№ 384
гр. Габрово, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100514 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 2328/27.03.2025 г. предявена от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33 срещу Д. А. П., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 1597.61 лв. - цена на ползвани от ответника В и
К услуги по партида № 1168152, за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
"**********" № 37, ап. 9, за периода 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата, считано от 27.11.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 56.43 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.12.2021 г. –
09.11.2024 г.. По предявеното заявление било образувано гр. дело № 41/2025 год. по
описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът депозирала възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочената сума.
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на услугите за доставка на вода, като е
използвал доставената вода през исковия период, като до момента обаче не бил
погасил задълженията си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и
мораторна лихва, като му се присъдят и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в
който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Излага, че от месец юни
2021 г. до 14.11.2024 г. – когато е прехвърлено на правото на собственост на имота на
трети за спора лица, жилището не е ползвано и няма как да има консумация на вода.
Оспорва да е извършван реален отчет на показанията на монтирания в обекта
индивидуален водомер. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца
1
вземания по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил справка - извлечение за формиране на задълженията по
клиентски № 1168153, с административен адрес: гр. Варна, ул. "**********" № 37, ап.
9 за претендирания период, видно от която до 10.10.2024 г. е начислено потребление на
вода на обща стойност 1602.61 лева, като върху това задължение е начислена и лихва
за забава в размер на 56.43 лева. За титуляр на партидата е записан Д. А. П.. За
процесния период 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г. са издадени съответните фактури на
стойност 1602.61 лева, посочени в справката за задълженията на абоната.
Видно от констативен протокол от 19.03.2025 г. за апартамент гр. Варна, ул.
"**********" № 37, ап. 9, съставен от В.С. – инкасатор се установява, че е извършена
проверка в присъствието на М.П.А., като е установено, че показанието на процесния
водомер е 576 м3, отбелязано е, че водомерът е пломбиран, работещ и в метрология
към момента на проверката. Протоколът при отразяване на показанията на водомера е
подписан от приобретателя без възражения, като ответникът не е оспорил
представителната власт на лицето.
Не се спори между страните и от справка чрез отдалечен достъп по данни за
физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличаване, издадена от Служба по
вписванията – Варна се установява, че с договор за покупко-продажба, сключен във
формата на нотариален акт от 14.11.2024 г., Д. А. П. /титуляр на партидата/,
прехвърлила на Ж.К.А. и М.П.А. правото на собственост върху процесния
водоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че водоснабдяваният обект се
индивидуализира с клиентски номер 1168153 и водомер с № 203821, с първоначален
отчет 0+00 на 09.01.2017 г. Общото изразходваното количество вода, преминало през
измервателното устройство във водоснабдения обект - апартамент № 9 за посочения от
ищеца отчетен период от 12.10.2021 г. до 10.10.2024 г. год. е 301 м3, като на 12.10.2021
г. показанието на процесния водомер с № 203821 е 241 м3, а на 10.10.2024 г.
показанието е 542 м3. Фактурираното количество вода, според действащите в периода
цени одобрени от KЕBP е 1659,04лв. Съгласно заключението за процесния период
отчитането е извършвано по прогнозни стойности, с изключение на дата 09.09.2024 г.
(уточнение направено от вещото лице в съдебно заседание) и дата 14.10.2024 г., когато
е извършен реален отчет.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „ВиК” ЕАД – гр. Варна, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г..
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените
2
установителни искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен
фактически състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите:
съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и
К) за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 1597.61 лева и
неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна
престация паричната стойност на доставеното му благо.
В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е
възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги,
реално доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната
стойност възлиза на претендираната сума.
Ответникът не оспорва за процесния период да има качеството потребител на В
и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги и съгласно действащата Наредба
№ 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ. бр. 88 от 8
октомври 2004 г., произтича от притежавано право на собственост върху
самостоятелен обект от сграда – етажна собственост, тъй като чл. 3, ал. 1, т. 2 от
посочената Наредба предвижда, че потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В случая видно от представената
справка № 1447587/25.10.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличаване, издадена от Служба по вписванията – Варна за
процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост върху недвижимия
имот, поради което и има качеството потребител.
Ответникът Д. А. П. не оспорва, че имотът фактически е водоснабден, а и с
оглед забраната на чл. 18, т. 2 от Наредба №4, която забранява присъединяването на
сградни водопроводни инсталации и вътрешни водопроводни мрежи към
водоснабдителната система без сключен договор за предоставяне на услугите В и К,
съответно ползването на питейна вода без сключен договор представлява
правонарушение, ето защо съдът намира, че ответникът има качеството потребител на
В и К услуги и съответно дължи заплащане на стойността им.
Предоставянето на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В
частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
3
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в
срока по чл. 8, ал. 4 от Наредбата.
Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с
произтичащите от него права и задължения за страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за
предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Няма съмнение, че сам по себе си фактът на съществуване на договорно
правоотношение не поражда задължение за страната потребител да престира
насрещно. Необходимо е да бъде установен и факта на изпълнение на задължението на
доставчика на В и К услуги да предостави такива на претендираната стойност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1
предвижда тези услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите
условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата възражения срещу определено заплащане
на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-
дневен срок от изтичането на срока за плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите
условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват
трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е длъжен да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни лица на В и К оператора
за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на
индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията, в които са монтирани
водомерите, се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К
оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
4
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане - чл. 24, ал. 1 – ал. 3 от общите условия.
