Р E Ш Е Н И Е
№ …………./15.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на деветнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9572/2020 г.
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск от Е.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***,
п.к. 9143, ул. „П.Х.“ № 8А, община Аксаково, област Варна срещу „Д.“ АД с
предишно наименование „Д.Е.х.“ АД,
***, с правна квалификация чл. 200 КТ с
искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, частичен
иск от целия в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, настъпили в резултат на реализираната трудова злополука на
12.12.2019 ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на реализиране на трудовата злополука – 12.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът
основава частичната си искова претенция на следните фактически твърдения,
изложени в депозираната искова молба:
По силата на сключен на 31.05.2011 г. трудов договор с
„Е.В.“ ЕАД заемал длъжността „Котляр“ в отдел „Ремонт
котелно“. На 01.04.3018 г. по силата на допълнително споразумение бил
преназначен на длъжността „Заварчик“ в отдел „Ремонт на оборудване“. След
вливането на „Е.В.“ ЕАД в „Д.Е.Х.“ АД, ищецът сключва допълнително споразумение
от 10.12.2018 г., по силата на което правата и задълженията на стария
работодател се прехвърлят на новия. Съгласно длъжностната характеристика част
от задълженията на ищеца са следните: извършване на заваряване и рязане на
елементи и възли от парогенератор, стационни тръбопроводи, спомагателно оборудване и общостанционни съоръжения, както и регулиране, настройване
и наблюдаване машините и проверка на всички параметри при работа със същите. На
12.12.2019 г. в изпълнение на възложената му работа, в момента в който се
намирал от южната страна на бака за извърши проверка за пропуски в опресовката по заглушените отвори на съда, се е получило
изхлузване на пристягащия хамут и нарушаване на връзката между бака и капак. В
следствие на това налягането на съда се е освободило рязко и е съборило Д. на
земята. Ищецът не помни какво се е случило в този момент, тъй като получил
много силни болки. Приет и настанен е, още същия ден, в МБАЛ „С.А.В.“ АД в
клиника по ортопедия и травматология, където след проведени прегледи и
изследвания било установено, че има множествени счупвания на костите на предмишницата, открито в дясно, съпроводени с рана в размер
на 10-12 см, отток, деформация в областта на лакътна става, силни болки и
невъзможност за извършване на активни движения. На 13.12.2020 г. е извършена
оперативна процедура като е вложена и метална остеосинтеза.
В резултат на това горният крайник на ищеца е имобилизиран.
На 18.12.2020 г. е изписан като му е назначено амбулаторно лечение,
рехабилитация и медикаментозна и болкоуспокояваща терапия. В резултат на
полученото нараняване не е можел да се грижи за личната си хигиена, тоалет и
прехрана без чужда помощ. Не е могъл да спи пълноценно в рамките на няколко
месеца като се е стряскал на сън. Твърди, че увреждането го е поставило в
обществена изолация за месеци напред. Към момента има дефицит във функцията на
ръката, не може да я натоварва физически и да носи тежки предмети. Налице е и
слабост в мускулатурата й. С експертно решение на ТЕЛК му е определена временна
неработоспособност от 12.12.2020 г. до 08.06.2020 г., която в последствие е
продължена с още 60 дни. В резултат на инцидента се чувства слаб, неуверен,
подтиснат, непълноценен за себе си и близките си. Станал е затворен,
необщителен, а на моменти дори и сприхав. Няма апетит и не може да се храни
пълноценно. Счита, че въобще няма да може да започне работа, тъй като никой не
би го наел с този дефицит на ръката. Чувства се депресиран, лабилен и неуверен.
Твърди, че като последствие от всички негативни преживявания, го напуска и
съпругата му. Освен това и към датата на депозиране на исковата молба,
възстановителният процес продължава като същият е съпроводен със силни болки.
