Решение по дело №6095/2019 на Районен съд - Русе

                                                              РЕШЕНИЕ

                                                                         №

                                                           гр.Русе, 06.12.2019 г.

                                                   

 

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 13 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6095 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

          Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от Д.К.К. ***, с която се иска спрямо ответника и негова дъщеря – Н.Д.К. *** да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 - 3 от ЗЗДН.

          В насроченото съдебно заседание за ответника се явява редовно упълномощен адв.П. Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че не са извършвани действия, които съставляват актове на домашно насилие по отношение на молителя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Молбата е депозирана в съда на 08.10.2019г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване на актовете на домашно насилие - 15.09.2019г.

От представените доказателства се установява, че ответникът е дъщеря  на молителя, поради което съдът намира, че молбата е депозирана при наличие на активна, съответно пасивна процесуална легитимация на страните / чл.3, т.5 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/, следователно  допустима.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

          Д.К.К. е на възраст от около 90 год. Същият е баща на Н.Д.К., ответник по делото. По данни на молителя от летните месеци на 2019г. Н.К. се настанила да живее при  своя баща в жилище находящо се в гр.Р, ул.“Н с“ N:, вх., ет., ап.   В депозирана по делото Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, търсещият закрила молител - К. твърди, че по отношение на него е бил извършен акт на домашно насилие от дъщеря му Н.Д.К.. В декларацията не е посочена датата на твърдения акт на домашно насилие, както и не са описани конкретните действия осъществяващи този акт. Това обстоятелство е наложило съдът да даде задължителни указания на молителя да посочи датата и конкретизира действията осъществени спрямо него.

С молба с вх.N:41008 /14.10.2019г.    К уточнява , че на 15.09.2019г. около 12-13 часа дъщеря му се опитала да го удуши. В същата молба споделя , че на 13.10.2019г. ответницата влязла в стаята му и казала „виж какви мускули имам“ държейки в ръцете си гири. Твърди, че започнала да го дере по лицето. 

В обстоятелствената част на исковата молба от 08.10.2019г. К. описва акт на домашно насилие „душене“ от дъщеря му станал през първата половина на м.септември. В молбата се твърди, че го гонела из апартамента и му казвала „...яж за последно, аз ще те удуша...“

По делото е разпитан в качеството на свидетел П.Н.Х., съсед на молителя К.. От показанията му се установи, че той не е присъствал физически на скандалите между ответницата и молителя, а същите са му били разказвани от Калабашев. Установява, че при разговори със своя съсед узнал, че дъщеря му го била бутнала и той падайки се ударил. Установява, че разбрал от К., как дъщеря му слагала възглавница да го души и как се страхувал да не му сложи отрова в храната. разказал му , че бил сложил райбер на вратата на стаята си но дъщеря му го била махнала.

Съдът констатира сериозни противоречия в показанията на св.Х. и съобщеното от молителя досежно естеството и механизма на осъществяване на актовете на домашно насилие, както и датата на тяхното осъществяване. Това е така, тъй като в своите пространни уточнения и обяснения по делото в съдебно заседание от 13.11.2019г. молителят    К твърди, че дъщеря му се опитала да го удуши между 15 и 20 октомври 2019г., което на практика е след подаване на исковата молба по чл.8 от ЗЗДН на 08.10.2019г. Нещо повече, молителят твърди за първи път в съдебно заседание, че на 20 октомври дъщеря Н. му счупила три зъба , които били паднали върху масата.

За да бъде уважена молбата за защита от домашно насилие е необходимо да бъде установено, че именно ответницата е извършила актове на домашно насилие спрямо молителя Д. К . Това следва от прочита на разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, според която защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от някое от лицата, посочени в тази разпоредба. На следващо място, според легалната дефиниция на понятието домашно насилие по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, то е акт, т.е. действие, активна човешка постъпка.

При така установените доказателства, съдът формилира извод, че по делото не са ангажирани годни доказателства в подкрепа на твърденията на молителя, че на 15.09.2019г. в гр.Русе спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника Н.К., изразяващ се в опит да го удуши.

Представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е бланкетна и не съдържа описание на извършените актове на насилие с техните обективни характеристики /време, място и начин на извършване/, поради което не разполага с доказателствената стойност, която законът по принцип и придава /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. Други доказателства за твърденията в молбата няма събрани, поради което същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Следва да бъде посочено, че молителят всеки път описва хаотично, непоследователно и различни случай във времето на актове на домашно насилие, като най-фрапиращ е случая с избитите му три зъба, паднали върху масата, което не беше визуално констатирано от съда в проведеното съдебно заседание от 13.11.2019г. , въпреки уверенията му от 16.10.2019г. и 21.10.2019г. , че ще представи по делото медицинско освидетелстване за получените травми.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН в тежест на молителя е дължимата за производството държавна такса по чл.16 от ТДТССГПК в размер на 25,00 лева, съгл. т.22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

С оглед изхода на делото в тежест на молителя са и направените по делото разноски от ответника за заплащане на адвокатаски хонорар в размер на 500,00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

                                                РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Д.К.К. с ЕГН:********** *** за издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо Н.Д.К. с ЕГН:********** ***. 

ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса за производството по делото.

ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН:********** да заплати на Н.Д.К. с ЕГН:********** сумата от 500,00 лева, представляваща направени по делото разноски от ответника за адвокатаски хонорар.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: