№ 1031
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500576 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Х. Д. срещу решение
№ 7634/11.11.2019г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 10722/16г.
в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.288, ал.1 ,т.2,б „а“ от КЗ/отм/ над
6000 лв. до размер от 20 000лв.
Жалбоподателят твърди, че съдът е присъдил занижен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Допуснал е процесуални нарушения
като не е допуснал повторна дентална експертиза, като е ценил само част от
доказателствата по делото, като друга част от тях са напълно игнорирани. Не
са взети предвид в цялост и депозираните свидетелски показания.
Жалбоподателят излага, че съдът е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като не е съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно
съществуващи факти: броя и вида на уврежданията му, продължителността на
възстановяването, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на
живот, възрастта му, болките, които е търпял, отражението на инцидента
върху психиката му. Съдът не е обсъдил вида и характера на телесните
увреждания. Неправилно е прието, че при катастрофата жалбоподателят не е
1
получил травма на зъбите, както и дори и да се приеме, че ударът е бил в
областта на брадичката, то не е налице пряка причинно-следствена връзка
между състоянието на зъбите му и инцидента. В съдебно заседание вещото
лице – стоматолог е заявил, че е възможно да се получи травматично
увреждане на зъбите и че са налице пропуски в първоначалната медицинска
документация. Т.е. възможно е да е имало мекотъканни увреждания на
устните при Р. Д., но да не са записани в документите. Неправилно съдът е
приел, че той не е получил световъртеж от централен източник. Диагнозата от
невролог му е поставена въз основа на цялата събрана документация. Това
заболяване датира от началото на месец септември след претърпяното ПТП.
Съдът реално не е отчел, а само формално е споменал продължителността на
процеса на лечение и възстановяване, факта, че и към момента
жалбоподателят не е възстановен. Той продължава да изпитва болки в
наранените области, неудобства, ограничения и усложнения. Съдът не е
съобразил установеният лимит към датата на пътния инцидент от 2 000 000лв.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи иска за сумата от 20 000лв.
Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.
Счита я за неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е
съобразено с материалния закон.
Третото лице помагач К. Ж. П. не взема становище по жалбата.
Съдът след като обсъди събраните доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС сезиран с иск по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм/. В исковата
молба ищецът Р. Д. твърди, че на 01.09.2015г. около 12ч. по път ПП7909,
община Бургас, се е движел лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № ***,
управляван от К. Ж. П., която в района на отсечката между каменна кариера
„Горно езерово“ и разклона за с. Братово е нарушила правилата за движение
по пътищата. Водачът се е движел с несъобразена с пътните условия и
релефа скорост, при което при десен завой е загубил контрол над автомобила,
навлязъл е в лентата за насрещно движение и е реализирал удар с правомерно
2
движещият се лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управляван от
ищеца. По отношение на виновния водач е съставен АУАН. В следствие на
ПТП Р. Д. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на бузата и тепмпоромандибуларната област, контузия на очната ябълка
и околоочната област на лявото око, частично отлепяне на ретината, мозъчно
сътресение, счупване на долната челюст, счупване на осем зъба, световъртеж
от централен произход, цервикоартроза на Ц3, Ц4. След инцидента на
01.09.2015г. е бил прегледан и му е оказана спешна медицинска помощ. При
прегледа е установена рана в областта на лицето, която е била хирургично
обработена, установени са избити зъби. На 02.09.2015г. е извършен преглед,
при който е поставена диагноза: счупване на долната челюст, контузия на
лявото око, частично отлепване на ретината, мозъчно сътресение и счупване
на 8 зъба. На същата дата ищецът е прегледан от стоматолог, който е
установил фрактура на коронката и корена на 1,2, 6 зъби долу в ляво и
избити 1 и 2 зъб долу в дясно. Не е било възможно лечение и те са извадени.
На 02.09.2015г. ищецът е бил прегледан от офталмолог, при който му е
поставена диагноза: контузия на очната ябълка и околоочната област на
лявото око. Назначено му е медикаментозно лечение. На 28.09.2015г. е
извършен преглед от невролог, който е поставил диагноза на ищеца :
световъртеж с централен произход. На същата дата е извършено образно
изследване, при което е установена цервикоартроза на Ц3, Ц4, стеснение на
вертебалните стави на ниво Ц3-Ц4, Ц4-Ц5. В резултат от травмите ищецът
месеци наред е търпял болки и страдания. Възстановяването му продължава
и към настоящият момент, тъй като не се чувства добре. Бил е
нетрудоспособен 44 дни. Чувството на дискомфорт, главоболие, виене на
свят продължават месеци наред след инцидента и му създават изключителни
затруднения в ежедневието. Към настоящият момент Р. Д. продължава да
изпитва блока в наранените области, а счупените зъби му създават
естетическо притеснение, напрегнат е, с нарушения на съня. Ищецът е
изживял силен стрес при пътния инцидент, който ще остане за цял живот.
Той е отправил искане към Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетение, но му е било отказано. Затова моли съда да осъди Гаранционен
фонд да му заплати обезщетение за неимуществени вреди 30 000лв. като
частичен иск от 120 000лв., както и имуществени вреди в размер на 8, 70 лв.
като частичен от 1000лв. , в едно със законната лихва, считано от 31.03.2016г.
3
до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер. Направил е възражение за
съпричиняване, тъй като ищецът е пътувал без поставен предпазен колан.
Не е спорно, че на 01.09.2015г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, при което е пострадал Р. Д.. За него са съставени констативен протокол
с пострадали лица от 01.09.2015г., протокол за оглед на
местопроизшествието от същата дата и фотоалбум.
Не е спорно, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност за
периода до 30.10.2015г.
Не е спорно, че по отношение на третото лице помагач е съставен
АУАН от 01.09.2015г. Образуваното досъдебно производство е прекратено.
Безспорно е, че ответникът Гаранционен фонд е отказал да му заплати
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Автотехническата експертиза е дала заключение за това, че лекият
автомобил, управляван от ищеца е бил оборудван фабрично с триточкови
предпазни колани на всички места за пътниците. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си като е пояснило причината за настъпване
на ПТП, а именно отклоняване в ляво на десен завой на лек автомобил
„Мерцедес“. При това отклонение е закачил лявото предно огледало на
вратата на другия лек автомобил, управляван от ищеца.
Медицинската експертиза , изготвена от вещо лице дентален
специалист, е установила зъбния статус на ищеца, както и установеното при
прегледа му на 02.09.2015г. Същият има заболяване „пародонтоза, 3 степен“
и разклащане на първи и втори долни зъби в дясно. Те са извадени. На
27.11.2015г. е извършен нов преглед на Р. Д. във ВМА, където също е
установен зъбният му статус. На брадичката в лявата й половина има
напречно разположен цикатрикс/ белег/ над нивото на околната кожа с
дължина около 4 см. и ширина 2-3 мм. Вещото лице е посочило, че в
медицинската документация няма отбелязано кръвонасядане по лигавицата на
4
устните срещу увредените зъби на долната челюст и ако се приеме, че
травмираните зъби на долната челюст са в резултат от ПТП, то ищецът е
получил следните увреди на зъбите: счупване на зъбните корони на първи и
втори долни зъби в ляво, травматично доразклащане на предварително
болестно увредени от пародонтозата първи втори зъби в дясно. Установено е
силно редуцирано съзъбие при Р. Д., което е с по- голяма давност от
инцидента. Липсват зъби- антагонисти на горната челюст срещу извадените
първи и втори долни зъби в дясно и зъбни корени на първи и втори зъб в
ляво, което определя, че не е била налице естествена дъвкателна функция на
същите преди тяхното изваждане, както и говоренето. Заболяването
пародонтоза се изявява клинично с видимо голяма подвижност на зъбите.
Като терапевтична схема е оправдано изваждането на зъбни корени в
областта на първи и втори зъби в ляво, ако се приеме, че е било налице
счупване на зъбните им коронки. Травматичният произход на това счупване е
съпроводено с мекотъканни увреждания по лигавицата на долната устна.
Оздравителния процес и възстановяване на тъканите в областта на
екстракционните рани е 15-20 дни. Вещото лице е посочило, че главата е най-
подвижната анатомична част от човешкото тяло във всички посоки и са
възможни контролирани и неволни движения във всички посоки. Главата не е
фиксирана в МПС. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си, а именно шести зъб съществува и не е изваден. Не може да
се приеме, че той е счупен в резултат от травмата. Пародонтозата няма
травматичен произход. Ако има травма в дадена област на зъбната редица
тези зъби могат да се доразклатят. Самостоятелни зъби без антагонисти не
може да имат дъвкателни функции. Пародонтозата обхваща всички налични
зъби. В медицинската практика фронталните зъби на горната и долна челюст
се засягат в по- тежка степен от пародонтозата. Тя е с голяма давност при
ищеца. Клиничната й изява е разклащане на зъбите. Според вещото лице има
пропуски в първоначалната медицинска документация, което не дава
възможност да се каже с категоричност, че има травматично увреждане на
зъбите от процесното ПТП. Няма описани мекотъканни увреждания на
устните. Удар в областта на лицето в лявата му част може да доведе до
счупване на зъби, но не може да се установи категорично, тъй като липсва
описание на мекотъконни увреди.
5
От медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – офталмолог, се
установява, че той е извършил личен преглед на ищеца. При процесното ПТП
той е получил контузия на горния клепач на лявото око, хематом на
клепачите на лявото око, подконюнктивен кръвоизлив на лявото око, едем на
роговицата на лявото око парацентрално, гънки на десцемета, останалият
статус е без особености. Възстановителният период е 10-20 дни. Няма
частично отлепване на ретината. При ищеца е налице пълно функционално и
структурно възстановяване на седмия ден- 08.09.2015г. Той е търпял болки и
неудобство за такъв период от време. Няма усложнения и влошаване на
здравословното му състояние, които да се намират в причинна връзка с
пътния инцидент. Назначената терапия е била необходима за пълното му очно
възстановяване. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението
си.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни,
обосновани и основаващи се на научните правила и опита на експертите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. е дъщеря на ищеца. Тя завява, че на 01.09.2015г. са
претърпели пътен инцидент с лек автомобил, когато са се връщали от
почивка в гр. Приморско. Тя е пътувала до баща си на предната дясна
седалка. Той е бил водач. При напускане на гр. Бургас преди Горно езерово
на остър завой друг лек автомобил е навлязъл в тяхното платно. Баща й се е
опитал да избегне удара като е отклонил автомобила в дясно. В противен
случай ударът е щял да бъде челен. Огледалото на другата кола се е ударило в
страничното огледало на тяхната. То е влязло вътре в колата през отворения
прозорец и е ударило баща й в лицето. От брадата е потекла кръв. Пет зъба са
били избити. Окото му е било наранено. След удара другият лек автомобил
не е спрял веднага. Линейка е закарала ищеца в болница, където са му
направени шест шева на брадичката и са били промити раните над окото.
Ходил е на преглед за окото. Имало опасения за отлепване на ретината. Капал
е капки и е поставял мехлеми. Било е синьо и подуто доста време. По- късно
е сложил очила. Боляла го е главата постоянно, виждал е замъглено.
Затруднило се е дъвченето му, защото горните зъби са изпаднали и до
момента има проблем с челюстта. Имал е пародонтоза, но зъбите не са се
6
клатели. Притеснява се да говори, храни се с по- меки храни. Инцидента му
се е отразил психически. Шофира, но е внимателен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се лични
впечатления за фактите, които излага, но не ги кредитира в частта, относно
това дали има избити зъби и разклащане на същите в следствие на
пародонтозата, тъй като влизат в противоречие със заключението на
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице- дентален специалист.
При преценката им съдът съобрази чл.172 от ГПК, тъй като свидетелят и
ищецът с в близки родствени връзки.
При тези събрани доказателства СГС е уважил исковете частично. В
уважената част исковете са влезли в сила, като по отношение на претенцията
за имуществени вреди съдебният акт е влязъл в сила и в отхвърлителната
част.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“
от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р
България и е причинено от неидентифицирано МПС, както и в случаите,
когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Фондът не отговаря за чуждо задължение, а се
7
явява носител на законово задължение да покрие вреда в изрично
определените в КЗ случаи, в които липсва застрахователно покритие.
Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е
пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд и той да
му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му- чл.288, ал.11 от
КЗ/отм/. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и упражняването на правото на иск, предвидена в специален
закон. Не се спори, че ищецът е поискал от Гаранционния фонд да му
изплати обезщетение, но е получили отказ, което прави иска е допустим.
Ищецът извежда своето субективно материално право от причинени
травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на територията на
страната и от лек автомобил, за който няма сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Това обуславя неговата активна материална и
процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна в процеса.
Отговорността на Гаранционния фонд произтича от закона. Той
отговаря за виновни и противоправни действия на водач, чиято отговорност
не е била застрахована по задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“ или към момента на настъпване на пътния инцидент е
била прекратена, както и ако пътното произшествие е настъпило от
неидентифицирано МПС. В тези случай той е пасивно материално и
процесуално легитимиран да отговаря. От установените факти по делото се
извежда задължението му да отговаря по предявения иск.
Ангажирането на отговорността на ответния фонд включва и
установяване на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на водача на МПС. Доказването им е в тежест на ищеца.
В жалбата се релевират доводи за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционният съд във връзка с допускане на повторна експертиза от
вещо лице- специалист по дентална медицина, както и че не са взети предвид
в цялост показанията на свидетеля. Процесуалният закон предоставя
възможност на съда да прецени кога да допусне повторна или допълнителна
експертиза. Разпоредбата на чл.201 от ГПК установява в кои случаи такава
може да бъде възложена- когато заключението не е достатъчно пълно и ясно и
8
когато не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност.
Преценката на съда трябва да се основава на тези критерии, за да допусне
допълнителна или повторна експертиза. Направеното оспорване на
заключението на вещото лице М. от процесуалния представител на ищеца не е
свързано с горните предпоставки. От друга страна процесуалният закон не
задължава съда да възприеме заключението, а да го обсъди заедно с
другите доказателства по делото- чл.202 от ГПК. Правните изводи трябва да
се основават на преценка на доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, като съдът може да прецени да кредитира изцяло или частично
депозираната експертиза като се основава и на събраните по делото
доказателства. Именно с оглед на последните съдът преценява и
депозираните свидетелски показания, като е свободен в преценката си да ги
кредитира изцяло, частично или да не им дава вяра. Това, че не е дал пълна
вяра на даден свидетел, не може да се квалифицира като процесуално
нарушение. Съдът може да изключи показанията на свидетел и да не основе
съдебния акт въз основа на тях. При инстанционен контрол тази преценка
може да бъде споделена или коригирана. Изложеното не води до
опорочаване на обжалвания съдебен акт поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Разпоредбата на чл.172 от ГПК предоставя
възможност на съда да прецени обективността и достоверността на
свидетелските показания, когато те са дадени от определена категория лица.
Свидетелят Д. е дъщеря на ищеца и попада в кръга на роднините. При
преценката си съдът съобразява всички данни по делото и като вземе предвид
тяхната заинтересуваност от изхода на делото. Затова като не е кредитирал
показанията й в цялост, а и е изложил мотиви защо не го прави,
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Спорният въпрос, поставен за разглеждане пред въззивния съд, е за
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В хода на един граждански процес всяка страна е длъжна да установи
при условията на пълно и главно доказване фактите, които твърди.
Разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК й вменява това задължение, тъй като от
тях тя черпи благоприятни за себе си правни последици. При недоказването
им съдът трябва да приеме, че фактите не са се осъществили. Затова в тежест
на въззивника-ищец е да докаже, че е настъпил описания в исковата молба
9
пътен инцидент, че получените увреждания са в причинна връзка с него, че
произшествието е настъпило от неидентифицирано МПС. Във връзка с
доказването той може да ангажира всички относими и допустими
доказателствени средства. Пред гражданския съд всички релевантни
обстоятелства трябва да бъдат установени съобразно тежестта на доказване.
По делото не се спори относно настъпване на процесното ПТП, причините за
това, както и че вина за реализирането има третото лице помагач, чиято
гражданска отговорност като водач не е била застрахована.
Това обусловя ангажирането на отговорността на ГФ да заплати
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. При причинени телесни увреждания в тежест на
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди, е да докаже тяхното
настъпване, както и че те са в причинна връзка с пътния инцидент. На
основание чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е докаже всички тези
обстоятелства, тъй като от тях той черпи за себе си благоприятни правни
последици. В тази връзка са допуснати две медицински експертизи, изготвени
от дентален специалист и офталмолог. Твърдението в исковата молба е за
счупване на 8 зъба в резултат на пътния инцидент. Според денталната
експертиза ищецът има хронично заболяване пародонтоза трета степен с
голяма давност . Проявата му е чрез разклащане на зъбите поради стопяване
на костта и венеца. При него се обхващат всички зъби като в по- тежка
степен се засягат фронталните. От приетият амбулаторен лист от преглед на
Д. от стоматолог на 02.09.2015г. и от медицинската експертиза на вещото
лице М. се установява, че той има липсващи зъби от горе и от долу, разредено
съзъбие. Поради това не е била налице естествена дъвкателна и говорна
функция. Според вещото лице ищецът е получил като травматично
увреждане на зъбите при ПТП счупване на зъбните коронки на първи и втори
10
долни зъби в ляво и травматично доразклащане на предварително болестно
увредени първи и втори долни зъби в дясно. Вещото лице е установило, че
шести зъб не е изваден, но е сериозно кариозно променен и е с останал корен.
Той няма връзка с травмата. Според вещото лице при липса на описани
мекотъканни увреждания не може да се приеме, че има травма на зъбите/
счупване/. Съдът след като обсъди заключението на денталният специалист и
представените медицински документи приема, че ищецът е получил травма
на зъбите на долната челюст, а именно: счупване на зъбните корони на първи
и втори долни зъби долу в ляво и травматично доразклащане на
предварително болестно увредени от пародонтоза първи и втори долни зъби в
дясно. Но поради съществуващото от преди пътния инцидент заболяване
пародонтоза трета степен и редуцираното съзъбие/ липсващи множество зъби
антагонисти отгоре и от долу на челюстта/ при ищеца дъвкателната функция
и говореното са били нарушени преди произшествието и тази нарушена
функционалност не е в причинна връзка с него. Според експерта раните
заздравяват за 20 дни. Т.е. следва да се приеме, че болки и страдания
ищецът е имал за такъв период. Дискомфорта, свързан с храненето и
говореното, е в резултат на хроничното заболяване пародонтоза, което
съществува от преди ПТП, а не е свързан с травматични увреждания при
удара от лявото предно огледало, станал на 01.09.2015г. Съществуващото
притеснение от естетичен характер поради липсващите зъби, е обективен
факт, който зависи от желанието на Д. да го отстрани. С поставянето на
протези, което е единственият възможен начин/ заключението на вещото
лице М./ ще се е преодолее и дискомфорта при дъвчене и говорене.
От медицинската експертиза, изготвена от лекар – офталмолог се
установява, че Д. е получил: контузия на горния клепач на лявото око,
хематом на клепачите на лявото око, подконюнктивен кръвоизлив на лявото
око, едем на роговицата на лявото око парацентрално, гънки на десцемета.
Останалият статус е без особености. Не е имало частично отлепване на
ретината, което би оставило следи и би било установено при личния преглед
на ищеца, който вещото лице е извършил. Възстановяването на въззивника в
пълнота е станало на седмия ден и в период от седем дни той е търпял болки
и страдания. Възстановителният период е протекъл гладко, без хирургична
обработка, а само с медикаментозно лечение. Не се установяват усложнения и
11
влошаване на здравословното състояние на въззивника, които да са в
причинна връзка с произшествието. Няма съществени трайни последици за
здравословното му състояние, което да оказва влияние за бъдеще върху
неговия начин на живот, да го нарушават и да оказват отрицателно
въздействие върху него. Не се установи по делото замъгляване на зрението,
каквото твърди разпитаният свидетел.
Посоченият в исковата молба изживян стрес от пътния инцидент е
нормална реакция, за която няма данни и не е доказано, да се е отразила
трайно на Д.. Според свидетеля Д. той е продължил да шофира, но е станал
по- внимателен. Съдът съобрази и обстоятелството, че получените травми от
ищеца не са били животозастрашаващи.
В тежест на ищеца е да докаже всички свои твърдения, изложени в
исковата молба, а това в случая са посочените травматични увреждания. При
анализ на събраните писмени доказателства съдът приема, че не са доказани
като травматични увреди, получени при процесното пътно произшествие-
частично отлепване на ретината, мозъчно сътресение, счупване на долната
челюст, счупване на 8 зъба, световъртеж от централен произход и
цервикоартроза на Ц3, Ц4. Поради това като последица от недоказването е да
се приеме, че те не са получени по начина, за който се твърди.
Представеният амбулаторен лист от 28.09.2015г. не може по безспорен
начин да установи поставената диагноза „световъртеж от централен
произход“, както и въз основа на какви данни е поставена.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, възрастта на
въззивника към момента на инцидента, въззивният съд приема, че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което
възмезди ищеца за претърпените болки и страдания е 6000лв. Искът е
основателен за този размер, като до пълния предявен такъв следва да се
отхвърли.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
произшествието през 2015г. и минималната работна заплата за страната.
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за
12
съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
представлява 15 минимални работни заплати за страната за 2015г./380 лв.
МРЗ за периода 01.07.-31.12. 2015г./ и 8 средно месечни заплати при 724,
60 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец септември
2015г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските.
На ищецът не се дължат разноски поради неоснователност на жалбата.
Поради това не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв.
На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7634/11.11.2019г. на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр.д. № 10722/16г. в частта, в която е отхвърлен искът на Р.
Х. Д. по чл.288, ал.1 ,т.2, б „а“ от КЗ/отм./ над 6000 лв. до размер от 20 000лв.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН **********, с. ***, област ***, ул. „ ***“ № 37
и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6, офис 10 чрез адв. П. К. да заплати
на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от
100лв. / сто лева/ разноски по делото пред САС.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
13
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14