Определение по дело №405/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. А. Ф. /ищец в първоинстанционното производство/, чрез процесуален представител, против решение № 78/27.06.2014 г., постановено от Районен съд - М. по гр. д. № 109/2014 г. по описа на съда, с което са отхвърлени като неоснователни предявените в обективно кумулативно съединение искове против ТП „ДГС”, гр. М., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца Е. А. Ф. от заеманата в ТП „ДГС”, гр. М., длъжност “системен администратор”, за възстановяването му на предишната работа, както и за заплащане на сумата 3 660,00 лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 07.02.2014 – 07.08.2014 г. Ищецът е осъден да заплати на ответната страна направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Решението се обжалва като необосновано с твърдения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че е налице уволнителното основание, предвидено в чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, тъй като трудовото правоотношение на ищеца не е сключено на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, а е със срок до завършване на определена работа, поради което и не може да бъде прекратено на посоченото уволнително основание. На следващо място, в жалбата се сочи, че трудовото правоотношение между ищеца и ответното предприятие е прекратено близо година след завръщането на титуляра, а в сключения с ищеца трудов договор дори не се съдържат данни или клаузи за сключване на трудовия договор до завръщане на титуляра, нито е посочено неговото име или длъжност. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира заплащане на разноски и за всички съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Заявява в депозирано от процесуалния му представител писмено становище, че поддържа жалбата.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – ТП „ДГС”, гр. М., не подава отговор. В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. Оспорва жалбата в депозирана от процесуалния му представител писмена молба. Не претендира разноски.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от Е. А. Ф. с предявени против ТП „ДГС”, гр. М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Е. А. Ф., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед № 01/07.02.2014 г., издадена от Директора на ТП „ДГС”, гр. М. – инж. А. М.; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на Е. А. Ф. на заеманата преди уволнението длъжност – системен администратор в ТП „ДГС”, гр. М.; и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3 660,00 лв. за оставане без работа поради уволнението за периода 07.02.2014 – 07.08.2014 г.

Оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 01/07.02.2014 г. е издадена от Директора на ТП „ДГС”, гр. М. – инж. А. М., и е връчена на ищеца на 07.02.2014 г. Посоченото в заповедта уволнително основание е завръщане на замествания на работа /в случая - С. М. /системен администратор//, предвидено в чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на сключен между тях трудов договор № 6/12.04.2011 г., с който ищецът е бил назначен на длъжността „финансов контрольор” в ответното предприятие /ДГС - М./ със срок за изпитване от три месеца и месечно трудово възнаграждение в размер на 450,00 лв. С допълнително споразумение № 100015/01.07.2011 г. страните са изменили трудовото правоотношение, като в споразумението е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 и във вр. с чл. 119 от КТ, че договорът се сключва „за определен срок със срок за изпитване, считано от 01.07.2011 г. до 12.07.2011 г.”. Отбелязано е също и че работникът се назначава от дÙъжността „финансов контрольор” на същата длъжност - „финансов контрольор”. В споразумението е посочено, че се сключва на основание чл. 123, ал. 1, т. 5 от КТ /запазване на правоотношението при промяна на правно-организационната форма на предприятието/, в случая от ДГС - М. в ТП ДГС - М.. С допълнително споразумение № 58/01.08.2011 г. страните отново са изменили трудовото правоотношение, като в споразумението е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 352 от КТ, че договорът е за „определено време – до завръщане на титуляра” и на работника се следват допълнителни възнаграждения за продължителна работа в размер на 22 %. Отбелязано е също и че работникът се назначава от длъжността „и.д. финансов контрольор” на същата длъжност - „и.д. финансов контрольор”. С последващо допълнително споразумение № 100015/01.11.2011 г. е изменена длъжността, на която е назначен ищецът - от „финансов контрольор” на „системен администратор”, както и размерът на основното му трудово възнаграждение – от 450,00 лв. на 610,00 лв. В споразумението се посочено също, че се сключва „за определен срок” – „за определена работа”, като е изписано правно основание за изменението на правоотношението – чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ.

Видно от приложена справка за полученото от ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2011 г., при отработени 0 работни дни за месеца /12 работни дни – в отпуск по болест, 4 работни дни – в неплатен отпуск/, същият е получил възнаграждение в размер на 45,17 лв. /след приспадане на дължимите здравни и осигурителни вноски/.

Видно от поименни разписания на длъжностите в ТП „ДГС”, гр. М., от 01.11.2011 г. и от 23.01.2012 г. длъжността „системен администратор” е заемана от С. С. М. /в отпуск поради бременност и раждане/, като на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ ищецът Е. А. Ф. е изпълнявал същата длъжност.

Видно от заявление с вх. № 522/04.03.2013 г. по описа на ТП „ДГС”, гр. М., С. М., технически сътрудник при ДГС – Дж., и системен администратор при ТП ДГС – М., е уведомила Директора на ответното предприятие, че, считано от 04.03.2013 г. прекъсва ползвания от нея отпуск за отглеждане на малко дете /дете до 2-годишна възраст/.

В поименни разписания на длъжностите в ТП „ДГС”, гр. М., от 01.09.2013 г. и от 01.11.2013 г. е отбелязано, че длъжността „системен администратор” се заема от С. С. М. и от ищеца Е. А. Ф. /на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ/.

Видно от справка за регистрираните в НАП данни относно актуалното състояние на всички трудови договори към 30.08.2013 г. в ответното предприятие, издадена чрез електронен сертификат, датата на сключване на договора с ищеца е 01.07.2011 г., дата на последното допълнително споразумение към договора е 14.05.2012 г., основанието на трудовия договор е чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, заеманата от него длъжност – „системен администратор”, а основното трудово възнаграждение – 610 лв.

При така установените обстоятелства настоящата инстанция намира иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателен, тъй като не е налице уволнителното основание, посочено в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В сключения между страните трудов договор от 12.04.2011 г. не е уговорен срок за действие на договора, а единствено тримесечен срок за изпитване. Оттук следва, че този договор е сключен за неопределено време. В сключено на 01.07.2011 г. допълнително споразумение е посочено, че срокът за изпитване изтича на 12.07.2011 г. /т.е. уговореният в трудовия договор тримесечен срок за изпитване е останал непроменен/, както и че договорът е за определен срок, като е цитирана разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - правно основание за уговорения между страните срок на договора. Независимо от посочването на срок на договора обаче, и въпреки обстоятелството, че с подписването на допълнителното споразумение ищецът, като работник в ответното предприятие, е заявил писмено изричното си желание по чл. 67, ал. 3 от КТ безсрочният му трудов договор да се превърне в договор за определен срок, то непосочването в съдържанието на допълнителното споразумение на конкретния срок, за който се сключва договора, съставлява пречка за неговото трансформиране от безсрочен в срочен такъв. Следователно, след изтичане на срока за изпитване /изтичащ на 12.07.2011 г./ договорът между страните по делото следва да се счита за окончателно сключен и то като безсрочен. На 01.08.2011 г. страните са сключили второ допълнително споразумение към първоначалния договор, с което ищецът е назначен на длъжността „и.д. финансов контрольор” на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – за „определено време – до завръщане на титуляра”. Следва да се посочи, че в цитираното допълнително споразумение липсва яснота относно обстоятелството кое е лицето – титуляр на длъжността, на която се назначава ищецът, което също както при липсата на посочен конкретен срок за сключване на договора, се явява пречка за трансформирането на процесния трудов договор за неопределено време в срочен такъв. В подписаното от страните трето допълнително споразумение от 01.11.2011 г. е посочено, че се изменя длъжността на ищеца от „финансов контрольор” на „системен администратор”. Като правно основание за изменението на правоотношението в споразумението се сочи разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, докато фактическото основание е визирано като договор „за определен срок” – „за определена работа”, т.е. е налице несъответствие между правното и фактическото основание, което внася неяснота относно срока на договора – дали се сключва за определен срок /чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ/, до завършване на определена работа /чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ/ или за заместване на работник/служител, който отсъства от работа /чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ/. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че процесният трудов договор е продължил да действа като договор за неопределено време. По тази причина и уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед № 01/07.02.2014 г., издадена от Директора на ТП „ДГС”, гр. М., се явява незаконосъобразно, поради неприложимост на уволнителното основание по отношение на трудовите договори за неопределено време, какъвто се установи, че представлява и сключеният между страните по делото. По тези съображения настоящата съдебна инстанция достигна до извод, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен.

По отношение основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът взе предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е сключено за неопределено време, предвид което е и възможно възстановяването на ищеца на заеманата от него до уволнението длъжност.

По отношение основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът взе предвид представената по делото служебна бележка с изх. № 144/13.02.2014 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда” – М. при Агенция по заетостта към МТСП, както и приложената трудова книжка, от които е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът се е регистрирал като безработен и не е полагал труд по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е полученото за последния отработен месец /с отработени най-малко 10 работни дни/, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор. В случая трудовият договор е прекратен през месец февруари 2014 г. През месец януари 2014 г. обаче, за който има приложена по делото справка за доходите на ищеца, последният не е отработил нито един ден. По отношение на предхождащите януари 2014 г. месеци липсват данни относно обстоятелството какъв е броят на отработените от ищеца работни дни и какъв е размерът на полученото от него брутно трудово възнаграждение. В тази връзка, като взе предвид, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по своето основание, но няма данни относно неговия размер, на основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че по своя преценка следва да определи размер на претендираното обезщетение. При определяне размера на предявената претенция настоящият състав взе предвид отбелязванията в трудовата книжка на ищеца и допълнително споразумение № 100015/01.11.2011 г. относно размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца, и съобразявайки разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ намира, че дължимото обезщетение за срок от 6 месеца, считано от 07.02.2014 г. до 07.08.2014 г., възлиза на сумата от 4 465,20 лв. /по 744,20 лв. на месец/. Доколкото обаче искът е предявен за размер от 3 660,00 лв. съобразно диспозитивното начало на гражданския процес, следва и да бъде уважен в предявения размер.

Въз основа на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното с нея решение на Момчилградския районен съд – отменено като неправилно.

При този изход на делото и предвид своевременното искане от страна на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и безспорното установяване на тяхната направа, такива следва да бъдат присъдени в размер общо на 900,00 лв. /700,00 лв. за първоинстанционното и 200,00 лв. – за въззивното производство/.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса за двете съдебни инстанции следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна - ТП „ДГС”, гр. М.. Същите възлизат на 246,40 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство по трите обективно кумулативно съединени иска /по 50,00 лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, и 146,40 лв. – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ/, както и 123,20 лв. – държавна такса за въззивно обжалване /по 25,00 лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и 123,20 лв. – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 78/27.06.2014 г., постановено от Районен съд - М. по гр. д. № 109/2014 г. по описа на съда, и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯна основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ уволнението на Е. А. Ф., с ЕГН *, извършено със Заповед № 01/07.02.2014 г., издадена от Директора на ТП „ДГС”, гр. М. – инж. А. М., на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВАна основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Е. А. Ф., с ЕГН *, на заеманата от него преди уволнението длъжност – „системен администратор” в ТП „ДГС”, гр. М..

ОСЪЖДАна основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ТП „ДГС”, гр. М., да заплати на Е. А. Ф., с ЕГН *, сумата от 3 660,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 07.02.2014 – 07.08.2014 г.

ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 1 от ГПКТП „ДГС”, гр. М., да заплати на Е. А. Ф., с ЕГН *, сумата от 900,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 6 от ГПКТП „ДГС”, гр. М., да заплати на Кърджалийския окръжен съд сумата от 246,40 лв., представляваща разноски за държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата от 123,20 лв. - разноски за държавна такса за въззивното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.