Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 16. 02. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на втори февруари през
двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х. ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8753 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1- 3 от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от Х.Т. *** против ***.
В молбата се твърди, че
страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността
„портиер“ с място на работа Общежитие гр. Плевен. Твърди се, че на 10. 09. 2016
год. ищецът е получил предизвестие от работодателя, че трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено поради закриване на общежитието. Твърди се,
че впоследствие е била издадена заповед № ЛС- 54/ 10. 10. 2016 год., с която трудовият договор
на ищеца е бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ /поради
закриване на част от предприятието/. Ищецът счита, че така издадената заповед
е незаконосъобразна, тъй като в случая липсва закриване на част от предприятието или на негова структура,
а самата заповед не съдържа необходимите реквизити и не е мотивирана. В
заключение ищецът моли съда да отмени заповед №
ЛС- 54/ 10. 10. 2016 год. на управителя
на ответното дружество, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му
присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата от 6 420
лв. за периода от 10. 10. 2016
год. до 10. 04. 2017
год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът Х.Т. *** от гр. Плевен е работил ***, клон
Варна, с място на работа Общежитие Плевен, на длъжността “портиер” до 11. 10.
2016 год., когато със заповед № ЛС- 54/ 10. 10. 2016 год. е било прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ /поради закриване на част от
предприятието/.
Спорен между страните остава въпросът законосъобразно ли
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
В процесната заповед № ЛС- 54/ 10. 10. 2016 год. ясно са
посочени както правното, така и фактическото основание за прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца. Поради това неоснователни са доводите в
исковата молба, че заповедта е немотивирана, още повече като се има предвид, че
спазването на изискванията за мотивираност е релевантно само в хипотезата на
налагане на дисциплинарно уволнение, а не и в останалите случаи на прекратяване
на трудовия договор.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 1 от КТ предполага закриване на част от предприятието. Такова е налице, когато се преустановява дейността на едно обособено звено от предприятието, така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност, което и налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност. Закриване на част от предприятието е различно и не е идентично със случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието, налагащо вливане, сливане, трансформиране, промяна на наименованието на негови отделни звена. В тези случаи дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. При реално осъществено закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може /но не е длъжен/ да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва /така: решение № 653- 2010- III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В конкретния случай по делото е приложен протокол № 129/ 09. 09. 2016 год. от заседание на Съвета на директорите на ***, в т. 4. 2 от който е отразено взето решение да бъде извършена промяна в организационната структура на клон Варна, като бъде закрито Общежитие Плевен. Причините, обусловили вземането на горното решение, са въпрос на преценка на работодателя по целесъобразност и не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Видно е, че в изпълнение на горното решение, считано от 01. 11. 2016 год. в ответното дружество е влязло в сила ново щатно разписание, в което не съществуват никакви длъжности на заети лица по трудов договор в Общежитие Плевен. Потвърждение за реалното закриване на тази част от предприятието на ответника се открива и в приложените по делото уведомления от „Монтажи“ ЕАД до НАП по чл. 62 ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовите правоотношения със седемте работещи в Общежитие Плевен служители. Горните писмени доказателства опровергават
твърдението на ищеца, че извършеното закриване на част
от предприятието е фиктивно и че не само не са били съкратени, а са били
назначавани нови лица на различни длъжности. Напротив, налага се изводът, че в
процесния случай е извършено реално премахване на организационно обособеното
звено на ответното дружество, при което изцяло е преустановена дейността на
това звено и са прекратени трудовите правоотношения на служителите в него. В
тази хипотеза работодателят не е бил задължен да прави подбор и последният не е
бил част от законовите изисквания при уволнението.
Съобразявайки
изложеното, съдът приема, че в хода на съдебното дирене работодателят е доказал
по надлежния ред, че е налице реално закриване на част от предприятието, т. е.
че е осъществено основанието дало повод за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца Х.Т. ***. Горното от своя страна води до заключението,
че уволнението на ищеца не е незаконно и не са налице предпоставките за отмяна
на заповед № ЛС- 54/ 10. 10. 2016 год., поради което предявеният иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен. Аналогично е
положението и с исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с
чл. 225 ал. 1 от КТ, доколкото същите имат акцесорен характер и основателността
на същите е обусловена от основателността на главния иск.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1 285, 20
лв.
По тези съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Х.Т. *** против *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ: за отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със заповед № ЛС- 54/ 10. 10. 2016 год., за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа и за присъждане в
негова полза на сумата от 6 420, 00 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа през периода от 10. 10. 2016 год. до 10. 04. 2017
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените
деловодни разноски в размер на 1 285, 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: