№ 2518
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110211888 по описа за 2021
година
при участието на секретаря Бистра Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Йорданова НАХД № 11888 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНГ. СТ. М. ЕГН – ********** с адрес /адрес/,
чрез адв. Г.Х. със съдебен адрес /адрес/ срещу Наказателно постановление
/НП/ № 21- 4332- 012479 от 22.06.2021 г., издадено от Началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00
/двадесет/ лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че на посочената дата не е участвал в пътнотранспортно
произшествие. При извършената маневра движение на заден ход
1
жалбоподателят е преустановил движението на управляваното от него
превозно средство, поради което не се е стигнало до съприкосновение с
намиращото се зад автомобила метално колче. От горното следва, че
жалбоподателят не е имал никакво задължение по чл.123 от ЗДвП, доколкото
не е участвал в пътнотранспортно произшествие. Отделно от това
жалбоподателят изразява становището си, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, свързани
с липсата на ясно, пълно и точно описание на вмененото му нарушение, както
и на обстоятелствата, при които е било извършено.
Въззиваемата страна – началник група към СДВР, отдел Пътна полиция –
СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище
по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 888461 от
28.05.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция”
при СДВР е установено, че на 29.09.2020 г. около 15.00 часа в гр.София на
ул.“Калиманци“ № 33 като водач на т.а. „/ХХХ/“ /ХХ/ с рег.№ /номер/, при
неподсигурена маневра движение на заден ход, жалб.АНГ. СТ. М. реализирал
ПТП в метален кол, след което не изпълнил задълженията си като участник в
ПТП.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал.1 и
чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 21- 4332- 012479 от 22.06.2021 г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/
2
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П. Т. П. и М.Ц. М.а, както и от приложените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗДвП. Според същата преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба по време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Съгласно санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП наказва се
с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад.
Нарушението на посочената разпоредба е описано в акта и
наказателното постановление изключително лаконично, като единствено е
посочено, че при неподсигурена маневра движение на заден ход, жалб.АНГ.
СТ. М. реализирал ПТП в метален кол. Отразено е също така, че АУАН се
съставя на основание чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – „по сведение на г-н
Н.“. По този начин не става ясно кои точно правила за движение същият е
нарушил – тези по чл.40, ал.1 от ЗДвП, или тези по чл.40, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че актът за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление са издадени при
неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало върху отразеното в
тях като описание на извършеното нарушение и дадената му правна
квалификация. По този начин не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на
3
крайния административен акт. В тази насока доводите на жалбоподателя се
явяват основателни. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да
се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай това не е
сторено, поради което процесното пътнотранспортно произшествие и
механизмът на неговото извършване са останали неизяснени.
На следващо място видно от изготвения протокол за ПТП по данни на
свидетел –очевидец В. ИВ. Н., водач на МПС „/ХХХ/“ /ХХ/ с рег.№ /номер/,
при неизяснени причини и обстоятелсва реализира леко ПТП в метално колче
от оградата на къщата, находяща се в гр.София, ул.“Калиманци“ № 33 пред
бл.101, след което напуска мястото. В изготвения протокол за ПТП е описано
единствено, че на посоченото място има 1бр.метално колче, което е охлузено.
От показанията на разпитания свидетел П. Т. П. – мл.автоконтрольор при
ОПП –СДВР, се установява, че той не е очевидец на инцидента, посетил е
местопроизшествието по сигнал и е изготвил скица на твърдяното пътно
произшествие по данни на установения на място очевидец, който е заявил, че
за пореден път бутат оградата на неговия имот. Свидетелят П. си спомня, че е
видял намиращата се на мястото ограда, която била леко наклонена. От
показанията на свидетелката М.Ц. М.а – съпруга на жалбоподателя, е видно,
че същата е била свидетел на спор между съпруга й и непознат господин
относно паркирането на въпросното място. По думите й при паркирането на
автомобила от страна на съпруга й нищо необичайно не се е случило. От
събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява на
процесната дата и място да е настъпило пътнотранспортно произшествие, в
което да е участвал жалбоподателя. Ето защо неоснователно е била
ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
На следващо място, относно вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП съдът намира от правна страна следното:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
4
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
На първо място, в издаденото наказателно постановление, не е отразено,
че при произшествието са причинени само имуществени вреди. Такива дори
не са описани в изготвените на място документи. Никъде не е отбелязано, че
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него.
На следващо място не е очертано конкретно задължението, което
жалбоподателят не е изпълнил като водач на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие.
Неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя е очертано
най-общо – „не изпълнява задължението си като участник в ПТП“.
По този начин липсва пълно, ясно и недвусмислено описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
5
С оглед гореизложеното, атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
производство, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, въззиваемата страна - СДВР,
следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатено от последния адвокатско
възнаграждение на адв.Г. Б. ХР. за процесуално представителство по
настоящото дело (съгласно приложен договор за правна защита и съдействие
от 24.01.2022 г. и вносна бележка за извършен превод).
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21- 4332- 012479 от
22.06.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя АНГ. СТ. М. ЕГН – ********** с адрес
/адрес/, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
жалбоподателя АНГ. СТ. М. ЕГН – ********** с адрес /адрес/, сумата от 360,
00 /триста и шестдесет/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие в настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
6
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7