№ 156
гр. Плевен, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105754 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от В. Ц. Д. с ЕГН
**********, чрез адв.П. А. от *** против ***, в която се твърди, че на
30.08.2022г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № *** по описа на ***, рег.***, с която била поканена да
заплати посочените в поканата суми. В ПДИ се сочело, че горното
изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.04.2011г., издаден от Плевенски районен съд по ч.гр.дело № *** Същият
бил издаден срещу ищцата в полза на кредитора ***, ЕИК ***, за следните
суми: 1 991.00 лева - главница; 762.08 лева - договорна лихва за периода
20.05.2008г. до 20.01.2010г.; 634.12 лева - законна лихва за забава за периода
от 20.06.2008г. до 11.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 67.74 лева за държавна такса и
100.00 лева за адвокатски хонорар.
Навеждат се доводи, че ищцата не дължала на ответника присъдените
суми по изпълнителен лист от 13.04.2011г., издаден по ч.гр.д.№ *** по описа
1
на ПРС, тъй като според нея вземането на ответника било погасено по
давност, а на отделно основание считала, че ответното дружество не било
носител на вземане срещу нея. В тази връзка се навеждат следните доводи :
Излага се, че първоначалният кредитор по изпълнителен лист от 13.04.2011г. -
*** с ЕИК ***, образувал срещу ищцата на 26.09.2011г. изпълнително дело №
*** по описа на ***, рег.***. По същото била връчена на длъжника на
07.11.2011г. покана за доброволно изпълнение, с която бил насрочен опис на
движими вещи в дома й за 16.11.2011г., който не се състоял. На 05.10.2011г.
било изпратено и запорно съобщение до работодателя на длъжника ***, с
което бил наложен запор върху трудовото възнаграждение. На 17.09.2015г.
постъпила молба от ответника ***, ЕИК ***, с която дружеството поискало
да бъде конституирано като нов взискател по делото, позовавайки се на
Договор от *** за прехвърляне на вземане, сключен с бившия кредитор ***.
Към договора било приложено уведомление от 25.06.2015г. за извършено
прехвърляне, адресирано до ищцата, което обаче не й било връчено. На
04.06.2018г., по искане на новия взискател, било изпратено запорно
съобщение до *** за налагане на запор върху сметките на ищцата. Със
съобщение от 02.09.2020г., адресирано до нея, съдебният изпълнител
насрочил опис на движими вещи в дома й, който не бил извършен. С
постановление от 24.06.2022г. съдебният изпълнител прекратил
изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. На 10.08.2022г., въз основа на същия изпълнителен лист от 13.04.2011г.,
ответникът *** с ЕИК ***, образувал срещу ищцата ново изпълнително дело
№ *** по описа на ***, рег.***, по което на 30.08.2022г. й била връчена ПДИ,
а на 29.08.2022г. били изпратени запорни съобщения до настоящия й
работодател ***, и ***.
При изложените обстоятелства се навеждат доводи, че в периода от
05.10.2011г. до 04.06.2018г. по изпълнително дело № *** не били извършвани
валидни изпълнителни действия. Сочи се, че съгласно т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност
за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие.
2
Навеждат се също така доводи, че в случая изпълнителното
производство по изпълнително дело № *** било прекратено по право /по
силата на закона/, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, най-късно на
31.12.2013г., т.к. в периода от 05.10.2011г. до 04.06.2018г. взискателят не бил
поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи се, че по това
изпълнително дело - № *** по описа на ***, последното по време валидно
изпълнително действие било извършено на 05.10.2011г. с налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, поради което, с оглед
прекратяване на делото по право на основание чл.433, а.1, т.8 от ГПК, новата
давност е започнала да тече именно от 05.10.2011г. Съгласно чл.110 от ГПК с
изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които
законът не предвиждал друг срок и следователно новата петгодишна давност
била изтекла на 05.10.2016г.
Излага се още, че ответното дружество черпело правата си като
взискател по двете изпълнителни дела от Договор от *** за прехвърляне на
вземане, сключен с бившия кредитор ***. Твърди се, че цесията по този
договор не била съобщена на ищцата и съгласно нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето не е породило действие спрямо нея.
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи присъдените
суми по изпълнителен лист от 13.04.2011г., издаден от *** по ч.гр.д. № ***, а
именно: 1991.00 лева - главница; 762.08 лева - договорна лихва за периода
20.05.2008г. до 20.01.2010г.; 634.12 лева - законна лихва за забава за периода
от 20.06.2008г. до 11.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 67.74 лева за държавна такса и
100.00 лева за адвокатски хонорар; разноските по изпълнително дело № ***
по описа на ***, рег.***, както и всички други начислени суми по
изпълнителното дело.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковата претенция.
Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че
3
същото е било образувано въз основа на заявление на *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ищцата в настоящото
производство В. Ц. Д. за следните вземания : 1991лв. главница, 762,08лв.
договорна лихва за периода от 20.05.2008г. до 20.01.2010г., 634,12лв. законна
лихва за забава за периода от 20.06.2008г. до 11.02.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането. При
заявяване на вземанията си кредитора е посочил, че те произтичат от Договор
за кредит PLUS-01185071 от 28.03.2008г.
Установява се, че Заповед за изпълнение е била издадена на
15.03.2011г., с която е било разпоредено претендираните вземания, ведно със
законната лихва върху главницата и направените деловодни разноски –
67,74лв. за държавна такса и 100лв. за адвокатско възнаграждение, да бъдат
заплатени от длъжника на кредитора. Видно е, че длъжника не е депозирал
възражение в определения двуседмичен срок и заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила на 01.04.2011г. Според направеното изрично
отбелязване, кредитора е получил издадения изпълнителен лист на
27.06.2011г.
От приложените преписи на изпълнителни дела № *** и № ***, двете
по описа на *** е видно, че кредитора *** е заявил искане на 26.09.2011г. за
предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника В. Д. за събиране
на вземанията, за които се е снабдил с изпълнителен лист в заповедното
производство, като при това е посочил, че възлага на съдебния изпълнител
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното производство са били предприети
на 27.09.2011г. действия за събиране на информация за имущество на
длъжника. На 07.11.2011г. е била връчена покана за доброволно изпълнение.
Видно е, че на 17.09.2015г. е постъпила по изпълнителното дело молба
от ***, с която е поискано конституиране на соченото дружество като
взискател, в качеството на частен правоприемник на *** по силата на договор
за цесия от *** При това е посочено, че на основание чл.18 от ЗЧСИ се
възлага на съдебния изпълнител извършване на всички необходими действия
за провеждане на изпълнителното производство. Към молбата си цесионера е
приложил копие на договора за цесия, потвърждение от цедента и невръчено
4
съобщение до длъжника за извършената цесия.
Установява се, че на 05.10.2017г. е било изпратено запорно съобщение
от съдебния изпълнител до работодателя на длъжника – ***, за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение.
На 22.05.2018г. е постъпила по изпълнителното дело молба от
взискателя, чрез пълномощник с искане да се направи справка в Електронния
регистър на БНБ за налични банкови сметки на името на длъжника, като при
наличие на такива бъдат предприети съответните изпълнителни действия.На
04.06.2018г. е изпратено запорно съобщение до ***. Видно е, че на
20.03.2019г. взискателя е заявил искане за изпращане на напомнително
съобщение до работодателя за наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 02.09.2020г. е бил насрочен
опис на движими вещи на длъжника, намиращи се в дома му.
Видно е, че с Постановление на съдебния изпълнител от 04.06.2022г.
изпълнително дело №*** е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
С молба на взискателя от 16.06.2022г. е поискано извършване на
действия по принудително изпълнение, чрез опис, оценка и публична продан
на движими вещи на длъжника.
На 10.08.2022г. при същия съдебен изпълнител е постъпила молба от
взискателя за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника В. Д.,
при което е било образувано изп.дело №*** и съответно предприети действия
за установяване имущество на длъжника, срещу което може да се насочи
изпълнение. На 29.08.2022г. са били изпратени запорни съобщения до
работодателя и ***, а на 30.08.2022г. връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439,
ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
5
изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.
Установи се от обсъдените доказателства, че оспорените вземания
произтичат от Договор за кредит от 28.03.2008г.
Установи се също така, че кредитора е претендирал по съдебен ред
вземанията си, подавайки заявление по чл.410 от ГПК на 14.03.2011г., като
със заповед за изпълнение от 15.03.2011г. е било разпоредено заплащане на
процесните суми. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 01.04.2011г. с
изтичане на срока за възражение.
Съдебната практика приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение (Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д.
№1528/2018г. по описа на ВКС IV г. о., ГК). Приема се, че от изтичането на
срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва
да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено
нещо (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК).
При съобразяване на тази съдебна практика, съдът приема, че от
влизане в сила на заповедта за изпълнение - 01.04.2011г. е започнала да тече
5-годишна давност за установените с нея вземания.
Установи се, че с молбата за предприемане на изпълнителните действия
от 26.09.2011г. кредитора е направил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. С оглед на
това молбата му за изпълнение е валидна и прекъсва погасителната давност за
паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД.
Съдебната практика, споделяна и от настоящия състав приема, че за
заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
6
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
С оглед на това, съдът приема, че с образуване на изпълнителното дело
по молбата на взискателя от 26.09.2011г. погасителната давност е спряла да
тече.
Установи се от обсъдените доказателства, че след 26.09.2011г. до
подаване молбата на цесионера *** до съдия изпълнителя за предприемане на
действия по принудително събиране на прехвърлените вземания – на
17.09.2015г., не са били извършвани други действия, прекъсващи давността.
При това, съдът приема, че бездействието на взискателя в двугодишния
срок след иницииране на изпълнителното производство има за последица
прекратяването му по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на
предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното
поискано изпълнително действие, т. е. считано от 26.09.2013 г. Тъй като обаче
това прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
и при съобразяване на сочената по-горе съдебна практика, по отношение на
погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в
предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е
текла докато е траел този изпълнителен процес (т. е. до 26.09.2013 г.) и новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното производство – от 26.09.2013 г. В този
смисъл може да се посочи, като съобразено от настоящия състав и Решение
№ 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК. Тъй като
се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна давност, както
вече се отбеляза, е петгодишна.
Съдът счита, че тази давност е била прекъсната с подаване молбата на
цесионера на 17.09.2015г. до съдебния изпълнител за предприемане на
действия по принудително изпълнение срещу длъжника при възлагане по
чл.18 от ЗЧСИ. Вярно е, че към същия момент цесията все още не е била
съобщена на длъжника, т.к. от данните по приложеното копие на
изпълнителното дело не се установява връчване на уведомлението по чл.99,
ал.3 от ЗЗД до ищцата. Процесното вземане обаче е прехвърлено в
патримониума на цесионера от момента на подписване на договора за цесия и
7
от този момент той е кредитор на вземането. Съобщаването на цесията е
условие за противопоставимост на договора на длъжника и на трети лица, но
не е факт, от който да е обусловено прехвърлянето на вземането. В случая,
цесионера като кредитор е поискал предприемане на действия по
принудително изпълнение и това негово действие от категорията на тези,
прекъсващи давността. Съобщението е достигнало до длъжника най-късно с
получаване на препис от документите по изпълнителното дело, които са
приобщени към доказателствения материал в настоящото производство и
следва да се приеме, че цесията несъмнено е породила действие и по
отношение на него. Кога е станало това обаче е без правно значение за
прекъсването на давността с действията на новия кредитор след сключване на
договора за цесия.
Тук се поставя и въпроса за правните последици на настъпилата на
26.09.2013г. перемпция преди молбата на кредитора за принудително
изпълнение от 17.09.2015г., т.к. не е била констатирана от съдебния
изпълнител и изпълнителните действия са продължили по перемираното
изпълнително дело.
Съдебната практика, споделяна и от настоящия състав приема, че
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела. В този смисъл могат да бъдат посочени
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и
8
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК.
При такова разбиране, съдът приема, че започналата да тече на
26.09.2013г. нова петгодишна давност е била прекъсната с молбата на
кредитора от 17.09.2015г. за предприемане на изпълнителни действия с
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, както и впоследствие на 05.10.2017г. с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;
04.06.2018г. с налагането на запор на банкови сметки в ***; с действията от
02.09.2020г. за насрочване опис на движими вещи на длъжника, независимо,
че са били предприети по изпълнителното дело след настъпилата перемпция.
Поради това, не може да се приеме, че към датата на предявяване на
иска – 07.11.2022г., не е изтекъл 5-годишния давностен срок за процесните
вземания.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената искова претенция се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищеца дължи на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП. Съдът счита, че не следва да се присъждат
разноските, внесени на 12.01.2023г. по сметка на съдебния изпълнител за
копие от изпълнителните дела, т.к. ищцата е внесла дължимите разноски още
на 10.01.2023г. и въз основа на тях, още на 11.01.2023г. съдебния изпълнител
е изготвил копията и ги е изпратил за прилагане по настоящото дело. За
ответника остава възможността да иска връщане от съдия-изпълнителя на
внесената от него такса, в случай, че не е била използвана за други нужди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Ц. Д. с ЕГН ********** против *** с
ЕИК *** ИСК с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищцата не дължи присъдените суми по
изпълнителен лист от 13.04.2011г., издаден от *** по ч.гр.д. № ***, а именно:
1991.00 лева - главница; 762.08 лева - договорна лихва за периода
20.05.2008г. до 20.01.2010г.; 634.12 лева - законна лихва за забава за периода
9
от 20.06.2008г. до 11.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 67.74 лева за държавна такса и
100.00 лева за адвокатски хонорар; разноските по изпълнително дело № ***
по описа на ***, рег.***, както и всички други начислени суми по
изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В. Ц. Д. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** с ЕИК ***, сумата от 100лв., представляваща
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10