Въз основа на представената от ищеца справка – извлечение на отчет с мобилно
устройство, съдържащ отчетени показания на водомера и кредитираното заключение
на съдебно-техническата експертиза, съдът приема за доказана извършената от
оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното количество за процесния период. В
тази връзка съдът намира, че стойността им следва да бъде определена съгласно
количествата, определени от показанията на водомера, вписани от служител на ВиК
оператора в резултат на електронно отчитане на водомера.
Изводите на съда не се променят поради обстоятелството, че за част от периода
отчитането е извършвано по прогнозни стойности, тъй като в края на процесния
период е извършен реален отчет на водомера, а ответникът нито твърди, нито се
установява да е изпълнявал задължението си по чл. 24, ал. 1-3 от общите условия да
осигурява достъп на длъжностното лице, отчитащо показанията на водомера.
Следователно няма основание да се приеме, че процедурата за отчет при
неосигуряване на достъп до водоснабдения имот е била нарушена.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не дължи сумите, тъй
като недвижимият имот бил необитаем. Стойността на доставени ВиК услуги се
определя от показанията на уредите за индивидуално измерване и фактът обитава ли
се имота или не, е ирелевантен, тъй като например потреблението може да е резултат
на теч.
При така действащата нормативна уредба и при липсва на оспорване от Д. А. П.,
че е потребител на В и К услуги, съответно такива са отчетени и фактурирани, като не
се установява да е депозирано възражение в 7-дневен срок от изтичане срока за
заплащането им следва да се приеме, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумата 1597.61 лева – стойност на доставени му от ищеца
услуги за периода 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г., която не се установява да е погасена
чрез плащане или друг способ.
При извод в правната сфера на ответника да е възникнало главното задължение,
съдът дължи да разгледа предявеното от нея възражение това задължение да е
погасено по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност –
5
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В конкретния случай, се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно след изтичане на 30-дневен срок от датата на фактуриране - в този смисъл
дадените в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните/, давността тече от деня на падежа. Следователно, задължението на
ответника за заплащане на стойността на доставените услуги е възникнало като срочно
– съгласно общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При това
положение, погасени по давност биха всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от
27.11.2024 г., а такова е задължението за заплащане на ВиК услуги за периода от
12.10.2021 г. до 09.11.2021 г., съгласно издадена фактура от 15.11.2021 г., тъй като
изискуемостта му е настъпила повече от 3 години назад от подаване на заявлението.
При тези съображения, искът за главницата следва да бъде уважен за сумата 1587.85
лева за периода 11.04.2022 г. – 10.10.2024 г., съгласно издадени фактури в периода
16.05.2022 г. – 14.10.2024 г., като за разликата до предявения размер от 1597.61 лева
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, по повод на което е било образувано гр. дело № 15041/2024 год. по описа на РС –
Варна – 27.11.2024 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение. За вземането за мораторна лихва също е
приложима специалната 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане, което не е погасено по
6
давност, в размер на 1587.85 лева -цена на доставени В и К услуги, което парично
задължение е изискуемо - с настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложимите към правоотношението общи условия потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране и ответникът не е доказал да е погасен чрез изпълнение или
друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, всяко от месечни задължения е срочно, тъй като
изискуемостта му е настъпила с изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната
фактура, като покана от страна на кредитора "ВИК" ООД не е била необходима,
съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден от
издаването на фактурата.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава от датата на следваща падежа на всяка издадена фактура до
09.11.2024 г., възлиза на сумата 53.01 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с
помощта на компютърна програма. Следователно, искът за мораторна лихва върху
непогасената по давност главница от 1587.85 лева, следва да се уважи за размера от
53.01 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 56.43 лева.
Следва да се отбележи, че по отношение на вземането за обезщетение за забава върху
непогасената по давност главница специалната тригодишна давност не е изтекла по
изложените за главното вземане мотиви, тъй като това вземане се погасява със същата
давност.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
7
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в размер на
517.72 лева (37.72 лева – внесена държавна такса и 480 лева – адвокатско
възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 477.26 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, тъй като заявителят е предявил установителни искове за част от
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За настоящото производство ищецът е доказал извършени разноски в размер на
833.08 лева, формиран от юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лева,
възнаграждение за вещо лице по допуснатата СТЕ в размер на 600 лева и внесена
държавна такса в размер на 33.08 лева, от която сума, следва да му се присъдят 826.44
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство ответникът Д. А. П. не претендира разноски и
съответно такива не следва да й се присъждат. В полза на адв. П. С. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 3.71 лева за оказана безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп” №
33, срещу Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 9,
обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
1587.85 лева (хиляда петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки) -
главница, представляваща стойност на доставени В и К услуги по партида с
абонаментен номер 1168152, в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
"**********" № 37, ап. 9, за периода 11.04.2022 г. – 10.10.2024 г., съгласно издадени за
периода 16.05.2022 г. – 14.10.2024 г. фактури, заедно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 53.01 лева (петдесет и три лева и една стотинка) -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.06.2022 г. до 09.11.2024 г., за
които суми в производството по ч. гр. д. № 41/2025 год. по описа на РС Габрово, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ главния
8
установителен иск за разликата над сумата 1587.85 лева до предявения размер от
1597.61 лева, както и акцесорния иск за разликата над сумата 53.01 лева до предявения
размер от 56.43 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 9,
да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 477.26 лева (четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и шест
стотинки) - разноски за заповедното производство и сумата 826.44 лева (осемстотин
двадесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) - разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. от
АК-Габрово, сумата 3.71 лева (три лева и седемдесет и една стотинки) –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Д. А. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9