Посочва, че злополуката, въз основа на която е настъпило увреждането е обявена
за трудова. Счита, че имущественият еквивалент на претърпените неимуществени
вреди в справедлив размер е 40 000 лева. Моли за уважаване на частичната
искова претенция.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, както и че при изпълнение
на трудовите си задължения, ищецът е претърпял трудова злополука в следствие на
която е получил наранявания. Оспорва твърденията изложени във връзка с
последиците върху физическото, психическото и емоционалното състояние на ищеца,
вкл. и това, че раздялата със съпругата му е в резултат на полученото
увреждане. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Съдът след
запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото доказателства
намира от фактическа страна следното:
Приет като писмено доказателство по делото е трудов
договор № 507/31.05.2011 г., от който е видно, че същият е сключен между „Е.В.“
ЕАД и Е.Д. като последният е заемал длъжността котляр
в отдел – ремонт котелно. С допълнително споразумение № 879/01.04.2018 г. е
променена заеманата от него длъжност от котляр на
заварчик. От допълнително споразумение от 10.12.2018 г. е видно, че е налице
преобразуване по отношение на работодателя като същият се е влял в „Д.Е.Х.“ АД
като в последствие наименованието на последния е променено на „Д.“ АД.
Като писмено доказателство по делото е приета
застрахователна полица № 580012800119/24.07.2019 г. относно задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. От
същата е видно, че за периода от 10.08.2019 г. до 09.08.2020 г. е налице
сключен между „Д. Е.Х.“ АД и З. „У.Ж.“ АД договор за задължителна застраховка
на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ по отношение на 113
лица.
Приета по делото е и цялата застрахователна преписка
от З. „У.Ж.“ АД, включваща: решение № 1 от 02.06.2020 г. по преписка №
19580010005/19.02.2020 г. относно Е.И. Д., ЕГН **********, с което е от
застрахователя определено поради временна загуба от трудова злополука над 120
дни да се изплати на лицето сумата от 910 лева; решение № 2/07.07.2020 г. – с което е прието да му се изплати сумата от
260 лева; решение № 3/16.09.2020 г. – с което е прието да му се изплати сумата
от 260 лева и решение № 4/03.11.2020 г. – с което е прието да му се изплати
сумата от 260 лева. Към всяко от решенията е представено и съответно нареждане
за плащане. Приети по делото са четири банкови превода, извършени от З. „У.Ж.“
АД в полза на Е.И. Д. по банковата сметка на последния в банка „ДСК“ с IBAN *** – 910 лева – на 05.06.2020 г.; 260
лева – 08.07.2020 г.; 260 лева на 17.09.2020 г.; 260 лева – на 06.11.2020 г. В
приетата по делото преписка по полица № 19580010005/19.02.2020 г. Е.И.Д. е
отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение по следната
банкова сметка - *** „ДСК“ с IBAN ***. От съвкупния анализ на тези
доказателства, следва изводът, че на Е.И.Д. е изплатено от застрахователя
обезщетение в общ размер от 1690 лева. Неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на ищеца, че сумите не са преведени в полза на Е.И.Д.,
тъй като в банковите бордера е изписано името Е.И. Д.. Действително в цялата
застрахователна преписка е налице погрешно посочване на фамилията на ищеца, но
това не опровергава извода, че сумите са преведени именно на него, доколкото и
в решенията и в нарежданията за плащане, изготвени от застрахователя, ищецът е
посочен с правилно ЕГН, а то е уникален индивидуализиращ белег на всяко лице.
Освен това сумите са преведени по банкова сметка *** „Банка ДСК“, посочена
лично от Е.И.Д. в депозираното до
От удостоверение, издадено от Националния осигурителен
институт, териториално поделение – Варна от 12.02.2021 г. е видно, че за
периода от декември 2019 г. до февруари 2021 г. вкл. в полза на Е.Д. са
изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер от
28 951,21 лева.
Приета като писмено доказателство по делото е епикриза, издадена от клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ „С.А.В.“ АД от 18.12.2019 г., от която се установява, че на Е.И.Д. му
е поставена окончателна диагноза – множество счупвания на костите на предмишницата, открито в дясно. Приет е в болничното
заведение на 12.12.2019 г. като на 13.12.2019 г. му е
извършена операция, която започва в 15.15 часа и завършва в 17.30 часа, под
обща анестезия като е извършена репозиция на големите
фрагменти и фиксацията им с плака.
От болнични листи, издадени от МБАЛ „С.А.“ АД на
18.12.2019 г., от АМЦСМП „Аксаково“ ЕООД на 16.01.2020 г., от ДКЦ „С.К.“ ЕООД
на 18.02.2020 г., от МЦ „С.А.“ ЕООД на 19.03.2020 г. и на 23.04.2020 г. и на
18.05.2020 г. и на 21.05.2020 г., се установява, че в периода от 12.12.2019 г. до 08.06.2020 г. Е.И.Д. е бил във временна
неработоспособност в следствие на настъпила трудова злополука.
От експертни решения № 2087/17.06.2020 г., №
2867/08.09.2020 г., № 3656/26.10.2020 г., № 58/06.01.2021 г. и № 764/22.02.2021
г. на експертната лекарска комисия към УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД на Е.И.Д.
е определена временна неработоспособност за период от 08.06.2020 г. до
03.04.2021 г.
По делото е прието заключение по назначената
комплексна съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че в резултат
на трудовата злополука на 12.12.2019 г. Е.Д. е
получил открито раздробено счупване на проксималния край на дясната лакетна кост, обусловило трайно затруднение на движенията
на дясна лакетна кост за повече от два месеца.
Болките при счупването са много силни, след имобилизацията
стихват до поносими с помощта на обезболяващи. Имобилизирането
на десния горен крайник поражда неудобство при обслужването. Проведено е
оперативно лечение като счупената кост е съединена с метал. Поради наличие на
рана в областта на счупването и множество костни фрагменти зарастването на
костта се е забавило, което е наложило лечението да продължи по-дълго от
обичайния срок. Налице е ограничаване на движенията в дясната лакетна става. Крайникът по настоящем
може да се натоварва с много леки физически упражнения за подобряване на
функцията на лакетната става. В с.з. вещото лице
уточнява, че лечението все още не е завършено, тъй като костта не е зараснала
стабилно и се държи благодарение на метала, който е сложен. Ако в близките
месеци костта не зарасне, може да се наложи да се присади кост.
Прието по делото е заключение по назначената съдебно
психиатрична и психологична експертиза, при която се установява, че в резултат
на претърпяната физическа и психическа травма от претърпяната трудова злополука
на 12.12.2019 г. е реагирал първоначално със симптомите
на реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията. Разстройството
обикновено настъпва до месец след стресогенното
събитие като продължителността на симптомите обикновено не надхвърля шест
месеца. От значение е тежестта на стресогенната
ситуация, значимостта за бъдещето и личността на пострадалия. При Е.Д. и след
този период и към момента на изследването са налице симптоми като тревожно – дистимния фон на настроението, емоционалната лабилност, свръхценни депресивни мисли и страхове, свързани с
физическата инвалидизация и бъдещето. Състоянието
отговаря на критериите за смесено тревожно – депресивно разстройство.
Разстройството е довело до значителна промяна в качеството на живот на ищеца и
изисква провеждане на медикаментозно лечение и психотерапия. В съдебно
заседание в.л. психолог посочва, че в резултат на изследването е установено, че
към настоящия момент ищецът е некомуникативен, необщителен, с ограничени
социални контакти, затворен, притеснителен. Вещото лице А. уточнява, че като
шок му е подействал факта, че е видял костта да се подава от ръката му като
дори е помислил, че няма ръка. Заявява, че той все още преживява инцидента и
още дълго ще го преживява, тъй като това не е лека травма и всеки риск за
здравето и живота, свързани с инвалидизация са психотравми, които дълго се помнят и възпроизвеждат. Един
от симптомите на разстройството в адаптацията е това, че след преживяно психотравмено събитие човек се затваря, става
раздразнителен, не иска да контактува с други хора, защото обичайно трябва да
разказва и да си припомня събитието. По време на изследването многократно е
споделил, че е във временна неработоспособност, че това му е повлияло на
финансовото му състояние на живота, на възможностите за бъдещето на децата му и
тяхното образование.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите – И.Т.Д. /баща на ищеца/ и Й.А.С./първи братовчед на
ищеца/. От показанията на свидетеля Д. се установява, че 12.12.2019
г. е бил на работа, когато са му се обадили, че е настъпил инцидент със сина
му, който се е случил по време на упражняваната от него трудова дейност.
Заявява, че когато отишъл да види сина си, той бил ужасен. Разказва, че целите
му дрехи са били окървавени. Посочва, че на следващия ден му е направена
операция, която продължила около три часа. От болницата го изписали на
четвъртия/петия ден. Заявява, че пострадалата ръка
била дясната /основна ръка, която използва/ като това попречило на храненото,
ходенето до тоалетна и къпането. Твърди, че синът му е станал много нервен в
следствие на инцидента. Посочва, че след месец гипсът му бил свален, но ръката
му не била възстановена като и към настоящия момент не е възстановена. Разказва
за случай, при който при здрависване ищецът изохкал от болка, въпреки че е
минало повече от година от инцидента. Твърди, че според него и раздялата със
съпругата му е настъпила в следствие на трудовата злополука. Заявява, че синът
му преди инцидента е бил тих, спокоен и уравновесен и не го е виждал да пуши посред
нощ на терасата, което сега се случва, по – изнервен е, не се е върнал на
работа и се притеснява дали ще може да се върне на работа. Посочва, че вкъщи е
вършил ремонтни дейности, а сега не може да направи нищо в резултат на
злополуката.
От показанията на свидетеля С.се установява, че през
декември 2019 г. Е.Д. е пострадал по време на работа като в момента има желязо
в ръката си. Заявява, че му е правена операция в следствие на която лежал в
болница. Твърди, че лечението му не е приключило. Посочва, че Д. е станал много
изнервен като е започнал да се чувства нетрудоспособен и да си мисли как ще
издържа децата и семейството си. Заявява, че в началото не е можел да се къпе,
да се храни и да ходи до тоалетната сам. Посочва, че преди инцидента е бил
спокоен и е вършел сам ремонтни дейности, а сега е изнервен и е започнал да пие
алкохол, а също така и ръката му се изморява.
Приети по делото са протокол от проведено с.з. от
02.12.2020 г. и решение от 15.12.2020 г. по гр.д. № 17/2020 г. по описа на
Районен съд – град Варна, от които се установява, че брака между Е.И.Д. и И.Т.Д.е
прекратен като на бащата е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца и при него е определено и тяхното
местоживеене. Установява се, че вина за разтрогване на брака има съпругата, тъй
като по време на брака им е установила извънбрачна връзка и е напуснала
семейното жилище и семейството си.
Останалите писмени доказателства по делото не следва
да се подлагат на доказателствен анализ, доколкото са
иревелантни за настоящото производстмо.
Съдът с
оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 200 КТ посочва, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. За уважаване на предявения иск е необходимо да бъде установен следния
фактически състав: трудово правоотношение, трудова злополука и вреди, причинени
на пострадалия. В този смисъл трайната съдебна практика, обективирана в решение
№ 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на Върховен касационен съд.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети
следните факти: че страните са се намирали в трудово
правоотношение; че на 12.12.2019 г. при изпълнение на трудовите си задължения в
момента, в който се намирал от южната страна на бака, за да извърши проверка за
пропуски в опресовката по заглушените отвори на съда,
се е получило изхлузване на пристягащия хамут и нарушаване на връзката между
бака и капак, като в следствие на това налягането на съда се е освободило рязко
и е съборило Д. на земята, в резултат на което получава множествени счупвания
на костите на предмишницата, открито в дясно,
съпроводени с рана в размер на 10-12 см, отток, деформация в областта на
лакътна става, силни болки и невъзможност за извършване на активни движения; че
настъпилата злополука е обявена за трудова такава.
С оглед приетите за безспорни факти и при съблюдаване
на приетите писмени доказателства следва правния извод, че ищецът се е намирал
във валидно трудово правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността
заварчик, както и че злополуката от 12.12.2019 г. е
обявена за трудова като в резултат на същата ищецът получава множествени
счупвания на костите на предмишницата, открито в
дясно, съпроводени с рана в размер на 10-12 см, отток, деформация в областта на
лакътна става, силни болки и невъзможност за
извършване на активни движения. Следователно, всички юридически факти, включени в нормата
на чл. 200, ал. 1 КТ, са установени в
настоящото производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Съдът не следва да обсъжда наведеното от страна на
ответника възражение за съпричиняване, за което
настоява и в депозираната писмена защита. Ответникът в първото по делото
заседание за първи път при изразяване становището си във връзка с доклада
заявява, че трудовата злополука е настъпила в резултат на неспазване на
трудовата дисциплина и правилата за безопасност от страна на ищеца.
Възражението за съпричиняване не е докладвано от съда
и не е обективирано в доклада, доколкото същото е преклудирано /каквито са и мотивите на протоколното
определение от 15.01.2021 г./, тъй като срокът, в който е следвало същото да
бъде въведено е срока за отговор на исковата молба, аргумент от чл. 133 във
връзка с чл. 131, т.5 ГПК. В последния ответникът единствено е възразил относно
последиците върху физическото, психическото и емоционалното състояние на ищеца,
вкл. и това, че раздялата със съпругата му е в резултат на полученото
увреждане.
Съгласно чл.131 ал.2 т.5 и чл.133 ГПК, в срока за
отговор срещу исковата молба ответникът следва да изложи всичките си фактически
възражения по предявения иск, включително възражението за намаляване на размера
на дължимото обезщетение поради принос на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД. Той
губи възможността да стори това в по-късен етап от производството, освен ако
пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства какъвто процесния случай не е. В настоящия случай в отговора на
исковата молба няма въведено възражение за съпричиняване
както и изложение на фактически обстоятелства във връзка със същото. Възражение
за съпричиняване не е направено и по реда на чл. 143,
ал.2 ГПК.
С оглед гореизложените мотиви, съдът не дължи произнасяне по въведоното възражение за съпричиняване,
поради настъпила преклузия. В този смисъл са решение № 112/14.06.11г. по гр.д.№
372/10г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 92/24.07.13г. по т.д.№ 540/12г. на ВКС, І
т.о.
Случаите, при които съдът дължи произнасяне по
наведено възражение за съпричиняване са тези, когато
в срока за отговор е направено бланкетно възражение
за съпричиняване или когато в него има изложение на
фактически обстоятелства във връзка със същото. В този смисъл е решение № 69 от
15.03.2014 г. по т.д. 60171/2016 на четвърто гр.о. на ВКС. Надлежно възражение
за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и
след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на
чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението. В този смисъл е решение 98 от 29.06.2016 г. по т. д. 1499/2015 г.
на 1 ТО. Настоящият случай обаче не е такъв. С оглед гореизложените мотиви,
следва изводът, че в настоящия случай е налице настъпила преклузия
относно въвеждането на възражението за съпричиняване,
тъй като това е сторено за първи път в първото по делото заседание при
изразяване становището по доклада като не са въведени твърдения, че същото се
прави с оглед новоузнати факти и обстоятелства,
поради което съдът не дължи произнасяне по същото.
Съдът не дължи и
служебно произнасяне относно това дали е налице съпричиняване
или не, каквото е отправеното от ответника искане в депозираната писмена
защита. Неотносима е посочена съдебна практика в
депозираната писмена защита от страна на ответника. Анализирайки съдържанието
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и законодателната техника при изписване на текста,
посочвайки, че „обезщетението може да се намали” и съдържанието на т. 4 и т. 7
на ППВС № 17/63 г., в които се сочи, че „може да се прави възражение по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД”, не би могло да се аргументира тезата за въведено служебно
задължение за произнасяне от съдилищата при определяне на размера на
обезщетението и по въпроса за наличие на принос от страна на пострадалия. В
този смисъл е решение 92 от 24.07.2013 г. по т. д. 540/2012 г. на 1 ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата.
С оглед
гореизложените мотиви, съдът не дължи произнасяне по наведеното възражение за съпричиняване, поради несвоевременно му заявяване в
настоящото производство и поради липса на задължение на съда за служебно
произнасяне относно същото.
Обезщетението за неимуществени вреди е
заместващо, а не компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата
парична престация, която работодателят дължи на
работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са
закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При
обсъждане размера на паричното обезщетение, съдът следва да прецени естеството
и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и степента
на телесното увреждане, възрастта на увреденото лице и възможността да бъде
възстановена неговата работоспособност, ръководейки се от обществения критерий
за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която
насока са и изричните разяснения, дадени с ППВС № 4/1986 г. Следва да се
съобразят още продължителност на лечението, извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи да полага труд, икономическата конюктура. В
този смимъл са решение № 38/13.03.2013г на ВКС по гр.
д. № 323/2012, III Г. О., ГК и решение № 30/27.04.2010г на ВКС по гр. д. №
3251/2008г, III Г. О., ГК.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на трудовата
злополука ищецът, 37 годишен към 12.12.2019 г., е
получил множествени счупвания на костите на предмишницата,
открито в дясно, съпроводени с рана в размер на 10-12 см. Проведено е
оперативно лечение като операцията на 13.12.2019 г. е продължила повече от 2
часа. Поставена му е метална пластина като към момента костта не е зараснала
стабилно и се държи благодарение на метала. От заключението по КСМЕ е видно, че
крайникът може да се натоварва с леки физически упражнения. От анализа на
заключението по КСМЕ и обясненията на вещите лица в зала, както и приетите решения
на експертната лекарска комисия към МБАЛ „С.А.В.“, следва изводът, че лечението,
към момента на приключване на устните състезания пред настоящия съд /повече от
година след настъпване на трудовата злополука/ не е приключило като ищецът се
намира във временна неработоспособност. От заключението по комплексната съдебно
медицинска експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена, се
установява, че болките при счупването са много силни като след имобилизацията стихват до поносими с помощта на
обезболяващи. Доказва се от комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза, която съдът намира за обективна и всестранна при отговора на
поставения въпрос, че след настъпването
на трудовата злополука Д. е реагирал първоначално със симптоми на реакция на
тежък стрес и разстройство в адаптацията, а към настоящия момент е налице
смесено тревожно – депресивно разстройство, което е довело до значителна
промяна в качеството на живот на ищеца, което изисква провеждане на
медикаментозно лечение и психотерапия. Установява се, че Д. не е преработил
преживяното и все още го преживява като е налице промяна в характера му, тъй
като е станал затворен. Освен това, от съвкупния анализ на доказателства се
доказва, че същият е притеснен относно бъдещето дали няма да настъпили инвалидизация и дали ще може да издържа децата си.
От събраните гласни доказателства, които
съдът кредитира, тъй като са взаимодопълващи се и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал е видно, че ищецът след изписването от болницата не е можел да се
обслужва сам, да се къпе и храни, тъй като ръката, с която борави е именно
тази, която е претърпяла травма в резултат на трудовата злополука. От същите е
видно, че и характерът на Е.Д. се е променил като същият е станал изнервен.
Установява се, че се е променил начинът му на живот като преди е извършвал
ремонтни дейност в дома си, а сега е в невъзможност. Доказва се също, че е
притеснен относно бъдещето си и дали ще може да работи и да издържа децата си.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, с която заявявате, че
разпада на брачната му връзка се дължи на настъпилата трудова злополука,
доколкото от приетите писмени доказателства – протокол от съдебно заседание и
решение се установява, че причината е друга.
От съвкупния анализ на приетите по делото
заключения по назначените две експертизи – медицинска и комплексна съдебно
психиатрична и психологична, както и от събраните писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин се установява, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените
травматични увреждания и извършваните медицински манипулации, свързани с
лечението му, както и наличието на промяна в характера му. Съдът намира, че
настъпилите неимуществени вреди, се намират в причинна връзка с настъпилата
трудова злополука.
С оглед гореизложеното като отчете вида и
характера на настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки, които в
началото са били много силни, а след имобилизацията
са стихнали до поносими, както и че за подобряване на здравословното му
състояние е предприето оперативно лечение, което е продължило повече от 2 часа
под пълна анестезия, както и че към
момента на приключване на устните състезания – повече от година след настъпване
на трудовата злополука лечението не е приключило и Д. не се е върнал на работа,
страданията и неудобствата, които е изпитвал след изписването от болницата –
липсата на възможност сам да извършва елементарни човешки дейности като
хранене, къпане и ходене до тоалетната, тяхната продължителност и отражението,
което трудовата злополука е имала върху социалния и психологичен аспект в
живота на ищеца, и факта, че психологическата травма не е преработена от него
като към настоящия момент е налице смесено тревожно – депресивно разстройство,
което изисква провеждане на медикаментозно лечение и психотерапия, намира, че
справедливото обезщетение за претърпените вреди е в размер от 40 000 лв.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
факта, че освен непосредствените болки, свързани с възстановяването на ищеца
при определяне на обезщетението съдът е калкулирал и значителните притеснения,
изпитвани от ищеца във връзка с бъдещето му – дали ще може да се върне на
работа, които се установяват и от заключението по комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза и от гласните доказателства. При
посочване на справедливия размер на обезщетението, съдът не е взел под внимание
фактът, че бракът на ищеца е прекратен, доколкото се установява, че причина за
разтрогването на същия не е настъпилата трудова злополука, видно от приетите по
делото писмени доказателства, но е взел под внимание обстоятелството, че същият
е притеснен относно това дали ще може да издържа децата си.
При съблюдаване на нормата на чл. 200, ал.4 КТ, съдът следва да приспадне от определеното обезщетение в размер на
40 000 лева получените суми от застрахователя – З. „У.Ж.“ АД в размер на
1690 лева по задължителна застраховка „Трудова злополука“. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на ищеца, че сумите не са заплатени
на ищеца, доколкото в банковите нареждания е посочено лице различно от ищеца, тъй
като имената на последния са Е.И.Д., а не Е.И. Д.. От съвкупния анализ на
цялата преписка по задължителната застраховка на работници и служителите за
риска „трудова злополука“, сключена между ищеца и третото лице помагач, се установява,
че действително е налице техническа грешка при изписване на имената на ищеца
като погрешно е посочена фамилията му вместо Д. – Д.. Този факт, обаче не
обуславя изводът, че сумите не са заплатени именно на ищеца, доколкото всяко
едно от решенията на застрахователя и нареждания за плащане се отнасят до него,
видно от правилното посочване на ЕГН, който е уникален индивидуализиращ белег
на всяко физическо лице. Освен това сумите са преведени по банковата сметка на Е.Д.,
посочена от самия него в отправената до застрахователя претенция /л. 189-190 от
делото/. С оглед гореизложеното следва изводът, че от определеното обезщетение
следва да се приспадне заплатената от застрахователя сума в общ размер от 1690
лева. В този смисъл е решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 719/ 2009 г. на
Върховен касационен съд, както и решение № 190/26.07.2013 година, гражданска
колегия, трето г.о., по гр. дело № 20/2013 година на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви, от
определеното като справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева следва
да се приспаднат получените суми от застрахователя – З. „У.Ж.“ АД в размер на
1690 лева по задължителна застраховка „Трудова злополука“, предвид което
дължимото обезщетение остава в размер на 38 310 лева.
От определеното
обезщетение за причинените неимуществени вреди не следва да се приспада и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от декември 2019 г. до
февруари 2021 г. в общ размер от 28 951,21 лева. Настоящият състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно
обстоятелството дали пострадалия е получавал обезщетения от общественото
осигуряване. Последните следва да се приспаднат в случай на заявена претенция
за репариране на причинените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи за пострадалия. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението
от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е,
когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респ. два пъти се задоволява един
и същи интерес. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи
се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което
компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена
вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а
напротив - до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. В
този смисъл решение № 54/23.04.2019 г. по гр.д. № 3649/2018 г. на 3-то г.о. на
ВКС, както и Трудово право, проф. В.М., издателство Сиби, 2010 г., страница 505.
Неоснователно е възражението на ответника, че
предвид факта, че исковата претенция е частична и е извършено плащане от
застрахователя, то искът подлежи на отхвърляне. Плащането е извършено от
застраховател и това е съобразено при определяне на това какво е крайното
дължимо обезщетение, но не води до извод за отхвърляне на исковата претенция
поради плащане. Такова би било налице ако вредите бяха съизмерими с изплатеното
от застрахователя обезщетение, а настоящият случай не е такъв.
С оглед
гореизложените мотиви, следва изводът, че предявената частична искова претенция
се явява основателна и следва да уважи в цялост. Основателно се явява и
искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на трудовата
злополука – 12.12.2019 г. Причинителят на вредата,
съответно работодателят, отговарящ обективно за настъпилите увреждания, е
изпаднал в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД, т.е. от горепосочената
датата. В този смисъл е решение
№ 133 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 664/2010 г. на Върховен касационен съд.
По отношение
на разноските:
Отправено е искане и от двете страни за присъждане на
сторените в производството разноски, но предвид изхода на делото, такива се
следват само на ищцовата страна. Последната
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата. Представя договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че Е.И.Д. е материално затруднен и не е в състояние да заплати
адвокатско възнаграждение. С оглед уважаване на исковата претенция и с оглед представения
по делото договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че
процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за настоящото производство в размер, определен съгласно
действащата нормативна уредба. С оглед предявяването на частична искова
претенция в размер на 1250 лева от 40 000 лева, съгласно нормата на чл. 7,
ал.2, т.1 от от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимият минимален размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 317,50 лева. Съдът обаче намира, че
възнаграждението не следва да бъде в минимален размер доколкото делото се
характеризира с фактическа и правна сложност. Изложени са редица фактически
твърдения, за които ищецът е предприел и редица процесуални действия за тяхното
установяване – Комплексна съдебно медицинска експертиза, Комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, както и събиране на гласни
доказателства и писмени такива. Производството по делото се е развило и в две
съдебни заседания. Предвид гореизложените мотиви, съдът определя възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство в размер на 635 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата
от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважената искова претенция, както
и 400 лева, представляващ заплатено възнаграждение на вещите лица по назначената Комплексната съдебно медицинска експертиза и 400 лева, представляващ заплатено
възнаграждение на вещите лица за изготвената Комплексна психиатрична и
психологична експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ АД с предишно наименование „Д.Е.х.“ АД, *** да заплати на Е.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, п.к. 9143, ул. „П.Х.“ №
8А, община Аксаково, област Варна, на основание чл. 200 КТ, сумата от 1250
лева, частичен иск от целия в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, настъпили в резултат на реализираната трудова злополука на
12.12.2019, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на реализиране на трудовата злополука – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Д.“ АД с предишно наименование „Д.Е.х.“ АД, *** да заплати на адвокат Е.Т.Т., ЕГН **********,
член на Варненска адвокатска колегия, адрес: град Варна, ул. „Пр. Козма“ № 12
сумата от 635 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената
искова претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
ОСЪЖДА „Д.“ АД с предишно наименование „Д.Е.х.“ АД, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата от 50 лева, съставляваща дължима по делото
държавна такса, както и сумата от 800 лева, представляваща заплатено
възнаграждение на вещите лице от бюджета на съда по КСМЕ и КСППЕ, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
– З. „ У.Ж.“ АД
УКАЗВА на
ответника „Д.“ АД с предишно наименование „Д.Е.х.“ АД, ***, че може да
заплати присъдените суми по банкова сметка *** Е.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, п.к. 9143, ул. „П.Х.“ № 8А, община Аксаково, област
Варна, посочена в
депозираната искова молба, на страница 5 в „А.Б.Б.“
АД с IBAN ***ежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: