Р Е Ш Е Н И Е
№ 1879, 18.09.2015 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД |
ХVІ наказателен
състав |
|
||||||
|
на девети септември |
две хиляди и
петнадесета година |
|
||||||
|
в публично съдебно заседание в състав: |
|
|||||||
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА |
|
||||||
|
секретаря Иванка Пиронкова, |
|
|
||||||
|
като разгледа докладваното от съдията |
|
|
||||||
|
АНД № 1878
по
описа за 2015 год. |
|
|
||||||
намира за установено следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 2648/11 от 01.03.2011г. на Д.Б.Д. на длъжност Началник
група в сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на М.В.К., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 70, ал.3, т.2 от ЗДвП и
на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
300 лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в
жалбата излага доводи за изтекла погасителна давност, наред с това ангажира и
писмени доказателства за опровергаване на обстоятелствата, отразени в НП и в
АУАН. Моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна не
изпраща представител в съдебно заседание, редовно призовани и не взема
становище по жалбата..
Съдът, като се запозна
с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата e
подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено за това, че на 06.02.2011г. около 11,45
часа в гр. Пловдив, на бул. „Източен“ срещу магазин „Деком“ управлява л.а. Фиат
Типо с рег.№ **, чужда собственост, като не използва обезопасителен колан по
време на движение, управлява МПС без да е правоспособен водач. С това според
АНО водачът К. е нарушил нормата на чл. 137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП, тъй като
като водач не използва обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3 и N1,
N2 и N3, когато е в
движение. Нарушил е също така нормата на чл. 70, ал.3, т.2 от ЗДвП, тъй като за
периода от 01.11 до 01.03. се движи с МПС без задължително включени светлини за
движение през деня или с къси светлини. Според АНО водачът не е спазил и
нормата н чл. 100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, тъй като не носи контролен талон
към СУМПС от съответната категория. На посочените по-горе правни основания са
му били наложени съответните глоби.
НП е издадено въз
основа на АУАН № 2648/06.02.2011г. В АУАН нарушението е описани по идентичен
начин, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен в
присъствието на един свидетел, подписан е от жалбоподателя, като в графата за
възражения е посочено, че възразява. В законоустановения 3-дневен срок няма
данни да е било депозирано писмено възражение от страна на жалбоподателя против съставения му АУАН.
Самостоятелно основание
за отмяна на атакувания акт е изтеклата абсолютна погасителна давност към
момента на постановяване на съдебния акт. Според посоченото в АУАН и в НП твърдяното
нарушение е било извършено на 06.02.2011г. Институтът на чл. 81, ал. 3 от НК е
приложим и в административно-наказателното производство, съгласно препращащата
норма на чл. 11 ЗАНН, според която в административно-наказателното производство
следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН /виж
и ТР № 1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВАС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/. В този
смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от ЗАНН е
обстоятелството, изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК, съгласно която правна норма изтеклата давност е
обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №
112/16.12.1982 г., по н. д. № 96/82 г. на ОСНК/, то безспорно при липса на
съответната уредба в ЗАНН, следва този институт да намери приложение и в
административно-наказателното производство. Съотнесено към настоящия правен
казус, с визирана в акта дата на извършване на нарушението – 06.02.2011г., то
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която е четири години и половина, при всички положения е изтекла
към момента на разглеждане на съдебния спор и постановяване на настоящото
решение /същата е изтекла на 06.08.2015г./, поради което и на това основание
наказателното постановление, следва да бъде отменено, без да се разглежда
спорът по същество.
Само за пълнота следва
да се отбележи, че в същото липсва
каквото и да било описание на нарушенията и на обстоятелствата около тяхното
извършване в разрез с императивната норма на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Формалното цитиране на сочените за нарушени законови норми не отговаря на
изискванията на закона. А това е от съществено значение не само за жалбоподателя
– да разбере в какво се изразява неговото противоправно поведение, но и да
организира защитата си съобразно това. Това е и пречка за съда да извърши
въззивен контрол на законосъобразното съставяне на НП и в тази насока – да
провери доколко се доказва да е извършен състава на всяко едно от визираните
административни нарушения. В случая АНО буквално е преписал сочените за
нарушени законови текстове /в редакцията на текстовете към датата на
нарушенията/, без да изпълни задължението си не само да ги опише, но и да
посочи обстоятелствата около извършването на същите. Особено фрапантно е липсата на каквото и да
било описание на нарушението по т.3 от НП.
Поради изложеното наказателното
постановление ще следва да се отмени като незаконосъобразно, поради което съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2648/11 от
01.03.2011г. на Д.Б.Д. на длъжност Началник група в сектор ПП към ОДМВР
Пловдив, с което на М.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20 лв. за нарушение по чл. 70, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1,
т.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.
100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.