РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Бургас , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501181 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№ 262373/18.03.2021г. на РС-Несебър от К. К. А.. с ЕГН-********** от гр.Н.,
ж.к.Ч. м.-* № *, ет.* против Решение № 260050/02.03.2021г., постановено по гр.д. №
251/2019г. по описа на РС-Несебър.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 4/28.02.2019г. издадена от
„Крис Травел“ ЕООД с ЕИК-*********, представляван от Илиян Николов, с която е
изменена и допълнена Заповед № 1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между дружеството и К. К.А., в частта относно датата на влизане в сила на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заплащане на обезщетение, както
следва: посочено е че прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила на
18.06.2018г.; на работника следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от
12.06.2018г. до 15.06.2018г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде
отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от
работника; на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2,
както и удостоверение образец УП-3 за положен трудов стаж, както и да се подадат
коректни данни в НАП за ос игуреното лице; като е отхвърлен иска на К.А. против
ответното дружество да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор“.
Въззивникът навежда, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и
необосновано. Счита, че с решението си съдът не се е произнесъл по предявения от него иск
п очл.344, ал.1, т.1 от КТ против Заповед № 4/28.02.2019г. издадена от „Крис Травел“ ЕООД
с ЕИК-********* като в диспозитива на решението не е посочил „точното основание на
Закона“. Посочва, че в обжалваното решение съдът е приел, че с Решение №
1
222/11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г. на РС-Несебър Заповед № 1/11.06.2018г. на ответното
дружество е отменена, но намира за погрешен извода на съда, че оспорената по това
производство Заповед № 4/28.02.2019г. само изменя и допълва вече отменената Заповед №
1/11.06.2018г., поради което и не може да съществува самостоятелно и не следва да се
третира като ново, второ прекратяване на трудовото правоотношение. Счита и че
неправилно е отхвърлена претенцията му по чл.344, ал.1, т.2 от КТ тъй като обжалваната
Заповед № 4/28.02.2019г. представлява самостоятелен акт за ново прекратяване на трудовото
му правоотношение и двумесечният срок за предявяване на тази претенция започва да тече,
считано от връчването й. Изложена е подробна хронология на движението на
първоинстанционното производство и са цитирани решения и съдебни актове по гр.д. №
810/2018г. на РС-Несебър, с решението по което е отменена Заповед № 1/11.06.2018г.
издадена от ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение с
въззивника.
Моли, обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново по
съществото на спора, с което да бъде уважена претенцията на въззивника по чл.344, ал.1, т.1
от КТ за отмяна на Заповед № 4/28.02.2019г. на ответното дружество като незаконна и
въззивникът съответно бъде възстановен на осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ на предишната
работа. Не са сторени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемото дружество „Крис Травел“ ЕООД с ЕИК-
*********, редовно уведомено за постъпилата въззивна жалба, чрез процесуалния
представител към момента на уведомяването-адв.Е.А. от САК не е депозирало писмен
отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в
срока по чл.259, ал.1 ГПК; подадена е от лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, следователно е допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав като взе предвид събраните в първоинстанционното
производство доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните
за спора факти и обстоятелства, относно следното:
Изготвен е бил от ответното дружество трудов договор № 2 от 10.05.2018г. /л.5 по
гр.д. № 251/19г. на НРС/, за назначаване на работа на ищеца като шофьор на автомобил до 9
места със срок за изпитване до 6 месеца, върху който са положени подпис и печат само от
страна на работодателя, като липсва положен подпис на самия работник.
Издадена е от работодателя заповед № 1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по горния трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ –
без предизвестие до изтичане на срока за изпитване, в която е вписано, че влиза в сила от
12.06.2018г..
Против заповед № 1/11.06.2018г. е подадена от работника и настоящ въззивник и
ищец искова молба по чл.344, ал.1, т.1 КТ, която е уважена с влязло в законна сила на
28.12.2018г. решение № 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-
Несебър. Видно от мотивите на това решение съдът е приел, че макар и върху трудовия
договор да не е положен подпис на работника между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено от работодателя в
конкретния случай, тъй като към сочената в заповедта на работодателя дата 12.06.2018г. да
са били изпълнени изискванията на чл.335, ал.2, т.3 КТ, поради което и е прието, че не е
2
доказана законност на уволнението към тази дата. С оглед мотивите на съда досежно датата
за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това от работодателя е
поискано съдът да извърши тълкуване на горното решение, но искането е отхвърлено от
първостепенния съд и потвърдено от въззивната и касационните инстанции/вж.л.96-98,
л.110-116 по гр.д. № 251/19г. на НРС/.
В настоящото производство е оспорена Заповед № 4/28.02.2019г., издадена на
основание чл.346 от КТ от ответното „Крис Травел“ ЕООД/л.11 по гр.д. № 251/19г. на НРС/,
в която е посочено, че се издава с оглед изменение и допълнение на заповед №
1/11.06.2018г. и във връзка с постановеното съдебно решение № 222/11.12.2018г.
постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър. В оспорената заповед №
4/28.02.2019г. е посочено, че изменението и допълването на заповед № 1/11.06.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение касаят частта относно датата на влизане в сила
на заповед № 1/11.06.2018г. която следва да се счита за 18.06.2018г. и заплащане на
обезщетения на работника. Счита, че е следвало да се поправи основанието за прекратяване-
да не е без предизвестие, а с 30-дневно предизвестие, което да започва да тече от датата на
връчване на заповедта, получена от ищеца на 07.03.2019г..
В подадения отговор ответникът оспорва исковата молба и посочва, че Заповед №
4/28.02.2019г. е издадена в изпълнение на указанията на съда дадени в мотивите на решение
№ 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър досежно
задължението на работодателя коректно да отрази датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, който е посочил в исковата си молба по това производство, че е
върнал на работодателя ключовете на служебния автомобил, на който е бил назначен за
шофьор на 17.06.2018г. и от този ден е узнал за уволнението си, следователно трудовото
правоотношение е прекратено считано от следващия ден – 18.06.2018г., а не както е вписано
в Заповед № 1/11.06.2018г. считано от 12.06.2018г.. Горното е сторено и с оглед належащата
за работодателя корекция на подадените до НАП корекции на декларация за прекратените
трудови правоотношения и датата от която се считат за прекратени. Така работодателят е
отразил в трудовата книжка на ищеца трудовия стаж на работника до 17.06.2018г.. Навежда,
че работникът е имал възможност да иска възстановяване на работа в предходното
производство, но не и в настоящото. Твърди, че Заповед № 4/28.02.2019г. урежда само
корекция на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не представлява нов
документ и с нея работодателя не прекратява трудово правоотношение.
С обжалваното решение съдът е приел, че Заповед № 4/28.02.2019г. издадена от
„Крис Травел“ ЕООД с ЕИК-*********, с която е изменена и допълнена Заповед №
1/11.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и К. К.А.,
в частта относно датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: посочено е че прекратяването
на трудовото правоотношение влиза в сила на 18.06.2018г.; на работника следва да бъде
изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018г. до 15.06.2018г. за 4 работни дни;
прекратяването на трудовия договор да бъде отразено в трудовото досие на работника и в
трудовата му книжка след представянето й от работника; на работника да бъде издадено
удостоверение за получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за
положен трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице е
незаконосъобразна; като е отхвърлен иска на К.А. против ответното дружество да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“.
При така установеното от фактическа страна следват следните правни изводи:
Правилен е изводът в обжалваното решение, че работодателят незаконосъобразно е
издал нова заповед за изменяване на отменена вече по съдебен ред с влязло в законна сила
решение заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от доказателствата
по делото Заповед № 4/28.02.2019г. за изменение на Заповед № 1/11.06.2018г. е
3
незаконосъобразна, тъй като е издадена след като с влязло в законна сила на 28.12.2018г.
решение № 222/11.12.2018г. постановено по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър по
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед № 1/11.06.2018г. е била отменена като
незаконосъобразна. Тъй като няма как да се измени вече отменен по съдебен ред акт
/Заповед № 1/11.06.2018г./, то Заповед № 4/28.02.2019 г. е незаконосъобразна и като такава
подлежи на отмяна.
В производството по гр.д. № 810/2018г. по описа на РС-Несебър работникът не е
предявил претенция за възстановяване на работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а с исковата
молба е сезирал съда само с искане по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
При уважаване на претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ с отмяната на заповедта не се
възстановява старото фактическо положение без такова искане да е отправено. Това е така,
защото отмяната на заповедта за уволнение не поражда правото на ищеца на възстановяване
на процесната длъжност, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено със
заповед, която е породила правни последици преди процесната, като с отмяната на същата
не е било възстановено съществувалото трудово правоотношение поради липса на иск по чл.
344, ал.1, т.2 КТ в предходното съдебно производство /Р № 29/13 г. по гр.д.№ 549/12 г., III
ГО на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК/.
Така работникът не е възстановяван на работа по срочното си трудово
правоотношение, за да се приеме че към днешна дата може да бъде прекратен отново вече
прекратен в предходен момент трудово правоотношение. Това е така, защото отмяната на
заповедта на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ не поражда автоматично възстановяване на
прекратеното трудово правоотношение. Такава промяна настъпва само при предявяване и
уважаване на конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, какъвто не е бил предявен от
ищеца. При това положение съдът намира, че към датата на издаване на Заповед №
4/28.02.2019г. страните по делото не са били в трудово правоотношение, издадената заповед
за изменение на отменена вече предходна заповед правилно е била отменена като
незаконосъобразна. Следователно само на това основание претенциите на ищеца за
възстановяване на работа и промяна на основанието на прекратяване на правоотношението
от такова без предизвестие, с вписване на 30-дневно предизвестие са неоснователни.
Трудовото правоотношение възниква по силата на сключен трудов договор, респ. след
възстановяване на трудовото правоотношение при уважен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ,
каквито хипотези в случая не са налице, поради което вписване в трудовата книжка на
исканото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с 30-дневно
предизвестие не би отразило действителното правно положение.
При горните съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050/02.03.2021г., постановено по гр.д.№
251/2019г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок, считано от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5