№ 119
гр. 1000 София , 01.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Щерева
при участието на секретаря ИВАЙЛА КР. ЖЕЛЯЗКОВА
и прокурора Драгомир Богданов Янчев (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Щерева Частно
наказателно дело № 20211100201857 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
На именното повикване в 13.20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С.Б.Д., редовно призован, доведен от затвора гр.София,
се явява лично и с адвокат Е.М., с приложено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София , редовно призован, се
представлява от инспектор М., който представя заповед за упълномощаване.
АДВ. М.: Моля да предоставите на моя клиент възможност да се
запознае за няколко минути с представения доклад на ИСДВР, тъй като той
не е могъл да го прочете. Освен това, в залата се явява и бащата на моя
подзащитен, господин Б. Д., който иска да участва като защитник на сина си,
представям пълномощно.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на осъдения приложения по делото доклад на
ИСДВР С..
ОСЪДЕНИЯТ: Успях да се запозная вече с представения доклад.
1
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения по данните от личното му досие:
С.Б.Д. – роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин,
разведен, с висше образование, осъждан, работи като общ работник, с адрес:
гр. София, бул. ****, ЕГН: **********
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на
съда, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи на състава на съда,
секретаря и прокурора. Нямаме искания по реда на следствието. Нямаме
доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР М.: Представям справка за изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода и остатъка към днешна дата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
2
/ПРОЧЕТЕ СЕ/
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания. Няма да
сочим други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, както и днес представените доказателства от представителя на
затвора.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. М.: Сезирани сте от подзащитния ми с молба, с която същия моли
да бъде приложен институтът за предсрочно условно освобождаване по
изтърпяваното от него наказание по посечената присъда. Считам, че са
налице основанията на чл. 70 от НК и по-конкретно с оглед приложената
справка, от която е видно от кога е влязла в сила изпълнението на присъдата,
изтърпяната част от нея, е видно, че същият има правото да придобие
института на предсрочно условно освобождаване. Считам, че са налице и
кумулативно предвидените предпоставки за наличието на този институт, а
именно за времето, през което подзащитният ми е търпял наказание
„лишаване от свобода“, а това е за период от около 7 години. Същият се е
поправил, показал е едно критично отношение за стореното от него въз
основа, на което е получил присъдата, която изтърпява по настояще. Считам,
че същият е разбрал негативните обществено-правни последици от
извършеното от него деяние и до някъде отразеното в докладите от местата за
лишаване на свобода не систематизират и не отразяват обективната истина
във връзка с поведението на моя подзащитен. Така приложените доклади по
делото от местата за лишаване от свобода и съответните инспектори, считам,
че сами по себе си са доста противоречиви. В една част те описват добри
характеристични данни за моя подзащитен, в другата част на докладите,
3
същите приемат, че не е настъпил момента на неговото поправяне, което води
до неприлагането на този институт, за който ви е сезирал моят поздащитен.
Във връзка с твърдението от затворническите власи, че към настоящия
момент не се отчита подобряване във възпитателната част на моя подзащитен
– не са посочени никакви конкретни данни и обстоятелства, от които да
направим извод, че наистина същият не се е поправил. Считам, че от
справката, която беше приета в днешното съдебно заседание, на моя
подзащитен му остават за изтърпяване 2 години и 10 месеца, същият е
изтърпял около 7 години и няколко месеца наказание „лишаване от свобода“,
от които реалното време е около 6 години, а 7 години се получават от това, че
същият е работил по времето, в което е търпял наказанието. Тези години са
един доста дълъг период от време, през който моя подзащитен е могъл да
размисли и да отчете извършеното от него противоправно деяние. Считам, че
същият е показал своето отрицателно отношение към него и с оглед
личностните му данни и както се сочи не еднократно в посочените доклади
степента на неговата интелигентност, считам, че това лице е направил един
критичен анализ на извършеното от него. Времето, през което същият е
изтърпял наказание „лишаване от свобода“ считам за прекомерно и
достатъчно за неговото превъзпитание. Остава един период от 2 години и
няколко месеца, който хипотетично ще се намали ако полага и обществено
полезен труд, което ще рече, че няма пречка същият да изтърпи това
оставащо му наказание при условията на института на предсрочното условно
освобождаване. Видно от докладите, същият има извън пределите на местата
за лишаване от свобода една сериозна семейна среда в лицето на неговия
баща, майка, с посочени личностни характеристики за тях, ангажираност и
характеристични данни, както и за пълнолетен син, който в момента завършва
степен на образование извън пределите на Република България. За времето,
през което моят подзащитен е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
връзката между него и сина му не е прекъсната и считам за невярно
отразеното в доклада, че същия се е осигурявала възможност да има
регулярна връзка с него, аз получавам точно обратната информация, че
същият е бил възпрепятстван във връзка с контактите му с неговото дете. От
всичките тези данни може да се направи едно предположение, че към
настоящия момент моят подзащитен не е лице с висока степен на обществена
опасност с оглед липсата на данни за други негови противоправни деяние
4
извън това, за което е получил наказание, за липсата на данни, че и в местата
за лишаване от свобода е бил причина за тежки дисциплинарни нарушения, а
и престъпления и считам, че възпитателните мерки, които е предприело
законодателството спрямо него са постигнали своя ефект. В местата за
лишаване от свобода не може напълно да се превъзпита напълно един човек,
считам, че методите и рамките, които имат за превъзпитание на лицата, които
са в такива места, вече е дало своя резултат и няма методи, които в
допълнителна насока да превъзпитат моя подзащитен ако остане да изтърпява
наказанието „лишаване от свобода“. Същият има една солидна семейна среда,
от която считам, че ако се положат едни грижи, а има желание за полагане на
такива грижи от семейство му, същият ще бъде правилно внедрен с
обществото и същият ще бъде социализиран с едно ново начало след
извършеното от него тежко престъпление, за което същият е изтърпял
наложеното му наказание. В тази насока ще ви помоля внимателно да се
запознаете с констатациите от докладите и психиатричната и психологична
справка за моя поздащитен, които са налични по делото и да прецените до
каква степен твърденията, че същият не се е превъзпитал все още към
настоящия момент са валидни. Отделно от това, това е второто искане на моя
подзащитен за период от 1 година за прилагане на института за предсрочно
условно освобождаване. В предходното съдебно заседание съдебният състав,
както на СГС, така и на САС, обстоятелствено са защитили своето твърдение
по какви причина към онзи момент не са приели, че не следва да бъде
предсрочно освободен моят подзащитен. Считам, че това, което е
констатирано към онзи момент, преди 1 година, към този момент вече е
изправено, а именно моят позащитен през цялото това време, за срок от една
година, е полагал обществено полезен труд в местата за лишаване от свобода.
Отделно от това, същият полага обществено полезен труд извън пределите на
мястото за лишаване от свобода, а по-конкретно във външен обект, това са
факти и обстоятелства, които са били индиция и не са били налични преди
предходното произнасяне при направеното му искане за предсрочно условно
освобождаване. Ще помоля за едно обективно решение, като считам, че по
никакъв начин няма да се нарушат моралът и законът ако се приложи този
институт спрямо моя подзащитен, считам, че целите на едно наказание е да
превъзпитат лицето и до настоящия момент те са изиграли своята роля в
местата за лишаване от свобода, но при положение, че законодателят
5
предвижда едно лице да бъде внедрено в обществото с оглед условието, което
му е направено и изтърпяното по това наказание, това може да се развие и в
една семейна среда, в какъвто е смисълът на направеното искане. В тази
насока ще довърши и другия защитник, който беше допуснат в днешното
производство, а по-конкретно бащата на моя подзащитен.
Б. Д.: Аз съм бащата на С., трябва да ви кажа, че преди този инцидент,
който се случи и който го вкара в затвора, ние имахме по между си
конфликти, проблеми по отношение на поведението му, но след като влезе в
затвора започна една коренна промяна в разсъжденията му, коренна промяна
във вижданията му и аз виждах всеки път как нещата се променят и той става
все по осъзнат какво се е случило и какво бъдеще го очаква. 7 години 2 пъти
месечно при него съм бил с майка му, със сина му, с брат ми и сме го
поддържали. Виждаме, че той има промяна, че се включва активно в работата
в затвора, която му дават, оценяват неговата интелигентност, той беше
библиотекар, беше в кухнята, отговорно лице, сега е в академията на МВР и
работи доста добре. По отношение на това, че ние го подкрепяме
непрекъснато, смятаме и в бъдеще, ако излезе, да го подкрепим, да му
намерим една добра среда за живот и евентуално за работа, така, че от наша
страна, от страна на жена ми, на мен, на сина му, който е изключително
амбициозно момче, учи авиоинженерство в Холандия, има пълната подкрепа
от наша страна. Аз съм очен лекар, шеф съм на очната клиника в Света Анна,
окръжната болница, жена ми е бивш педиатър… това мога да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Д. без уважение. От материалите по
делото е видно, че е налице само първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от
НК, а именно Д. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание. Считам,
обаче, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, а
именно не са налице данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, такива доказателства не са налице, като целите
на наложеното наказание не са изпълнени в цялост предвид характера и
тежестта на извършеното престъпление. Лишеният от свобода има актуални
проблемни зони, по които работата следва да продължи, прогресивната
пенитенциарна система не е изпълнена до край. Рискът от рецидив по
отношение на него все още е в средни стойности и оценката на риска от вреди
6
към обществото са с непроменени стойности. Също така, лишеният от
свобода има наложено дисциплинарно наказание и значителен остатък за
доизтърпяване на наложеното наказание. Това са моите съображения, поради
които считам, че молбата не следва да бъде уважена.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника е идентично с това
изказване на представителя на градска прокуратура и основано на същите
обстоятелства, с оглед на което Ви моля да оставите молбата без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ: По същество бих искал в няколко основни аспекти и
точки да говоря, но бих ли могъл първо малко да засегна темите, които чух от
прокурора относно доказателствата за поправяне, защото знаем, че тук сме се
събрали да обсъдим наличните доказателства, представителя на затвора и
прокурора смятат, че не са налични достатъчно такива, но аз имам
наблюдения, че тези техни твърдения са безпочвени и те се прилагат на
абсолютно всяко едно дело. В крайна сметка много трудно може да се
дефинира кое е достатъчно доказателство и ми се иска да говорим малко по-
конкретно за нещата, които наистина са свършени и които аз съм се опитал
през този ми престой да свърша за себе си, както сам с моята лична
мотивация, така, разбира се, от части и с помощ на инспекторите отговаряли
за мен.
На първо място искам да изтъкна, че винаги съм приемал присъдата за
справедлива и не само за справедлива, а искам да ви убедя, че този трагичен
инцидент нанесе шок върху мен, за мен лично и едно огромно разочарование
на самия мен към деянието и към моята личност, едни съмнение в мен и една,
как да кажа, отвръщение към самия мен относно това деяние, тъй че аз бях
дълбоко покрусен, жертвата на това деяние ми бе близка и уважавана от мен
жена и не само по тази причина, аз наистина изживях дълбоко и се замислих
много дълбоко цялостно върху причините довели до това нещо, върху моите
действия или бездействия, никога няма да си го простя ако мога така да се
изразя така, но това не значи, че не съм премислил и, че няма какво друго да
направя за в бъдеще за живота си, за себе си, за близките си, за сина ми и з а
обществото, разбира се.
На второ място, осъзнах и абсолютно свързано с предходното, което
казах е, че осъзнах и абсолютно пагубното влияние на злоупотребата с
7
алкохол, защото моето престъпление беше свързано на злоупотреба с
алкохол. Осъзнах не само преките последствия за трагичната смърт, но и
другите последствия, годините, които аз трябва да изтърпя и естествено да
донеса някакви основни корекции в мисленето, но по скоро не толкова в
мисленото, колкото в изявите и поведението ми, тези последствия, които
накърниха толкова много докараха безумни болки на моите родители, на
сина ми, на други мои много близки приятели, но смея да твърдя, че въпреки
това, всички тези хора, които също бяха потресени, продължиха да ме
подкрепят, което за мен значи две неща, освен това, че съм им безкрайно
благодарен, значи нещо много по важно, че те в този процес вече над 6
години, явно като обективни, надявам се, обективни наблюдатели отстрани,
макар, че са мои близки, виждат, че има смисъл и има причина да ме
подкрепят, явно оценяват и виждат моето положително развитие, виждат, че
съм по-мотивиран, че съм преосмислил някои неща, че мога да бъда критичен
и да си призная, че съм имал проблем със злоупотребата с алкохол, че го
считам за враг и, че има пагубно влияние, което може би е основното, че
трябва да съм по-загрижен за другите, да не съм толкова егоцентричен и да го
показвам и с действия.
На трето място и по същество искам да изтъкна един много важен за
мен период прекаран в общежитието в Кремиковци, където имах
възможността и шанса активно да работя с двама много всеотдайни
инспектори, които ми предоставиха и дори така ме подбутваха съвсем
добронамерено шанс да участвам в един много хубав курс за мислене, в него
се залага точно на това как да можем първо де премислим преди да
действаме, да сме самокритични, да се анализираме, да не се поддаваме на
такива бързи емоции и бързи решение и т.н. Също участието в група за
подпомагаме за хора със зависимости, където всички сме си споделяли своите
трагедии, от които могат да се научат много неща, от които човек може да
извлече изводи за себе си от грешките и трагедиите на околните, това за мен
беше един много въздействащ период и мисля, че научих много. В същото
това общежитие работих и като библиотекар над 1 година, може би година и
половина, аз по принцип обичам книгите, но това не е важно в случая,
важното беше друго, че в този период също разполагах с времето, но не само
с времето, но използвах времето четейки и разполагайки с литература, с
8
информация да мога още един път с една ретроспекция и с едно желание да се
мотивирам, да потърся, да затвърдя мислите си за напред, да намеря нов
смисъл, нова мотивация, абсолютно нов импулс гледайки в бъдещето, за да
може наистина в положителна посока, мислейки най-вече за хората, които
обичам, за себе си включително и за да мога да ги подкрепям тези хора за в
бъдеще, които толкова ме подкрепяха.
Не на последно място, дойде и прехвърлянето ми в общежитие от
открит тип, което както беше изтъкнато и от моя адвокат, все пак една
атестация за положените усилия в самата заповед за прехвърлянето на открит
тип, тъй като има доста стимулираща и позитивна отзиви и характеристика за
мен, когато при предишното ми заявление за условно предсрочно
освобождение аз се явих, основния мотив тогава, най-основния да бъдат
върнат беше, че все пак ще е доста хубаво при такава продължителна присъда
аз да бъда прехвърлен в този открит тип, където на практика наистина да дам
още доказателства за своето поправяне и към момента считам, че бивайки
прехвърлен там и въпреки известното забавяне и известните рестрикции
спрямо моята личност, които от страна на някои инспектори, тоест по-
конкретно ме забавиха около 4-5 месеца преди да ми дадат възможност да
работя на външен обект без никакви обективни причини, но все пак това се
случи и 5 месеца работя на външен обект, както споменах, в академията на
МВР. Смея да твърдя, работата върви много добре, колегите, които отговарят
за мен, смея да ги нарека колеги, защото и те са общи работници по
поддръжката, са доволни, помагаме си много, разбираме се, но искам да
подчертая тук не само чисто работната среда, искам да подчертая, че това за
мен е като едно вдишване на глътка нов въздух, а именно що се касае до
отношенията с нормални работещи хора, такива, които са извън местата за
лишаване от свобода, това ми донесе много позитивизъм, разбираме се с тези
хора на всякакви теми, не само на професионални, общуваме си добре, това
ми въздейства изключително положително и считам, в този ред на мисли, че
наистина по моето скромно мнение, може би е настъпил момента аз наистина
да продължа с поправянето си, но да продължа с него и с упорството си, и със
старанието си, извън местата за лишаване от свобода и ще ви бъда безкрайно
задължен ако наистина успяхте да вникнете в моето предчувствие, защото го
казвам от сърце, надявам се си личи, че е от сърце, въпреки, че си чета
9
някакви подточки, които сам съм си написал и, че чувствам, че съм готов,
като пак подчертавам, с това не заключвам нито за секунда за себе си, че
процесът е завършил, а съм абсолютно наясно, че един процес продължава
дълго време, продължава в обществото, просто Ви моля да ми бъде даден
шанса този процес да продължи вече в една нормална среда, на нормално
работещи хора, в близост до семейството ми, до сина ми и т.н. и Ви уверявам,
че този процес ще продължи по съшия позитивен начин и Ви моля да
постановите условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ме освободите условно предсрочно.
Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на определението
си.
СЪДЪТ, след съвещание, запознаване с материалите по делото и
становищата на страните, намери за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е
образувано по молба на осъдения С. Б. Д. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 10 години, за което той се намира в затворническо
общежитие към Затвора - София.
Видно от представените от администрацията на затвора писмени
доказателства, той изтърпява посоченото наказание, като е постъпил в затвора
в гр. София на 17.08.2016г. със зачетено начало на наказанието от 02.04.2015г.
Осъден е по НОХД № 411/2015г. по описа на Окръжен съд Пазарджик за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6, пр. 4 вр. чл. 115 от НК. Към днешна дата
осъденият фактически ще е изтърпял 6 години 1 месец и 29 дни от това
наказание, като след приспадането на времето от положения от него труд,
остатъкът му възлиза на 2 години, 7 месеца и 1 ден. При тези факти се
установява, че е налична първата измежду предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК
предпоставки, а именно – той е изтърпял повече от половината от
определения срок на наказанието „лишаване от свобода“.
10
Според настоящия съдебен състав не се установява наличието на
втората предпоставка за предсрочно освобождаване, която изисква с
поведението си осъденият да е дал убедителни доказателства, че се е
поправил и превъзпитал преди да изтече целият срок на неговото наказание.
За да стигне до този извод, съдът се основа на данните по неговото
затворническо досие, както и на становищата на началника на
затворническото общежитие и доклада на ИСДВР С., който е изготвен по
повод на подадената молба.
На първо място, съдът констатира, че в настоящия момент оценката на
риска от рецидив, която действително е намаляла през времето на
изтърпяване на наказанието, все още е в средните стойности от 46 т. Тази
оценка, според съдебния състав, справедливо отчита както положителните
данни за личността му, които осъденият е демонстрирал през времето на
престоя си в затвора, така и неговите зони на риск и на някои липси, за да се
приеме, че е завършил процесът на поправяне. От една страна, осъденият през
времето на престоя в затвора и в общежитието в последствие е показал
дисциплинирано поведение от гледна точка на стриктно изпълнение на
трудовите си задължения, като е работил през по-голяма част от престоя в
затвора в гр. София, получавал е положителни отзиви от лицата, с които
работи, показвал е уважително отношение към администрацията, избягвал е
каквито и да било конфликти с останалите лишени от свобода, включително е
полагал доброволен труд и се е включвал в предоставените му възможности
за курсове за личностово развитие и е участвал в културни мероприятия,
включително и сам е инициирал такова. От друга страна, съгласно
становището на ИСДВР С., понастоящем постигнатите от него добри
резултати в посочените в началото проблемни зони, се налага да се затвърди,
включително и да има последваща корекция, защото се сочи, че той не е
изцяло приел справедливостта на присъдата и вредата, която е причинил на
жертвата и на нейните близки, включително показва дефицити по отношение
на способностите си да разпознава причините, които са довели до
правонарушението, само частично признава правата на другите хора,
частично признава проблемите и от там има затруднения при изграждането на
способности за решаването им по един начин, който да е социално приемлив,
както и е посочено, че той все още не е овладял импулсивността си, която е
11
установена като негова негативна характеристика при постъпването му в
затвора.
Съдът счита, че още един обективен факт, който е в насока, че
осъденият не се е поправил до степен, че да съобразява поведението си изцяло
с изискванията на законите и на обществото към него така, че да е полезен за
същото, е фактът, че същият е дисциплинарно наказан за това, че е
съхранявал забранени вещи със Заповед от 29.01.2021г., като му е наложено
наказание „писмено предупреждение“. В тази насока съдът отчита, че ако
осъденият не може да се въздържа от нарушаване на правилата за поведение
в контролирана среда, каквато е тази на затворническото общежитие, то е
разумно и очакването, че същият все още няма достатъчно изградени за себе
си собствен задръжки и да не нарушава правилата за поведение в свободна
среда, в каквато би живял той, ако бъде предсрочно освободен от затвора.
Както самият осъден изтъкна, активната работа на затворническата
администрация го подпомага значително за осъзнаване на собствените му
личностови проблеми и недостатъци и за намиране на решения да се справя с
тях, което съдът стимулира, като насърчава осъдения да продължава да
работи върху собственото си поведение и да преосмисля престъплението,
което е извършил, като то не може да бъде наричано инцидент, тъй като е
изключително тежко престъпление. За целта трябва да бъде дадена
възможност на администрацията на затвора да продължава да работи за
поправянето на осъдения и на този етап молбата му за условно предсрочно
освобождаване съдът прецени като неоснователна.
ОПРЕДЕЛИ:
Ето защо,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.Б.Д. с ЕГН
********** за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 години,
12
което му е наложено с присъда от НОХД 411/2015г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд по реда на глава 22 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, приключило в 14:06 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13