Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1010 08.07.2021г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на девети юни две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
Дарин Христов
Като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 348 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба на „Лес транс строй“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.Сърница, ул.“Калафат“ № 13, обл.Пазарджик, със съдебен адрес ***
против Регионална дирекция по горите гр.Бургас. С исковата молба на основание
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ се претендира да се осъди ответника да заплати сумата от
400,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски – платено
адвокатско възнаграждение, във връзка с воденото съдебно производство по
н.а.х.д.№ 140 от 2018г. по описа на РС Карнобат, което при второто разглеждане
от районния съд е образувано като АНД № 438 от 2018г. по описа на КРС, ведно
със законната лихва върху сумата считано от дата на постъпване на исковата
молба в съда – 09.02.2021г., до окончателното и́ изплащане. С исковата
молба се претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Регионална дирекция по горите гр.Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба,
като неоснователна и прави искан да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и в двете
производства.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С
наказателно постановление № 285 от 22.03.2018г. издадено от директора на РДГ
Бургас, за нарушение на чл.148, ал.12 от ЗГ и на основание чл.270 от ЗГ на „Лес
транс строй“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева. Наказателното постановление е оспорено пред
Районен съд-гр.Карнобат, при което е потвърдено с Решение № 94 от 10.07.2018г.
постановено по н.а.х.д. № 140 от 2018г. Решението е обжалвано пред касационната
инстанция и с Решение № 2020 от 08.11.2018г. първоинстанционното решение е
отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на КРС.
Образувано е АНД № 438 от 2018г., по което е постановено Решение № 173 от
27.12.2018г. С този съдебен акт оспореното НП е отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Решението на КРС при новото разглеждане не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 01.02.2019г., видно от направеното официално
удостоверяване, върху съдебния акт.
В хода на производството пред Районен съд Карнобат,
жалбоподателят е представляван от пълномощника- адвокат Р.А., като в
материалите по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие. В договора е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на
400,00 лева, която сума е посочена и като заплатена в брой.
При така направените
фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени
доказателства съдът обосновава следните правни изводи:
Претенцията на дружеството
-ищец е за присъждането на обезщетение за
имуществени вреди, причинени на юридическото лице от незаконосъобразно НП,
отменено от съда с влязло в сила решение.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви
след отмяна на административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № 285 от 22.03.2018г.
издадено от директора на РДГ Бургас, от което се твърди, че са произтекли вреди
за страната е отменено от Районен съд Карнобат, с влязло в сила решение описано
по-горе, поради което са налице предпоставките за предявяване на иск по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА. Това е така, защото
до влизане в сила на съдебния акт, с което НП е отменено, като
незаконосъобразно, не съществуваше законова възможност за претендиране на
сторените по това дело разноски, в хода на производството по самото оспорване.
Разгледана по същество претенцията е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случаят, са налице
всички предвидени от законодателя предпоставки.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана
със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма
на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно
наказателна компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от
упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува
ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления,
с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния
обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Ето защо, при положение, че наказателно постановление
№ 285 от 22.03.2018г., от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено,
като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, очевидно е налице
първата от предвидените от законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на посоченото
наказателно постановление, от „ЛЕС ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, в качеството му на
жалбоподател, несъмнено са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
адвокат Р.А., съгласно представения и приложения по н.а.х.д. № 140 от 2018г. и
н.а.х.д. № 438 от 2018г. /при новото
разглеждане/ по описа на КРС, договор за правна защита и съдействие, което
плащане е осъществено в брой, видно от текста на документа. В случаят, не се и
спори относно факта, че в хода на съдебното оспорване на отмененото НП е
осъществено договореното процесуално представителство.
Съгласно т.1 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна
услуга, в който е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за
заплащане на цялата сума, поради което следва да се приеме, че договора има
характера на разписка и плащането на сумата по него е доказано.
В този смисъл е налице и третата предвидена от
законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото
наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото
обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на
наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му
съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство
в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително,
но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска
помощ, направените разноски за нейното
заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното
постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско
възнаграждение. В съдебната практика се приема,
че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането
на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси. В тази насока са и указанията на задължителната
съдебна практика- Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д.
№ 2/2016г. на ВАС.
По тези
съображения, предявеният иск от „Лес транс строй“ ЕООД е основателен, но по
отношение на неговият размер следва да се отбележи следното. Предявеният иск за
обезщетение в така посочения в исковата молба размер не може да бъде уважаван
безусловно, въпреки направените по-горе констатации. Изводът дали претенцията
следва да бъде уважена изцяло, т.е. за сумата от 400 лева или не, се обуславя
от анализа на обстоятелствата по конкретния казус. Този коментар е наложителен,
доколкото е направено изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
платен в хода на производството по оспорване на НП.
Вярно е, че
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията приложима към момента на сключване на
договора „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“
В случаят,
размера на незаконосъобразно наложената имуществена санкция е 150,00 лева,
поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция
се определя на 300,00 лева, като съгласно представения договор е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, който размер е над
предвидения минимум.
Обаче,
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че делото е разгледано два пъти от
районния съд, като процесуалното представителство на адвоката е осъществено
както по първоначално образуваното АНД № 140 от 2018г., така и по следващото
АНД № 438 от 2018г. по описа на КРС, което фактически означава двукратно
процесуално представителство. В тази връзка, въпреки, че възнаграждението е над
минималния размер и макар да не са налице основания за наличие на фактическа и
правна сложност на делото, фактът, че делото е разгледано два пъти пред
районния съд и веднъж пред касационната инстанция, за осъщественото процесуално
представителство от страна на цитирания адвокат следва да се присъди пълния
предявен размер на исковата претенция.Сумата от 400.00 /четиристотин/ лева е
дължима ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021г., когато е предявена
в съда настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
От ищецът са направени разноски в размер на 550,00
лева, от които 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 50,00 лева
държавна такса за образуване на съдебното производство. Държавната такса за
образуване на съдебното производство следва да се присъди изцяло, с оглед нормата
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. По отношение на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение, в хода на настоящото съдебно производство е направено
възражение за прекомерност, което съдът намира за ОСНОВАТЕЛНО.
Съобразно
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 400 лева, еднократния
размер на дължимото минимално възнаграждение е 300 лева, като по делото е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В случаят,
с оглед фактическата и правна сложност на делото и след като се съобрази, че по
него е проведено едно съдебно заседание, след даване ход на делото, в което не
е присъствал процесуалния представител на ищеца, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на минималното предвидено в Наредбата, а
именно 300.00 лева. Първото заседание /на 14.04.2021г./, в което не бе даден
ход на делото не може да бъде взето предвид за евентуално увеличаване размера
на дължимото възнаграждение, тъй като и в това заседание пълно-мощникът не се
яви. Освен това, причина да не се даде ход в това заседание бе констатирана
нередовност на исковата молба, което също подкрепя извода, че увеличаване на
претендираното възнаграждение би било необосновано.
Мотивиран от изложеното, Административен съд -гр.Бургас,
първи състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-гр.Бургас
да заплати на „ЛЕС ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Сърница, ул.“Калафат“ № 13, обл.Пазарджик, сумата от 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от отменено наказателно постановление № 285 от 22.03.2018г., издадено от
директора на РДГ Бургас, ведно със законната лихва от 09.02.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
гр.Бургас да заплати на „ЛЕС ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.Сърница, ул.“Калафат“ № 13, обл.Пазарджик, разноските по
настоящото дело в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните. СЪДИЯ: