№…………
гр.
Варна, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на трети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №3034/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 14
от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от Т.И.Д. ЕГН ********** срещу отказ обективиран в писмо рег. № ИАО
19000288МЛ_022ВН/28.10.2019 г. издаден от кмет Община Варна, с
който е отказано заличаване на адресната регистрация на лицето И.П. на
административен адрес: ***.
Жалбоподателката
сочи, че И.П. е напуснала България веднага след регистрацията си на 26.09.2017
г. и е в неизвестност до сега. Както тя, така и сина й – М.Р. не живеят на
адреса. В съдебно заседание, лично и чрез адв. А., изтъква че писмата от Районна прокуратура – Варна и ОД – МВР – Варна се
установява, че след регистрацията през 2017 г. И.П. е напуснала страната и няма
регистрирани влизания в страната. Представени са и доказателства от домовата
книга, в която също не фигурира въпросното лице. С оглед изложеното счита, че
липсва основание лицето да продължава да бъде вписано на този адрес. Отправено
е искане за отмяна на оспорения отказ и присъждане на сторени разноски
съобразно представен списък.
Ответникът
– кмет на Община Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт Л. Гоцева в
писмено становище от 02.12.2019 г. сочи, че съгласно Заповед № 4456/29.11.2016
г. кмета на Община Варна е възложил функциите си на секретаря на Община Варна
относно постановяване отказите за заличаване на адресни регистрации. Поради
това намира жалбата за недопустима и моли да се остави без разглеждане.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована
страна – И.П. не е изразила становище по спора.
Съдът установява следното от фактическа
страна:
Съгласно
н. а. № 92, том VІ, дело № 3055/1983 г. И.В.Д. е придобил собствеността на
апартамент 1, ***, гр. Варна. И.В.Д. е починал на 08.09.2002 г., негови
наследници са Т.И.Д. – съпруга и В.И.Д.– син, което се установява от Удостоверение
за наследници издадено от район „Младост“ при Община Варна /л.103-104/.
И.П.
е подала заявление за постоянен адрес рег. № АУО87969МЛ/25.09.2017 г. и е
заявила постоянен адрес:*** /л.101/.
От Т.И.Д.
е представена Декларация от 25.09.2017 г. по чл. 92, ал.3 от ЗГР, в която е
декларирала, че е съгласна И.П. да бъде адресно регистрирана по постоянен адрес
*** /л.102/.
От
Удостоверение № АУО87969МЛ/25.09.2017 г. издадено от Община Варна се
установява, че И.П. е регистрирана с постоянен адрес:***. /л.100/. От справка
за настоящ и постоянен адрес от национална база данни, изготвена от Адм. съд –
Варна се установя, че И.П. ЕГН ********** и синът и М.Р. ЕГН ********** са
регистрирани с постоянен адрес *** и настоящ адрес Молдова от 30.11.2017 г. /л.31/.
От
Справка издадена от зам. директор на ОД – МВР – Варна рег. №
365000-46582/28.11.2019 г. се установява, че И.П. е влязла в България на
24.09.2017 г. и е излязла от България на 26.09.2017 г. /л. 48/.
От Т.И.Д.
*** жалба рег. № ИАО19000288МЛ/01.03.2019 г., в която е отправено искане адресната
регистрация на И.П. по постоянен адрес да се заличи /л.106-107/.
От Т.И.Д.
*** жалба рег. № ИОА19000288МЛ_002/08.03.2019 г., в която е отправено искане да
бъде заличена адресната регистрация по постоянен адрес на И.П. /л.78/.
Издадено
е писмо рег. № рег.№
ИАО19000288МЛ_009МЛ/14.03.2019 г. от кмет на Район „Младост“, с което е
отказано заличаване адресната регистрация на И.П. /л.66/. Същият е оспорен по
съдебен ред от Т.И.Д..
С Решение № 907/07.05.2019 г. по адм. д. № 763/2019 г. по описа на
Адм. съд – Варана е обявена нищожността на отказа, обективиран в писмо с
рег.№ ИАО19000288МЛ_009МЛ/ 14.03.2019 г. издадено от Кмета на Район
„Младост“ за заличаване адресната регистрация на лицата И.П. и М.Р. и
е изпратена на Кмета на Община Варна преписката по искания с рег.
