№ 510
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело №
20224400500609 по описа за 2022 година
С решение № 873/10.06.2022 г. по гр.д.№ 20214430104763 по описа за
2021 година на ПлРС, с което е осъдено на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД
„***“ЕООД със седалище гр. С., да заплати на С. Р. С. сумата от 1 200 лв., от
които сумата от 276 лв. недължимо платена договорна лихва и сумата от 924
лв. недължимо платено възнаграждение за договор за поръчителство, по
договор № ***/04.01.2018 г., поради липса на правно основание - нищожност
на договора, както и законната лихва върху главницата от 21.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.Осъдено е на основание чл. 78, ал.3 ГПК
„***“ЕООД със седалище гр. С. да заплати на С. Р. С. сумата от 230 лв.
направени деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо
лице.Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“ЕООД със седалище гр.
С. да заплати на адвокат Г. Г. Ч. сумата от 314 лв. адвокатско възнаграждение.
Депозирана е въззивна жалба от „***“ЕООД със седалище гр. С., чрез
пълномощник, против решение № 873/10.06.2022 г. по гр.д.№ 4763/2021 г. по
описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Въззивникът счита решението за
неправилно въз основа на изложените съображения.Прави се искане да се
1
отмени решение № 873/10.06.2022 г. по гр.д.№ 4763/2021 г. по описа на ПлРС
като неправилно и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска
на въззиваемия.
За въззиваемата страна С. Р. С., чрез пълномощник, е депозирано
писмено становище, като се прави искане да се потвърди постановеното
решение № 873/10.06.2022 г. по гр.д.№ 4763/2021 г. по описа на ПлРС като
правилно и законосъобразно, като се присъдят и съдебно-деловодни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за
настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е
приел, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК.Чл.22 от ЗПК
изисква да не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, за да бъде обявен
договорът за потребителски кредит за недействителен, т.е. кумулативно
всички изисквания на разпоредбата да са нарушени, а не само отделни нейни
елементи.
В тази връзка чл.10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за
кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с
недействителност на договора за кредит – чл.22 от ЗПК.
От заключението на ВЛ инж.Ангелова, неоспорено от страните, което
съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че размерът
на шрифта, използван в договор за кредит № 645898, както и за погасителния
план, е 12pt., а типът Helvetica.Размерът, използван за изготвяне на общите
условия, също е 12pt., а типът е Times New Roman.Спазени са изискванията за
минималният задължителен размер в документооборота, според БДС.
2
В процесния случай е спазено горепосоченото изискване на чл.10, ал.1 от
ЗПК, тъй като размерът на шрифта е 12 pt. съгласно заключението на ВЛ.
Видовете шрифт, макар и да съществуват различни класификации, могат да
бъдат: серифни, безсерифни, ръкописни.Като видове шрифт могат да се
посочат:Helvetica, Times New Roman, Arial, Bodoni, Impact и др.
Размерът на шрифта може да се активизира с опцията за размер на шрифта,
за да се увеличи размера на текста, зададен по подразбиране, показван от
устройството.
Другият елемент е формат на шрифта.
В определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 г. е прието, че
Директива 87/102/ЕИО допуска национална правна уредба, която налага
всички елементи на ДПК да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12.
В процесния случай това е спазено, с оглед на гореизложеното, тъй като
шрифтът е не по-малък от 12.
Тъй като е спазен чл.10, ал.1 от ЗПК, не може да се приеме, че са налице
основанията за приложение на чл.22 от ЗПК - договорът за потребителски
кредит да е недействителен.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е
приел, че таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на
разходите.Позовава се на §1 от ЗПК относно „общ разход по кредита за
потребителя“.Сключването на договор за гаранция с „***“ЕАД е
допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на
кредит от „***“ЕООД и не подлежи на включване в ГПР по договора за
кредит.*** е самостоятелно юридическо лице.Дължимата по договора за
гаранция такса е възнаграждение за поръчителя - ЗЗД не съдържа забрана
договорът за поръчителство да бъде възмезден.Потребителят може да посочи
свой поръчител и да не поема тези разходи.Въззивникът предоставя кредити
както с, така и без поръчител.
В чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е посочено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на
дружеството.
Представен е договор за гаранция (поръчителство), сключен между *** и
3
въззиваемия, от който е видно, че таксата за предоставяне на гаранция
(поръчителство) е в общ размер на 924 лв., която се заплаща на месечни
вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
погасителния план.
След като уговореното обезпечение на вземанията на въззивника е
поръчителство, то това е договор, по силата на който поръчителят се
задължава спрямо кредитора на едно трето лице да отговаря за изпълнението
на неговото задължение.Договорът се сключва между кредитора и
поръчителя, а третото лице не е страна по него и не се изисква съгласието му.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че договорът за гаранция
(поръчителство) е нищожен, тъй като неговите клаузи са в противоречие с
разпоредбите на чл.138-148 ЗЗД.
От заключението на ВЛ А. е видно, че от въззиваемия са платени вноски
по допълнително избрана услуга в размер на 924 лв.Всичките суми по
погасителния план в този размер - 924 лв., са прехвърлени от въззивника на
компания ***.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, а начална
липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа
на нищожен акт, каквото е налице в процесния случай.
Обстоятелството, че кредитодателят е превел получената сума на
юридическото лице, което е поело задължение за обезпечаване изпълнението
по кредита, не означава, че не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като сумата е недължимо платена от кредитополучателя – ищец в
първата инстанция, на въззивника.
От заключението на ВЛ А., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че С. С. е заплатил
по договора за потребителски кредит от 04.01.2018 г. сумата от 2 400 лв.,
която се отнася за:платени лихви 276 лв., платени главници 1 200 лв., платени
вноски по допълнително избрана услуга 924 лв.
Дали заплатената сума следва да се включи в ГПР, при което той би
възлизал на 152.34 %, е правноирелевантно в процесния случай, тъй като
съдът счита, че договорът за гаранция (поръчителство) е нищожен.
4
В тази част на обжалваното решение правилно първоинстанционният съд
е приел, че са налице основания за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и не са налице основания за отмяната
му в същата.
Във въззивната жалба е посочено също така, че при определянето на ГПР
няма допуснати нарушения.
В договора за потребителски кредит от 04.01.2018 г. е посочено, че
сумата на отпуснатия кредит е 1 200 лв., а общата дължима сума е 1 476 лв.,
която включва и лихва в размер на 276 лв., при лихвен процент 23 %, а ГПР
по кредита е в размер на 49.11.
При тези данни ГПР е правилно определен и е в размера по чл.19, ал.4 от
ЗПК.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че няма допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора от 04.01.2018 г. е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит.
В заключението си ВЛ А. е посочила, че ГПР би бил 152.34 %, която
включва сумата по кредита 1 200 лв., лихвата от 276 лв. и допълнителните
незадължителни вноски възнаграждение за поръчителство общо за 924 лв.
Както се посочи по-горе, след като съдът счита, че договорът за гаранция
(поръчителство) е нищожен, то не може да се приеме този ГПР от 152.34 %.
Страните са постигнали съгласие за дължимост от кредитополучателя С.
С. на възнаградителна лихва съобразно уговорените условия в размер на 276
лв.По своя характер уговорената в договора лихва представлява
възнаграждение за ползването на предоставените за ползване парични
средства за определен период от време.Възможността за договарянето на
такава лихва е предвидено в чл. 240, ал. 2 ЗЗД и в съответствие с чл.9 от ЗПК.
Поради това обжалваното решение в тази му част е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна в същата.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на решението в обжалваната му част, в която е осъден на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД въззивникът да заплати на въззиваемия сумата от 924
лв. недължимо платено възнаграждение за договор за поръчителство, по
5
договор № ***/04.01.2018 г., поради липса на правно основание - нищожност
на договора, както и законната лихва върху главницата от 924 лв. от
21.07.2021 г. до окончателното й изплащане; в обжалваната му част, в която е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът да заплати на
въззиваемия сумата от 177.10 лв. направени деловодни разноски за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице; в обжалваната му част, в която е осъден
на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивникът да заплати на адв.Ч. сумата от
241.78 лв. адвокатско възнаграждение, поради което следва да бъде
потвърдено в същата.
Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е
осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД въззивникът да заплати на
въззиваемия, разликата над 924 лв. до 1 200 лв., т.е. сумата от 276 лв.
недължимо платена договорна лихва, по договор № ***/04.01.2018 г., поради
липса на правно основание - нищожност на договора, както и законната лихва
върху главницата за разликата над 924 лв. до 1 200 лв., т.е. върху сумата от
276 лв., от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в
обжалваната му част, в която осъден въззивникът да заплати на въззиваемия
на основание чл.78, ал.3 от ГПК разликата над 177.10 лв. до 230 лв., т.е.
сумата от 52.90 лв., направени деловодни разноски за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице; в обжалваната му част, в която е осъден на
основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивникът да заплати на адв.Ч. разликата над
241.78 лв. до 314 лв., т.е. сумата от 72.22 лв., адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното следва да бъде постановено ново по
съществото на спора в тази му част, с което да се отхвърли предявеният от
въззиваемия срещу въззивника иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД да бъде осъдено „***“ЕООД със седалище гр. С. да заплати на С. С.
разликата над 924 лв. до 1 200 лв., т.е. сумата от 276 лв. недължимо платена
договорна лихва, по договор № ***/04.01.2018 г., поради липса на правно
основание - нищожност на договора, както и законната лихва върху
главницата за разликата над 924 лв. до 1 200 лв., т.е. върху сумата от 276 лв.,
от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззиваемият да
заплати на въззивника разноски по делото в размер на 28.75 лв.
Следва да бъде осъден въззивникът да заплати на основание чл.38, ал.2
6
от ЗА на адв.Ч. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 241.78 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 873/10.06.2022 г. по гр.д.№
20214430104763 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к.“***“, бул.“***“№ *** вх *** ет. *** офис № ***, да заплати на С. Р. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ап.***, сумата от
924 лв. недължимо платено възнаграждение по договор за поръчителство, по
договор № ***/04.01.2018 г., поради липса на правно основание - нищожност
на договора, както и законната лихва върху главницата от 924 лв. от
21.07.2021 г. до окончателното й изплащане; в обжалваната му част, в която е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к.“***“, бул.“***“№ *** вх *** ет. *** офис №
***, да заплати на С. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***,
вх. ***, ап.***, сумата от 177.10 лв. направени деловодни разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице; в обжалваната му част, в
която е осъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
„***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“,
бул.“***“№ *** вх *** ет. *** офис № ***, да заплати на адвокат Г. Г. Ч.,
ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.“*** № *** ет. *** ап. ***, сумата от 241.78
лв. адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ решение № 873/10.06.2022 г. по гр.д.№ 20214430104763 по
описа за 2021 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в
която е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „***“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“, бул.“***“№ *** вх. ***
ет. *** офис №***, да заплати на С. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***,
ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ап.***, разликата над 924 лв. до 1 200 лв., т.е. за
сумата от 276 лв. недължимо платена договорна лихва, по договор №
***/04.01.2018 г., поради липса на правно основание - нищожност на
договора, както и законната лихва върху главницата за разликата над 924 лв.
7
до 1 200 лв., т.е. върху сумата от 276 лв., от 21.07.2021 г. до окончателното й
изплащане; в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.3
от ГПК „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к.“***“, бул.“***“№ *** вх. *** ет. *** офис №***, да заплати на С. Р. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ап.***, разликата
над 177.10 лв. до 230 лв., т.е. сумата от 52.90 лв., направени деловодни
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице; в обжалваната му
част, в която е осъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
„***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“,
бул.“***“№ *** вх *** ет. *** офис № ***, да заплати на адвокат Г. Г. Ч.,
ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.“*** № *** ет. *** ап. ***, разликата над
241.78 лв. до 314 лв., т.е. сумата от 72.22 лв., адвокатско възнаграждение,
КАТО ВВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от С. Р. С., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ап.***, срещу
„***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“,
бул.“***“№ *** вх *** ет. *** офис № ***, иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на разликата над 924 лв. до 1 200 лв., т.е. за
сумата от 276 лв. недължимо платена договорна лихва, по договор №
***/04.01.2018 г., поради липса на правно основание - нищожност на
договора, както и законната лихва върху главницата за разликата над 924 лв.
до 1 200 лв., т.е. върху сумата от 276 лв., от 21.07.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА въззиваемият С. Р. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к.
***, бл. ***, вх. ***, ап.***, да заплати на въззивника „***“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“***“, бул.“***“№ *** вх. ***
ет. *** офис №***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на
28.75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
въззивникът „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к.“***“, бул.“***“№ *** вх *** ет. *** офис № ***, да заплати на
адвокат Г. Г. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.“*** № *** ет. *** ап. ***,
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 241.78 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
8
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9