№ 45972
гр. София, 24.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110143586 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от И. Т. М. и И. В. М. против П. В. П..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищците за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля ...... за установяване на факта на първоначално
заплащане на продажната цена на процесния апартамент, не е относимо по смисъла на
чл. 146, ал. 4 ГПК с оглед предмета на настоящия иск – установяване право на
собственост вследствие на изтекла в полза на ищците придобивна давност. Ето защо
искането следва да бъде отхвърлено.
Следва да се уважи искането на ищците за допускане събирането на гласни
доказателствени средства за установяване факта на владение на процесния имот чрез
разпита на двама свидетели при режим на довеждане. Искането за допускане
събирането на тласни доказателствени средства чрез разпит и на трети свидетел за
установяване на същия факт следва да бъде преценено с оглед разпоредбата на чл. 159,
ал. 2 ГПК.
Искането на ответницата за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели не отговаря на изискването на чл. 156, ал. 1
ГПК, доколкото не са посочени конкретните факти, за които е направено искането за
разпит на свидетели. Едва след това съдът може да прецени тяхната относимост и
необходимост към предмета на делото.
В полза на ищците следва да се уважи евентуално направеното искане в т. 3 от
доказателствените искания на исковата молба, а именно – да им бъде издадено съдебно
удостоверение, което да им послужи пред МДТ на Столична община за издаването на
справка, от която да е видно кое лице/лица са заплащали данъците на процесния имот в
периода от м. юли 1993 г. до 03.08.2023 г.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ищците за установяване на факта на владението на
процесния имот.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищците съдебно удостоверение, което да им
послужи пред МДТ на Столична община за издаването на справка, от която да е видно
кое лице/лица са заплащали данъците на ........ г.
УКАЗВА на ответницата на осн. чл. 101 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, следва да конкретизира доказателственото си искане за
събиране на гласни доказателствени средства, като посочи конкретните факти, за
които е направено искането за разпит на всекиго от свидетелите поотделно.
При неизпълнение на указанието, искането ще бъде отхвърлено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.02.2024
г. от 10:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание по
чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по
отношение на ответницата П. В. П., че ищците И. Т. М. и И. В. М. са придобили по
давностно владение собствеността върху притежаваната от ответницата ½ част от ......,
находящ се в .., с идентификатор: ..., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 47,87 кв.м., с принадлежащо избено помещение №28,
с полезна площ 3,24 кв.м., ведно с 2,2622 % ид.ч. от сградата, заедно със съответно
право на строеж върху терена, при съседи: на жилището: от север ап. №30, от юг ап. №
28, от изток тревна площ, отгоре таван и отдолу ап. №25, на избеното помещение - от
север коридор, от юг коридор, от изток мазе №30 и от запад коридор.
Твърди се в исковата молба, че ищецът И. М. и ответницата П. са сключили брак
на 31.07.1988 г., с акт №... на НС Пловдив. Във връзка със сключения брак и с оглед
съвместното им съжителство, те закупили процесния апартамент чрез договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти, като договорът е бил сключен на 05.03.1992 г., в гр.
София между подп. инж. ...., началник на КЕ и ГЖЧ, от една страна, и от друга И. Т. М.
и П. В. М.. Сочи се, че имотът бил закупен за сумата от 10 051 лева, заплатена към
момента на подписване на договора от И. М., като той е използвал личен кредит в
размер на 5000 лв. Останала част от цената на имота била била покрита отново от М.,
който взел назаем 5000 лв. от негов колега и приятел. Сочи се, че владението върху
имота е предадено въз основа на договора и от сключването му съпрузите И. М. и П.
М. /понастоящем П./ започнали съвместен живот в процесното жилище. През м. юни
1993 г. П. М. напуска процесното жилище поради разрив в отношенията между
съпрузите. Впоследствие, с решение Пловдивския районен съд от 28.10.1993 г., влязло
в законна сила на 06.12.1993 г., бракът между двамата бил прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен. Със съдебното решение ползването на семейното жилище в
.......
2
Излага се, че след като ответницата напуснала процесния апартамент през м.
юни 1993 г., ищецът започнал да владее целия апартамент, като още същата година
сключил брак с втората ищца - И. В. М., като семейството ползва апартамента като
семейно жилище заедно с родената от брака им дъщеря. В този период, продължил над
30 г., двамата извършили редица необходими и полезни разноски за имота,
включително заплащане на дължимите данъци и такси към МДТ. Извършвали и
ремонтни дейности в апартамента. През м. 04.2021 г. ответницата отправила до ищеца
покана за заплащане на наем за ползваната нейна ½ част от имота.
Ищците твърдят, че владеят процесния имот повече от тридесет години, като и
двата елемента на придобивната давност са осъществени. Сочат, че в случая е
приложима на общо основание презумпцията на чл. 69 ЗС. Считат, че в случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в срока по чл. 79 ЗС, т.е. този от съсобствениците, който упражнявал
фактическата власт върху чуждите идеални части, е възможно да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Намират, че ищецът М. го е
осъществил в случая, доколкото самостоятелно е владял процесния имот и не е
допускал ответницата до същия. Сочат, че владението им през този повече от 30-
годишен период е било непрекъснато, не им е било отнето от трето лице, било е
несъмнено и спокойно, доколкото не са били повдигани каквито и да било спорове по
негово отношение. Считат, че е било и явно по отношение на ответницата. Поради
тези и останалите изложени съображения молят предявения иск да бъде уважен.
Претендират разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва основателността на
предявените искове. Признава факта, че с ищеца са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение по гр.д. № .../ 1993 г. на PC - Пловдив. Не оспорва и факта, че
имотът е придобит по време на брака помежду им, като с решението за развод, по
споразумение между страните, е бил предоставен за ползване на ищеца. Оспорва
твърдението в исковата молба, че апартаментът бил закупен изцяло с лични средства
на ищеца, като счита въпроса и за ирелевантен за спора. Признава и факта, че
напуснала семейното жилище кратко време преди развода. От прекратяването на брака
им до 2020 г. сочи, че не се е чувала с ищеца и не са поддържали никакъв контакт.
Сочи, че през 2020 г. ищецът отишъл в с. ....., за да потърси ищцата, но там открил
нейната сестра, тъй като П. П. от 10 години живеела в чужбина. Ищецът обяснил на
сестрата на ответницата, че иска закупи дела на ответницата от процесния имот, за да
го прехвърли на дъщеря си. Малко след това бившите съпрузи се свързали по
телефона, като се разбрали П. да прехвърли на М. собствената й ½ идеална част срещу
цена, която трябвало да бъде определена от оценител. Тъй като около една година след
разговора не били предприети никакви действия от страните, 2021 г. ответницата
изпратила писмена покана до М.. Сочи, че ищецът в нито един момент не е оспорвал
притежаваната от ответницата ½ част от имота. Сочи, че след прекратяването на брака,
ответницата не е искала достъп до апартамента, тъй като още със споразумението по
делото за развод страните се разбрали, че ищецът ще го ползва, а и тя живеела в
чужбина от много години. Твърди обаче, че по никакъв начин ищецът не е
показал/манифестирал пред ответницата, че е престанал да държи идеалните й части от
апартамента и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по
давност. Счита, че съпругът, който живее в семейното жилище на основание
предоставено право на ползване на семейното жилище, следва да демонстрира явно и
категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва
да владее за себе си, каквито действия ищецът не е осъществил. Относно претенцията
3
на ищцата М. сочи, че не я познава и никога не я е виждала, поради което намира, че
не са осъществени признаците на владението, съответно хипотезата на придобивна
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В тежест на ищците по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗС е да установят правото си на собственост върху описания имот, придобито на
основание давностно владение – упражняване на фактическа власт върху имота, което
законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои/,
изтеклия период от поне 10 години на непрекъснато упражняване на фактическата
власт, както и че са манифестирали пред ответницата, че са започнали да държат
идеалните й части от имота за себе си с намарение да ги своят.
В тежест на ответницата, при доказване от страна на ищците на давностно
владение, е да докаже, че са налице основания за спиране (чл. 84 ЗС във вр. с чл. 115
ЗЗД) или прекъсване (чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116 ЗЗД) на давността.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за обстоятелствата, които са в
негова доказателствена тежест.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: ищецът И. М. и ответницата П. П. са
сключили граждански брак на 31.07.1988 г., който е прекратен с решение от 28.10.1993
г., постановено по гр.д. № .../1993 на РС Пловдив, влязло в сила на 06.12.1993 г.; че
процесният имот е придобит от страните по време на сключения между тях брак с
договор от 05.03.1992 г.; че с решението за прекратяване на брака процесният имот е
предоставен за ползване на ищеца И. М.; че ответницата е напуснала процесния имот
през м. юни 1993 г.; че през м. април 2021 г. ответницата е изпратила до ищеца покана
за заплащане на наем за ползването на собствената й ½ част от имота.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4