№ 3317
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110158720 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД от „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес,
срещу А. И. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, адрес с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи сумата от 107,40 лева, представляваща прехвърлено чрез
цесия вземане за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.09.2017 г. до
21.12.2017 г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ...., сключен
с "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури №№
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г., ведно със
законната лихва от 06.11.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 54698/2020г.
по описа на СРС, 169-ти състав.
Ищецът твърди, че исковата претенция се основава на договор за цесия от
01.10.2019г. с прехвърлител „фирма“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.08.2018г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Сочи, че мобилният оператор с търговска
марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. Поддържа, че ответникът е ползвал предоставените
1
мобилни услуги, потреблението, за който е фактурирано под клиентския номер на абоната
№ ..... Твърди, че между ответника и мобилния оператор било сключено допълнително
споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер .... от
15.07.2017 г. за предоставяне на интернет услуги по избран тарифен план Vivacom Fibernet
20 с месечен абонамент 15,80 лв., при 7 лв. отстъпка от месечния абонамент, т.е. с 8,80 лв.
месечна абонамента такса. С посоченото споразумение била добавена ТВ услуга при избран
тарифен план Vivacom TV XL с месечен абонамент 39,90 лв., при 6 лв. отстъпка от месечния
абонамент, т.е. с 33,90 лв. абонаментна такса. Въз основа на договора били издадени
фактури №№ **********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.
за периода от 22.09.2017 г. до 21.12.2017 г. Сочи, че ответникът ползвал, предоставените от
мобилния оператор далекосъобщителни услуги, но не е изпълнил задължението си по
договора да заплаща стойността на услугите, фактурирани за три последователни отчетни
месеца 10/2017 г., 11/2017 г. и 12/2017 г. като с това си поведение бил изпаднал в забава.
Неизплащането в срок на издадените от мобилния оператор фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно договора с ответника,
след което на 09.01.2018 г. абонаментът бил деактивиран. Поддържа, че съгласно чл. 6, ал. 2
от договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването му, „фирма“ ЕООД има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба било приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „фирма“ ООД, с което
дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г.
и от свое име в качеството на цедент от 01.10.2019г. Заявява, че се отказва от претенцията за
мораторна лихва в размер на 30,15 лв. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба-становище от 19.01.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът като взе предвид изявлението на ищеца и като намери, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск от „фирма“
ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ №81, вх. В, ет. 8, срещу А.
И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес, че А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, адрес, дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, адрес,, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 107,40 лева, представляваща прехвърлено чрез цесия
вземане за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.09.2017 г. до 21.12.2017 г.
по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ...., сключен с "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури №№
2
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г., ведно със
законната лихва от 06.11.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес, да заплати на
„фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, адрес, на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 205 лева разноски, сторени в исковото и 205 лв. в заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3