Присъда по дело №6677/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 11
Дата: 23 януари 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия: Виктор Бисеров Чаушев
Дело: 20231100206677
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януА. през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
СъдебниСтилиян В. Апостолов

заседатели:МА.я Н. Танъмова
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
и прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Наказателно дело от общ
характер № 20231100206677 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. М. - роден на ******* в гр.Алепо,
Република Сирия , сирийски гражданин, женен, с основно образование,
осъждан,с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: В периода от
неустановена дата през месец декември 2020г. до 17.11.2021г. в гр.София
участвал в организирана престъпна група, имаща за цел извършване в
страната на престъпления по чл.281,ал.1 и ал.2 НК, с участници Р. И. В., Е. С.
Т. и В. О. В., като групата е създадена с користна цел , поради което и на
основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено
престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. М. /с установена по делото
самоличност и с ЕГН **********/ ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: На
14.04.2021г. в гр.София , в съучастие, като съизвършител с Ф.А. М. Н., с цел
1
да набави за себе си имотна облага, противозаконно- в нарушение на Закона за
чужденците в Република БългА.я, подпомогнал чужденци- осем лица
граждани на Сирия и Ирак, както следва: Д. И. А.-роден на **********г.; Д. А.
Я.-роден на **********г.; М. Х. С.- роден на **********г.; Й. Ш. С.-роден на
**********г.; Р. А. А.-роден на **********г.; Х. Р. А.-роден на **********г.;
А. У. С.-роден на **********г. и Р. М. Х.-роден на **********г., да пребивават
в страната, като им осигурил жилище за настаняване в гр.София,
ж.к.“Студентски град“, ул.“*******, като деянието е извършено по отношение
на повече от едно лице и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна
възраст, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по чл.281,ал.2,т.4 и
т.5;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК.
Иззетата по делото, като веществено доказателство регистрационна
карта на чужденец с № ******* името на И.Х. М. да бъде предадена на
съответната служба на МВР, от която е било издадена.
ОСТАНА.ТЕ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото,представляващи мобилни телефони и СИМ карти, след влизане на
присъдата в сила, да бъдат върнати във владение на правоимащите лица,от
които са били иззети.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-гр.София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД 6677/23г. по
описа на СГС-НО,38-ми състав

В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу А. А. М., Р. И.
В., В. О. В. и Е. С. Т. за това, че: В периода от неустановена дата през месец
декември 2020г. до 17.11.2021г. в гр.София участвА. в организирана
престъпна група помежду си- структурирано трайно сдружение на три лица с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.281,ал.1 и ал.2 НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години ,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2
НК, като със същия обвинителен акт срещу В. О. В. се поддържа обвинение и
за престъпление по чл.281,ал.2;вр.ал.1 НК. С внесения от СГП обвинителен
акт срещу А. А. М. е поддържано обвинение и за това,че: На 14.04.2021г. в
гр.София, в съучастие с Ф.А. М. Н., като съизвършител, с цел да набави за
себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденци- осем лица
граждани на Ирак и Сирия,като им осигурил помещение, в което да се укрият,
да пребивават в страната в нарушение на ЗЧРБ, като деянието е извършено по
отношение на повече от едно лице и по отношение на лице, ненавършило 16-
годишна възраст-престъпление по чл.281,ал.2,т.4 и т.5;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2
НК.
Наказателното производство спрямо подсъдимите Р. И. В., В. О. В. и Е. С.
Т. е приключило със съответен влязъл в сила съдебен акт, издаден на
основание чл.384,ал.1 НПК, с който са били одобрени постигнатите между
посочените подсъдими,техните защитници и прокурора споразумения, имащи
за предмет гореописаните обвинения срещу тях.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2025г., представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа обвинението повдигнато спрямо А.
А. М. за престъпления по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК и по чл.281,ал.2,т.4 и
т.5;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК , като смята, че същото е доказано по несъмнен
начин от доказателствата по делото, закрепени в показанията на разпитаните
свидетели; в приложените писмени доказателства и доказателствени средства;
от приложените ВД и ВДС. Прокурорът моли съда да наложи на А. М.
справедливи наказания.
Защитата на подсъдимия А. М. пледира пред съда за постановяване на
оправдателна присъда, приемайки недоказаност на обвинението срещу него.
На първо място, защитникът на подсъдимия оспорва извода на прокурора, че
събраните доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и касаещи поддържаното спрямо подсъдимия А.
М. обвинение. На второ място, защитата счита, че описаното в обвинителния
акт деяние не е било осъществено, тъй като през инкриминирания период
между подсъдимия А. М. и всяко от другите лица, които са били привлечени
1
като обвиняеми по делото, не са били поддържани взаимоотношения със
сочения престъпен предмет.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимия А. М. моли
съда за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът като анА.зира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. А. М. е роден на ******* в гр.Алепо, Република Сирия,
сирийски гражданин,женен, осъждан, с основно образование, ЕГН
**********.
Свидетелите Р. В., В. В. и Е. Т./спрямо които наказателното производство
е прекратено/ се познавА. помежду си, тъй като , в периода 2019г-
2021г.свидетелите В. и Т. били таксиметрови шофьори към една и съща
таксиметрова компания,извършваща дейност на територията на гр.София, а
свидетеля В. и свидетеля В. живеели в един и същи квартал „Х. Ботев“ в
гр.София. През 2020г.,на неустановена дата, Р. В. получил предложение от
неустановено лице от арабски произход да превозва с таксиметровия си
автомобил до и в рамките на град София групи от хора-чужденци, които искА.
да напуснат страната,но не разполагА. с документи и/или били влезли и
пребивавА. на територията на Република БългА.я без необходимото им,
съгласно Закона за чужденците в Република БългА.я разрешение. Р. В. се
съгласил и срещу съответно заплащане-различни суми в евро за всеки
превозен от него такъв незаконно пребиваващ в страната ни „бежанец“,
започнал да превозва такива лица, които качвал в управлявания от него
таксиметров автомобил , на предвА.телно указана му по мобилно приложение
локация в гр.София или в околностите на града и които хора транспортирал до
друга конкретно указана му пак по мобилно приложение локация в гр.София,
където тези лица слизА. от автомобила му. Тези лица-„бежанци“ били
предимно от арабски произход,които не притежавА. необходимите им
документи и разрешение да влизат и пребивават на територията на страната,
като били превеждани от неустановени лица през границата на БългА.я,
предимно тази с Турция, след което били транспортирани в близост до град
София, където били оставяни в местности до автомагистрала „Тракия“,
обикновено в района на Вакарел, Нови хан, Ихтиман, откъдето същите
трябвало да бъдат транспортирани до гр.София и настанени в предвА.телно
осигурени временни квартири до извеждането им, отново без необходимите
разрешения, от БългА.я в посока други държави от Западна Европа. Именно
това превозване до и в град София, при необходимост и настаняване на тези
лица временно в квартири, както и преместването им от една квартира в друга
в София било осъществявано от Р. В.. Понеже въпросните „бежанци“ били
транспортирани от границата на страната до София на групи от доста хора,
които не се събирА. в един лек автомобил, неустановеното лице от арабски
произход, което било ангажирало, направлявало и заплащало тези услуги на В.
предложил на последния да включи в извършваната от него дейност по
2
превозване и настаняване на такива „бежанци“ и други лица срещу съответно
заплащане. Р. В. се съгласил, като поел ангажимент да намира хора,които да
извършват превозването на „бежанците“ , както и тяхното временно
настаняване на различни места в София, докато бъде организирано и
осъществено извеждането им от БългА.я. Свидетелят В. говорил със
свидетелите Е. Т. и В. В. и те се съгласили да извършват превоза на
„бежанци“ до осигурените квартири за тяхното временно пребиваване в
гр.София, като свидетеля В. се съгласил , при необходимост и за кратко време,
да приема такива лица в дома си в кв.“Х. Ботев“. Освен това Р. В. привлякъл
към осъществяването на такава дейност и други свои колеги- таксиметрови
шофьори, с които се познавал и поддържал добри колегиални отношения.
Такива били свидетелите М. М., А. М., М. С. и Л. С.. В. разяснил на всеки от
горните свидетели конкретните условия, при които ще осъществяват тази си
съвместна дейност. В периода от месец декември 2020г. до 17.11.2021г.
горните лица съвместно осъществили множество превози и настаняване на
такива незаконно пребиваващи в страната лица, като действА. по идентичен
начин. След като В. получавал по мобилно приложение местоположението и
броя на „бежанците“, които трябвало до бъдат превозени и локацията, на
която трябвало да бъдат оставени, той се свързвал по телефон или мобилно
приложение с някой или няколко, в зависимост от необходимите автомобили
съобразно броя на „бежанците“ в съответната група, от свидетелите Е. Т., В.
В., М. М., А. М., М. С. и Л. С., уведомявал ги от къде в гр.София или в
околностите му да вземат „бежанците“ и до къде в гр.София да ги превозят.
При пристигане на съответните автомобили на указаното място, което
обикновено се намирало на неоживени места и ненатоварени пътища и улици,
„бежанците“ излизА. от крайпътните храсти или от сградите, ако са били
настанени в квартира, качвА. се в съответния автомобил до запълване на
пътническите места, след което автомобилът бързо потеглял, а останА.те
„бежанци“ се качвА. в някой от следващите пристигнА. таксиметрови
автомобили. Автомобилите,управлявани от горните свидетели, в които се
били качили „бежанците“ се отправяли към указаната им локация, като се
движели един след друг, като понякога в първия от тях не се возели други
лица, освен шофьора, който проверявал трасето за нА.чие на полиция и
поддържал телефонна връзка с В. и другите шофьори, които уведомявал за
евентуална опасност от спирането им за проверка. При пристигане до
съответната локация на осигурената квартира, „бежанците“ бързо слизА. от
автомобилите, а последните бързо напускА. мястото. След като така заявените
от В. „курсове“ били извършвани от него и другите цитирани свидетели, на
последните били заплащани от В. уговорените предвА.телно пА.чни суми,
съобразно броя на конкретно превозените от всеки от свидетелите незаконно
пребиваващи в страната лица и маршрута, които суми В. получавал от
неустановени по делото лица от арабски произход. Настаняването на
„бежанците“ било извършвано в различни жилища, осигурени предвА.телно
от неустановени лица,обикновено намиращи се в крайни квартА. на София,
3
които били собственост на малоимотни лица, или при необходимост,
осигурени от В., каквото било жилището на свидетеля М. Б. в кв.“Левски“ или
в жилището на св.В. в кв.“Х. Ботев“ в София. Превозването на бежанците
било извършвано предимно от Е. Т., М. М., А. М., М. С. и Л. С., с
управляваните от тях таксиметрови леки автомобили, и св.В. с неговия личен
такъв, но при необходимост от извършване на такъв превоз до гр.София от по-
далечна десТ.ция- от района на гр.Пазарджик, гр.Хасково, гр.Харманли и
други градове, които курсове таксиметровите шофьори отказвА. да
извършват, освен св.В., който приемал тези курсове, Р. В., намирал и други
лица с автомобили, които да превозят тези „бежанци“ до гр.София,какъвто
бил свидетеля Н. И..
В същия този период/м.12.2020г.-17.11.2021г./ подсъдимият А. М., който
имал статут на постоянно пребиваващ в Република БългА.я , живеел в
гр.София заедно със съпругата си, която била български гражданин, като със
съпругата си стопанисвА. магазин за тютюни и наргилета , намиращ се в
гр.София,ул.“****, в района на „Женския пазар“. Подсъдимият А. М.
поддържал отношения и имал контакти с различни лица от арабски произход,
които също се били установили в гр.София, сред които било и лицето Ф.А. М.
Н.. Ф. Н. стопанисвал заведение-кафене, в което предлагал и наргилета за
пушене, което се намирало в гр.София, ж.к.“Студентски град“ ,ул.“****.
Подсъдимият А. М. посещавал на няколко пъти това заведение, където се
срещал и контактувал с Н., с когото поддържал приятелски отношения.
Понякога, при посещенията му в заведението на Н., подсъдимия М. бил
придружаван и от друг свой приятел- свидетеля С. А., който също се запознал
с Н.. На неустановена дата през месец декември 2020г. подсъдимият М. се
свързал по телефона със св.С. А. и го помолил да му намери някой човек,
който трябвало да наеме жилище, където временно да бъдат настанени негови
роднини. Св.С. А. се съгласил и се обадил на св.З. З. със същата молба. На
свой ред св.З. се свързал със свидетеля Ц. М., като последния се съгласил да го
направи срещу заплащане. На 21.12.2020г. по телефона на св.М. се обадило
неустановено лице, с което си уговорили среща в гр.София, ж.к.“Студентски
град“, за да може М. да наеме апартамент. Още същия ден св.М. отишъл до
ж.к.“Студентски град“, придружаван от св.З., където на паркинг пред магазин
„Фантастико“ се срещнА. с Ф. Н.. След това тримата заедно отишли с
управлявания от Н. лек автомобил „Ауди“ до сградата, където се намирало
кафенето на Н.- гр.София, ж.к.“Студентски град“ ,ул.“****. Свидетелите З., М.
и лицето Н. влезли в сградата и се качили на третия етаж, където в намиращия
се там апартамент/единствен на етажа/ ги чакА. свидетелите Ю. и Н. Р., които
били собственици на апартамента и сградата и с които Н. се познавал добре,
тъй като също бил техен наемател на помещението,което ползвал като кафене.
В апартамента св.М. подписал подготвения от св.Ю. Р. договор за наем на
жилището, докато св.Н. Р. и Ф. Н. разговаряли помежду се на арабски език.
След като договорът за наем бил подписан от Ю. Р. и Н. Р., като наемодатели и
Ц. М.,като представляващ наемателя- едноличното му търговско дружество,
4
свидетелите Р. предА. ключовете за жилището директно на Ф. Н.. След това З.,
М. и Н. си тръгнА., като Ф. Н. върнал с автомобила си М. и З. до паркинга
пред магазин „Фантастико“,където бил оставен автомобила на М., като по
време на пътуването им дал сумата от около 100 евро за услугата.
На 14.04.2021г. св.Р. В. се свързал със свидетелите Е. Т. и В. В. ,като им
казал,че има група „бежанци“, които трябвало да се превозят до гр.София.
Тримата свидетели отишли с управлявани от тях леки автомобили-св.Т. с
таксиметров лек автомобил „Фолксваген –Кади“, св.В. с личния си автомобил
„Ланча-Либра“, а св.В. с ползван от него лек автомобил „Фолксваген-Голф“, в
района на село Нови хан, където в управляваните от Т. и В. леки автомобили
се качили група „бежанци“, общо осем човека. След това трите автомобила
потеглили в посока гр.София, като първи се движел лекия автомобил
„Фолксваген-Голф“, управляван от В., в който не се били качили пътници,за
да оглежда маршрута им за присъствие на полицаи, а автомобилите,
управлявани от Т. и В.,в които били „бежанците“ го следвА. на известно
разстояние. Управляваните от Т. и В. леки автомобили „Фолксваген –Кади“ и
„Ланча-Либра“ пристигнА. до указаната от В. локация в гр.София,
ж.к.“Студентски град“, като спрели на ул.“ВисА.он Белински“, пред № 8.
Превозваните от Т. и В. осем „бежанци“ слезли от леките автомобили, като
били посрещнати от лицето Ф. Н., който ги въвел в сградата и ги завел в
апартамента на третия етаж, където ги оставил и отишъл до хранителен
магазин, за да им купи храна. След като Ф. Н. се върнал в апартамента и
донесъл закупената от него храна, в същото това жилище била извършена
проверка от органите на полицията. При тази проверка в апартамента, освен
Ф. Н., били установени и осемте лица от арабски произход, които В., Т. и В.
били доставили до адреса, които лица били установени като: Д. И. А.-роден
на **********г. в Ирак; Д. А. Я.-роден на **********г. в Сирия; М. Х. С.-
роден на **********г. в Сирия; Й. Ш. С.-роден на **********г.; Р. А. А.-роден
на **********г. в Ирак; Х. Р. А.-роден на **********г. в Ирак; А. У. С.-роден
на **********г. в Ирак и Р. М. Х.-роден на **********г. в Ирак. Всяко от тези
осем лица било влязло на територията на страната през границата с Турция без
документи за самоличност и без необходимото разрешение и пребивавало в
Република БългА.я без да притежава , изискуемите се съгласно Закона за
чужденците в Република БългА.я , документи и разрешения-документи за
самоличност, визи, разрешение на службата за административен контрол на
чужденците.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от свидетелските
показания на Р. В., Е. Т., В. В., М. М., А. М., М. С., Е. Е., Н. И., М. Б., О. Г., Г.
Я., Н. Г., Г. Д., В. Т., Л. С., С. А., Ю. Р., Н. Р., Ц. М., З. З., С. А., Б. Х., Д. А., Д.
Я., М. С., Й. С., Р. А., Х. А., А. С., Р. Х., Д. В., К. М., М. Б., Г. Т., И. Ц., Ц. П. и
Н. Г.; от писмените доказателства по делото: справки за съдимост,от мобилни
оператори; от писмените доказателствени средства: протоколи за
разпознаване, протоколи за оглед, за претърсване и изземване, протоколи за
доброволно предаване; от иззетите веществени доказателства; от
5
заключенията на техническите експертизи и от приложените ВДС.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите М. М., А. М.,
М. С., Л. С. и Н. И., депозирани от тях в хода на съдебното следствие, както и
показанията им,дадени пред съдия и пред разследващ орган на ДП,
приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК и чл.281,ал.4 ;вр.ал.1,т.1 и 2
НПК, а така също и показанията на свидетеля М. Б.,дадени на ДП ,пред съдия
и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.3 и т.5 НПК, в които същите описват
характера и предмета на своите взаимоотношения с конкретно посочени от тях
лица, в периода от края на 2020г. до края на 2021г., по повод транспортиране и
настаняване/за Б./ на различни хора от различни места в близост до столицата,
а и от по далечни места /за И./, от където същите тези лица,пребиваващи в
страната без съответно разрешение били превозвани с управлявани от
свидетелите леки автомобили до конкретни места в гр.София,където били
настанявани във временни квартири, преди извеждането им от страната, пак
без необходимото за това разрешение,за ангажиментите, които всеки един от
свидетелите поел и изпълнявал към Р. В., а и към Е. Т. при осъществяване на
тази им дейност,за участието и на другите свидетели , както и на свидетелите
В., Т. и В., при превоза и настаняването на „бежанците“, за указваните им от Р.
В. локации, маршрути, време, начин и конкретни условия за изпълнение на
всяка от конкретно поставяните им от В. задачи в тази връзка, както и за
даваното им от В. възнаграждение при тяхното/на задачите/ изпълнение. Така
депозираните свидетелски показания са логични,последователни, допълващи
се и непротиворечиви помежду си относно съществените факти и
обстоятелства, като същевременно посочените гласни доказателства се
подкрепят от показанията на свидетелите Р. В., Е. Т. и В. В., както и от
ВДС,изготвени в резултат на експлоатираните спрямо В., Т., В. и М.,
специални разузнавателни средства, отразяващи съдържанието на
провежданите между тях телефонни разговори и осъществявани лични срещи,
през инкриминирания период.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Б., Д. В. и К. М., дадени
от тях в хода на съдебното следствие,както и тези дадени от свидетелите Б. и
В. на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.2 НПК, в частта им,
касаеща извършените от тях действия и установените фактически данни при
осъществяване на възложената им в качеството на служители на МВР
проверка на дейността на различни лица, включваща дейността и на
посочените по-горе подсъдим и свидетели през инкриминирания период. Така
съдът дава вяра на заявеното от посочените свидетели ,че при осъществяване
на техните функции и при провежданите специА.зирани полицейски операции
са били експлоатирани СРС, извършвА. са множество проверки на
лица,използвА. са оперативни способи за придобиване на информация и са
изготвяли множество справки от информационните масиви на МВР, като
събраната оперативна информация била надлежно предавана на
компетентните разследващи органи, а впоследствие и на прокуратурата.
Съдът се доверява и на заявените от тримата коментирани свидетели
6
твърдения относно възприетите лично от тях обстоятелства за осъщественото
от свидетелите В., Т. и В. транспортиране на група „бежанци“ от района на
Нови хан до гр.София,ж.к.“Студентски град“ и тяхното/на „бежанците“/
посрещане и настаняване от Ф. Н.. В останалата им част съдът не цени
показанията на свидетелите Б., В. и М., като източник на годна
доказателствена информация. Несъмнено спрямо всеки от тях не е нА.це
основание за забрана по чл.118,ал.2 НПК, като техните твърдения, в
качеството им на свидетели биха могли да имат известно, макар и вторично
доказателствено значение, но в конкретния случай, извън горните
обстоятелства, показанията на коментираните трима свидетели не съдържат
информация за реални факти и обстоятелства, касаещи претендирани
действия , на което и да било от горните лица/подсъдим и свидетели/, които те
да са възприели лично и непосредствено, а представляват единствено тяхно
/на свидетелите/ субективно мнение относно предполагаеми
взаимоотношения между подсъдимия и други лица, при това мнение
изградено не върху техни лични впечатления, а върху неконкретизирана
информация, която сочат, че са придобили при експлоатиране на СРС и от
други/също неконкретизирани/ оперативни способи. Наред с това и
единствено за прецизност следва да бъде отразено и обстоятелството, че
свидетеля М. заяви пред съда, че не е възприемал лично, каквито и да било
действия на подсъдимия М. по предаване на пА.чни суми на В. или на което и
да било от другите лица, представляващи „оперативен“ интерес за
служителите на ГДБОП, както и за уговаряни и осъществявани лични срещи
между тях с такъв предмет. Тук е мястото да бъде посочено, че без
доказателствено значение са и твърденията на свидетеля Б., направи от него
пред съдебния състав, че бил провел разговор /беседа/ с А. М. в сградата на
ГДБОП, на 17.11.2021г., когато А. М. е бил задържан във връзка с
престъпление предмет на разследване по делото и че М. бил подписал под
формата на „сведение“ самопризнания за конкретна своя престъпна дейност.
По съществото си такива разговори, провеждани от полицейски служители в
рамките на образувано наказателно производство с лице, което е задържано,
заподозряно или обвинено, в престъпно деяние предмет на разследване имат
процесуалния характер на разпит на свидетел, респ.обвиняем, който не е бил
проведен съгласно изискванията на НПК, като всеки от разпитваните лица,
съобразно качеството си, да бъде изрично запознат с правата и задълженията
си, включително и с обстоятелството, че при провеждания разпит не е длъжен
да се самоуличава в извършване на престъпление. Вместо това полицейските
органи, в лицето именно на свидетеля Б., са приложили оперативния
способ-„беседа“, респ.снемане на сведение, вместо разпит на обвиняем, с
което необосновано са пренебрегнА. изискванията на НПК и недопустимо са
нарушили правата на А. М., включително и правото му да бъде подпомаган от
преводач при комуникацията му с българските полицейски органи. Поради
това твърденията на свидетеля Б. за направени от подсъдимия А. М.
„извънсъдебни самопризнания“,които се явяват процесуално недопустими, не
7
притежават доказателствена стойност.
Съдът цени като достоверни показанията на свидетелите Г. Т., И. Ц., Ц.
П. и Н. Г.,в които същите изнА.т информация относно лично извършените от
тях действия по осъществяване на проверка на конкретен адрес в гр.София,
ж.к.“Студентски град“, ул.“**** ,за установяването и задържането на
конкретни лица без документи за самоличност, както и за намерените и иззети
при тази полицейска операция вещи. В този смисъл всеки от коментираните
свидетели изнА. информация за обстоятелствата,при които,на 14.04.2021г. са
били установени и задържани лица от арабски произход, в жилище , намиращо
се на трети етаж в сградата на горния адрес, за присъствието и задържането и
на лицето Ф. Н., което притежавало документ за самоличност и което им
осигурил достъп до този апартамент, за който притежавал ключове, за
откритите и иззети от там вещи, представляващи наргилета и тютюн. Тези
показания на коментираните свидетели са последователни и логични,като
наред с това се подкрепят еднопосочно и от други доказателствени източници
, обективирани в съставените протоколи за извършените по делото оглед на
местопрестъпление и освидетелствуване на лицето Н.,които действия са били
възприети лично от свидетелите, от приобщените в резултат на тези действия
по разследването ВД, както и от показанията на други разпитани по делото
свидетели- Б., В. и М., а така също и на задържаните при тази полицейска
операция свидетели Б. Х., Д. А., Д. Я., М. С., Й. С., Р. А., Х. А., А. С., Р. Х..
За достоверни приема съдът и показанията на свидетелите Б. Х., Д. А., Д.
Я., М. С., Й. С., Р. А., Х. А., А. С. и Р. Х., дадени от тях на ДП,пред съдия,
приобщени към материА.те от съдебното производство по реда на
чл.281,ал.1,т.3 и т.5 НПК, в които същите последователно, еднопосочно и
непротиворечиво описват обстоятелствата по тяхното незаконно/без
съответните документи и разрешения/ влизане на територията на Република
БългА.я през границата ни с Република Турция; за заплатените от всеки от тях
пА.чни суми на неустановени лица в Турция за тази „услуга“; за
транспортирането им от неустановени лица, първоначално до местност близо
до гр.София, а по-късно, от други непознати за тях лица до апартамент в
София, където били посрещнати и настанени от лицето Н., разпознато от
св.Х.,където трябвало да изчакат последващото им извеждане извън страната
в посока други държави от Западна Европа и за задържането им от
българската полиция в този апартамент. Тези показания, освен че са съответни
помежду си, се подкрепят категорично от коментираните по-горе показания на
свидетелите Г. Т., И. Ц., Ц. П. , Н. Г. ,Б., В. и М..
Показанията на свидетелите Ю. Р., Н. Р., С. А., Ц. М., З. З. и С. А.,дадени
от тях пред съдебния състав, както и приобщените им по съответния ред
техни показания от ДП, са носители на достоверна информация относно
обстоятелствата, при които на 21.12.2020г. свидетелите Ю. и Н. Р. отдА. под
наем, собствения им апартамент, намиращ се в гр.София, ж.к.“Студентски
град“, ул.“****, етаж 3, на св.М., с когото сключили и съответен договор; за
ролята на Ф. Н. за сключване на този договор; за предаване ключовете от
8
имота на Н. и за реалното ползване на този, а и на друг имот в същата сграда
единствено от Н., а не от наемателя Ц. М., включително и към 14.04.2021г.;за
заплащане на наемната цена пак от Н.; за познанството между подсъдимия А.
М. и Н. и за посещенията на А. М. в стопанисваното от Н. „кафене-наргиле“;
за молбата на подсъдимия М. към св.С. А. за намиране на човек, който да
сключи наемния договор и за осигуряването на св.М. от страна на св.З. за тази
цел. Показанията на горните свидетели са последователни, еднопосочни и
съответни помежду си, не се опровергават от другите доказателствени
източници, като наред с това се подкрепят и от приложеното по делото
фотокопие на договор за наем на недвижим имот, от 21.12.2020г.
Показанията на свидетелите Н. Г., Г. Д., Г. Я. и В. Т. са носители на
доказателствена информация относно обстоятелствата, при които същите са
били обект на полицейска проверка , задържане от полицейските органи на
различни места в гр.София, през лятото на 2021г. по подозрение за превоз на
„бежанци“/за Г. и Д./ и за осъществен такъв /за Я.,който ползвал лек
автомобил предоставен му от св.Т., и за последващото им освобождаване от
полицейските служители. Твърденията на коментираните свидетели за липса
на отношения, връзка и контакти с подсъдимия и който и да било от
свидетелите В., Т. и В., не се опровергават от другите събрани по делото
доказателства.
Съдът се доверява на показанията на свидетеля О. Г., дадени от него пред
съдебния състав, както и на тези депозирани пред разследващ орган на ДП и
приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК, в които същия
депозира твърденията си за настанени в дома му в кв.“Х. Ботев“ в София,
който обитавал съвместно със сина си-св.В. В.,от последния непознати му
лица-„бежанци“ и за тяхното последващо/след ден-два/ преместване на друго
място с леки таксиметрови автомобили „Фолксваген-Кади“. Тези твърдения
на свидетеля О. Г. са поддържани от него последователно, не се опровергават
от други доказателства, като наред с това се подкрепят от показанията на св.А.
М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Е. Е., дадени от него в хода на
съдебното следствие и тези депозирани от него на ДП пред разследващ орган
и пред съдия, приобщени към материА.те на съдебното производство по
съответния процесуален ред, в които свидетелят еднопосочно описва
установените, в края на 2019г. и поддържани до началото на 2020г./преди
обявената през м.03.2020г. пандемия/ , взаимоотношения между него и
подсъдимия А. М. по повод възлагани му от подсъдимия и осъществявани от
св.Е. срещу заплащане няколко превоза на „бежанци“; за начина на
поддържане на комуникация между тях; за извършване от страна на свидетеля
на същата такава дейност и по поръчение на св.В. през същия този период; за
получаваните от подсъдимия и от св.В. пА.чни средства за извършената от
св.Е. „таксиметрова“ услуга. Тези твърдения на св.Е. са логични, поддържани
са от него неотклонно и последователно, а конкретиката/за време,места/ в тях
/твърденията/ е обоснована от свидетеля със направена справка с
9
информацията, съхранявана в мобилния му телефон, който му бил иззет от
полицейските органи, като не се опровергават от други доказателствени
източници. Наред с това св.Е. е заявил тяхната достоверност и при
извършените от него разпознавания на подсъдимия М. и на св.В..
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Р. В., В. В. и Е.
Т., депозирани от тях в хода на съдебното следствие, в които същите, макар
немногословно и с явно нежелание , изнесоха твърденията си за характера на
отношенията помежду им,при които свидетелите В. и Т. са били ангажирани
от свидетеля В.,срещу възнаграждение, с осъществяване на дейност по
превозване и временно настаняване на лица,които пребивават на територията
на страната без съответни документи и разрешения; за продължителността на
тези взаимоотношения и начина на тяхното поддържане-чрез лични срещи и
телефонна комуникация с използване на мобилни приложения; за своите
конкретни действия и за конкретните действия на всеки от другите двама
свидетели при извършване на тази им съвместна дейност,при която св.В.
получавал необходимата информация за локацията на местата,от където
трябва да бъдат взети „бежанците“ и където трябва да бъдат
„доставени“,респ.настанени във временна квартира, предавал тази
информация на свидетелите Т. и В., а и на други свидетели, посочени по-горе,
които реално извършвА. автомобилния превоз; за извършеното от св.В. такова
превозване на „бежанци“ до квартира в „Студентски град“ в София; за
установения начин на разплащане за тези „услуги“, при който В. получавал
определена пА.чна сума от неустановено лице от арабски произход, която
разпределял между себе си и другите свидетели, извършили превоза , респ.
настаняването на „бежанците“. Тези показания на свидетелите Р. В., В. В. и Е.
Т. , са в съответствие помежду си и се подкрепят еднопосочно от показанията
на свидетелите М. М., А. М., М. С., Л. С., М. Б., О. Г. и Н. И.,от съдържанието
на ВДС, отразяващи поддържаната телефонната комуникация на Р. В. с всеки
от свидетелите Т., В., М., М. и С., както и между самите свидетели,а така също
и от показанията на свидетелите Б., В. и М., които са придобили лични
впечатления за поведението на В., Т. и В. при осъществяване на служебните
си задължения на 14.04.2021г. Съдът цени като достоверни и твърденията на
свидетелите В., Т. и В. относно инцидентното им познанство с подсъдимия А.
М. и епизодичните им срещи с него, който сочат като лице ,стопанисващо
магазин за арабски стоки в района на „Женски пазар“ и посещаващо съседна
на магазина му бръснарница, като отричат поддържане на взаимоотношения с
М. с противоправен или финансов предмет. В тази им част показанията на В.,
Т. и В. не се опровергават от други доказателствени източници. Тук е мястото
да бъде посочено обстоятелството,че на тези твърдения на коментираните
свидетели не могат да бъдат противопоставени депозираните от Т. и В., в
качеството им на обвиняеми обяснения на ДП,които обяснения не са били и
приобщени към материА.те на съдебното производство по реда на чл.281,ал.2
НПК. Това е така, тъй като обясненията на Т. и В., макар и в присъствието на
техен защитник, са били депозирани от тях пред разследващ орган, а не пред
10
съдия по реда на чл.222 НПК. Поради това спрямо тези обяснения на
обвиняемите Т. и В. е неприложима разпоредбата на
чл.281,ал.2;вр.чл.118,ал.1,т.1 НПК,тъй като не е бил изпълнен реда на
чл.281,ал.1 НПК. Предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.281,ал.2
НПК е изпълнението „реда“-процедурата, на чл.281,ал.1 НПК,изискваща
провеждане на разпита пред съдия, а не единствено нА.чието на съответните
„условия“ на чл.281,ал.1,т.1-6 НПК, които „условия“ са последователно и
изрично определени, като предпоставка за приложението на разпоредбите на
чл.281,ал.3,ал.4,ал.5 и ал.6 НПК.
Съдът цени извършените от свидетелите М. М., А. М., М. С., Е. Е., Н. И.,
М. Б., Ц. М., З. З. и Б. Х., разпознавания на свидетелите В., В., Т., на лицето Ф.
Н.,както и на подсъдимия А. М./от св.Е./, отчитайки тяхното извършване по
процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК.
Съдът цени, като годни доказателствени средства протоколите за
извършените оглед на местопрестъпление, претърсвания и изземвания и за
доброволно предаване на вещи, за освидетелстване на лице, отчитайки
тяхното извършване по процесуалния ред на чл.158 и чл.161-164 НПК, и
обосноваващи обстоятелството, че на посочените дати, на посочените места и
от посочените лица са били иззети,респ.доброволно предадени, подробно
описаните в самите протоколи вещи-мобилни телефони, преносими
компютри, флаш-памети.
Съдът цени заключенията на извършените по делото технически
експертизи, относно отразените в тях обстоятелства,касаещи запазената в
паметта на иззетите електронни устройства информация, отчитайки тяхното
извършване по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на
вещите лица в съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно,
ясно и обосновано на поставените им в съответните постановления въпроси,
което обуслови липсата на въпроси от страните и от съда, при разпита на
вещите лица в хода на съдебното следствие.
По делото в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, са били
използвани специални разузнавателни средства и изготвени веществени
доказателствени средства и съответни протоколи за това процесуално
действие, като установената от съда законосъобразност при използването на
този процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивират да
приеме, че същите са процесуално вА.дни и годни да обосноват фактическите
положения, изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото.
Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС
всякога представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ
данни,освен при нА.чието на обосновано с доказателства съмнение за
нерегламентирана намеса в тях, която е променила тяхното съдържание. В
конкретния случай по делото не са нА.це доказателства, обосноваващи
отправянето на такова съмнение. На следващо място достоверността на
доказателствената информация, събрана чрез използването на СРС се
11
потвърждава и от кредитираните показания на посочените по-горе свидетели/
Р. В., В. В.,Е. Т., М. М., А. М., М. С. и Л. С. /, които сочат за провеждани
между тях телефонни разговори,електронна кореспонденция и лични срещи,
именно с такова съдържание и цел, каквито са отразени и в контролираните
със СРС такива разговори и срещи, провеждани и през инкриминирания
период. Така ВДС, изготвени в резултат от прилагане на СРС спрямо Р. В., Е.
Т., В. В. и А. М. от една страна обективно обосновават ангажираността на
всеки от тях към съвместна дейност, направлявана от Р. В. насочена към
превозване на лица,които пребивават в страната без разрешение и на тяхното
временно настаняване в квартири в гр.София срещу съответно заплащане, а
от друга страна ВДС аргументират и обстоятелството за конкретно уговаряне
и търсене на съдействие и от други лица/таксиметрови шофьори и познати от
„квартала“/ при възникнала необходимост и невъзможност от самостоятелно
осъществяване на подготвеното транспортиране и настаняване на група от
такива „бежанци“.
Съдът намира, че липсват безспорни доказателства за участието и
вината на подсъдимия А. М. в извършване на престъплението по
чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК , в което е бил обвинен. За да бъде извършено и
довършено престъплението по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно ,
три или повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за
предприемане на съвместни и съгласувани действия посредством, които да
извършват поне две престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за
повече от три години. По съществото си това „сговаряне“ и съгласуване на
бъдещите им престъпни действия представлява форма на предвА.телна
престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление
с формален характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените
между дейците престъпления да са били извършени. Освен това, за да бъде
осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо
съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на
организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове да са
създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е
достатъчно единствено субектите на престъплението да постигнат общо
съгласие за предприемане на съвместни действия за извършване дори и на
повече от едно престъпление от определен вид , а е необходимо нА.чието на
известна, при това значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните
взаимоотношения между дейците, които са постигнА. съгласие за
извършването на поне две самостоятелни престъпления, като изключва
инцидентното или самостоятелното уговаряне на лицата при извършването на
всяко от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната
страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите „престъпни
сдружавания“, е обстоятелството, че за извършване на престъплението е
необходимо нА.чието на поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни
деяния, осъществени от три отделни наказателно отговорни лица и насочени
към постигане на една обща престъпна цел. За повече яснота съдът намира за
12
необходимо подробно да посочи обстоятелствата относно правната природа и
необходимата фактическата обезпеченост на съставомерните обстоятелства от
състава на престъплението по чл.321,ал.1-3 НК и на „организирана престъпна
група“ по смисъла на чл.93,т.20 НК. За да бъде нА.це „ОПГ“ е необходимо, а и
достатъчно нА.чието на стабилни връзки и трайни отношения между поне три
наказателно отговорни лица, които взаимоотношения имат за предмет
уговорени и съгласувани от субектите бъдещи техни действия за
координирано съвместно осъществяване на поне две престъпни деяния от
определен вид, наказуеми с „лишаване от свобода“ за определен срок/над три
години/. „Структурираността“ на сдружението представлява именно нА.чието
на точно такива „трайни“ и „устойчиви“ връзки между субектите, като дори
не е необходимо дейците да са разпределили своите роли в бъдещите
престъпни действия, уговорени между тях, както и да са установили
отношения на „власт и подчинение“ помежду си. Не е необходимо и
взаимоотношенията между субектите да са със значителна продължителност,
а е достатъчно те да са „здрави“ и „устойчиви“ така, че да не се прекъсват,
респ.да е необходимо да бъдат подновявани, след извършване на всяко от
уговорените „вторични“ престъпления.
Така в конкретния случай съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства, които да му позволят убедително да аргументира извод, че през
фиксирания от прокурора конкретен инкриминиран период /от неустановена
дата през месец декември 2020г. до 17.11. 2021г./ , подсъдимия А. М. е
осъществил твърдяното в обвинителния акт еднопосочно деяние, чрез което
същия е демонстрирал своето трайно и устойчиво съгласие заедно и наред с
лицата Р. В., Е. Т. и В. В., да извършва съгласувано претендираните
престъпления по чл.281,ал.1 и ал.2 НК, чрез които да си набавя и съответни
финансови облаги.
В доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е
релевантна информация за това четиримата /подс.М. и свидетелите В., Т. и В./
,на неустановена дата през месец декември 2020г. и до 17.11.2021г. в гр.София,
изрично и конкретно да са се уговорили помежду си и да са се съгласили да
вършат съвместно и съгласувано , поне две отделни и самостоятелни
престъпления от вида на горепосочените преди извършването, на което и да е
от тях , като липсват доказателства за осъществена между тях комуникация
/лична, вербална, електронна или писмена/ с твърдения в обвинителния акт
съставомерен предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за осъществено между
подсъдимия М. и свидетелите В., Т. и В. или с който и да е от тях, изрично
уговаряне и постигане на съгласие за извършване на престъпления от
посочения вид, за нА.чието на такъв траен „престъпен сговор“ между
посочените четири лица би могло да се съди при обосноваване на техните
взаимоотношения в инкриминирания период и от начина на осъществяване
на конкретните им съвместни действия по отношение на лицата,към които
според тезата на обвинението са били насочени уговорените престъпления по
13
чл.281 НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и
еднопосочно сочат , че се касае именно за такова престъпно разбирателство и
съгласие между тях. В настоящия случай това не е така. Несъмнено
подсъдимия А. М. се е познавал и е поддържал и през инкриминирания период
инцидентни взаимоотношения с Р. В., а и с Т. и В., за които прокурора
претендира да са участвА. в ОПГ, тъй като били посещавА. магазина на
подсъдимия, с когото се били запознА. в съседната бръснарница, което
обстоятелство се обоснова от твърденията на самите тези лица в
депозираните от тях пред съда показания. Извън това , в посочените гласни
доказателства, а и в другите доказателствени източници/ показанията на
другите свидетели по делото, протоколи за оглед, за претърсване и изземване,
за доброволно предаване, от ВД и ВДС/, не се съдържа релевантна
информация, сочеща за постигнати, през инкриминирания период, между
подсъдимия М. и което и да е от другите три посочени лица предвА.телни
договорки да придадат на своето познанство и съответния съставомерен,
устойчив и траен, престъпен характер.
За нА.чието на подобни престъпни взаимовръзки между подсъдимия А.
М. и другите три лица не може да се съди и от информацията, съдържаща се в
иззетите по делото мобилни телефони, от изготвените справки от мобилните
оператори и от приложените по делото ВДС, тъй като при техния анА.з не се
установява осъществяването на електронна кореспонденция и телефонни
контакти между подсъдимия М. и който и да било от свидетелите В., Т. и В., а
единствено комуникация между тримата свидетели, както и с други лица,
участващи заедно с тях в осъществяването на такава противоправна
дейност,но не и с подсъдимия М.. За нА.чието на такива претендирани от
прокурора престъпни връзки и отношения между подсъдимия А. М. и другите
три лица не може да се съди и от показанията на свидетелите М. М., А. М., М.
С., Л. С., М. Б. и Н. И.,всички те/свидетелите/, явяващи се лица, които през
инкриминирания период са осъществявА. дейност по превозване и
настаняване на „бежанци“, съвместно с В., Т. и В., тъй като при техния/на
показанията/ анА.з еднопосочно се установява обстоятелството, че никой от
тези свидетели не сочи за възприети от него самостоятелни или съвместни ,с
други лица, действия на А. М. по организиране, насочване,
осъществяване,контролиране или финансиране на такава дейност. В своите
показания свидетелите Б. Х., Д. А., Д. Я., М. С., Й. С., Р. А., Х. А., А. С. и Р. Х.,
който са били обект на противозаконно транспортиране и настаняване на
територията на страната, както и свидетелите Г. Т., И. Ц., Ц. П. и Н. Г.,
задържА. горните „бежанци“ в апартамент в „Студентски град“, ангажират с
тази деятелност действията на лице, различно от подсъдимия А. М., а именно
лицето Ф. Н..
От показанията на свидетеля Е. Е. се установява ,че в периода от края на
2019г. до началото на 2020г., но преди обявената пандемия, подсъдимия А. М.
осъществявал дейност по организиране превозването и временното
настаняване на „бежанци“ в гр.София, като си осигурявал срещу заплащане
14
услугите на св.Е. за транспортиране на такива лица. От показанията на
свидетеля Е. се установява и обстоятелството за осъществявани през същия
този период /края на 2019г. началото на 2020г./ такива действия и от страна на
Р. В., който също „наемал“ свидетеля Е. за транспортиране на „бежанци“, за
които услуги не винаги заплащал, като твърдял,че трябва да получи пА. от
„арабина“. Горните твърдения/за евентуални съвместни с Р. В. или
самостоятелни действия на подсъдимия М. по повод незаконно пребиваващи в
страната лица/, както и твърденията за съществуването на определени
престъпни взаимоотношения /за съвместна работа, за осигуряване на шофьори
за превозите, за предаване и разпределение на дължимите пА.чни суми/
между подсъдимия М. и Р. В., съдържащи се в показанията на свидетеля Е. не
са от характер да обосноват с необходимата степен на категоричност
обвинителната теза. Това е така, тъй като при техния/на показанията/ анА.з се
установява обстоятелството , че същите не осигуряват конкретна, категорична
и непротиворечива доказателствена информация относно съществени
елементи от състава на поддържаното спрямо А. М. с обвинителния акт
престъпно деяние,а именно за индивидуални прояви на подсъдимия М.,чрез
които същия да е демонстрирал своята принадлежност към претендираното
организирано престъпно сдружение през инкриминирания период,както и за
възприета от него/Е./ някаква комуникация/лична или с електронни средства/
между М. и В.. В тези им части показанията на коментирания свидетел Е. са
неконкретизирани и непоследователни, като са поднесени в обобщаваща и
декларативна форма,а в частта им относно претенциите за установени връзки
между подсъдимия М. и Р. В., показанията на свидетеля Е., който заяви пред
съда,че никога не е виждал М. и В. заедно и да разговарят помежду си, имат
характер на предположение и са основани на извършен от самия свидетел
анА.з на негови субективни впечатления за неизвестни факти и обстоятелства
или на слухове- мнението на неустановени лица /негови колеги/, които
обстоятелства не могат да бъдат проверени от съда със съответните
процесуални способи, тъй като остават неизвестни за него. Всъщност
свидетеля Е. е категоричен и последователен в становището си относно друго
съществено обстоятелство , явяващо се елемент от обективната страна на
състава на престъпление по чл.321 НК, а именно времето/периодичността/ на
неговото осъществяване- в периода от края на 2019г. до началото на 2020г., и
за продължителността на собственото му участие в тази дейност- около месец-
месец и половина.
В този смисъл липсват доказателства, които по несъмнен начин да сочат
за конкретни действия /както самостоятелни, така и съвместни с други лица/
на подсъдимия А. М. ,извършени от него през инкриминирания период , които
непротиворечиво и еднопосочно да мотивират извод за съгласуваност и
подчинение на тези му действия на предвА.телно постигнати между него и Р.
В. и/или Е. Т. и В. В. договорености, при осъществяваните от В., Т., В. и
други установени лица/свидетели/ и неустановени такива съвместни действия
по превозване и временно настаняване в квартири в гр.София на множество
15
лица, влезли и пребиваващи в страната без необходимите документи и
разрешения. Поради това съдът приема, че доказателствата по делото не
обосновават извод, че между подсъдимия А. М. и лицата Р. В., Е. Т. и В. В.,
през периода от неустановена дата през месец декември 2020г. до 17.11.2021г.,
са били установени и поддържани дълготрайни и устойчиви лични
взаимоотношения, които да са били изпълнени и със съответната необходима
и съставомерна престъпна насоченост.
Безпредметно се явява обсъждане на събраните по делото
доказателства/направените от св.Е. твърдения/ за обосноваване на
обстоятелството, дА. между горепосочените четири лица /или дори между две
от тях/ -подсъдимия М. и Р. В., са били установени такива трайни и устойчиви
престъпни връзки, в периода от края на 2019г. до началото на 2020г., т.е. преди
инкриминирания период, тъй като срещу такова обвинение никой от
обвинените лица,респ. и подсъдимия А. М. не се е защитавал на ДП или в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /чл.287 НПК/,
поради което неговата наказателна отговорност за евентуално осъществено в
този период деяние по чл.321,ал.3-6 НК, не може да бъде ангажирана.
Установяването на това обстоятелство, за евентуално поддържани в периода
от края на 2019г. до началото на 2020г. престъпни връзки между подсъдимия
М. и Р. В., не може да послужи за обосноваване на претенцията на прокурора
за участието на А. М. в такова престъпно сдружение и в последващ период –
през инкриминирания с обвинителния акт, тъй като подобен извод, при
установената липса на ясна, конкретна и безспорна доказателствена
информация за началния момент и начина на формиране на инкриминираната
престъпна група и / или за присъединяването на подсъдимия М. към вече
съществуваща такава, би представлявал единствено предположение.
Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и
проверени по делото доказателства не му дават възможност да направи
несъмнен и категоричен извод, че през инкриминирания период подсъдимия
А. М. и лицата Р. В., Е. Т. и В. В. са постигнА. инкриминираното трайно и
устойчиво съгласие помежду си да извършват съвместно и съгласувано
претендираните престъпления по чл.281,ал.1 и ал.2 НК, чрез които да си
набавят и съответни материални облаги.
Съблюдавайки принципа за постановяване на осъдителна присъда
единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки липсата на
достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, обосноваващи
обективната, а и субективна съпричастност на подсъдимия А. М. към това
инкриминирано деяние, съдът го призна за невиновен в извършване на
престъпление по чл.321 , ал.3 ; вр. ал.2 НК,за което му е било предявено
обвинение.
Съдът счита, че липсват безспорни доказателства за участието и вината
на подсъдимия А. М. и в извършване на гореописаното престъпление по
чл.281,ал.2,т.4 и т.5;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК, за което е бил обвинен.
16
Относимият към това инкриминирано деяние доказателствен материал е
закрепен основно в показанията на разпитани по делото свидетели и в
извършени от някои от тях на ДП,по съответния процесуален ред
разпознавания на лица. Свидетелите Б. Х., Д. А., Д. Я., М. С., Й. С., Р. А., Х.
А., А. С. и Р. Х., както и свидетелите Г. Т., И. Ц., Ц. П. и Н. Г. се явяват
непосредствени очевидци на самото деяние и неговия автор/първата група
свидетели, като незаконно пребиваващи в страната и подпомогнати в тази им
противоправна дейност, а втората група, като полицейски служители
установили и задържА. тези лица на конкретен адрес в гр.София/, което
обстоятелство обосновава голямото доказателствено значение на техните
показания. Всеки един от посочените свидетели в своите показания е
потвърдил, под различна форма, но достатъчно ясно и категорично,
самостоятелното участие на лицето Ф. Н. при осъществяване на
инкриминираното деяние, изразяващо се в осигуряване на апартамент,
посрещане, настаняване и снабдяване с храна на лица, които пребивават в
страната в нарушение на съответните нормативни изисквания/ЗЧРБ/,а
свидетеля Б. Х. е потвърдил това участие на Н., когото е посочил и при
извършеното на 06.07.2021г. разпознаване,проведено при спазване
изискванията на чл.171,ал.4-7 НПК.
От показанията на свидетелите Б., В. и М., наблюдавА. лично
движението на незаконно пребиваващите в страната лица, както и от тези на
свидетеля В., се обосновава обстоятелството,че задържаните на 14.04.2021г. в
апартамент в гр.София , ж.к.“Студентски град“, ул.“****,ет.3 , „бежанци“ са
били транспортирани до този адрес, по-рано същия ден, от Е. Т. и В. В., като
последните са били придружавани и от Р. В..
От показанията на свидетелите Ю. Р., Н. Р., С. А., Ц. М., З. З. и С. А.,
както и от приложеното по делото фотокопие на договор за наем, от
21.12.2020г., се обосновава обстоятелството,че горното жилище /апартамент/ е
било отдадено под наем на св.М., който подписал въпросния договор за
наемател, но същия /М./ е бил доведен за подписване на договора от Ф. Н.,
като именно последния е получил от наемодателите Р. ключовете за това
жилище и единствено той е ползвал същото ,включително и до 14.04.2021г.,
когато била проведена полицейската операция по задържане на „бежанците“.
От показанията на св.С. А. се установява, че през месец декември 2020г. е
оказал услуга на своя познат-подсъдимия А. М., като,чрез съдействието на
св.З., е „намерил“ свидетеля М., за да сключи договор за наем на апартамент.
От показанията на свидетелите М. и З., както и от тези на свидетелите Р.,
еднопосочно се установява,че контактите, които цитираните свидетели са
осъществили по повод наемането на този апартамент са били единствено с
лицето Ф. Н.,като подсъдимия М. не е имал никакво отношение към този
процес и последващото ползване на това жилище. Установеното от
показанията на св.С. А. обстоятелство за проявената от подсъдимия А. М., при
това значителен период от време преди инкриминираната дата/14.04.2021г./,
инициатива за намиране на лице,което официално да наеме апартамент не е от
17
характер самостоятелно да обоснове поддържаната от прокурора теза за
нА.чието на предвА.телна уговорка между подсъдимия и Н. за бъдещо
използване на това жилище, като временна квартира за настаняване на
„бежанци“. Това е така, тъй като липсват, каквито и да било доказателства за
осъществявана и поддържана между тях двамата комуникация с такъв
предмет, както и доказателства за извършени от страна на подсъдимия М.
самостоятелни или съвместно с други лица действия спрямо и по отношение
на въпросното жилище, след наемането му от св.М. на 21.12.2020г.
Така констатираната непълнота в доказателствата не позволява на съда
убедително да аргументира и да обоснове по несъмнен начин извод относно
авторството,респ. участието на подсъдимия А. М. в извършване на това
престъпление по чл.281,ал.2,т.4 и т.5 ; вр. ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК,което
прокурора претендира да е било осъществено от М. наред и заедно с лицето
Ф. Н., като липсват ,каквито и да е други доказателства, които да са в
състояние да попълнят така установения дефицит в доказателствения
материал.
Отчитайки липсата на достатъчно категорични гласни,веществени или
писмени доказателства, обосноваващи обективната и субективна
съпричастност на А. М. към това инкриминирано деяние, съдът го призна за
невиновен в извършване на престъпление по чл.281,ал.2,т.4 и
т.5;вр.ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК, за което му е било предявено обвинение.
Иззетата по делото регистрационна карта на чужденец на името на И.Х.
М., съдът постанови да бъде предадена на съответната служба на МВР, от
която е била издадена.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените към материА.те по
делото други веществени доказателства- мобилни телефони и СИМ карти , не
попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство на
престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното притежаване не е
забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във владение на
правоимащите лица, от които са били иззети.

Поради тези фактически и правни съображения съдът постанови
присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
18
Съобщи за изтекли лични данни