Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против Б.С.Т. *** за това че на 02.02.2011 г. в с.Н. Община Р. в съучастие, като съизвършител с А.Т., В.О. и В.С. отнели чужди движими вещи /30 лв., златна верижка със златно кръстче общо 24 грама, мобилен телефон “Нокиа”, медно котле с дръжка, медни тръби и меден казан за ракия от 120 литра/ на обща стойност 916.40 лв. от владението на собственика им О.П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /удари по лицето и тялото/ и заплашване /заплахи с убийство и отрязване на пръстите/ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК– престъпление по чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”б” НК.

Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага на подсъдимия Т. да се наложи наказание лишаване от свобода над минималния размер предвиден от закона- чл.199, ал.1 НК, което наказание той да изтърпи ефективно в условията на строг режим в затвор.

Защитата на подсъдимия пледира за това след като бъде признат за виновен на последният да се определи наказание в условията на чл.55 НК.

Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:

По настоящето дело, друг състав на съда е одобрил споразумение по силата на което подсъдимите В.С., В.О. и А.Т. са признати за виновни в това, че в съучастие помежду си и с подсъдимия Б.Т. отнели чужди движими вещи /30 лв., златна верижка със златно кръстче общо 24 грама, мобилен телефон “Нокиа”, медно котле с дръжка, медни тръби и меден казан за ракия от 120 литра/ на обща стойност 916.40 лв. от владението на собственика им О.П. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила /удари по лицето и тялото/ и заплашване /заплахи с убийство и отрязване на пръстите/. Наложени са им съответни наказания и наказателното производство по отношение на тях е прекратено.

Подсъдимият Б.Т. е осъждан четири пъти за тежки престъпления против собствеността, като за три от деянията извършени като пълнолетен са му налагани наказания съответно една година, единадесет месеца и осем месеца лишаване от свобода, които същият е изтърпял ефективно.

Т. и останалите посочени по- горе подсъдими, които в настоящият процес имат качеството на свидетели се познават и се намират в добри, приятелски отношения. На 02.02.2011 г. и четиримата се намирали в игрална зала- казино в гр.Р., като консумирали алкохол. Свидетелят В.С. споделил, че знае къща в с.Н. където може би има пари и вещи. Всички решили да отидат там. Т. се обадил на познатият му и негов съсед Л.Х., като обяснил, че се нуждае от транспорт до с.Н.. Не му казал с каква цел. Двамата се срещнали и около 22.30 часа същата вечер подсъдимият се качил в автомобила на свидетеля- Опел Вектра с ДКН ***. Те взели и останалите трима- С., О. и Т., които ги чакали на улицата, като междувременно спрели, за да може О. да се снабди от дома си с шапка и ръкавици. Такива имал и Т.. По време на пътуването свидетеля Х. възприел от разговора между четиримата, че те са решили да влязат в някаква къща. Групата достигнала до с.Н. и Х. оставил останалите на широк участък, като се уговорили, че при нужда Т. ще му се обади пак.

Свидетелят С. ги отвел до къщата на пострадалия П.. Там прескочили външната порта и влезли в двора. Опитали да влязат в къщата, но вратата била заключена. Тогава Т. и свидетеля О. се покатерили по лозница покрай гараж на вторият етаж и оттам разбивайки прозорче на балконската врата успели да проникнат вътре. Те отворили външната врата на останалите двама. Четиримата влезли в стая в която бил свидетеля П., като първи били О. и Т.. Последният видял мобилен телефон “Нокиа” на масата и го прибрал. Започнали да разпитват пострадалият има ли пари и къде са. Взели му тридесет лева от джоба. О. и Т. нанесли удари на П. в областта на главата и тялото, като му казали, че ще го “утепат” ако не им даде всичките си пари. Подсъдимият видял златна верижка с кръстче на шията на пострадалия и го скъсал и прибрал. Същевременно взел един сатър и заплашил П., че ще му отреже пръстите. Междувременно останалите двама свидетели- С. и Т. претърсвали в останалата част на къщата.

В крайна сметка четиримата намерили и взели още и медно котле с дръжка, медни тръби и меден казан за ракия от 120 литра. Накрая покрили пострадалия с дюшек и му казали да не мърда след което напуснали къщата. Т. се обадил на свидетеля Л.Х., който дошъл с автомобила си и ги взел от мястото където ги бил оставил. По пътя обратно О. и Т. се скарали на С., че ги е излъгал, че в къщата има пари. Пристигайки в гр.Р. подсъдимият дал на С. двадесет лева, а за останалите вещи се разбрали да ги продадат и да разделят парите.

Междувременно пострадалият П. сигнализирал органите на полицията.

Видно от изслушаната съдебно оценителна експертиза отнетите вещи са на стойност както следва- златна верижка със златно кръстче общо 24 грама- 374 лв., мобилен телефон “Нокиа”-28 лв., медно котле с дръжка- 24 лв., медни тръби и меден казан за ракия от 120 литра, комплект 460 лв. Ведно с 30 лв. отнети в брой общата стойност на отнетите инкриминирани вещи е 916.40 лв. или 3.8 пъти минималната работна заплата установена за страната към инкриминираният период.

От изслушаната съдебно медицинска експертиза се установи, че на пострадалият О.П. са причинени лек оток и кръвонасядане в лявата слепоочно- теменна област на главата, кръвонасядания по горните повърхности на двете раменни стави, като тези увреждания са му причинили болка и страдания.

В хода на съдебното следствие пред друг състав на окръжен съд Перник е представена разписка видно от която подсъдимият Т., чрез своя процесуален представител, възстановил сумата от 920 лв. на пострадалия.

Така приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите О.П., В.С., А.Т., Л.Х., отчасти от показанията на В.О., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, от заключенията на съдебно оценителната и медицинска експертизи, както и от обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.2 НПК. Всички те си кореспондират по отношение авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината, поради което съдът им дава вяра.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1 б.”б” от НК.

Безспорно установени по делото, като това не се отрича и от подсъдимия в депозираните от него и приобщени от съда обяснения, са фактите на участие и на четиримата Т., С., О. и Т. в инкриминираното деяние, обстоятелството, че всички са отишли и са се върнали до с.Н. посредством автомобила на свидетеля Х., обстоятелството, че са се наговорили да извършат кражба от дома на пострадалия П., който дом им е бил показан от В.С.. Така посочените за безспорни факти се установяват както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите Х., О., Т., С. и от възприятията на П. относно броя на участниците в деянието. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Х., Т. и С.. Чрез тях категорично се установява, че групата е пристигнала около 23.00 часа в с.Н., посредством лек автомобил Опел Вектра ***, като по време на пътуването Х. е чул, че транспортираните от него лица възнамеряват да влязат в някаква къща. Установява се също така и механизма на проникването в къщата на пострадалия П.. И Т., и С. са категорични, че след като са влезли в двора на последния О. и Т. са се покатерили по лозница на втория етаж на къщата и оттам чрез разрушаване на прозорче са проникнали вътре през балконската врата. В тази им част показанията им се потвърждават от протокола за оглед на местопроизшествие от 03.02.2011 г. /л.3 ДП/ с приложен фотоалбум и показанията на П., който твърди, че след деянието е възприел разбитата врата, която преди това е била заключена.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля О. в частта им с която той отрича да е нанасял удари или да е отправял заплахи към пострадалият, както и отрича такива действия да е осъществил и Т.. Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимият в частта им с която той отрича да е прониквал изобщо в къщата на пострадалият, както той, така и О.. Тези части- и от показанията на свидетеля, и от обясненията на обвиняемия, от една страна, съдържат противоречие помежду си, а от друга се опровергават категорично от целият останал доказателствен материал. На първо място, свидетелите С. и Т. са категорични, че именно Т. и О. са лицата които са влезли в къщата и са им отключили входната врата, за да влязат. В този смисъл са и показанията на П., който е възприел четири лица, като дори описва свидетеля О. и твърди, че той е бил доста агресивен. Последният- О. също не отрича, че заедно с Т. са проникнали по вече описаният начин и са влезли в стаята обитавана от пострадалия. Твърди, че именно той и подсъдимия са “дърпали” П., като са взели верижката с кръстчето, телефон и пари лично от него.

На следващо място, свидетелите С. и Т. са категорични и по отношение на това, че спрямо пострадалия О. и Т. упражнили физическо насилие чрез нанасяне на удари, както и му отправили заплахи за рязане на пръсти и, че ще го “утепат”. В този смисъл са и показанията на пострадалия, а упражненото физическо насилие, като механизъм и локализация на нанасяните удари, се установява безспорно и от заключението по съдебно медицинската експертиза.

За да основе правните си изводи изцяло на показанията на свидетелите С., Т., Х. и П. съдът съобрази, на първо място, факта, че те кореспондират помежду си, както и с останалите изброени по- горе доказателства- писмени, заключения на вещи лица, отчасти с показанията на О. /в по- голямата им посочена по- горе част/ и отчасти с обясненията на подсъдимия. Показанията на тези четирима свидетели, на второ място, са подробни, последователни и правилно логически структурирани. Съдът отчита и това, че в определени детайли действително има незначителни разминавания, несъответствия, но те са несъществени и се дължат на изминалият продължителен период от извършване на престъплението и социалния статус на част от свидетелите /с оглед непосредствените впечатления на съда/. Последната констатация се посочва единствено за прецизност и по никакъв начин не се отразява на общата убеденост на съдебния състав за безусловност и несъмненост на установяване механизма на извършване на инкриминираното деяние, неговият автор и формата на вината.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие. Подсъдимият е проникнал незаконно в дома на пострадалия ведно с останалите три лица. Заедно с В.О. е нанесъл удари на О.П. и е отправил заплахи за живота и телесната му цялост. По този начин осъществявайки принудата по чл.198, ал.1 НК и в двете й форми- физическа сила и заплашване подсъдимия и свидетелите- О., С. и Т. са сломили съпротивата на пострадалия следствие на което са отнели и присвоили инкриминираните вещи описани подробно в обвинителния акт. Интензитета на застрашаването в което се е изразила психическата принуда е съществено доколкото заплахата за отрязване на пръсти е била придружена и с активни действия при които Т. е взел сатър и е поставил ръцете на жертвата на масата. Всичко това съпроводено с упражненото физическо насилие и броя на нападателите, съпоставено с възрастта и здравословното състояние на П. е пречупило изцяло волята на последния и той не е имал никаква възможност за съпротива. Това се потвърждава и от цялостното пасивно поведение на пострадалия по време на извършване на престъплението.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на вината. Той е съзнавал, че действува в съучастие с останалите извършители при което в голяма степен е съществувало и разпределение на ролите. Т. и О. са упражнили активно силата и заплашването, а останалите възползувайки се от тяхното поведение са претърсвали дома за пари и ценни вещи. Принципно без каквото и да е правно значение е обстоятелството кой точно от подсъдимия и тримата свидетели- С., О. и Т. са нанасяли физически ударите и са отправяли заплахите. И четиримата са действували при общност на престъпният умисъл съзнавали са, че по този начин- с превъзхождащият си брой, с употребата на сила и психическа принуда изцяло парализират волята на жертвата към съпротива, съзнавали са обществената опасност на деянието си и са искали настъпването именно на този престъпен резултат.

Причина за извършване на деянията е ниското правно съзнание, незачитане телесната неприкосновеност и чуждата собственост и стремеж към неправомерно облагодетелствуване.

По отношение на подсъдимият Т. е налице и квалифициращият признак опасен рецидив по смисъла на чл.199, ал.1 т.4 НК във формата предвидена в чл.29, ал.1 б.”б” НК. Видно от събраното като писмено доказателство свидетелство за съдимост, към момента на извършване на настоящето инкриминирано деяние, Т. е осъждан два пъти като пълнолетен- НОХД № 32/2006 г. на РРС и НОХД № 6311/ 2006 г. на ВРС за тежки умишлени престъпления с наказания до една година които е изтърпял ефективно.

При индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства погасяване на задължението към пострадалия. Отегчаващи отговорността обстоятелства- последващо осъждане /НОХД № 1054 от 2011 г. на ДРС деянието по което е само четири месеца след това по настоящето дело/, като неблагоприятна характеристика на личността, възрастта и здравословното състояние на жертвата /60 г. пенсионер по болест/, обстоятелството, че са осъществени и двете форми на принуда по чл.198, ал.1 НК- и сила, и заплашване, интезитета на последните. При така изложеното и на основание чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1 б.”б”, вр. чл.54 НК съдът намери, че едно наказание “лишаване от свобода” за срок от седем години отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК.

На основание чл.61 т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият ще следва да изтърпи наказанието си в затвор при първоначален строг режим.

С оглед приетото като писмено доказателство свидетелство за съдимост касаещо подсъдимия Т. съдът намери, че е налице основанието по чл.25, ал.1 НК и определи едно общо най- тежко наказание измежду това по настоящата присъда и наказанието наложено по НОХД № 1054/ 2011 г. на районен съд Д., а именно “лишаване от свобода” за срок от седем години.

На основание чл.61 т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият ще следва да изтърпи наказанието си в затвор при първоначален строг режим.

На основание чл.25, ал.2 НК от така определеното общо наказание съдът приспадна изцяло времето на изтърпяното наказание наложено със споразумение № 371/ 30.11.2011 г. по НОХД № 1054/ 2011 г. на районен съд Д. в размер на осем месеца.

След като взе предвид това, че разноските в наказателното производство са присъдени изцяло от предходния състав на съда настоящият състав не присъди разноски.

В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: