Присъда по дело №4458/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Присъда от 14.02.2025г. по ВНОХД № 4458/2024г. по
описа на Софийски градски съд, НО, XII въззивен състав

С Присъда, постановена на 22.12.2022г., по НОХД № 1440/2022г., СРС,
НО, 133 състав, е признал подсъдимата Л. А. Д. за невиновена в това, че на
13.06.2021г. около 04.30 часа в гр. София, по бул.”България”, около 100 метра
след бул.”Витоша”, с посока на движение към бул.“Гоце Делчев” е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел „Джи Ел А”, с рег. № СВ **** РВ, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,5 на хиляда, установено по
надлежния ред съгл. Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието – с протокол за
допълнителна съдебна химикотоксикологична експертиза с рег. номер И-
1/04.01.2022г. на ВМА София - престъпление по чл.343 Б, ал.1 НК.
Срещу съдебния акт, в законоустановения срок, е постъпил въззивен
протест от прокурор при СРП. В него се твърди, че постановената присъда е
неправилна, като в хода на съдебното следствие са събрани множество
доказателства които доказват извършването на престъплението от обективна
страна и не е допуснато нарушение на Наредба 1 и прокурора е дал
възможност на подсъдимата да упражни правото си по чл. 27, ал. 3 от Наредба
1 от 19.07.2017г., като е назначил допълнителна химикотоксикологична
експертиза. Сочи се неправилен анализ на доказателствата. Иска се
признаването на подсъдимата за виновна.
В съдебното заседание на 23.10.2024г. въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото се налага изслушване на вещите лица
изготвили двете химикотоксикологичните експертизи по делото, като в
съдебното заседание на 14.02.2025г. в.л. М., А. и С. са били разпитани.
В хода на въззивните прения представителят на СГП поддържа
депозирания протест, като моли за уважаването му. Иска се осъждането на
подсъдимата и да й бъде определено наказание ЛОС в размер на 1г. с три
годишен изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и глоба в
размер на 1000лв.
Защитникът на подс. Д., адв. Р., заявява, че още при предявяване на
обвинението на 01.10.2021г., на същия ден тя е упражнила правото си по чл.
27, ал. 3 от Наредба 1 от 19.07.2017г. и е поискала извършването на повторен
химически анализ, което е било обективирано в протокола за разпит на
обвиняемата, като на същата дата нейният защитник е депозирал и изрична
молба с идентично съдържание, като по него не е последвало произнасяне.
Според защитата този извод е довел до съществено нарушение на
процесуалните права на обвиняемата и до опорочаване на процедурата по
установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Иска се потвърждаването
на оправдателната присъда.
Подсъдимата изцяло поддържа становището на защитника си.
1

В последната си дума подсъдимата моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
Софийският градски съд, Наказателно отделение, XІІ въззивен състав,
като взе предвид сезиращия го протест, изложените в него доводи и оспорения
съдебен акт, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и
след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите
си по чл. 314 и сл. от НПК, констатира, че са налице основания за пълната му
отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда по отношение на
подсъдимата Д..
Аргументите на съда за това са следните:
От фактическа страна:
За да постанови присъдата си районният съд е провел съдебно следствие
по общия ред. Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство
показания на св. И.Б. и Б.З., както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК техни показания, дадени на ДП, писмените доказателствени средства –
разпечатка от „Алкотест дрегер 7510+” за проба 01162 от 13.06.2021г., талон за
медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, протокол за химическо изследване и определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта от ВМА София, с рег. номер М-5354 от
09.07.2021г., справка за водача, документ удостоверяващ техническата годност
на „Алкотест дрегер 7510+” с фабр. номер 0132, справка за съдимост,
заключенията на токсикологичната експертиза и заключението на
допълнителната такава експертиза.
Като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
преценен след внимателен анализ, поотделно и в съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение, Софийският градски съд намери, че фактическата
обстановка, описана в мотивите на присъдата е правилно установена като не
откри основания за ревизиране на фактологията, приета от първия съд, който
правилно е установил стеклите се събития, като е изложил подробно
фактическата картина, която е в следния смисъл:
Подсъдимата Л. А. Д. е родена на ****г. в гр. София, българка,
българскигражданин, със средно образование, студент, неомъжена,
неосъждана, с постоянен адрес в гр. София, ул.”****” ****, с ЕГН
**********.
На 12.06.2021г. за времето от 20,00ч. до 08.00ч. на 13.06.2021г. св. И.Б.,
инспектор при ОПП-СДВР и св. Б.З., мл. автоконтролъор при ОПП-СДВР
били назначени като автопатрул.
На 13.06.2021г. около 04.30ч. в гр. София, по бул.“България“, около 100
метра след бул.“Витоша“, с посока на движение от към бул.“Гоце Делчев”
подсъдимата управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка
“Мерцедес„, модел „Джи Ел А” с рег. № СВ **** РВ. Св. Зарев и св. Биков при
изпълнение на служебните си ангажименти спрели за проверка управлявания
от подсъдимата лек автомобил и установили като негов водач подс. Д..
Полицейските служители иницирали и извършили проверка за наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимата с техническо средство „Алкотест дрегер
2

7510+” с фабр. номер 0132, като проба 01162 отчела положителен резултат от
1,46 промила в издишания въздух. На Д. бил издаден АУАН, както и талон за
вземане на кръв за химическа експертиза, като подсъдимата била придружена
до ВМА, където дала кръв.
От протокола за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта от ВМА гр. София, с рег. номер М-5354 от 09.07.2021г., се
установило, че подсъдимата е управлявала автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2, а именно 1,26 промила на хиляда.
На 01.10.2021г. с постановление на СРП Д. била привлечена в
качеството си на обвиняема за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В
разпита й, извършен непосредствено след привличането, Д. заявила, че
оспорва заключението на химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта от ВМА София, с рег. номер М-5354 от
09.07.2021г. и на осн. чл. 27, ал. 3 от Наредба 1/19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози желае да бъде извършен повторен
химически анализ на контролната проба на кръвта й.
На същата дата 01.10.2021г. е постъпила и молба от упълномощения
защитник на Д., адв. М.М., с която той желае да бъде извършен повторен
химически анализ на контролната проба на кръвта на обвиняемата към онзи
момент по реда на чл. 27, ал. 3 от Наредба 1/19.07.2017г.
Наблюдаващият прокурор от СРП се е произнесъл, като на 08.11.2021г. е
постановил назначаването на съдебно- токсикологична експертиза. Такава
експертиза била изготвена /обозначена като допълнителна съдебно-
токсикологична експертиза/ от същите вещи лица изготвили и първото
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта от
ВМА София, като според нейното заключение концентрацията на алкохол в
кръвта на Л. Д. към 04.30ч. на 13.06.2021г. е било 1,5 на хиляда.
По доказателствата:
Правилно СРС при изграждане на фактическите си изводи се е позовал
на показанията на свидетелите И.Б. и Б.З., както и приобщените техни
показания от ДП по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, като е окачествил
показанията им като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Както
правилно е посочил първия съд именно от техните показания се установява, че
на инкриминираните дата, място и време Л. Д. е управлявала посочения лек
автомобил, както и че при извършената й проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер” с проба 01162 е бил отчетен положителен резултат от 1,46
промила в издишания въздух. По делото е приложено доказателство за
техническата годност на това техническо средство, като се посочва, че същото
е преминало периодична проверка на 15.02.2021г. и е било годно да отчита
алкохола в издишания въздух на проверявания, като именно поради така
изложеното въззивният съдебен състав споделя доводите на СРС за
кредитиране на тези доказателства.
Правилен е и изводът на СРС, че видно от талона за медицинско
3

изследване обвиняемата е следвало да се яви до 40 мин. от получаване на
талона в 06.00ч. на 13.06.2021г. в УМБАЛ”Св. Анна”АД за вземане на кръвна
проба. Тя е спазила това свое задължение и е дала кръв за изследване.
От протокола за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта от ВМА София, с рег. номер М-5354 от 09.07.2021г. се
установило, че подсъдимата е управлявала автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2, а именно 1,26 промила на хиляда. За настоящият
съдебен състав не съществува никакво съмнение, че заключението на така
посочената експертиза следва да бъде напълно кредитирано, доколкото
същото е изготвено от вещи лица разполагащи с необходимите специални
знания в областта на изследване, като същите бяха разпитани в хода на
въззивното съдебно следствие и категорично изясниха начина по който са
извършили това изследване, а именно по метода на газовата хроматография,
при който метод се анализират и разделят летливите вещества в кръвната
проба и който метод позволява специфично да бъде определено присъствието
и количеството само и единствено на веществата етилов алкохол. Експертите
бяха категорични, че методът на газовата хроматография се приема за „златен
стандарт” при изследването на алкохол в биологична проба на човек. Беше
заявено също така, че изследването е било извършено двукратно съгл.
посочения ред в Наредбата.
От приложената справка за водач/нарушител се установява, че спрямо
подсъдимата е бил издаден един фиш преди датата на настоящето деяние,
както и че същата е била правоспособен водач на МПС към датата на
инкриминираното деяние и й е било издадено годно свидетелство за
управление на МПС.
Действително от приложената справка за съдимост се установява, че
подсъдимата не е била осъждана към 13.06.2021г.
Съдът ще кредитира и заключението на допълнителната химико
токсикологична експертиза, тъй същото е изготвено от вещи лица
разполагащи с необходимите специални знания в областта на изследване,
които бяха разпитани в хода на въззивното съдебно следствие и пресъздадоха
начина по който са извършили това изследване. Експертите бяха категорични,
че при извършване на изследването са съобразили значителния период от
време от спирането на лицето и вземането на кръвна проба от него, а именно
два астрономически часа през които количеството на алкохол в кръвта на
лицето се е елиминирало и затова вещите лица са извършили корекция на
резултата в полза на изследваното лице и са достигнали до резултата от 1,5
промила на хиляда, като следва да бъде посочено, че този резултат е
изключително близък до показанието на Алкотест дрегера.
От правна страна:
Непосредствен обект на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са
обществените отношения свързани с транспорта, която дейност едновременно
е обществено полезна, но и представлява източник на повишена опасност,
което и е наложило нейната регламентация с законови и подзаконови
нормативни актове. Престъплението категорично е от категорията на
4

общественоопасните.
Безспорно по делото е установено, че от обективна страна на
13.06.2021г., около 04.30 часа в гр. София, по бул.“България“, около 100 метра
след бул.“Витоша“, с посока на движение от към бул.“Гоце Делчев” подс. Д. е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка “Мерцедес„,
модел „Джи Ел А” с рег. № СВ **** РВ с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния
ред със съдебно химикотоксикологична експертиза с рег. номер М-5354 от
09.07.2021г., изготвена от ВМА.
При така установеното от обективна страна въззивният съд прие, че
неправилно първата инстанция е достигнала до извода, че подсъдимата Д. не е
осъществил състава на престъплението по чл. чл.343 Б, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че
повдигнатото на подсъдимата обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК се явява недоказано от обективна страна с оглед на обстоятелството, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда, не е било
установено по надлежния ред, а именно предвидения в Наредба 1/19.07.2017г.
С оглед несъгласието на въззивния съд с така направения извод от
първия съд, то следва да бъде детайлно изследвана процедурата за изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, определена от НАРЕДБА №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ,
бр. 81 от 2018 г.), която ще бъде изложена детайлно по-долу.
С тази наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Чл. 1, ал. 3 от
Наредбата определя, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Чл. 3, ал. 1 от Наредбата определя, че
при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията
на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а според чл. 3а, ал. 1
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. Според чл. 8 от Наредбата
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух с доказателствен анализатор се извършва от служители на
Министерството на вътрешните работи (МВР), преминали специализирано
обучение, като служителите се уверяват в самоличността на изследваното
лице и извършват установяването му. Съгласно чл. 3, ал. 2 при съставянето на
акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
5

попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1, който талон се попълва в три екземпляра,
като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение
/чл. 6, ал. 1/, като ал. 2 на същата разпоредба въвежда задължението
показанията на техническото средство да се вписват в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след
десетичната запетая включително. Законодателят е предвидил контролният
орган да връчи на лицето срещу подпис талона за изследване, като в него
впише: мястото, където да се извърши установяването; срока на явяването –
до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина
за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи /чл. 6, ал. 6/. Според чл. 7 когато с техническото
средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, както в
случая, полицейски орган следва да съпроводи лицето до мястото за
извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. В чл. 12 Наредба 1 определя, че медицинското изследване се
извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно
лекарски асистент, като лицето което извършва медицинското изследване и
лицето, което взема пробата за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, ако то е различно, са длъжни да се уверят в
самоличността на изследваното лице чрез проверка на документите му са
самоличност. Чл. 13 определя, че при явяването на лицето за медицинско
изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и
часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и
контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след
изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането. При
медицинското изследване медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 описва
състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива /чл. 14,
ал. 1/. Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични
заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице
лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
по образец съгласно приложение № 4. Протоколът се подписва от
медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването. При
медицинското изследване се вземат проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване. При изследване за концентрация на
алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни
6

епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл. /чл. 15, ал. 1 и ал. 2/, а
съгл. ал. 4 на същата разпоредба едната от кръвните проби по ал. 2 и 3 се
съхранява като контролна, а другите кръвни проби и пробата урина се
използват за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата пробите кръв за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола
по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в някоя от следните лаборатории: 1.
специализираните химически и химико-токсикологични лаборатории към: а)
(Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Многопрофилна болница за активно лечение
(МБАЛ) "Света Анна" – София и Многопрофилна болница за активно лечение
(МБАЛ) – София, при Военномедицинската академия (ВМА) – за София и
областите Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград. Нормата на чл. 22 от
Наредба 1 определя, че изследването на пробите от кръв за установяване на
концентрация на алкохол се извършва по газхроматографски метод, като
изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се
извършват двукратно. Според чл. 24, ал. 1 и ал. 2 изследването на пробите се
извършва от лице с висше образование и професионална квалификация
"химик", а резултатите от химическото или химико-токсикологичното
лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол
за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Протоколът задължително съдържа данни за: имената, длъжността и
местоработата на извършилия изследването специалист; имената и ЕГН на
изследваното лице; кога, как и какви проби са постъпили за изследване;
състоянието на пробите при постъпване в лабораторията; номерата на
стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването;
използваните аналитични методи и получените резултати. Протоколът се
подписва от лицето, което е извършило изследването, а концентрацията на
алкохол се вписва в протокола по ал. 2 с точност до втория знак след
десетичната запетая и представлява средноаритметичната стойност от
извършените измервания /ал. 3/. Чл. 25 определя, че пробите, извършените
изследвания и резултатите от тях се вписват в лабораторна книга, като се
отбелязват: датата и часът на получаване на пробите; имената и ЕГН на
изследваното лице; броят и видът на пробите, забележки по начина на
затваряне и опаковане; кой и откъде изпраща пробите; номерът на талона за
изследване; датата на химическото или химико-токсикологичното
лабораторно изследване, имената на специалистите, извършили изследването;
резултатът от химическото или химико-токсикологичното лабораторно
изследване и методиката, по която е проведено; други забележки, възникнали
в хода на изследването.
Според чл. 26 от Наредбата след изследване на пробите кръв за
установяване на концентрацията на алкохол същите се съхраняват в
химическите лаборатории при температура от +4 °С до +8 °С, както се
съхраняват и контролните проби за срок не по-малък от 3 месеца, а пробите по
7

ал. 2 и контролните проби към тях – за срок не по-малък от 12 месеца, като
съгл. ал. 5 при възлагане на повторен анализ се изследват контролните проби.
Чл. 27 въвежда задължението за лабораторията, извършила изследването, да
изпрати протокола по чл. 24, ал. 2 и протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата,
посочена в талона за изследване, като съгл. ал. 2 в тридневен срок от
получаването на резултата от изследването административнонаказващият
орган може да поиска повторно извършване на изследването, а ал. 3 въвежда,
че в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление
изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на
химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът
по чл. 26, ал. 4 от Наредбата.
Така подробно изложения нормативен ред за изследване и установяване
на алкохол в кръвта на водачите се налага и с оглед нуждата от подробен
анализ на доказателствената съвкупност по делото и съответно преценката
спазена ли е процедурата предвидена от законодателя. В конкретния случай
при спирането на автомобила управляван от подсъдимата контролните органи
са извършили проверка на място относно концентрацията на алкохол в кръвта
й, тествайки я с техническо средство, а именно „Алкотест Дрегер 7510+”, с
проба 01162 от 13.06.2021г., като по делото е налице и документ
удостоверяващ техническата годност на „Алкотест дрегер 7510+” с фабр.
номер 0132. С това контролните органи са изпълнили задължението си по чл.
3, ал. 1 и чл. 3а, ал. 1 от Наредбата. Използваното техническо средство
представлява доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор). Това безспорно е било направено от служители на
Министерството на вътрешните работи (МВР), преминали специализирано
обучение – св. Зарев, като той и колегата му Биков са се уверили в
самоличността на Д. и са установили същата, с което са били задоволени
изискванията на чл. 8 от Наредбата. В унисон със задълженията си по чл. 3, ал.
2 от Наредбата полицейските органи са съставили АУАН на Д. за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и са
попълнили талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, в три
екземпляра, като съгл. ал. 2 на същата разпоредба показанията на
техническото средство се били вписани в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след
десетичната запетая включително. Контролният орган е връчил на водача
срещу подпис талона за изследване, като в него е вписал: мястото, където да се
извърши установяването; срока на явяването – до 40 минути. Изпълнявайки
задължението си по чл. 7 от Наредбата, доколкото с техническото средство е
била установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейските
служители са съпроводили лицето до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване, а именно болница „Св. Анна”, което е и едно от изрично
8

посочените в 1 от Наредбата болнични заведения. Протоколът за медицинско
изследване и вземане на биологични проби е бил съставен от лекар - д-р Р.
при спешно отделение на болница „Св. Анна”, каквото е и изискването на чл.
12 от Наредбата, която се е уверила в самоличността на лицето, установила е
поведенческите й реакции, степента на съзнанието й, снела е анамнестични
данни и е подписала протокола. В унисон с изискването на чл. 15, ал. 1 и ал. 2
от Наредба 1 са били взети две проби кръв в предназначени за целта вакуумни
епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл., като съгл. ал. 4 на
същата разпоредба едната от кръвните проби е била съхранена като
контролна, а другата е била използвана за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване.
Отново, спазвайки волята на законодателя – чл. 22 от Наредба 1
изследването на пробата кръв за установяване на концентрация на алкохол е
било извършено по газхроматографски метод, при това двукратно.
Изследването е било извършено от две вещи лице с висше образование и
професионална квалификация "химик" и едно с квалификация „токсиколог”,
като са посочени имената, длъжността и местоработата на извършилите
изследването; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви проби са
постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в
лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е
извършено изследването; използваните аналитични методи и получените
резултати, като изследването е подписано от извършилите го специалисти -
протокол за химическо изследване и определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта от ВМА София, с рег. номер М-5354 от 09.07.2021г./СХТЕ/, съгл.
изискването на чл. 22, чл. 23 и чл. 24 от Наредбата.
При привличането на Д. като обвиняема, същата изрично е направила
искане за назначаване на повторна експертиза, което е нейно право съгл. чл.
27, ал. 3 от Наредбата. Това искане е било направено и от нейния защитник -
адв. М. с нарочна молба до водещия разследването прокурор от СРП.
Съгласно изискванията на чл. 26, ал. 5 от Наредбата за това повторно
изследване е следвало да бъде използвана контролната проба от взетата от
водача кръв. Мотивиран от изричното искане представителят на СРП е
назначил съдебно токсикологична експертиза, която в кориците на ДП
фигурира като допълнителна химико токсикологична експертиза и е изготвена
от същите вещи лица, изготвили и първото изследване, като в заключението й
е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта на изследваната се
определя на стойност 1,5 на g/L /на хиляда/, като в случая е използвано
ретроспективно изчисляване на концентрацията на алкохол. Ето защо съдът
намира, че не е основателно възражението на защитата, че с неназначаването
на повторна експертиза са били съществено нарушени правата на
подсъдимата. Произнасяне от страна на прокурора е последвало, като е била
назначена допълнителна съдебно-токсикологична експертиза, която отново е
изследвала концентрацията на алкохол в кръвта на водача, при това по
9

различен метод - ретроспективен, именно с цел изясняване на обективната
истина по делото и гарантиране правото на защита на Д.. Действително не е
била назначена повторна експертиза, която да изследва контролната проба на
водача, но е била назначена допълнителна съдебно токсикологична
експертиза, която въпреки наименованието си може да бъде определена като
повторна, тъй като е била изследвана същата проба кръв и която по никакъв
начин не може да бъде определена като непълна, необоснована и
некомпетентна, и именно затова това действие на представителя на СРП не
може да се счита за такова в ущърб на подсъдимата и още по-малко
нарушаващо правото й на защита.
Безспорно с неназначаването на повторна експертиза не се е допуснало
нарушаване на правата на Д., доколкото допълнителна експертиза е
последвала след изрично изразеното от нея и защитника й съмнение в
резултата на първата химикотоксикологична експертиза и съответно искането
й е било удовлетворено. Действително не е била използвана контролната
проба за изследването, но следва да бъде посочено, че се касае за две взети
проби, които са получени при едно и също вземане на кръв от водача и които
са идентични по своето съдържание, място на съхранение и находящи се в
идентични вакумни епруветки за съхранение.
След извършения подробен анализ на процедурата за установяване на
алкохол в кръвта на Д., настоящият съдебен състав достигна до закономерния
извод, че същата е извършена съгл. изискванията на Наредба 1 и при спазване
на въведените от законодателя правила, но както бе посочено и по-горе е
допуснато в известна степен нарушаване на правилата предвидени в Наредба
1, което обаче не съставлява съществено нарушение на правото на защита на
Д. и още по-малко съществено процесуално нарушение. Нейното право на
защита е било гарантирано от спазването на предвидения ред за изследване на
алкохола в кръвта й, като първоначално той е бил установен посредством
Алкотестдрегер, после посредством химична експертиза и в последствие с
допълнителна химико-токсикологична експертиза, като и трите метода без
съмнение са доказали, че тя е управлявала МПС след употреба на алкохол над
1,2 на хиляда.
Именно заради допуснатото нарушение, макар и не съществено, но с цел
да се избегне каквото и да е съмнение за утежняване положението на
подсъдимата, настоящия съдебен състав намери, че подсъдимата следва да
бъде призната за виновна, че е управлявала моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,26 на
хиляда, установено по надлежния ред със съдебно химикотоксикологична
експертиза с рег. номер М-5354 от 09.07.2021г., изготвена от ВМА, което
заключение е по-благоприятно за нея. Довод за това съдебният състав черпи и от
изявлението на в.л. А. в съдебна зала, че методът на газовата хроматография,
по който е изготвена тази експертиза се приема за „златен стандарт” при
10

изследването на алкохол в биологична проба на човек.
С оглед на така изложеното настоящият въззивен съдебен състав
намира, че подсъдимата на 13.06.2021г. около 04.30 часа в гр. София, по
бул.”България”, около 100 метра след бул.”Витоша”, с посока на движение
към бул.“Гоце Делчев” е управлявала моторно превозно средство – лек
автомобил марка “Мерцедес”, модел „Джи Ел А”, с рег. № СВ **** РВ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 1,26
на хиляда, установено по надлежния ред съгл. Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието – със съдебно химикотоксикологична експертиза с рег. номер
М-5354 от 09.07.2021г., изготвена от ВМА - престъпление по чл.343 Б, ал.1
НК, поради което и на основание чл.343 Б ал.1 НК и чл.54 НК следва да й се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер
на 300лв., като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, а на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да й се
наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал.3
от НК, приспада времето през което подсъдимата е била лишена по
административен ред от това право.
Следва да бъде посочено, че така определените размери на наказанията
„лишаване от свобода” и „глоба” са в минималния предвиден от законодателя
размер, като съдът е мотивиран за тази си преценка от сравнително ниския
размер на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата над 1,2 промила,
а именно 1,26 промила. Именно тези доводи са взети предвид от съда и при
определяне и срока на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено от Д. при форма на вината
пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала именно
тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че е употребила алкохол и
въпреки това е предприела управление на МПС.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК подсъдимата Л. А. Д. следва да
заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на
298,50лева, по сметка на СГС направените разноски в размер на 300лв., както
и да заплати по 5 лв. държавна такса по сметка на СГС за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Ето защо въззивният съд прецени, че следва да се произнесе по
съществото на спора, като отмени присъдата на първостепенния съд и да
постанови нова такава, с която да признае подсъдимата Л. А. Д. за виновна в
извършването на престъплението за което е била оправдана от първия съд.
Така мотивиран и на основание чл. 336, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, СГС,
11

Наказателно отделение, XІІ въззивен състав постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
12

Номер на акта:	22
Дата:	14 февруари 2025 г. (в сила от 26 юни 2025 г.)
Съдия:	Мила Панайотова Лазарова

Дело:	20241100604458
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2024 г.

Присъда по дело №4458/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите