договор, страните са приели при забава в
плащанията на месечните дължими суми, потребителят да дължи върху главницата и надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта.
От заключението на
вещото лице-икономист, извършило назначената по делото
съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът не е извършил
нито едно плащане на погасителните
вноски от 1 до 18. Общият изчислен от вещото лице размер на дължимите по
договора суми възлиза на 1 729.78лв. - главница и договорна лихва в размер
на 331.55лв. за периода 26.05.2018г. - 20.12.2018г., като към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2019г. остатъкът от задължението
по процесния договор е в размер на общо 2 162.40лв., от който общ размер
дължимата главница възлиза на 1 729.78 лв., договорна лихва за периода 26.05.2018г.
- 20.12.2018г. в размер на 331.55 лв., а размерът на лихвата за забава за
периода 26.05.2018г. – 30.05.2019г. е в размер на 101.07лв.
Заключението на вещото
лице е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018г., и Приложение № 1 към него
от 20.12.2018 г., сключен между «Банка ДСК» ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като цесионер,
Банката е продала на ищеца вземането си към А.Г.А., което
е индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от 20.12.2018г. в размерите
които са предмет на настоящият установителен иск.
С
пълномощно цедентът «Банка ДСК» ЕАД е упълномощил „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които Банката е цедирала
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Въз
основа на пълномощното, ищецът е изпратил две уведомителни писма до ответника,
с които от името на цедента «Банка ДСК» ЕАД го е уведомил за извършената цесия, както и за това, че поради
просрочие на погасителните вноски, всички вземания по договора за стоков кредит
от 27.12.2017г. са изискуеми в пълен размер, считано от 16.01.2019г. Видно е от
представеното по делото известие за доставяне, ответника е получил лично
уведомителното писмо..
Предявеният иск се
квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,
че на 27.12.2017г. между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е бил сключен договор
за предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК.
Договорът от 27.12.2017г.,
който е вид договор за потребителски кредит, е сключен в
писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора,
включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер
на 2 097.41лв. и условията за усвояването му - чрез заплащане на закупена
от потребителя стока от търговски обект и заплащане на застрахователна премия;
посочен е годишния лихвен процент – 40.16%; посочен е годишния процент на
разходите по кредита – 48.32% и общата дължима от ответника сума в размер на 2 822.18лв;
посочен е крайния срок за издължаване на кредита и условията за издължаване по
погасителния план, в който са посочени броя на погасителните вноски, техния
падеж и размера им. Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна
основа, при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент, а годишният процент на разходите не е извън границите, посочени
в чл.19, ал.4 ЗПК.
По
делото е безспорно установено от писмените доказателства, че „Банка ДСК” ЕАД е
изпълнило договорните си задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е
заплатил цената на закупените от ответника стоки и застрахователната премия,
като за факта на изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и
спор. Установено е от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита
ответникът е заплатил четири месечни вноски по погасителния план, като след 27.04.2017г.
плащания не са извършвани. Ответникът не установи да е платил всички
погасителните вноски по погасителния план, при което в съответствие с правата
му по чл.13, ал.1 от ОУ към договора, предоставилата кредита Банка-кредитор е
имала право да обяви договора за предсрочно изискуем, при неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница.
По отношение на
задължението за кредитора за уведомяването на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита и с оглед направеното възражение на особеният представител
на ответника, съдът намира следното: Съгласно задължителното за съдилищата ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18, постигнатата в договора за стоков
кредит уговорка, че при всяко неплащане в срок
на уговорените погашения по лихва и/или главница кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Съгласно същото
ТР №4/2013г., уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост
за вземането на банката, следва да се установи, че е преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая кредиторът „Банка ДСК” ЕАД не е упражнила правото си по чл.13, ал.1 от ОУ към договора за кредит и не
е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като негово изявление в посочения
смисъл не е доведено до знанието на ответника до подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Задължението на ответника е цедирано от
Банката –кредитор на ищеца ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности. Ищецът е уведомил ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост по процесният договор
Видно е обаче от договора за стоков кредит и
погасителния план към него, че всички погасителни вноски са с настъпил падеж
към 22.07.2020г., т.е. към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция. При тези данни и тъй като вземането, което е в предмета
на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение намират
разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР №8/2017г. по т.д.№8/2017г., според
които предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо.Предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника на
16.01.2019 г., тоест преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.05.2019г..
По делото със
заключението на вещото лице е установено задължението на ответника
по договора за стоков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в размерите, които са предмет на настоящият
установителен иск и за които суми като главница, договорна лихва, лихва за
забава и законна лихва, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК..
Съдът намира, че ищецът
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД е установил качеството си на
кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за
цесия, сключен с „Банка ДСК” ЕАД. Тя е упълномощила
новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в
който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на
цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането поражда правно
действие за длъжника от този момент, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт, настъпил
след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде
съобразено от съда.
В случая старият
кредитор „Банка ДСК” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника -
ответника за извършената цесия. Такова уведомяване е осъществено до подаването
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен
и следва да бъде зачетен.
В настоящият случай съдът
приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника на 16.01.2019 г. и съставлява надлежно съобщаване за
цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило
действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен
за спора факт, настъпил преди предявяване на иска.
Вземането на ищеца за главница, договорна
лихва, лихва за забава и законна лихва е дължимо, тъй като това вземане е
формирано от вноските по погасителния план по договора за кредит, като всички
вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция.
С оглед изложеното, съдът
намира предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца за
основателен и доказан, и следва да бъде
уважен за сумите - главница от 1729.78лв., договорна лихва от 331.55лв., лихва за
забава от 101.07лв., както и за законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019г.,
както са изчислени от вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на
претендираната договорна лихва до размера от 451.54 лв., предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение разноските
в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство.
Предвид изхода на
делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък за разноски по чл.80
от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца, в който са описани
разходи в общ размер от 791.30 лв., от които се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
По отношение на този
разход който се претендира, съдът намира че при определяне на дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази с
нормата на чл.37 от Закона за правната помощ, която на свой ред препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от исковата молба, касае се
за материален интерес в размер на 2 282.39 лв., от който 1 729.78 лв. –
главница и 552.61 лв. – лихви. Съгласно новелата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ - за защита по дела /граждански/ с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
С оглед на това, съдът
приема че дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 300 лева, а не както е
претендирал ищеца в размер на 350 лева.
Реално направените от
ищеца разходи по заповедното и исковото производство са в общ размер от 741.30лв./95.65
лв. + 645.65/, от които съразмерно с уважената част от иска ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца такива в размер на 702.31 лв./90.62 лв. +
611.39лв./
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.А.
с ЕГН **********,***, че същата дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Д-р
Петър Дертлиев" №25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, ,
представлявано от Димитър Бончев, следните суми: 1 729.78 лв. /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/- главница,
331.55 лв. /триста тридесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/ - договорна
лихва за периода от 26.05.2018г. до 20.12.2018г., 101.07 лв. /сто и един лева и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от
26.05.2018г. до 30.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1729.78 лв., считано от 30.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, които суми произтичат от договор за
стоков кредит № 320832 от 27.12.2017г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, и
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 363/2019г.
по описа на РС-Дулово, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава до пълния предявен размер
от 451.54 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН **********,***, да заплати на Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" №25, офис - сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, , представлявано от Димитър Бончев, разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 363/2019г. на РС-Дулово в общ размер от
90.62 лв. /деветдесет лева и шестдесет
и две стотинки/ и разноски в настоящото исково производство в общ
размер от 611.69 лева /шестстотин и
единадесет лева и шестдесет и девет стотинки/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Силистренският окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: