№ 92
гр. Враца, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
Членове:Ана Б. А.а-Методиева
Евгени Божидаров А.
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров А. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241400600550 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Г. З. от АК-Враца като
защитник на подсъдимия Н. И. Г., срещу присъда № 33/17.06.2024 г. по НОХД
№ 1099/23 г. на РС-Враца, с която е признат подсъдимия Н. И. Г., роден на ***
в гр.Враца, българин, български гражданин, живущ в гр.***, средно
образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА,ЧЕ на 26.05.2023г. около 11,35 ч. в гр. Враца по ул. „В. Кънчов“ до №
120 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„БМВ“,модел „740Д“ c peг. № СВ *** НК, след употреба на наркотични
вещества -кокаин, - установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг
тест 5000“ с фабр. №ARMC 0094, поради което и НА ОСНОВАНИЕ чл.343„б“
ал.3 от НК , вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален
„ОБЩ“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и на
НАКАЗАНИЕ -ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева платими в полза на
държавата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК със
същата присъда подсъдимия Н. И. Г. е лишен от право да управлява МПС за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н. И. Г. е
осъден да заплати разноски в общ размер на 702.40 лв. за изготвените по
делото експертизи, вносими по сметка на ОД МВР Враца, както и разноски в
размер на 40.00 лв. вносими по сметка на ВРС.
Жалбата е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК.
В жалбата се поддържа, че атакуваният съдебен акт е явно
несправедлив, постановен е при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и в нарушение на материалният закон. Иска се отмяна
на обжалваната присъда и постановяване на нова, като подсъдимият Н. Г. се
признае за невинен. Не се прави искане за събиране на нови доказателства.
С допълнителна жалба защитата доразвива доводи, че
подсъдимият имал желание да даде урина за изследване, но поради влошено
здравословно състояние отказал даване на кръв, което не може да се вмени в
негова вина. Оспорва се и начинът на използване на теста за установяване
употреба на наркотик и последващото му запечатване след извършената
полицейска проверка. Посочва, че подсъдимият приемал лекарствени
медикаменти съдържащи "кодеин", което довело до фалшив положителен
резултат при тестовото изследване на мястото на проверката.
С определението от 17.09.2024 г. при насрочване на делото,
както и с допълнително определение от 17.10.2024 г. съдът е приложил
служебно начало като е изискал, и съответно приобщил след доклад в съдебно
заседание релевантни писмени доказателства.
В открито заседание пред ОС-Враца защитникът на подсъдимия,
адв. З. представя медицински документи, представени и пред РС,
установяващи предписани медикаменти на подсъдимия, вкл. и относно
съдържание на наркотични вещества в медикамента "Клонарекс", като прави
искане за назначаване на съдебно-химическа експертиза с оглед възможност
за фалшив положителен резултат при прием на такива медикаменти.Искането
е уважено.
Пред въззивния съд, прокурорът моли да се потвърди
първоинстанционната присъда, счита същата за правилна и законосъобразна, а
наложеното наказание е справедливо. Прави анализ на събраните
доказателства, като счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен
начин.
При съдебните прения защитата пледира за оправдателна присъда,
като доразвива доводите в жалбата.Изтъква липса на снимков материал на
резултата от теста на мястото на проверката, както и неправилно изпълнена
процедура по документиране на използваният тест установил употребен
наркотик от подсъдимия като водач на МПС и неговото съхранение. Оспорва
заключението на СХТЕ прието от въззивната инстанция. Прави алтернативно
искане за налагане на наказание при условията по чл.55 НК под
законоустановеният минимум.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
2
настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна
и постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за събиране на доказателства, съдът е стигнал до
единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството
и виновността.
За да установи фактическата обстановка по делото решаващият
съд в съответствие със стандарта по чл.305 ал.3 НПК е подложил на обстоен и
прецизен анализ всички събрани по делото доказателствени материали, като е
изложил задълбочени мотиви кой от тях кредитира и на кой отказва да даде
вяра. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата, като са приети
в точният им смисъл и взаимовръзка при установени доказателствени следи за
извършеното престъпление от подсъдимия по обвинението за което е
привлечен в това му качество.
В настоящият случай първоинстанционният съд е преценил
доказателствената съвкупност както поотделно, така и в съвкупност, като е
извел правилни фактически изводи в спрямо действителният им смисъл и
съдържание. Противно на доводите във въззивната жалба, порок при
обсъждането на доказателствата в присъдата и мотивите към нея няма. Не са
допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл.305 ал.З изр.2 от НПК
първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации при напълно изяснени обстоятелства по делото . Извършеният от
първоинстанционния съд анализ на доказателствата напълно се споделя от
настоящата инстанция.
При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Н. И. Г. живеел в ***. Същият е правоспособен
водач категория С, и със стаж 25 годни.Подсъдимият ползвал автомобила
собственост на синът му - И.Н. Г. е ЕГН **********, а именно лек автомобил,
марка БМВ, модел „740Д“ е per. № СВ *** ИК.
На 26.05.2023г. около 11.35ч. подсъдимият управлявал посочения
по горе автомобил като се движел по бул.„В. Кънчов“ с посока на движение
към автогара Враца. Приблизително по същото време и по същият бул.„В.
Кънчов се движел и лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Кашкай" е per.
табели № BZ-934-KJ, френски образец, управляван от св.В. Г. И. с посока от
автогара Враца към мебелен магазин „Тико“ находящ се на бул.„В. Кьнчов“№
120. Докато св.В. Г. И. извършвал необходимите маневри, намирайки се на
средата на платното, за да завие и навлезе в паркинга на магазина забелязал,
че към него се приближава е висока скорост автомобил. В опита си да избегне
съприкосновението е идващият автомобил св.В. Г. И., подал газ в посока
3
паркинга, но въпреки това не успял да избегне сблъсъка е насрещният
автомобил, като автомобилът му бил блъснат в заден десен калник и гумата.
След удара двата автомобила преустановили движението си, а водачите им
слезли от автомобилите.
Около 11.35ч„ по повод получен сигнал за пътнотранспортен
инцидент, възникнал в гр.Враца, на ул.„В. Кънчов“ до № 120, в близост до
кръстовището е ул.„Спортна“ е посока на движение към автогара Враца, бил
изпратен полицейски екип в състав - св.Г.А. Г. и св.М.Р.Ц. - служители в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца, за изясняване на причините
и последиците от него. При пристигане на мястото на произшествието,
представителите на МВР извършили проверка на документите на водачите
установили, че са катастрофирали лек автомобил, марка „Нисан", модел
„Кашкай" с per. табели № BZ-934-KJ, френски образец, управляван от св.В. Г.
И. и лек автомобил, марка БМВ, модел „740Д“ с per. № СВ *** НК,
управляван от подсъдимия Н. И. Г., като вследствие на реализирания сблъсък
били причинени незначителни материални щети по моторните превозни
средства.
Полицейския служител св.М.Р.Ц. тествал, съгласно изискванията
на Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с техническо средство Drager „Drug Test 5000“ е фабр. № ARMC -
0094, с касета №ARRD-0981, валидна до месец август 2023г., подсъдимия Н.
И. Г. за наличие на наркотични вещества или техни аналози. Тестът под №285
от 26.05.2023г. 11:47:15 ч./л.24 от ДП / бил положителен, като техническото
средство отчело положителна проба за наличие на употреба на "кокаин" при
подсъдимия Н. И. Г..
За установеното нарушение на подсъдимия Н. И. Г. мл.
автоконтрольор - св.М.Р.Ц. съставил и връчил АУАН cep. GA бланков №
970282 от 26.05.2023г, за допуснато нарушение по чл.5, ал.З, т.1 предл.
второ от ЗДвП -управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, с който са иззети като доказателство СУМПС №*********
и контролен талон №65732 , който АКТ бил подписан от последния без
възражения /л. 18 от ДП/.Съставен бил и Протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества/л. 19а от ДП /.
Била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0967-000245 от 26.05.2023 год. на осн. чл.171, т.1
б.“б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
и Контролният талон на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, като същата е връчена лично на 03.07.2023 год. на
подсъдимият Н. И. Г. от гр.Враца, като било допуснато предварително
изпълнение, съгласно чл.172 ал.З от ЗДвП, считано от 26.05.2023 год.
На водача и настоящ подсъдим било разяснено правото му да даде
кръвна проба, във връзка е което бил издаден и Талон за медицинско
4
изследване № 095396/26.05.2023г./л.19 от ДП /, който той подписал лично. В
него той отразил, че иска да бъде изследван посредством медицинско и
химическо изследване.
След това служителите при сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР - Враца Д.М.Т. и Н.й Д.Н. придружили подсъдимият Н. И. Г. до „Спешно
отделение“ при МБАЛ „Христо Ботев“ - Враца, където пред дежурен лекар и
пред служителите на полицията, последният отказал да предостави кръвна
проба за химически анализ /л.20 ДП/, което било надлежно удостоверено с
подпис на лекаря Т.Д.К., с подписа на подсъдимия и на полицейският
служител Н.й Н..
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 369зз-66 от 26.05.2023г.
подсъдимият подсъдимият Н. И. Г. бил задържан за срок до 24 часа в РУ -
Враца, по реда на ЗМВР, в рамките на което - около 22.20 часа е освободен и
същият е бил откаран в ЦСМП Враца и след извършени изследвания е
установено, че се нуждае от лечение е диагноза: Мозъчно сътресение - /виж
Удостоверение от МБАЛ Хр.Ботев- л.39 от ДП/ като същият бил настанен за
лечение в отделение по хирургия на МБАЛ „Хр.Ботев“ считано от 26.05.2023г.
до 29.05.2023г., след което е изписан.
По повод на случилото се било образувано БП, в рамките на което
било извършено ПСД - претърсване и изземване в дома на подсъдимия
обективирано в Протокол за претърсване и изземване от 26.05.2023г., който
минал през задължителна санкция на съда - Определение №159 от 27.05.2023г.
по ЧНД №524/2023г. по описа на ВРС.
В рамките на воденото ДП по искане на подсъдимия и неговата
защита са били назначени 2бр. Съдебно медицински експертизи, приети от
първата инстанция , както следва:
ОТ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на назначената СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА по писмени данни №446 от 13.10.2023 год. е видно, че от
приложените спецификации на използваното техническо средство в
конкретният случай Drager Drug Test 5000 с фабр. номер ARMS 0094, се
установява, че точността на теста е 97,5%, като при направени изследвания е
установено, че има техническа възможност при 20 положителни теста при
допълнително и точно изследване на кръв и урина един да е фалшиво
положителен, а при 101 направени негативни теста /с техническото средство/
два пък да дадат положителен резултат при химическо изследване, от което се
извежда извод че резултата от Drug Test - не е абсолютен.
ОТ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на назначената СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА по писмени данни №291 от 08.07.2023 год. е видно, че
посочените като приемани от подсъдимия лекарствени средства и приети
други вещества не се съдържа кокаин.
Горепосочената фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните в хода на първоинстанционното съдебното
производство доказателства и тези пред въззивната инстанция , а именно:
5
свидетелски показания на свидетелите Г.А. Г., М.Р.Ц., Д.М.Т., Н.й Д.Н., В. Г.
И. и Т.Д.К., обясненията на подсъдимия, както и приобщените към
материалите по делото писмени доказателства, в това число акт за
установяване на административно нарушение cep.GA бланков № 970282 от
26.05.2023г.,талон за медицинско изследване № 095396/26.05.2023г, протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
протокол за претърсване и изземване от 26.05.2023г.,Определение №159 от
27.05.2023г. по ЧНД №524/2023г. по описа на ВРС, докладни записки, справка
за нарушител водач от ОД на МВР- Враца за допуснати нарушения и налагани
наказания по ЗДвП, заповед за прилагане на принудителна административна
мярка№23-0967-000245/26.05.2023 год, протокол за сервизна проверка на Drug
test - 5000, с фабр. № ARMC- 0094, медицински документи, справка за
съдимост, справка характеристични данни , както и събраните в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция справка за трудови договори,
справка за съдимост, справки за задгранични пътувания и справка за
постоянен адрес на св.В. Г. И., медицинска документация във връзка със
задържането на подсъдимия /лист за преглед на пациент и копие от
амбулаторен журнал от 26.05.23г./, заповед за задържане на лице рег.№ 369зз-
66 от 26.05.2023г. приобщените по реда на чл.283 от НПК, а така също от
СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА по писмени данни №291 от
08.07.2023 год. и СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА по писмени
данни №446 от 13.10.2023 год. приобщените по реда на чл.282 от НПК, както
и от приобщеното по реда на чл.284 от НПК - Веществено доказателство -
1бр. касетата от техническото средство - Drager Drug Test 5000 е фабр.номер
ARMS 0094, с надпис на нея: „Н. И. Г., ЕГН **********, Положителен
„КОКАИН“, включени в доказателствения материал и приобщени по
визирания в НПК ред, заключението на СХТЕ прието от ОС-Враца ,
документи относно техническа изправност на използваният тест и епикриза
относно постъпване на подсъдимия в лечебно заведение вечерта след
деянието с диагноза "Мозъчно сътресение без открита ЧМТ" .
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз
основа на всички доказателства.
Окръжен съд – Враца се съгласява с достигнатия извод на
първоинстанционния съд.
Решаващият съд е изпълнил изпълнили задълженията си по чл.
107 от НПК относно събирането и проверката на доказателствата.
Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична
6
дейност, касателно доказателствената съвкупност. Въззивният съд
инкорпорира изцяло фактическата обстановка, приета за установена от
първия съд, като достига до извод за направена вярна оценка на
доказателствата и доказателствените източници. Принципно контролиращата
инстанция не е длъжна да обсъжда подробно всичко онова, което е
задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е
достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по
делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата на първата
инстанция са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на
контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано
вътрешното убеждение на съда и в резултат на това да възприемат и утвърдят
изцяло както фактическите , така и правни изводи по анализ на целия
доказателствен материал и съответстващата на действителният смисъл оценка
при стриктно спазване от първата инстанция на изискванията по чл.13 , чл.14
и чл.107 НПК относно разкриване на обективната истина въз основа на
обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
подлежащи на внимателна проверка. При съгласие с доказателственият
анализ, както е в случая, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста. Константната практика на Върховната съдебна инстанция е
последователна в това си становище , като намира обективно изражение в:
- Решение №371/19.05.2016 г. на ВКС по н.д №844/2015 г.- трето
н.о.;
- Решение №181 /22.06.2012 г. на ВКС по н.д №423/2012 г.-второ
н.о. ;
- Решение №372/01.10.2012 г. на ВКС по н.д №1158/2012 г. – трето
н.о. ;
- Решение №513/13.11.2013 г. на ВКС по н.д №1625/2013 г. –първо
н.о.
Пред въззивната инстанция се поставя основното възражение на
защитата свързано с "обективна невъзможност" на подсъдимия да даде кръв и
наличие на фалшивоположителен резултат отчетен от теста в резултат на
употреба от подсъдимия на лекарствени препарати съдържащи наркотични
вещества. Именно в тази насока въззивната инстанция дължи произнасяне по
реда на чл.339 ал.2 НПК защо не приема изложените защитни тези .
В тази връзка настоящият съдебен състав, следва да отбележи, че
именно поради възможност от неточност или изкривяване на резултата от
техничеството средство " Дрегер", законодателят е предвидил възможност за
кръвно изследване, което е абсолютно точно. В настоящия случай
подсъдимият е декларирал доброволно своя отказ от извършване на такова
изследване на кръвните му показатели в приложеният на л.20 от ДП протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
7
наркотични вещества. Този отказ е удостоверен с подпис и на лекаря д-р Т.Д.,
дал показания и пред РС-Враца. При тези факти правилно първата инстанция
е приела, че съгласно чл.6 ал.9 от Наредба №1 /2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и
техните аналози се установява въз основа показанията на теста за
установяване употребата на наркотични вещества / в случая използваният
Drager „Drug Test 5000“ е фабр. № ARMC – 0094/ при отказ на подсъдимия за
даване проби за изследване. Следва да се добави , че съгласно чл.23 от
посочената наредба №1 / 2017 г. при лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотично вещество се предоставят проби урина и кръв,като
употребата се доказва чрез резултата от изследване на кръвната проба, като
при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв.
Нуждата от изследване на кръвна проба е отразено и в чл.15 ал.3 от Наредба
№1/2017 г. Следователно декларираното желание на подсъдимия да даде само
урина не е достатъчно за извършване на съответната проба, след като
надлежно е документиран отказът на подсъдимия да даде кръв, което води до
приложение на чл.6 ал.9 от посочената наредба, като употребата на
наркотично вещество се установява въз основа на теста за неговото
установяване , в случая Drager „Drug Test 5000“ е фабр. № ARMC – 0094 .
Посоченият тип тест Drager „Drug Test 5000“ е определен в т.ІІ.1 от заповед
на министъра на вътрешните работи № 8121з-1186/13.09.2017 г. /л.18 от
въззивното дело/ като тест за извършване проверка за употреба на наркотични
вещества от водачи на ППС ,поради което е спазена разпоредбата на чл.1 ал.5
от Наредба №1/2017 г. Същият е технически изправен със срок на валидност
една година от последната проверка на 28.11.2022 г. , което се установява от
приложеният на л.27 от ДП Протокол № *********-10000 за сервизна
проверка. Следователно съмнения за годността на теста са изключени.
Пред въззивната инстанция в с.з на 17.04.2025 г. подсъдимият в
обясненията си сочи причината да откаже да даде кръв- пиел медикамент
"клонарекс" и би му показало употреба на наркотично вещество. От това
обяснение съдът отбелязва извод , за несъстоятелност на защитната теза, че
поради здравословни причини /мозъчно сътресение/ подсъдимия отказал
даване на кръвна проба , още повече , че към момента на отказа 26.05.2023 г. в
12,55 часа / протокол за мед.изследване- л.20 от ДП / той все още не е бил
настанен на лечение в МБАЛ-Враца , където постъпил в 22,07 часа на
26.05.2023 г.с диагноза "мозъчно сътресение без открита ЧМТ" видно от ИЗ №
6355/23 г. на л.42 , изискано и приобщено от въззивната инстанция по
съответният процесуален ред.
Пред въззивната инстанция бе назначена съдебна химико-
токсикологична експертиза / СХТЕ / с вещо лице проф.В. А. от ВМА-София ,
с въпроси да се установи съдържанието на приеманите от подсъдимия
медикаменти по представените рецепти и възможно ли е при приема им "дръг
теста" да отрази фалшиво положителна проба за кокаин или негови
метаболити, както и дали при съвместен прием на лекарствените препарати би
8
могло да протече химична реакция, водеща също до фалшив положителен
резултат съобразно твърденията на защитата.
Заключението на СХТЕ дава категоричен отговор , че всички
посочени в медицинските документи лекарствени продукти, без "клонарекс",
"ацедеин" и "параковдал", не съдържат наркотични вещества, като
лекарствените продукти "ацедеин" и "параковдал" съдържат наркотичното
вещество "кодеин" ,като същите не са употребявани най-малко 24 часа преди
изследването,като в противен случаи биха дали положителен резултат за
опиати.Пояснено е изрично от вещото лице, че употребата на "кодеин"-
съдържащи медикаменти не може да доведе до позитивиране на резултат за
кокаин и/или негови метаболити.
Експертизата дава и друг съществен отговор на спорният въпрос
относно защитната теза, а именно, че действително лекарственият продукт
"Клонарекс" употребяван от подсъдимия съдържа наркотичното лекарствено
вещество "клоназепам", принадлежащо към групата бензодиазепимите
.Пояснено е ,че при изследване с Drager „Drug Test 5000“ е фабр. № ARMC –
0094 е отчетен отрицателен тест за бензодиазепими /л.24 от ДП от тест №285
коментиран в мотивите на първата инстанция/ , като употребата на
лекарственият продукт "Клонарекс" самостоятелно или в комбинация с други
вещества не може да доведе до позитивиране на имуноаналитичен тест за
"кокаин" и/или негови метаболити. Отразено е също, че между посочените
лекарствени вещества не могат да протекат химически реакции водещи до
образуване на молекулата на кокаин и/или негови метаболити.
Заключението на СХТЕ е прието от въззивната инстанция като
обективно и вярно, почиващо на научни достижения , поради което
категорично опровергава тезата на защитата за наличие на
фалшивоположителен тест с реакция на "Кокаин" следствие употреба от
подсъдимия на лекарствени продукти съдържащи наркотични вещества .
Въззивната инстанция не установява нарушения на наредба №
1/2017 г. при реда за установяване употребата на наркотично вещество от
подсъдимия като водач на МПС. Наредбата не урежда разпоредби по
съхранение на използваният тест след употреба, поради което възражението
на защитата за подобно нарушение е неоснователно, вкл. и относно липса на
снимков материал свързан с показанията на теста. В ДП е приложена
разпечатка от резултата на теста под № 285 /л.24 /, съответстваща и на
отразеното в протокола за проверка за употреба на наркотично вещество /
л.19а от ДП / , в талона за изследване /л.19 от ДП / и в съставеният АУАН
№970228 /л.18 от ДП/. Посочените документи са подписани от подсъдимия и
съответните длъжностни лица, като са изготвени изцяло в съответствие с чл.3
ал.2 , чл.5 ал.2 и чл.6 от Наредба № 1 /2017 г. със съдържащите ги необходими
реквизити по образец, поради което несъстоятелна е претенцията на защитата
за опорочено документиране на деянието.
Окръжен съд – Враца намира, че допълнително събраните пред
9
него писмени доказателства и използваният експертен способ на доказване
потвърждават правилно установената от РС-Враца фактическа обстановка
при верен анализ на събрания по делото доказателствен материал.
Първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна за престъплението престъпление по чл. 343б ал.3 НК.
Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната
и субективната страна на престъплението.
От обективна страна е налице управление на МПС след употреба
на наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВПУ във връзка с
Приложение № 1 - Списък 1 - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към чл. чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/, а именно "кокаин", установено по надлежния ред с
техническо средство Drager „Drug Test 5000“ е фабр. № ARMC - 0094 , c проба
№ 00118, извършена в 11,35 часа на 26.05.2023 г. .
По отношение на субективната страна на деянието, Районен съд –
Враца правилно е възприел, че деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е употребил наркотично вещество "кокаин", след което е
управлявал МПС. Законодателят не изисква да е налице установено
повлияване от водача в резултат на употребеният наркотик, за разлика от
употребата на алкохол в точно установено съдържание над 1,2 промила.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата инстанция и
относно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени при
индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е
преценил всички обстоятелства, относими към определяне на наказанието
"Лишаване от свобода" и "глоба" в минималният размер предвиден в закона
при правилно приложение на чл.54 НК при липса на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице
основанията за приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК за неговото определяне под
минималният размер, така както алтернативно иска защитата, поради
обременено съдебно минало на подсъдимия и негативните характеристични
данни. Въззивната инстанция не намира наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства до степен на многобройност или
изключителност, за да мотивират определяне на наказанието при условията на
чл.55 ал.1 т.1 НК .
Относно определяне размера на наказанието "Лишаване от
правоуправление" и режима на изтърпяване на наказанието "Лишаване от
свобода" контролиращата инстанция отбелязва за прецизност следните пороци
с невъзможност за саниране поради това , че по същество са в полза на
10
подсъдимия при липса на протест за това, а именно:
1.Районен съд – Враца при определяне на наказанието е взел
предвид, че за постигане на целите на чл. 36 от НК, същото следва да бъде в
предвидения от съда размер от 1 година "Лишаване от свобода", което
неправилно е определено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС. Не е отчетено, че от справката за съдимост се
установява изтърпяно от подсъдимия на 06.01.2020 г. предходно ефективно
наказание "Лишаване от свобода" по НОХД №4008/19 г. на СпНС. Процесното
деяние е умишлено и е извършено преди изтичане на петгодишният срок от
предходното изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", което
обстоятелство при условия на императивност определя "строг" режим на
изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б"б" ЗИНЗС , а не ОБЩ на основание
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС , както е подходила първата инстанция. Констатираната
неправилност на присъдата в тази част не подлежи на корекция от въззивната
инстанция чрез изменение на присъдата поради липса на протест от прокурора
ограничаващ влошаване положението на осъденото лице по арг. от чл.337 ал.2
т.1 НПК.
2.Съгласно т.6 б"б" от Постановление №1 /83 г. на ВС и
константната практика на ВКС срокът за лишаване от право на управление на
моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока на
наложеното наказание лишаване от свобода. Следователно първата инстанция
неправилно на основание на основание чл. 343 г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК е наложила отново неправилно по размер наказание "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от шест месеца при наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една година. По горните съображения
липсата на протест отново не дава основание и в тази част присъдата да бъде
изменена по реда на чл.337 ал.2 т.1 НПК.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, законосъобразно направените по делото разноски са
възложени в тежест на подсъдимия. Същият следва да заплати е направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 527,80 лв. за СХТЕ.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
При изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 вр. чл.
11
338 от НПК Окръжен съд – Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №33 / 17.06.2024 г. постановена по
НОХД № 1099/2023 г. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА Н. И. Г. да заплати в полза на ВСС направените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 527,80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12