РЕШЕНИЕ
№ 1514
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120103539 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД, срещу „Нов проект
Бургас“ ООД, иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 24000 лева /с ДДС/, представляваща възнаграждение за осъществено
проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение към него по Допълнително
споразумение от 09.11.2017 г. към договор от 12.06.2017 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението в съда - 30.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2187/2021 г.
на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор от 12.06.2017 г., по силата на който
ищецът се е задължил да осъществи за обект „Търговско обслужваща сграда в УПИ Х-14, кв.
15, ж.к. „Братя Миладинови” следното: 1. Изготвяне на проект във Фаза „Технически
проект” по част Конструктивна, съгласно нормативните изисквания и закони на Република
България; 2. Изготвяне на проект във Фаза „Технически проект” по част „ОВК”,
включително: Част ОВК; Част Енергийна ефективност; Част Оценка на съответствие по част
Енергийна ефективност, съгласно нормативните изисквания и закони на Република
България; 3. Изготвяне на проект във Фаза „Технически проект” по част ВиК, включително:
Част Водоснабдяване, Част Канализация и отводняване, Част Противопожарни нужди,
съгласно нормативните изисквания и закони на Република България. Излага се, че с
Допълнително споразумение от 09.11.2017 г. към Договор от 12.06.2017 г. предметът на
договора бил разширен, като на ищеца е възложено проектиране на басейн и прилежащото
машинно отделение към него при следните светли размери на басейна 25,00 м. /6,7 м. и
разположение в първи подземен етаж на обекта/, както и следните промени в част
Конструктивна, ВиК и ОВК: Конструктивна - цялостно преместване и преизчисляване на
съществуващата и новопроектирана стоманобетонова конструкция, местата и мерките за
1
нейното усилване, кофражни и армировъчни планове за съоръжението; ВиК - проектиране
на водоснабдителна и канализационна инфраструктура за съоръжението; ОВК - проектиране
на цялостна инфраструктура по част ОВК за правилна работа и експлоатация за
съоръжението. Поддържа се, че уговореното в договора и допълнителното споразумение
към него е изработено от ищеца и прието от ответника, като въз основа на приетите
документи последният се е снабдил с Разрешение за строеж № 46 - ,,3“/l9.10.2018 г. на
Община Бургас. Сочи се, че уговореното в т. 4.1. от Допълнително споразумение от
09.11.2017 г. към Договор от 12.06.2017 г. възнаграждение за проектиране на басейн и
прилежащо машинно отделение към него е в размер на 20 000 лева /без ДДС/ или 24000 лева
/с вкл. ДДС/. Твърди се, че са издадени и предадени на ответника Данъчна фактура №
**********/19.12.2018 г. за сумата от 5000 лева /без ДДС/ или 6000 лева /с ДДС/ и Данъчна
фактура № **********/28.06.2019 г. за сумата от 15 000 лева /без ДДС/ или сумата от 18000
лева /с включен ДДС/, но не е последвало плащане. Посочва се, че до ответника е изпратена
покана за заплащане на сумата по фактурите, но същият е възразил, че претенцията за тази
сума е неоснователна, тъй като в предадената му от ищеца проектна документация са налице
следните липси: Метални конструкции – козирка над гаражните рампи на асбсолютна кота
30,46, метална конструкция – скриващи въздуховоди, метални стълбове /два броя/
обозначаващи наличието на висока сграда. Ищецът сочи, че твърдяните от ответника, в
отговора на извънсъдебната покана за доброволно изпълнение, липси не са били налице,
доколкото въз основа на изработената от ищеца проектна документация ответникът се е
снабдил с разрешение за строеж. Сочи се освен, това, че твърдяните липси не касаят,
проектната документация за басейн и прилежащо машинно отделение към него по
допълнителното споразумение, за изработването, на която е предявена настоящата
претенция. Твърди се, че за претендираната сума ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение и дадените от съда указания са
обусловили правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба,
в който е застъпено становище за недопустимост, респ. за неоснователност на предявения
иск. По становището за недопустимост се излага, че с оглед учреденото колективно
представителство на ответниковото дружество, подаденото срещу процесната заповед за
изпълнение в хода на заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК само от
единия управител на дружеството не е произвело действие и заповедта за изпълнение е
влязла в сила. По основателността, ответникът не оспорва, че с ищеца е сключен договор от
12.06.2017 г. и допълнително споразумение на 09.11.2017 г. с твърдяното от ищеца
съдържание. Твърди се, че цялата проектна документация по договора от 12.06.2017 г. е
следвало да бъде предадена на ответника чрез приемо-предавателен протокол в срок до
01.10.2017 г., а същата е предадена на 12.10.2018 г., поради което ответникът счита, че
ищецът му дължи неустойка за забава по чл. 12 от договора в размер от 24700 лева /10 % от
цената на договора/ за периода от 02.10.2017 г. до 12.10.2018 г., за което свое вземане
ответникът е противопоставил евентуално възражение за прихващане с претендираното
от ищеца вземане до размера на по-малкото. Поддържа се, че изпълнението освен забавено е
и лошо, като се навеждат твърдения за наличие на недостатъци, изразяващи се в
констатирани липси в част „Конструктивна“ и част „ВиК“ от представената проектна
документация /съобразно конкретизацията на твърденията в съдебното заседание от
09.09.2021 г. на л. 70 от делото/, поради което е направено възражение за намаляване на
уговореното в полза на ищеца възнаграждение по договора със сумата от 25000 лева, а в
условията на евентуалност на възражението по чл. 265 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД е направено
противопоставено възражение за прихващане на вземането претендирано от ищеца с
вземането на ответника в размер от 25000 лева за заплащане на разходите направени за
поправката на недостатъците в проектната документация чрез възлагане на други
2
изпълнители /съобразно конкретизацията на твърденията в съдебното заседание от
09.09.2021 г. на л. 70 от делото/ до размера на по-малкото.
Направено е искане за прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на
предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.
За първи път в съдебното заседание от 09.09.2021 г. са наведени твърдения, че ответникът
не е изпълнил задължението си по чл. 8 ал. 1 от договора да предостави на ищеца
необходимите изходни, технически, кадастрални и кооперативни данни, съобразно
Приложение № 1 от договора.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
депозирания отговор. Възразява, че твърденията за неизпълнение на чл. 8 ал. 1 от договора,
като въведени за първи път в съдебно заседание се явяват преклудирани, доколкото е
следвало да бъдат направени с исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и от представения Договор от 12.06.2017 г. сключен между страните
по делото се установява, че ищецът е възложил на ответника изработването на следната
проектна документация за обект „Търговско обслужваща сграда в УПИ Х-14, кв. 15, ж.к.
„Братя Миладинови”: Изготвяне на проект във Фаза „Технически проект“ по част
Конструктивна, съгласно нормативните изисквания и закони на Република България;
Изготвяне на проект във Фаза „Технически проект“ по част, ОВК, включително - част ОВК,
част Енергийна ефективност, част Оценка на съответствие по част Енергийна ефективност,
съгласно нормативните изисквания и закони на Република България; Изготвяне на проект
във Фаза „Техническа проект“ по част ВиК, включително - част Водоснабдяване, част
Канализация и отводняване, част Противопожарна нужда, съгласно нормативните
изисквания и закони на Република България. Съобразно чл. 2 ал. 1 от договора крайния срок
за изпълнение е 01.10.2017 г. Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора страните са уговорили
възнаграждение за извършената работа в размер 247000 лева. По делото са представени
Приложение № 1 съдържащо списък на необходимите документи за започване на работата и
Приложение № 2 съдържащо описание на начина на изчисление на възнаграждението и са
посочени датите, на които ответникът следва да го заплати на ищеца, както следва: аванс в
размер от 74000 лева, изплатен на 19.06.2017 г., преди подписване на договора за
проектиране, частично плащане в размер от 74000 лева на 01.08.2017 г., частично плащане в
размер от 74000 лева на 01.09.2017 г. и частично плащане в размер от 25000 лева, платимо в
тридневен срок след предаването на работния проект по части: Конструктивна, ОВК и ВиК.
Двете приложения са неразделна част от договора, съобразно текста на договора. Според чл.
3, чл. 4 ал. 3, чл. 10 т. 4 и чл. 10 т. 14 от договора изготвената документация по всяка
проектна фаза се предоставя на ответника на електронен и хартиен носител, като за
удостоверяване на получаването им се съставя приемо-предавателен протокол, съставен
двустранно. Съгласно чл. 12 ал. 1 от договора при забава на изпълнението на възложените
работи или в случай на частично неизпълнение, ищецът дължи неустойка в размер на 0,1 %
за всеки просрочен ден от цената на договора по чл. 4 ал. 1, но не повече от 10 % от цената
на договора. В чл. 21 ал. 1 от договора страните са определили оторизирани лица за контакт,
които отговарят за наблюдението и оперативното изпълнение на договора, както следва: За
ответника - В.Р.В. e-mail: *********@*****.***; ***********@***.**, a За ищеца - Т.С. e-mail
tasko.saykov@ gmail.com.
Не се спори, а и от представеното допълнително споразумение от 09.11.2017 г.,
неразделна част от договора от 12.06.2017 г. се установява, че съобразно т. 2.1. от същото
3
ответникът е възложил на ищеца проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение
към него при следните светли размери на басейна 25,00 м./6,70 м. и разположение в първи
подземен етаж на обекта, както и следните промени по част Конструктивна, ВиК и ОВК:
Конструктивна - Цялостно пресмятане и преизчисляване на съществуващата и
новопроектирана стоманобетоновата конструкция, местата и мерките за нейното усилване,
кофражни и армировъчни планове за съоръжението; ВиК - Проектиране на водоснабдителна
и канализационна инфраструктура за съоръжението; ОВК - Проектиране на цялостна
инфраструктура по част ОВК за правилна работа и експлоатация за съоръжението. Съгласно
т. 3.1. от допълнителното споразумение за проектиране на басейна, както и преизчисляване
на конструкцията страните са определили срок за изпълнение – 22.11.2017 г. В т. 4.1.
страните са уговорили възнаграждение за проектирането на басейн и на прилежащо
машинно отделение към него в размер от 20000 лева без ДДС, платимо след предаване на
проекта в завършен вид.
Представено по делото е издадено от община Бургас Разрешение за строеж № 46 –
„З“/19.10.2018 г. за обект „Търговско - обслужваща сграда с апартаментен туристически
комплекс: частична реконструкция, префункциониране и надстройка на съществуващ
строеж, съдържащ: пет подземни нива - паркинги и обслужващи помещения, развлекателен
комплекс и долно ниво на търговски комплекс в първо подземно ниво, партер - горно ниво
на търговски комплекс, първи етаж - комплекс от офиси, втори до седемнадесети етаж -
апартаментен туристически комплекс” в УПИ Х-14, кв. 15А, по плана на ж.к. „Братя
Миладинови”, гр. Бургас”.
Приобщени по делото са подписани от ищеца Данъчна фактура №
**********/19.12.2018 г. за сумата от 5000 лева /без ДДС/ или 6000 лева /с ДДС/ за
заплащане по процесния договор и допълнително споразумение към него и Данъчна
фактура № **********/28.06.2019 г. за сумата от 15000 лева /без ДДС/ или сумата от 18000
лева /с включен ДДС/ за заплащане по процесното допълнително споразумение за басейн
след приспадане на авансово платената сума от 5000 лева.
Приобщена е по делото е представената на хартиен носител електронна
кореспонденция разменена между страните.
Представени по делото са договор за възлагане на проектиране от 24.06.2020 г., от
който се установява, че ответникът е възложил на трето лице да преработи част
Конструктивна от процесната проектна документация срещу възнаграждение от 45000 лева.
Представени по делото са договор за възлагане на проектиране от 10.03.2021 г., от
който се установява, че ответникът е възложил на трето лице да преработи част ОВК от
процесната проектна документация срещу възнаграждение от 27952 лева.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
Данъчна фактура № **********/19.12.2018 г. за сумата от 5000 лева /без ДДС/ или 6000 лева
/с ДДС/ и Данъчна фактура № **********/28.06.2019 г. за сумата от 15000 лева /без ДДС/
или сумата от 18000 лева /с включен ДДС/, издадени от „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД са
включени при получателя на услугата „Нов проект Бургас“ ООД в „Дневник за покупките“
за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. и за същия е възникнало право на приспадане на
данъчен кредит, като в с/ка Доставчици/„Булгаринженеринг 2000“ има крайно кредитно
салдо в размер от 24000 лева – неплатено задължение. Установява се, че процесните два
броя фактури са включени при доставчика на услугата „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД в
„Дневник за продажбите“ и за същия е възникнало задължение за заплащане на данък, като
в с/ка Клиенти/„Нов проект Бургас“ ООД има крайно дебитно салдо в размер от 24000 лева
– неплатено задължение. Заключението установява, че липсват нередовности при водене на
счетоводството на двете дружества.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.С. С. /син
на управителя на дружеството ищец и оторизирано лице на същото за контакт, наблюдение
и оперативно изпълнение на процесните договор и споразумение/, от чийто показания се
установява, че част Архитектурна е предоставена на 18.05.2018 г., а Геоложкия доклад не е
4
предоставен. Според свидетеля би следвало частите от инвестиционния проект
предоставени от ищцовото дружество да са послужили за издаване на разрешението за
строеж през м.10.2018 г. за обекта. Установява се, че в хода на изработване на проектната
документация многократно е имало корекции, като същата е предадена в пълен обем около
м.09.2018 г.
По искане на ответника е разпитан свидетелят К.В.К., от чийто показания се
установява, че същият е запознат с процедурата по подобряване, и издаване на разрешение
за строеж за процесния обект, тъй като е управител във дружеството упражнявало
строителен надзор. Установява се, че проектната документация е представена на свидетеля
около м.05.2018 г. и в тях е липсвала съгласуваност между част Конструктивна и част
Архитектурна и е имало забележки по част ВиК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта.
С исковата молба е направено възражение за недопустимост на производството, като
са изложени твърдения, че възражението по чл. 414 от ГПК подадено срещу издадената
заповед за изпълнение не е породило действие и същата е влязла в сила, доколкото е
подадено само от единия управител на дружеството ответник, а за последното има учредено
колективно представителство. С нарочна молба от 28.07.2021 г., депозирана от ответника
чрез упълномощения от двамата управители на дружеството процесуален представител
действията по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК са изрично потвърдени, поради
което съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим.
По основателността.
Съобразно чл. 266 ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи, че между
страните са налице валидно сключен договор за изработка и допълнително споразумение
към него, размера на уговореното между страните възнаграждение по всеки договор,
изпълнение на възложената по договора и анекса към него работа, както и предаване от
изпълнителя, съответно приемане на изработеното от възложителя. В тежест на ответника е
да докаже заплащане на претендираното от ищеца възнаграждение и твърденията си, че
задължението на изпълнителя е изпълнено забавено и лошо, обуславящи правата по чл. 265
от ЗЗД, както и направените възражения, а именно, че в негова полза е възниклнало вземане
породено от уговорена мораторна неустойка за твърдяния период и размери, че поради
лошото изпълнение за ответника е възникнало право на отбив от цената на
възнаграждението в посочените в отговора размери, както и разходите направени за
поправката на недостатъците в проектната документация чрез възлагане на други
изпълнители и тяхната стойност.
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че между
страните са сключени Договор от 12.06.2017 г. и допълнително споразумение към него от
09.11.2017 г. с твърдяното от ищеца съдържание и уговорени възнаграждения. Касае се за
търговска сделка, към която следва да бъдат приложени общите правила за търговските
сделки, съдържащи се в Глава двадесет и първа от ТЗ. Спорен по делото е въпросът дали
ответникът е приел изработеното от ищеца, възложено му чрез сключеното допълнително
споразумение към договора, респ. възникнало ли е за последния право на възнаграждение.
Отговора на този въпрос предполага да се изследва договореният от страните начин на
предаване на работата, респ. момента, в който възниква задължението за заплащане на
възнаграждението по допълнителното споразумение. В договора съществуват няколко
уговорки уреждащи начина на предаване, респ. приемане на изработеното - чл. 3, чл. 4 ал. 3,
чл. 10 т. 4 и чл. 10 т. 14 от договора, при тълкуване на които се налага изводът, че фазите по
проекта се предават поетапно, като всяка отделна фаза /документацията, в която тази фаза е
5
материализирана/ се предава чрез съставянето на приемо-предавателни протоколи,
подписани двустранно. Със сключеното допълнително споразумение от 09.11.2017 г. обаче,
страните не само разширяват предмета на договора от 12.06.2017 г. чрез възлагане
изработването на един нов, невключен в първоначалния договор компонент - проект за
басейн и машинно отделение към него, но по необходимост уговарят да се извърши и
преработване на първоначално възложения за изработване проект по Договора от 12.06.2017
г. чрез внасяне на преизчисления в част Конструктивна, част ОВК и част ВиК. За
извършване на тези преизчисления и изработване на проект за басейн и машинно отделение
към него, тоест за цялостното изпълнение и предаване на възложената работа по договора и
допълнителното споразумение към него е уговорен нов краен срок за изпълнение -
22.11.2017 г., съгласно т. 3.1. от допълнителното споразумение. В т. 4.1. от допълнителното
споразумение е уговорено възнаграждение в размер от 20000 лева /без ДДС/, дължимо само
за изработване на проекта за басейн и машинно отделение към него. Уговорено е и че това
възнаграждение ще бъде заплатено на ищеца не след предаване на проекта за басейн и
машинно отделение, а след предаване на целия проект в завършен вид, тоест след предаване
на проекта с преизчисленията в част Конструктивна, част ОВК и част ВиК и включения в
него нов компонент отнасящ се до басейна.
От заключението по неоспорената съдебно – счетоводна експертиза, на което съдът
дава вяра, като компетентно, пълно и обосновано се установява, че Данъчна фактура №
**********/19.12.2018 г. за сумата от 5000 лева /без ДДС/ или 6000 лева /с ДДС/ за
заплащане по процесния договор и допълнително споразумение към него и Данъчна
фактура № **********/28.06.2019 г. за сумата от 15000 лева /без ДДС/ или сумата от 18000
лева /с включен ДДС/ за заплащане по процесното допълнително споразумение за басейн
след приспадане на авансово платената сума от 5000 лева са осчетоводени от ответника през
м.10.2019 г. и в счетоводството на последния има крайно кредитно салдо в размер от 24000
лева /с ДДС/ - неплатено задължение към ищеца. Чрез отразяване на фактурите в своите
счетоводни регистри, дружеството ответник конклудентно е приело извършената работа,
независимо, че не е подписан приемо-предавателен протокол – в този смисъл Решение №
138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д.
№ 593/2009 г. на II т. о. на ВКС. С осчетоводяване на тези фактури ответникът е одобрил
проекта не само в частта касаеща басейна и машинното отделение към него, а целия
възложен проект. Този извод се налага предвид това, че с допълнителното споразумение е
възложено изработването на проект за басейн и машинно отделение, но и преработване на
първоначално възложения проект за сграда, като е уговорено, че възнаграждението по т. 4.1.
от допълнителното споразумение ще се заплати след представянето на проекта в завършен
вид. Очевидно след като е осчетоводил фактурите, респ. е одобрил изпълнената работа
ответникът е приел, че проекта е предаден в завършен вид без недостатъци. Формираният от
съда извод не се разколебава от показанията на разпитания по искане на ответника свидетел
/чийто показания съдът кредитира, като депозирани безпристрастно и основани на лични
възприятия/ и от представената по делото на хартиен носител електронна кореспонденция,
доколкото и двете касаят дати предхождащи осчетоводяването на процесните две фактури.
Изводът не се разколебава и от представените по делото договор за възлагане на
проектиране от 24.06.2020 г. и договор за възлагане на проектиране от 10.03.2021 г.,
доколкото от тях не става ясно дали възложените на трети лица корекции в проекта са били
необходими с оглед констатирани недостатъци в проекта изработен от ищеца или подобно
на допълнително възложеното с допълнителното споразумение от 09.11.2017 г., са били
следствие на нови проектни идеи на ответника настъпили след приемане на изработеното от
ищеца чрез осчетоводяване на фактурите в счетоводните си регистри.
С оглед установеното приемане на изработеното от възложителя, на основание чл.
266 ал. 1 от ЗЗД, се налага извод за дължимост на възнаграждението по сключеното
допълнително споразумение от 09.11.2017 г.
По направените възражения.
Изложеното налага произнасяне по направеното с отговора на исковата молба
6
евентуално възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с
претендираното от ответника вземане в размер от 24700 лева, произтичащо от уговорена
между страните мораторна неустойка по чл. 12 от договора за периода от 02.10.2017 г. до
12.10.2018 г. до размера на по-малкото. По делото се установи, че в чл. 12 ал. 1 от договора
е уговорена неустойка при забавено изпълнение в размер от 0,1 % на ден, но не повече от
10 % от цената на договора. Съгласно договора от 12.06.2017 г. цената на договора е 247000
лева, а съобразно допълнителното споразумение същата е предоговорена на общо 267000
лева /добавено е допълнително възнаграждение в размер от 20000 лева/. По отношение на
периода на забавата съдът е обвързан от заявеното от ответника с отговора на исковата
молба. Установи се, че уговорения в допълнителното споразумение краен срок за предаване
на проекта в завършен вид е на 22.11.2017 г., а проектът в завършен вид е предаден и приет
през м.10.2019 г. По изложените съображения, съдът приема, че ищецът е бил в забава за
предаване на проекта в завършен вид в периода от 23.11.2017 г. до 12.10.2018 г. При
остойностяване на дните включени в този период, съобразно механизма на начисляване на
неустойката установен от страните в чл. 12 ал. 1 от договора е видно, че вземането за
неустойка надхвърля установения в същия текст лимит от 10 % от цената на договора,
поради което следва да бъде приложен последният, а именно вземането на ответника по чл.
12 ал. 1 от договора възлиза в размер от 26700 лева в рамките, на който е и заявения от
ответника размер от 24700 лева.
В тази връзка наведените от ищеца за първи път в съдебното заседание от 09.09.2021
г. твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 8 ал. 1 от договора да
предостави на ищеца необходимите изходни, технически, кадастрални и кооперативни
данни, съобразно Приложение № 1 от договора, необходими му за изпълнението на
възложената работа се явяват преклудирани, поради което не следва да бъдат обсъждани от
съда. Същите не са нито новоузнати, нито нововъзникнали, поради което е следвало да
бъдат изложени най-късно с исковата молба, съобразно правилото установено в чл. 147 от
ГПК, който установява забрана за въвеждане на фактически твърдения след исковата молба,
респ. след отговора на исковата молба, освен ако са новоузнати или нововъзникнали. След
този момент страните могат единствено да извършват конкретизация на вече наведените в
исковата молба или отговора твърдения, но не и да твърдят нови обстоятелства.
По изложените съображения възражението за прихващане е основателно, поради
което предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с вземането
на ответника по чл. 12 ал. 1 от договора.
Обстоятелството, че вземането на ответника по чл. 12 ал. 1 от договора е в по-голям
размер от това на ищеца прави безпредметно обсъждането на възраженията на ответника
основани на правата по чл. 265 от ЗЗД.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, своевременното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски в размер от 1440 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Даскал Манол“ № 7 - 11, вх. Б, вт. 3, ап. 32,
срещу „Нов проект Бургас“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, административна сграда „АКЗ“, ет. 3, иск
с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
7
24000 лева /с ДДС/, представляваща възнаграждение за осъществено проектиране на басейн
и прилежащо машинно отделение към него по Допълнително споразумение от 09.11.2017 г.
към договор от 12.06.2017 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда
- 30.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2187/2021 г. на РС Бургас, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане в размер от 24000 лева на „Нов проект
Бургас“ ООД за неустойка за забава, дължима от ищеца на основание чл. 12 ал. 1 от
сключения между страните договор от 12.06.2017 г и Допълнително споразумение към него
от 09.11.2017 г. до размера на по-малкото от двете вземания.
ОСЪЖДА „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Даскал Манол“ № 7 - 11, вх. Б, вт. 3, ап. 32 да заплати на
„Нов проект Бургас“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
територия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, административна сграда „АКЗ“, ет. 3, сумата от
1440 лева с ДДС /хиляда четиристотин и четиридесет лева с вкл. ДДС/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
8