Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. София, 19.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на съдебния секретар КРАСИМИРА
ДИНЕВА, и прокурор И. ЗАНЕВ, като разгледа докладваното от мл. съдия Панов в.н.ч.
дело № 3602 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НПК вр. гл. XXI
НПК.
С определение от 24.07.2019г. по нчд
6383/2019г., постановено от СРС, 16 състав, е извършил групиране на наказания
по влезли в сила съдебни актове, като е определено едно общо наказание между
присъди по НОХД № 269/2011 г. по описа на PC - гр. Сливница, по НОХД № 461/2011
г. по описа на СРС, НО, 18 състав и по НОХД № 715/2011 г. по описа на PC - гр.
Дупница в размер на най-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Съдът, на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачел изцяло
изтърпяното общо наказание, като по силата на чл. 23, ал. 3 от НК, първоинстанционният
съд е присъединил към определеното общо наказание и наказанието „глоба“ в
размер на 5000 лв., постановена по НОХД № 715/2011 г. по описа на PC, гр.
Дупница.
С атакувания съдебен акт е оформена и
втора кумулативна група, като е определено едно общо наказание между присъди по
НОХД № 22872/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, по НОХД № 2485/2014 г. по
описа на СГС, НО, 32 състав, по НОХД № 19420/2016 г. по описа на СРС, НО, 103
състав и по НОХД № 9139/2016 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, в размер на
най-тежкото от наложните, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ,
което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. СРС е счел, че приложение
следва да намери чл. 24, ал. 1 от НК, като е увеличил така определеното общо
наказание с ЕДНА ГОДИНА. На основание е зачел чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК,
частично или изцяло изтърпените наказания по дела от кумулативната група, както
и времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР, с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по посочените производства. На
основание чл. 23, ал. 2 от НК към общото наказание по втората група е
присъединена и санкцията „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
по НОХД № 9139/2016 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
Срещу определението в законоустановения
срок е постъпила жалба от защитника на осъденото лице, с която се иска
изменение на първоинстанционното определение, поради неговата неправилност.
Посочва се, че разпоредбата на чл. 24 НК не е следвало да бъде прилагана. Страната
счита, че извършеното групиране е правилно, но не е следвало определеното
наказание по втората кумулативна група да се увеличава с една годишна. Сочи се,
че целите, предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без
увеличаването на определеното общо наказание лишаване от свобода. Сочи се, че
извършените деяния в групата не разкриват висока степен на обществена опасност.
На СРП е редовно връчен препис от жалбата,
като становище в срок не е постъпило.
В разпоредително заседание въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и ангажиране
на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция защитникът на осъдения - адв. Т. представя медицинска документация,
касаеща здравословното състояние на осъденото лице, както и на неговите
родители. По същество пледира за отмяна на определението в частта, в която е приложена
разпоредбата на чл.24 от НК. Счита, че с оглед влошеното здравословно състояние
на осъдения, както и на неговите близки целите на наказанието биха били
постигнати и без приложението на чл.24 от НК.
Подсъдимият в своя защита заявява, че
поддържа казаното от защитата.
Представителят на СГП оспорва жалбата,
като посочва, че определението на СРС е правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на първоинстанционния акт. Намира приложението на чл.24 от НК за оправдано.
В последната си дума
подсъдимият моли жалбата да бъде уважена.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебното заседание и подложи на анализ материалите,
събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Видно от справката за съдимост на
осъдения, на същия са наложени следните относими към произнасянето на съда
наказания:
1. Със споразумение по НОХД № 715/2011г. на PC-Дупница е осъден на 10м. ЛОС, както и на 5000лв. ГЛОБА, за престъпление, извършено в периода от края на месец април 2010г. до 03.09.2010г., влязло в сила на 28.07.2011г.
2. Със споразумение по НОХД № 461/2011г. на РС-София е осъден на 1г. и 6м. ПРОБАЦИЯ, за престъпление извършено на 19.06.2007г., влязло в сила на 10.11.2011г.
3. Със споразумение по НОХД № 269/2011г. на СРС е осъден на 4м. ЛОС, за престъпление, извършено на 07.06.2010г., влязло в сила на 23.11.2011г.
4. Със споразумение по НОХД № 20510/2014г. на СРС е осъден на 8м. ПРОБАЦИЯ, за престъпления, извършени на 29.10.2013г., влязло в сила на 27.04.2015г.
5. Със споразумение по НОХД № 9139/2016г. на СРС е осъден на 3м. ЛОС, както и на 6м. ЛПУМПС, за престъпление, извършено на 29.02.2016г., влязло в сила на 14.07.2016г.
6. Със споразумение по НОХД № 19420/2016г. на СРС е осъден на Зм. ЛОС, за престъпление, извършено на 22.10.2015г., влязло в сила на 09.11.2016г.
7. С присъда по НОХД № 2485/2014г. на СГС е осъден на 10г. ЛОС, за престъпления извършени на 02.09.2010г., за които му били наложени наказания от 9г. ЛОС, 6г. ЛОС и 10г. ЛОС, като било определено общо най-тежко наказание от 10г. ЛОС, влязла в сила на 14.03.2018г.
8. Със споразумение по НОХД № 22872/2014г. на СРС е осъден на 1г. ЛОС, за престъпление, извършено на 31.05-01.06.2014г., влязло в сила на 23.11.2011г.
При извършената служебна проверка, доколкото няма оплаквания във въззивната жалба, настоящата инстанция намира, че районният съд е приел правилен подход при групиране на наложените на осъдения наказания, изграждайки фактическите си изводи въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателствени средства за осъжданията на осъдения И.С.. Поради това въззивният състав се съгласява с приетата за установена фактическа обстановка, като не намира основания за допълнения и корекции по отношение на направените от СРС изводи досежно определянето на отделните кумулативни групи. Общото най-тежко наказание за всяка от двете групи е правилно определено.
От размера на така наложените наказания в
двете отделни кумулативни групи правилно е било приспаднато времето, през което
осъденият е търпял наказание "лишаване от свобода", на основание чл.
25, ал. 2 от НК. На основание чл. 59 от НК правилно е приспаднато и времето,
през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и на ЗМВР по наказателните
производства, участващи във формирането на втората група. Правилно е и
приложеното на чл.23, ал.2 и ал.3 от НК.
При определяне на режима, при който следва
да се изтърпи наказанието контролираният съд правилно е приложил релевантните
разпоредби на ЗИНЗС и е определил строг режим за изтърпяване.
Спорният момент по настоящето дело се
явява приложението на чл.24 от НК и съответно увеличаването на определеното
най-тежко наказание по втората кумулативна група, в размер на 10 години
лишаване от свобода, с една година. Съдът подобно на първата инстанция намира,
че са налице условията на чл. 24 от НК и наказанието на осъдения следва да бъде
увеличено, като съдът намира, че това се налага поради множеството извършени до
този момент престъпни деяния и поради нуждата от по-сериозно въздействие върху
престъпните навици на лицето, които очевидно са трайно изградени и са намерили
своето проявление в извършването на множество престъпни деяния, за които са
налице повече от десет осъждания. Видно от справката за съдимост, осъденото
лице е извършвало разнородна и ескалираща престъпна дейност, като са налице
осъждания за престъпления против личността, собствеността, както и
престъпления, които са систематически част от глава десета и единадесета от НК–
против реда и общественото спокойствие и съответно „Общоопасни престъпления“. Изтърпените
наказания от подсъдимия по предходни осъждания явно не са изиграли своята роля
да превъзпитат дееца. Налице са няколкократни
ефективни изтърпявания на наложените наказания "лишаване от свобода",
които очевидно не са в състояние да пресекат разнородната престъпна дейност на
осъдения. Поради тези причини настоящият въззивен състав намира, че наказанието
от 10 години, което е наложено за осъжданията по втората кумулативна група, правилно
е било увеличено с една година.
Настоящият състав е на мнение, че целите
на наказанието и в частност специалната превенция и превъзпитаването на дееца не
биха били постигнати без приложението на чл.24 от НК. Осъденото лице има трайно
изградени престъпни навици, не зачита общественият ред и личните права на
гражданите. Макар и в хода на въззивното производство да бяха представи
медицински документи, относими към здравословното състояние на осъденото лице и
неговите родители, настоящият въззивен състав не намира, че същите са в
състояние да изградят убеждението, че спрямо осъденото лице не са налице предпоставките
за приложение на чл.24 от НК. Същите са ирелевантни, доколкото подсъдимият има
възможност да се лекува в затвора, а при необходимост и в друго лечебно
заведение по ред и правила определени в ЗИНЗС и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Досежно здравословното състояние на родителите на осъденото
лице съдът следва да обърне внимание, че подсъдимият от години е пребивавал на
територията на затворите и арестите в страната, като въпреки престоя си в
пенитенциарни заведения същият е продължил да извършва престъпления, като
очевидно нито лишаването му от свобода, нито здравословното състояние на
родителите му са го възпирали. Ето защо следва да се приеме, че в случая
здравословното състояние на осъденото лице и близките му не следва да се отразява на приложението на чл.24 от НК.
По отношение на възраженията на защитата във
връзка с чл.24 от НК следва да се отбележи, че същите са неоснователни. На
първо място следва да се посочи, че увеличението на наказанието е правилно и
законосъобразно, имайки предвид съдебното минало на дееца, извършените в
съвкупността деяния, техния вид и характер, време, място и начин на
реализиране. Очевидно е, че се касае до лице със завишена степен на обществена
опасност, по отношение на което е необходимо упражняването на по-интензивна
форма на принуда, каквато възможност е предоставена с разпоредбата на чл. 24 НК.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционният съд е извършил правилно и законосъобразно групиране на
всички наложени и известни на съда наказания, като в хода на процеса не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените съображения и еднопосочността
на крайните изводите на двете съдебни инстанции обуславят потвърждаване на
първоинстанционното определение и оставяне без уважение на въззивната жалбата.
След обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на обжалваното
определение, въззивната инстанция не констатира наличие на основания за негово
изменение или отмяна.
С оглед горното и на основание чл. 334, т.
6 вр. чл. 338 НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.07.2019г. по НЧД № 6383/2019г., постановено
от СРС, 16 състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.