№ ИАО19000288МЛ/01.03.2019г. и рег.№ ИАО19000288МЛ_002МЛ/08.03.2019г.
от Т.И.Д. за произнасяне в едномесечен срок от получаване на съобщението,
съобразно мотивите на съда. Решението е окончателно, влязло е в сила на
07.05.2019 г.
Издаден е отказ обективиран в писмо рег. №
ИАО19000288МЛ_018ВН/11.06.2019 г. от кмет на Община Варна, чрез Нора Момчева
секретар на Община Варна, съгласно Заповед № 4456/29.11.2016 г., в което е
посочено, че във връзка с жалби рег. № рег.
№ ИАО19000288МЛ/01.03.2019 г. и рег. № ИОА19000288МЛ_002/08.03.2019 г. се
отказва заличаване на адресната регистрация лицето И.П. на административен адрес: ***, поради това, че
комисията е приела, че адресната регистрация на посочения адрес отговаря на
нормативните изисквания и не е налице основание за заличаване /л.46/. Отказът е
съобщен на Т.И.Д. на 12.06.2019 г. /л.47/. Не са налице доказателства, че е
оспорен.
Подадена е молба рег. № ИАО19000288МЛ_019/30.09.2019 г. по описа
на район „Младост“ при Община Варна от Т.И.Д. с искане да се заличи адресната
регистрация по постоянен адрес на И.П. / л.36/.
Издадено е писмо рег. № ИАО19000288МЛ_022ВН/28.10.2019 г. от временно
изпълняващ длъжността кмет на община Варна, с което е отказано заличаване на
адресната регистрация на лицето И.П. на административен адрес: ***, поради
това, че комисията назначена със заповед на кмет на район „Младост“, Община
Варна на основание чл. 99б от ЗГР е констатирала, че адресната регистрация на посочения
административен адрес не е в противоречие с чл. 92 и чл. 99а от ЗГР /л.34/. Отказът
е оспорен от Т.И.Д. и е предмет на настоящото дело.
С оглед установеното съдът прави следните
правни изводи:
Въпреки
предоставената двукратна възможност на ответника да представи доказателства за
съобщаване на оспорения отказ на жалбоподателката, такива не са представени,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
адресат на административния акт и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След постановяване на Решение № 907/07.05.2019 г. по адм. д. №
763/2019 г. по описа на Адм. съд – Варана, преписката е изпратена на кмета на район
„Младост“ и е получена на 17.05.2019 г. /л.52/.
Издаден е отказ обективиран в писмо рег. №
ИАО19000288МЛ_018ВН/11.06.2019 г. от секретар на Община Варна, с което е
отказано заличаване адресната регистрация по постоянен адрес на И.П.. Отказът е
връчен на жалбоподателката на 12.06.2019 г. не е оспорен и е влязъл в сила на
27.06.2019 г.
На 30.09.2019 г. жалбоподателката е подала искане до кмет на район
„Младост“, Община Варна да се произнесе съгласно постановеното решение по адм.
д. № 763/2019 г. на Адм. съд – Варна.
Издаден е процесният отказ в който е посочено, че е по искане от 30.09.2019 г. и влязло в сила решение №
907/07.05.2019 г. по описа на Адм. съд - Варна, обективиран в писмо рег. №
ИАО19000288МЛ_022ВН/28.10.2019 г. от временно изпълняващ длъжността кмет на
община Варна, с който е отказано отново заличаване адресната регистрация по
постоянен адрес на И.П..
В случая се касае за претендиране на право за заличаване на
адресна регистрация. Основателността на претенцията зависи от наличие на
изменение на факти и обстоятелства след последното направено искане, поради
което нормата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК не е приложима. При наличие на нови
факти и обстоятелства всяко лице, на чиито адрес има регистрирани лица може да
иска заличаването на тази регистрация. Обратното би означавало злоупотреба с
правото на собственост. Следва, че
наличието на влязъл в сила отказ от 11.06.2019 г. не е пречка, да се направи
ново искане, в случая такова е налице от 30.09.2019 г. и да се издаде
административен акт по него, както е сторено.
В случая оспорения отказ е издаден от ВИД кмет на Община Варна, в
условията на заместване съгласно Заповед № РД–19-7706-210/18.10.2019 г. издадена
от областен управител Варна.
Със
Заповед № 1581/23.04.2019 г. кмет на Община Варна е възложил на кметовете на
райони, сред които и район „Младост“ да подписват отказите за заличаване на
адресна регистрация на физически лица.
Нормата на чл. 99б, ал.3 от
ЗГР, предвижда, че в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на
протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни
регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.
92
или на чл.
99а,
и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението. Съгласно чл. 46, ал.4 от ЗМСМА, на
кметовете на райони и кметства могат да бъдат възлагани
и други функции със закон или друг нормативен акт, както и с правилника по чл. 21, ал. 3 в
зависимост от конкретните особености на общината, районите или кметствата. Нормата
на чл.99б, ал.3 от ЗГР не предвижда изрично право на кмета на Община да
предостави правомощията си на друг орган. Съдът съобразява, че с чл. 44, ал.1, т.9 и т.14 от ЗМСМА, е предвидено: кметът
на общината да възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата
и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността
при тяхното изпълнение; да изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско
състояние, той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на
кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, на
кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация.
Предвид нормите на чл. 44, ал.1, т.9 и т.14 от ЗМСМА, съдът приема, че кмет на
Община Варна е делегирал законосъобразно правомощията си относно издаване на
откази за заличаване на адресна регистрация на физически лица.
При наличие на делегирани
правомощия, процесният отказ е следвало да се издаде от кмет на район
„Младост“, Община Варна, до когото е отправено искането от 30.09.2019 г. След като кмет на Община Варна е делегирал
правомощия си е недопустимо същият да издава административен акт, за който
компетентност вече има друг орган. Това е така, тай като ако хипотетично се
приеме, че два административни органа имат дублиращи се компетентности е
възможно те да издадат административни актове с различен правен резултат, чието
изпълнение би било противоречащо си. Съгласно издадената Заповед № 1581/23.04.2019 г. от кмет на
Община Варна, към момента компетентен е кмета на район „Младост“ да подписва отказите за
заличаване на адресна регистрация на физически лица, относно адреси в район „Младост“,
какъвто е процесния. От изложеното следва, че оспорения отказ е издаден от
некомпетентен орган, което налага обявяване нищожността на процесния
административен акт.
Налице
е влязло в сила Решение по адм. д. № 763/2019 г. на Адм. съд – Варна, в
мотивите на което посочената Заповед № 1581/23.04.2019 г. кмет на Община
Варна не е обсъдена, а на основание
предходна Заповед № 4742/29.12.2016 г. на кмет на Община Варна, която е давала
право на кметовете на райони само да извършват адресна регистрация, но не и да
заличават такава е обявена нищожността на издаден отказ на кмет на район
„Младост“ и преписката е изпратена на кмет на Община Варна. Това решение се
ползва със субективната сила на присъдено нещо между страните по спора по адм. д. 763/2019 г. на
Адм. съд – Варна: жалбоподател - Т.И.Д. ***. В настоящият спор има идентичност
само по отношение на жалбоподателя, но не и по отношение на ответника, поради
това, посоченото решение няма субективна сила на присъдено нещо относно
настоящия спор.
При
разглеждане на искането от 30.09.2019 г. кмет на Община Варна се е позовал на
решение на комисия по чл.99б, ал.1 от ЗГР, която е била назначена в
друго административно производство. Допуснато е процесуално нарушение, като
ответника се е произнесъл при липса на произнасяне на комисия по чл. 99б, ал.1
от ЗГР с надлежен състав, назначена от органа, който ще се произнесе по
искането. Това процесуално нарушение от своя страна е довело и до неправилно приложение
на материалния закон.
Оспореният отказ е издаден в изискуемата
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Обстоятелството,
че отказът не е оформен във вид на заповед, не представлява съществен порок във
формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Видно от съдържанието
на писмото, в същото се сочи какви са мотивите административния орган да
приеме, че не следва да се заличава адресната регистрация.
Ответникът не е представил доказателства
за уведомяване на И.П. за започналото производство по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, въпреки даденото указание от съда. Неуведомяване на заинтересованата
страна за започналото административно производство, в случая е съществено
процесуално нарушение, поради това, че при липсата на такова нарушение,
административния орган би стигнал до друг правен резултат, тай като щеше да
установи, че лицето не живее на процесния адрес.
Като основание за постановяване на
оспорения отказ, ответникът е посочил, че в резултат на проверката комисията е
констатирала, че адресната регистрация не е в противоречие с чл. 92 и чл. 99а
от ЗГР.
Съгласно чл.91 от ЗГР, адресната
регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в
регистъра на населението.
Целта на закона е да се поддържа регистър
на населението за постоянния и настоящ адрес на гражданите в актуално
състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. Това е видно
от чл. 90, ал. 1 вр. чл. 89 от ЗГР. Адресът е един от правноиндивидуализиращите
белези на физическите лица и им е необходим за получаване на кореспонденцията
от органите на държавна и местна власт, а също е и предпоставка за упражняване
на редица права, включително и избирателни. Затова законът не допуска
произволно посочване и регистриране на какъвто и да е адрес, а е въвел
изискване за наличие на правна и фактическа връзка на гражданина с адреса
(постоянен и/или настоящ), на който е вписан в регистъра на населението.
От доказателствата по делото се установява, че И.П. е регистрирана с постоянен адрес в жилището на жалбоподателката в гр. Варна, жк Възраждане бл. 46, вх.1, ет.1, ап.1, но към настоящия момент няма никаква правна и фактическа връзка с този адрес и никога не е живял на адреса. Този факт се установява от справка за задграничните пътувания на И.П. ***, чрез която е установено от 26.09.2017 г. лицето е излязло от България и няма повече влизания.При издаване на административен акт по чл.99б, ал.3 от ЗГР, относно искане за заличаване на адресна регистрация следва да се съблюдава от административния орган налице ли са някой от предвидените документи с чл.92, ал.2, т.1-3 от ЗГР и налице ли е валидно съгласие по чл.92, ал.3 от ЗГР.
По отношение на искането за заличаване на
постоянния адрес:
Съгласно чл.93, ал.5 от ЗГР, постоянният
адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и
органите на местното самоуправление.
Застъпената от ответника теза, че при
липса на установени нарушения при извършване на адресната регистрация съобразно
разпоредбите, действали към онзи момент, води до липса на основание за
заличаването й, дори ако в момента не е налице съгласието на собственика на
жилището, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост,
разписан в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Разпоредбата на чл. 99б, ал.1 от ЗГР
предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията
по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а от закона. И.П. не отговаря на
изискванията на чл.92, ал.1, т.1 -3, поради това, че не е собственик на имота и
не го ползва на валидно правно основание.
Несъмнено изричното съгласие на
собственика на жилището /чл.92, ал.3 от ЗГР/ е определено като главно условие
за законосъобразна адресна регистрация на трето лице. Съгласието на собственика
на жилището е предвидено в ЗГР, с оглед задължението на централните и местните
власти да зачитат регламентираното в чл.8 от Европейската конвенция за правата
на човека право на несмущавано ползване на личното жилище и ненамеса на
държавата в ползването на това право. Такова съгласие е било налице към 25.09.2017
г., от която дата е подписаната от Т.И.Д. декларация по чл.92, ал.3 от ЗГР. С
подаване на искане за заличаване на адресната регистрация от жалбоподателката,
тя безспорно е оттеглила съгласието си.
На процесния адрес живее жалбоподателката
и сина й – Велико Иванов Динев, което е удостоверено от домоуправителя на
етажната собственост с декларация от 15.11.2019 г. и се установява от адресни им
регистрации.
Наличието на регистрация на третото лице
на адреса на жалбоподателката, която живее със сина си, несъмнено им създава
трудности, като ги лишава от несмущавано
ползване на жилището му. Към момента адресната регистрация на И.П. не отговаря и на чл.92, ал.3 от ЗГР.
От изложеното следва, че са били налице
предпоставки за заличаване на постоянния адрес на И.П., поради това, че тя не е
собственик на имота, не го ползва на валидно правно основание и собственика на
имота е оттеглила съгласието си.
Съгласно чл. 90, ал.2 от ЗГР, постоянният
и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на
родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират
един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси,
настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето. След като за И.П. е
налице основание за заличаване на адресната регистрация по постоянен адрес
следва, че и за непълнолетния й син М.Р. са налице предпоставки за заличаване
на адресната му регистрация по постоянен адрес и следва същата да се заличи.
И.П. е с настоящ адрес в Молдова от
30.11.2017 г. поради което, жалбоподателката не е отправила искане в тази част
да се заличи регистрацията.
Административния орган е следвало да
събере информация от органите на МВР относно задграничните пътувания на И.П. и
при наличие на данни, че лицето от 26.09.2017 г. не пребивава в България да
заличи адресната регистрация по постоянен адрес, при спазване на чл. 99, ал.1
от ЗГР.
В обобщение съдът намира, че при подаден
сигнал от собственика на жилище по реда на чл.99б, ал.1 от ЗГР, какъвто е
настоящият случай, административния орган следва да провери не само дали са
били спазени изискванията за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес
към миналия момент на извършването й, но и да провери дали към настоящия момент
са налице предпоставките определен гражданин да има адресна регистрация на
точно определен адрес.
В случая с отказа да се заличи адресната
регистрация по постоянен адрес на И.П., респективно и М.Р., се извършва и
неправомерна намеса в правото на съсобствениците на жилището Т.Д. и Велико
Динев да го ползват необезпокоявани, която е непропорционална на целта на
Закона за гражданската регистрация, всеки български гражданин да разполага с
настоящ и постоянен адрес на територията на РБ, поради което е нарушение на
чл.6 от АПК.
Следва да се има предвид, че законът е
уредил последиците от заличаването на адресната регистрация на трето лице в
съответствие с правото на всеки български гражданин да разполага с постоянен
адрес на територията на РБ. Това се изразява в задължението на администрацията
при заличаване на адресната регистрация на гражданин служебно да възстанови
предходния му постоянен адрес, видно от § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на
ЗГР. Съгласно цитираната норма, "Заличаване на адресна
регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или
настоящ адрес на лицето. В случай, че такъв няма, чл.93, ал.4 от ЗГР предвижда,
че български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на
населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се
вписват служебно в регистъра на населението от район "Средец" на гр.
София.
Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице материалноправните предпоставки за заличаване на адресната регистрация
по постоянен адрес на И.П. ЕГН ********** и М.Р. ЕГН **********, извършена
на адрес: ***.
Изложеното налага обявяване нищожността на
процесния отказ на кмет на Община Варна и преписката следва да се изпрати на
кмет на район „Младост“ при Община Варна с указание в 7 - дневен срок да издаде
заповед за заличаване на извършената адресна регистрация по постоянен адрес на И.П.
и непълнолетния й син – М.Р..
С оглед изхода на спора и по аргумент на
противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Жалбоподателката е заплатила 10 лева
държавна такса, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение. Видно договор за
правна защита и съдействие от 28.11.2019 г. същата е заплатила възнаграждение
за адвокат 350 лева, което е под предвидения минимален размер – 500 лева по
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
поради което по възражението за прекомерност от ответника, не следва
възнаграждението да се намалява. Процесуално
представителство от адв. Д.А. е извършено. Предвид изхода на спора и на
основание чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателката за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно и следва да се
уважи, като администрацията към която се числи ответника – Община Варна, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката сумата от 365 лева.
Оспорения
административен акт е издаден на основание чл.
99б, ал. 3 от ЗГР по искане за заличаване на адресна
регистрация, с нормата на чл.
92, ал. 14 от ЗГР е предвидено, че актовете на органите по ал.
1 за заличаване на адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния
административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на
административния съд е окончателно. От изложеното следва, че настоящото решение
е окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл.174 АПК, Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата от Т.И.Д. ЕГН ********** отказ обективиран в писмо рег. № ИАО
19000288МЛ_022ВН/28.10.2019 г. издаден от кмет Община Варна, с
който е отказано заличаване на адресната регистрация на И.П. на
административен адрес: ***.
ИЗПРАЩА административна преписа на кмета на район „Младост“
при Община Варна за произнасяне в 7 - дневен срок от влизане на решението в
сила, по молба рег. № ИАО19000288МЛ_019МЛ/30.09.2019 г. по описа на район
„Младост“, Община Варна от Т.И.Д., при спазване указанията по тълкуването и
прилагането на закона дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.И.Д. ЕГН ********** сумата
в размер на 365 /триста шестдесет и пет/ лева, представляваща разноски в
производството и възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: