№ 471
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520104239 по описа за 2021 година
Предявен е пряк иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено
увреждане. Искът е с правно основание чл.432 от КЗ.
Претенцията на ищеца се основава на твърдение че на 17.04.2021 г. около 12.30
часа в гр. Русе е настъпил пътен инцидент между лек автомобил Ауди, управлявано от
трето лице, което нарушило правилата за движение. Движейки се по ул. **** на
кръстовището с ул. *** водачът на този автомобил предприел маневра „ляв завой“ от
средна пътна лента на еднопосочен път с три ленти за движение в едната посока. Така
настъпило произшествието с автомобил марка Фолксваген, управляван от ищеца в
лявата пътна лента. Вследствие на удара управлявания от ищеца автомобил се
отклонил и напуснал пътя в ляво като се блъснал в стената на частен имот на ул. ****
№ 21. Било образувано досъдебно производство. Мястото било посетено от пътна
полиция. Ищецът счита, че вина за произшествието носи водачът на другия автомобил,
поради нарушение на правилата за движение и по-конкретно – на чл. 25 от ЗДвП. В
резултат на инцидента ищецът пострадал. Имал оплаквания от силни болки, оток,
ограничение в областта на лява длан. Поставена била диагноза – фрактура на пета
метакарпална кост на лява длан. Поставена била гипсова имобилизация за срок от 30
дни и му бил предписан съответен режим. Посетил съдебна медицина и бил
освидетелстван като било установено, че увреждането включва изгаряне на дясна
гривенна става, кръвонасядане на ляво коляно и охлузване на дясното коляно.
Получените увреждания в резултат на пътния инцидент му причинили болки и
1
страдания - интензивни през първите две - три седмици след инцидента, а общия
възстановителен период бил около три месеца. Предписан бил щадящ режим за
фрактурирания крайник. Имал нужда от помощ, тъй като изпитвал затруднения при
извършване на обичайни битови дейности. Приемал обезболяващи. Бил му издаден
болничен лист за периода 17.04.2021 г. до 16.05.2021 г. Случилото се отразило и на
емоционалния му статус. Станал тревожен, напрегнат, чувствал се зависим от чужда
помощ. Счита, че изживения стрес и душевни страдания ще го съпътстват до края на
живота му. Предвид изложеното и обстоятелството, че другия участник в
произшествието имал сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника
счита, че претърпените гореописани неимуществени вреди подлежат на обезщетяване
от застрахователя, поради което претендира за заплащане на такова в размер на 15 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира за присъждане
на разноските по делото.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-София, ЕИК ********* е
подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че не е доказан механизма на пътното
произшествие и не е доказано виновно поведение от страна на другия участник в
произшествието. Позовава се на съпричиняване от страна на ищеца поради това, че той
не бил поставил обезопасителен колан, с оглед на което се прави възражение по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Искът се оспорва и по размер, като се счита, че с оглед претърпяните
неимуществени вреди от ищеца, претендираното обезщетение е крайно завишено и не
съответства на критерия по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се дължимостта на лихва считано от
22.07.2021 г. Счита се, че такава евентуално дължи само от деликвента
/застрахования/. Счита,че е приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Считат, че е
налице забава на кредитора за плащане и застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от
КЗ.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да се уважи предявения иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение
по застраховка „ГО” е необходимо да се установи наличието на ПТП, причинено
виновно от друг водач, вреди, претърпени от ищеца и наличие на застраховка „ГО”,
действаща по отношение на управлявания от другия водач автомобил към момента на
произшествието. В случая това е така, т.к. по делото се признава и не се спори, че на
17.04.2021 г. в гр. Русе е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил Фолксваген „Голф“, управляван от ищеца и лек автомобил Ауди,
управлявано от В. ИВ. ИВ., като за последния автомобил имало валидна действаща
към момента на произшествието Застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника. По делото е изяснен и механизма на произшествието и виновното му
причиняване от водача В. ИВ. ИВ., с оглед на което се неоснователни и доводите на
ответника относно „неясен механизъм на произшествието“. По делото е представен
2
препис от протокол за ПТП, от който е видно, че произшествието е настъпило при
сблъсък между двата автомобила на кръстовище като ищецът се е движел в лява пътна
лента, а свидетелят В. ИВ. ИВ. в средна, от която е предприел забранена маневра –
„ляв завой“. Така той е нарушил чл.25 от ЗДвП –
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти,
с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната
пътна лента“
Нарушението на чл.25 от ЗДвП се установява и от заключението на вещото лице
Н. Н. по приетата комплексна е-за. Същото се потвърждава и от разпита на другия
водач по делото. В показанията си св.И. не отрича това обстоятелство, но оправдава
нарушението си с това, че кръстовището е двупосочно и вероятно тясно - „Това се
налага да го на правя, защото ул. *** е двупосочна и има автомобили, които излизат
от нея и ако аз се движа в най лява лента ще има контакт“ и с това, че всички водачи
правели така – „Затова всички автомобили, които правят ляв завой към ул. ***
завиват точно по този начин“.
Тези оправдания са ирелевантни за вината му и след като същата е налице това
обуславя и отговорността на застрахователя му за причинените вреди от
противоправното му поведение. Същите могат да са както имуществени, така и
неимуществени. В случая се претендират неимуществени вреди. Съгласно чл.52 от
ЗЗД обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост от съда. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
съобразяват при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които
съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са вида и характера на
увреждането, а именно средна телесна повреда – трайно затруднение на движението
на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни, причинено от счупването на пета
3
метакарпална кост на лявата ръка (т.3 и т.4 от заключението на вещите лица по
комплексната е-за); изгаряне на дясна гривнена става, охлузване на дасня колянна
става, кръвонасядане на лява коллянна става (т.3 от заключението); периода на
интензивни болки – най-силни след получаване на увреждането и със среден
интензитет до имобилизацията на счупения крайник и няколко дни за останалите
увреждания (т.6 от заключението); преживяните от нея ищеца стрес и уплаха от
начина на получаването им – при пътно-транспортно произшествие, невъзможността
след инцидента да възстанови обичайния си начин на живот за около 2 – 3 месеца и
негативното отражение на случилото се върху психо-емоционалното му състояние
(видно от показанията на св.В. П.). Съобразно гореизложените обстоятелства, съдът
приема, че справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди е в размер на
5000 лв., предвид което предявеният иск се явява основателен до този размер, до който
следва да се уважи, а за горницата до 15 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Увреждането на здравето на ищцата и установените от него последици не са така
тежки за да обусловят такъв размер на обезщетение, което съобразно стандарта на
живот в страната и съдебната практика се определя за по-тежки увреждания, вкл. и по-
жежки фрактури на крайници, наложили една или повече оперативни интервенции. Не
са налице обаче основания за намаляване на този размер поради съпричиняване.
Възражението на ответника за съпричиняване поради това че ищецът не бил поставил
предпазен колан е недоказано. На първо място съгласно заключението на вещите лица
по комплексната е-за не може да се направи такъв извод, на следващо място са налице
гласни доказателства, че предпазен колан е бил поставен – показанията на св.В. П., и
на последно място обясненията на ищеца са че уврежданията са получени от
отварянето на въздушните възглавници и последвал от това удар именно от предпазния
колан. Неоснователно е и възражението за недължимост на лихва за забава на осн.
чл.497, ал.1 от КЗ. Това е така, т.к. от представената по делото документация е видно,
че ответникът не е определил и заплатил обезщетение по претенцията на ищеца с вх.
№1522/27.04.2021 г., на която е отговорено с отказ за плащане /в препис на л.17 от
делото/. С оглед на изложеното искът е основателен и доказан до размер от 5 000 лв.,
до който размер следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли като неоснователен.
Разноските по делото следва да се определят по реда на чл.78 от ГПК съразмерно
с уважената/отхвърлената част от иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-София, ЕИК ********* да
заплати на ЯВ. ЯВ. ИВ., ЕГН:********** сумата в размер на 5 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 17.04.2021 г. в гр.Русе, ведно със законната лихва
4
за забава от същата дата до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЯВ. ЯВ. ИВ., ЕГН:********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“-София, ЕИК ********* сумата в размер на 720 лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-София, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Емил Тодоров адвокатско възнаграждение по делото в размер на
326,67 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Районен съд Русе сумата в размер на 266,67 лв. – разноски за е-за
и сумата в размер на 200 лв.- държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5