Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 6155 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 83300 от 05.04.2017г., постановено по гр.д. № 48427/2016г. по описа на СРС, 85 състав, поправено с решение от 28.06.2017г. и допълнено с решение от 27.07.2018г., ответникът И.В.И., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. В.Г., ЕГН ********** сумата от 1 132.50 евро – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – апартамент № 2, кабинет № 1 и ателие № 1, находящи се в гр. София, ул. ******, за периода 21.05.2016г. до 21.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2016г. до окончателното й изплащане, както и 194.92 лв. разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен иска на ищеца за разликата над 1132.50 евро до пълния предявен размер от 1800 евро.
Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 1132.50 евро до пълния предявен размер от 1800 евро е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца П.В.Г.. В нея се твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил събраните по делото доказателства, относно размера на исковата претенция и е постановил неправилно решение. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът уважен в пълния предявен размер от 1800 евро .. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по въззивната жалба И.В.И. чрез процесуалния си представител адв. К.К. е депозирал в срок отговор, в който изразява становище, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Твърдят, че още в отговора си на исковата молба е оспорил изложените от ищеца обстоятелства относно иска като цяло по основание и размер. Сочи, че процесните имоти през процесния период - 21.05.2016 до 21.08.2016г. не били годни за ползване по предназначениeто си обекти. Това било установено несъмнено от представените по делото доказателства, от които се установявало, че апартаментът до преустройството му бил засегнат на 11.09.2011г. от възникнал пожар. Освен това останалите два обекта също не били годни за ползване по предназначението си, защото инвеститорът ги предал със степен на завършеност на шпакловка и замаска без изградени санитарни помещения. Твърди, че ищецът не е бил лишен от възможност да ползва имотите, но същият отказвал поканите да участва съразмерно с притежаваната от него част в довършителните работи. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната от ищеца въззивна жалба като неоснователна и да потвърди решението в обжалваната с нея част. Претендира разноски.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И.В.И., чрез процесуалния му представител адв. К.К.. Оспорва приетите от първоинстанционния съд за несъмнени факти, че през процесния период 21.05.2016г. до 21.08.2016г. е ползвал сам трите имота, като по този начиk е лишил съсобственика си – ищеца П.Г. от ползването им. Твърди, че през процесния период трите обекта не са били годни за ползване. Поради несъмненото установяване на това обстоятелство от приетата по делото съдебно-техническа експертиза счета иска за неоснователен. Предвид изложеното молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът на ищеца – отхвърлен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата П.Г. счита, че решението на СРС в частта, в която е уважен искът, следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответниците част като правилно.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно, допустимо и
допустимо. По отношение на правилността на решението намира следното:
Предявен е осъдителен искове с правна
квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът
да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1800 евро – обезщетение за
това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобственте
им имоти, представляващи апартамент № 2, кабинет № 1 и ателие № 1, находящи се в гр. София, ул. ******.
По
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството,
че страните са съсобственици на процесните имоти при
равни права. По делото е представен Нотариален акт за учредяване на право на
пристрояване и надстрояване срещу задължение за пристрояване и надстрояване на сграда
№ 121, том 1, рег. № 2937, дело № 104 от 08.08.2013г.,
с който ответникът И.И. като съсобственик в етажната собственост на постройката,
Масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, по
ул. ******, заедно с останалите съсобственици взаимно си учредяват, запазват и
приемат право на строеж върху конкретни пристроени или преустроени
самостоятелни обекти в етажната собственост, които следва да бъдат изградени или преустроени съгласно издадена
Виза за проучване и проектиране на надстройка
и пристройка в съсобствена сграда. За обектите
е одобрен на 01.08.2013г. инвестиционен проект за реконструкция с
преустройство, надстройка и пристрояване на същата.
По
делото е установено съгласно т. 13 от посочения нотариален акт, че страните П.Г.
и И.И. са предвидени при равни права следните съсобствени обекти в сградата: КАБИНЕТ № 1, находящ се на
партерен етаж на сградата, с площ 21.72 кв.м., състоящ се от едно помещение е
тоалетна; АТЕЛИЕ № 1, находящо се на четвърти надпартерен етаж, със застроена площ от 52.13 кв.м., състоящо
се от дневна с кухненски бокс, стая, баня с тоалетна и два балкона и АПАРТАМЕНТ
№ 2, находящ се първи надпартерен
етаж, със застроена площ от 101.86 кв.., състоящ се от антре, дневна с
кухненски бокс, две стаи, две бани с тоалетна, два склада, коридор и
балкон. Установено е, че до 14.04.2016.
върху идеалната част, собственост на ищеца, от имотите е имало учредено вещно
право на ползване Е.И.И.. След неговата смърт,
установено с приложения към делото Акт за смърт № 0494/14.04.2016г. това вещно
право се е погасило.
Съгласно
договореното между страните, отразено в приложения нотариален акт, срещу учредено в полза на Б.и Р. Манови право на
настрояване последният се задължава да снабди сградата със съответните
разрешителни, да извърши строително ремонтните работи, като всички обекти следва
да бъдат предадени в степен на завършеност – шпакловка и замазка, а
инсталациите ВиК,
ОиВ и електрическа
да бъдат изградени само рвертикални до
обектите на тапи. Същият се задължил да снабди сградата със съответните
разрешителни за ползване, която е изпълнил. Към делото е приложено Разрешение
за ползване № ДИ 07-С-296/29.12.2014г. , издадено от РДНСК за сградата, в която
се намират процесните имоти. Довършителните работи е
следвало да се поеме от съсобствениците, страни
по настоящото дело.
По
делото са събрани и гласни доказателства относно състоянието на трите имота в процесния период. Според свидетеля Б.И.У., разпитан в
съдебно заседание от 12.11.2019г. от
настоящия състав, който познава ответника от 1989г. през периода 2014г-2015г. ответникът не е
ползвал процесните имоти, а е живял с майка си при
техни приятели, защото неговите имоти били негодни за обитаване. Свидетелят,
твърди, че по време на пристрояването ответникът и майка му живеели при
различни техни приятели. През 2016г. свидетелят У. е помагал на ответника
няколко пъти да носи багаж в апартамента. Свидетелят Р.З.твърди, разпитан в
съдебно заседание от 12.11.2019г. от
настоящия състав че през периода 2015-2016г. процесните
имоти не били годни за обитаване. Според личните му впечатления и трите били
със степен на завършеност на шпакловка стените, подът на замазка и не били
годни за обитаване. След 2016г. помага на ответника за различни дейности в
апартамента, в който ответникът живеел с майка си. И към дата на разпита според
свидетеля имотите се нуждаели от довършителни работи, в тома число и
апартамента, в който живеел ответника.
В
същото съдебно заседание пред въззивния състав е дал
показания и свидетелят Р.М.. От тях се разбира, че той е извършвал строителните
и ремонтни работи след учредяването на правото на надсторояване.
Той бил инвеститор при дострояване на сградата. Свидетелят твърди, че поради
естеството на строителните работи съществуващите апартаменти се нуждаел от
вътрешен ремонт след завършване на строителството, за които той нямал
ангажимент. Предал имотите на собствениците по БДС през 2015т. По отношение на
трите имота, свидетелят М. съобщама, че след
дострояването били негодни за обитаване.
По отношение на процесния апартамент, който се
намирал под притежавания от него имот, твърди,
че се нуждаел от по-сериозен ремонт,
защото бил претърпял пожар и бил абсолютно негоден за обитаване. Свидетелят М.
съобщава, че ответникът И. е ползвал процесния
апартамент и по време на ремонта.
Според
заключението на назначената в първоинстанционното
производство Съдебно – техническа експертиза, изготвена въз основа на
приложените към делото документи, лично посещение на място и в присъствието и със съдействието
на ответника И., в процесния период трите имота са
били в състояние на ремонтно възстановителни работи и същите е нямало
възможност да се ползват. Според приетото в първата инстанция заключение не се
ползват и към момента на изготвяне на експертизата – 01.03.2017г. защото е
необходимо извършване на довършителни ремонтни работи.
По
делото във въззивното производство е прието
заключението на техническа експертиза. Тя е изготвена въз основа на
представените по делото писмени доказателства и гласни доказателства. Според
заключението на вещото лице трите процесни имота през
периода 21.05.2016г. до 21.08.2016г. не е
можело да се ползват по предназначението
си. По тази причина не е можело да се отдават под наем или да се реализират приходи от тях. В
разпита в съдебно заседание от 06.10.2020г . вещото лице Д.М. заяви, че в
състоянието, в което са се намирали процесните имоти
е можело да се ползват само за складови помещения, при наемна цена от 30% от
наемната цена за жилищни имоти.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Разпоредбата
на чл. 31, ал.
2 ЗС предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
Така
установеното от закона правило съставлява имуществен коректив за онзи от
съсобствениците на общата вещ, който е лишен от възможността да я ползва според
нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в
съсобствеността. Цитираната разпоредба се явява частен случай на забраната по чл. 59 ЗЗД
едно лице да се облагодетелства неоснователно за сметка на друго лице. От друга
страна, за да се приеме, че съсобственикът, който сам ползва общата вещ,
започва да пречи на другите съсобственици да упражняват правата си, е
необходимо да е налице конкретно искане от друг съсобственик да си служи с
вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. В тази
връзка задължението за заплащане на обезщетение от негова страна възниква от
деня на писменото поискване. Само по себе си последното е равнозначно на
поканата по чл.
81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
Съгласно
ТР № 7/02.11.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2012 г.
на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна,
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ
По
отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да
докаже, че 1) имотът е съсобствен с ответника; 2) че
е отправил писмена покана; 3) че ответникът ползва имота или ползва площ
по-голяма от съответстващата на правата му в собствеността; 4) ползата, която е
пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
На
първо място следва да бъде посочено, че по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че страните са съсобственици при
равни прва на процесните три
имота - КАБИНЕТ № 1; АТЕЛИЕ № 1 и
АПАРТАМЕНТ № 2, находящи се в жилищна сграда, гр.
София, ул. ******. Същите са били изградени в
резултата на извършено преустройство в сградата. Те са въведени в експлоатация
въз основа на издаденото Разрешение за ползване № ДИ-07-С-296/29.12.2014.,
издадено от РДНСК.
Установено
е по делото, че ищецът е отправил покана до ответника за осигуряване на достъп
до имотите и за заплащане на обезщетение. Нотариалната покана е връчена на
ответника на 20.05.2016г. Настоящият състав намира, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление на лишения от ползване съсобственик отправено до ползващия вещта
съсобственик, с което се иска заплащане на обезщетение за ползата, от която е
лишен. Веднъж отправено писменото поискване действа занапред без ограничение
във времето, докато трае ползването или до прекратяване на съсобствеността. С
писменото поискване неползващият вещта съсобственик изявява желанието си да се
ползва от нея, като след поискването изключителното ползване от другия съсобственик става
неправомерно. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено като
компенсация срещу неправомерното изключително ползване на съсобствената
вещ от единия съсобственик. Действието на поканата има действие за в бъдеще и
то само между лицето което я е отправило и лицето до което е адресирана. Установено
е по делото, че поканата е връчена на
ищеца на 20.05.2016г. Безспорно е установено по делото и наличие на втората
предпоставка за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Настоящият
състав намира, че изложените твърдения във въззивната
жалба, депозирана от ищеца, че с оглед на събраните по делото доказателства
било установено, че ответникът владее и ползва трите имота и възпрепятствал
достъпа на ищеца до тях за основателни. Съсобствеността е правно състояние, при
което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на
собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни
отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са
регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС. В съдебната практика се
приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин "си
служи" е синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин "се
използва лично". Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси
и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Тъй
като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от
размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ,
без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение
съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене
без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено
от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може
да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им. Когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните
полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез
действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на
което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,
че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
Ползването на недвижим имот от страна
на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване
на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства достъпа на другия
съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползва имота съобразно
правата си в съсобствеността. Подобно препятстване би било налице ако само
единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато
другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от
възможността за реално ползване, дори част от помещенията да са свободни и да
не се ползват от никого, като в случая е налице именно посочената хипотеза. В случая
от разпита на свидетелите Б.И.У. и Р.Г.З., които по различни поводи са
посещавали имотите, се установява, че ответникът живее в процесния
апартамент заедно с майка си и има ключове и ползва останалите два имота.
По делото няма представени доказателства
ищецът да е имал достъп до процесните имоти. В случая
в доказателствена тежест на ответника по делото е да
установи, че е предоставил достъп до процесния имот
на ищеца, доколкото по делото се установява, че към процесния
период и след това само той е имал достъп до имота, като по делото не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока. Обстоятелството, че при
посещението на вещо лице през март месец 2017г. г. е бил осигурен от страна на
ответника достъп до процесните имоти, обуславя извод,
че единствено той е имал достъп до имотите и тъй като не е предоставил такъв на
ищеца, в случая има възпрепятстване от страна на другите съсобственици по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Освен това не се спори от
страните, че с апартамента ответникът си служи лично. А по отношение на
останалите два имота, доколкото ответникът не си служи пряко и непосредствено с
целите общи вещи, но имайки достъп до тях, не допуска другия съсобственик – ищеца
да си служи с нея. Доказателства, посредством които да се установи промяна на
посоченото обстоятелство по делото не са представени. В отговора на исковата
молба ответникът не отрича, че само той владее трите имота. Заявява, че е канил
ищеца да заплати извършенитео от него ремонтни работи
и едва тогава ще му предостави достъп.
С
оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ответникът е препятствал
ползването на ищеца по отношение на процесния имот в
периода 21.05.2016г. до 21.08.2016г. Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства дава основание на съда да направи
обоснован извод, че през целия исков период от време ответникът И.В.И. е
ползвал процесните недвижими имот. От друга страна
съдът намира, че съобразно константната съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не се дължи само ако
съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този,
който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в
съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право,
а последния откаже или не се отзове - така и ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на
ВКС. В процесния случай жалбоподателят- ответник не
твърди и не доказва по делото, че след получаване на нотариалната покана е
предложил на ищеца да ползва процесните имоти, нито,
че им е предоставил ключ от същия, само в който случай той би се освободил от
задължението си по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
От
приетите по делото заключения на съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство и заключение на техническа
експертиза в настоящото производство, което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обективно изготвено, прието като неоспорено от страните, се
установява, че в процесния период два от имотите –
ателие и кобинет са били недовършени и не е можело да
се ползват по предназначението си. По отношение на третия имот, апартамента се
установи, че е бил в състояние да се ползва по предназначението си, макар да се
е нуждаел от още ремонтни дейности. В тази връзка са и показанията на
разпитаните свидетели - Б.У.и Р.М., като
последният е извършил строително-ремонтните дейности по преустройството и има
непосредствени впечатления за състоянието на имотите в процесния период.
Съгласно показанията на вещото лице инж. Д.М., дадени в съдебно заседание на
06.10.2020г. в състоянието, в което се намират имоти позволява да бъдат
ползвани за складови помещения. С оглед на установеното по делото неоснователно
се явява твърдението на въззивника-ответник И.И., че не дължи обезщетение, защото процесните
имоти не е можело да се ползват по предназначение. Предвид изложеното въззивната жалба на ответника е неоснователна.
Несъмнено
е установено по делото от събраните писмени доказателства и гласни такива, че
единия от имотите: апартаментът е използван лично от ответника И. през процесния период. При съвкупния анализ на събраните по
делото данни, чрез свидетелските показания на свидетеля У., от обстоятелството,
че ответникът ползва лично апартамента. Както към настоящия момент така и в процесния период. Следователно състоянието на този имот
позволява ползването му по предназначение. Връзката на състоянието на съсобствената вещ и възможността същата да бъде ползувана по предназначение е изразено в решение
№129/1986г. на ОСГК на ВС,което обвързва задължението за заплащане на
обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС с факта на осъществено лично ползуване
на съсобствената вещ от единия от съсобствениците, т.е.
с прякото й ползване. Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС установява задължение за
заплащане на обезщетение за всяко лично ползуване,което
е осъществено само от единия съсобственик и по причина на което другите
съсобственици не са разполагали с възможността да ползват вещта съобразно
правата им. Не е установено като изискване това ползване да е довело до прираст
за имуществото на ползващия вещта. Прякото ползване на вещта от единия
съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази
полза другият съсобственик е бил лишен, той разполага с възможността да
претендира заплащане на съответното обезщетение. Следва да се има предвид също
така,че след като една вещ се ползва реално,то по правилата на формалната
логика не би могло да се приеме,че състоянието й я прави изцяло негодна за
употреба. Ако подобно реално ползване е установено, като в процесния
случай състоянието на вещта следва да бъде отчетено само при определяне размера
на дължимото обезщетение, тъй като неползващият вещта съсобственик има правото
да получи парично обезщетение само за онова благо, което би получил, ако
разполагаше с възможност да ползва вещта с оглед нейното състояние.
Обезщетението
за полите, от които е лишен съсобственика, който не ползва имотите, са
съизмерими с пропуснатия пазарен наем за собствената му ½ ид. част от трите процесни имота.
При определяне размера на дължимото обезщетение за съсобствения
апартамент следва да се съобрази заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, съгласно която при отдаване под
наем на апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „Бузлуджа“ № 72 доходът би бил 458 евро месечно. От това
следва, че исковата претенция, която е за три месеца, за период от 21.05.2016г. до 21.08.2016г. е в размер на
687 евро, като за ищеца искът се явява
основателен съобразно притежаваните от него идеални части от процесните имоти
При
определяне на размера на дължимото обезщетение за останалите два съсобствени имота: за Кабинет № 1 и Ателие № 1 също следва
да се съобрази, че размерът на обезщетението е съизмерим с пропуснатия пазарен
наем за ½ ид. част от тях. Според заключението
на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза ако тези два имота процесните
имоти, ако бяха в състояние годно за ползване доходът бил както следва: за
ателието – 210 евро и за кабинет – 87 евро месечно. При редуциране на
прогнозния приход, поради обстоятелството, че имотите могат да се ползват само
за складови помещения, доходът за тях би бил редуциран до 30 % както следва: за
ателието – 63 евро и за кабинет – 26,10 евро. От това следва, че дължимото
обезщетение за двата имота за процесния период,
изчислено от съда при приложение на чл. 162 ГПК, възлиза на 131.65 евро, като за ищеца искът се явява основателен съобразно
притежаваните от него идеални части от процесните
имоти. Воден от горното съдът намира, че предявените искове от ищеца П.В.Г.
по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явяват основателни
за сумата в общ размер на 818.65 евро.
С
оглед на гореизложеното и като се съобрази диспозитивното
начало в процеса, а именно размерът на предявените исковите претенции, то
настоящият състав намира, че предявения иск от ищеца П.В.Г. по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да бъде уважен
за сумата от 818.65 евро. Предвид изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е уважен за
разликата над 818.65 евро до 1 132.50 евро.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на ищеца разноски над сумата от 64.03 лв. до уважения
размер от 194.92 лв.
При
този изход на спора на въззивникът ищец се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 200 лв.,
представляващ заплатен депозит за вещо лице. С оглед изхода на спора на въззивника-ответник И.В.И. се дължат разноски, като
страната претендира само сумата за деловодни разноски, съразмерно на уважената
част които в настоящото производство са в размер на 32.04 лв., представляващо
заплатена държавна такса, а в първоинстанционното
производство – 50 лв. заплатен депозит
за вещо лице. С оглед частичната основателност на въззивната
жалба на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за деловодни разноски
в двете инстанции съразмерно на отхвърлената част следва да бъде присъдена
сумата от 46.50 лв.
С
оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 83300 от 05.04.2017г., постановено по гр.д. № 48427/2016г. по описа
на СРС, 85 състав, поправено с решение от 28.06.2017г. и допълнено с решение от
27.07.2018г. в частта, в която е ответникът И.В.И., ЕГН **********,***
е осъден на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на П.В.Г.,
ЕГН **********,*** разликата над 818.65
евро до уважения размер от 1 132.50 евро, представляващ обезщетение за
това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствените
им имоти, представляващи: апартамент № 2, кабинет № 1 и ателие № 1, находящи се в гр. София, ул. „***** за периода 21.05.2016г.
до 21.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2016г. до
окончателното изплащане, както и разликата над 64.03 лв. до уважения
размер от 194.92 лв. разноски в първоинстанционото производство
вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.В.Г., ЕГН **********,***
срещу И.В.И., ЕГН **********,*** иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата над
818.65 евро до уважения размер от 1 132.50 евро, представляващ обезщетение
за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствените
им имоти, представляващи: апартамент № 2, кабинет № 1 и ателие № 1, находящи се в гр. София, ул. „****** за периода
21.05.2016г. до 21.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2016г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83300 от
05.04.2017г., постановено по гр.д. №
48427/2016г. по описа на СРС, 85 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П. В.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 232.04лв.
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА П. В.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 46.50 лв.
съдебни разноски в двете инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/