РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501849 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.Е. Г.И., АК-П., като
пълномощник на В.С.И., против Решение № 83/ 19.03.2023г. постановено по
гр.д.№ 2261/ 2021г. по описа на АРС – ІV гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове против „Изи Асет Мениджмънт“ АД
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.К.К.
да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4 ал. 2 от договор за
кредит от ***г, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на
чл. 19 ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща чл.11 т 9 и 10 от ЗПК, както и ответникът да му заплати сумата
от 230,08 лв платена без основание неустойка по договора, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Формулирани са доводи,
основани на отговора по исковата молба на ответника във връзка с изясняване
на въпроса процесният договор дали е с дата ***г. или с дата ***г., за който
се твърди от жалбоподателя, че се касае за един и същ договор. Допълва
доводите си в жалбата във връзка със заявена договорена клауза за неустойка
1
в заявения с ИМ договор от ***г., за която се прави препращане към отговора
на ИМ относно изявлението на ответника за съдържанието на договора, което
се иска да се цени като признание от страна на ответника за съществуването
на такава клауза, в която връзка е поддържано направеното доказателствено
искане за изискване на основание чл.190 ГПК от ответника да представи
екземпляр от договор вх.№ ***г., за който се твърди с ВЖ да е сключен
между жалбоподателя и ответника.
Постъпил е писмен отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК***, в който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна, вкл. доводът на
жалбоподателя за установяване на заявеното обстоятелство за
индивидуализиране на сключен между страните договор по реда на чл.190
ГПК, на което е противопоставено възражението по чл.154 ГПК.
Жалбата е подадена от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт,подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
От страна на жалбоподателя съдът е сезиран с искове против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожност на клауза по чл. 4 ал. 2 от
договор за кредит от ***г, предвиждаща заплащане на неустойка, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материалноправните изисквания на чл. 19 ал.4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща чл.11 т. 9 и т.10 от
ЗПК, както и ответникът да му заплати сумата от 230,08 лв платена без
основание неустойка по договора, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. С исковата молба е поискано задължаване на ответника по
реда на чл.190 ГПК представяне на договор за кредит № ***г., като в
приложение на исковата молба е представен погасителен план към кредит
***г.
С отговора по исковата молба ответникът по предявените искове е оспорил
искането на ищеца за представяне на посочения договор , но с дата ***г с
възражението, че ищецът се домогва да размени доказателствената тежест на
страните в гражданския процес, като с насрещно искане е поискано на
основание чл.190, ал.2 ГПК представянето на договор за паричен заем с №
***г.
С Определение от 13.03.2022г. районният съд е указал изрично на страните да
2
посочат дали се намира у тях договор за паричен заем № ***г., както и да
уточнят датата на договора за заем *** или ***г. В изпълнение указанията на
съда ответникът с молба от 08.04.2022г. е посочил , че разполага с договор за
паричен заем от 12.05.2022г., но не и с такъв от ***г., като в случай на
твърдение от страна на ищеца за такъв от ***г. – да бъде задължен да го
представи. С протоколно Определение от 15.04.2022г. с оглед изявлението на
ответника е отхвърлил искането на ищеца за представяне от ответника на
договор за заем от ***г. и указал на ищеца посочване дали има други
сключени договори за кредит и да ги посочи.С молба от 30.05.2022г. е
заявено от ищцовата страна липса на други доказателствени искания, а в
последствие с молба от 19.09.2022г. е подновено искането за представяне на
основание чл.190 ГПК от ответника на договор за кредит с указание за
последиците на чл.161 ГПК.
При отхвърляне на предявените искове първоинстанционният съд е отчел
неустановеност от страна на ищеца на твърденията относно изискванията за
предоставяне на обезпечение , в каквато връзка е заявената с исковата молба
неустоечна клауза по чл.4, ал.2 от договор за кредит от ***г., което е в
доказателствена тежест на ищцовата страна, поради което така предявеният
иск неоснователен.
С въззивната жалба е модифицирал искането си за представяне на договор за
кредит от ***г. от ответника, което искане е оспорено от последния с ОВЖ с
поддържано възражение, основано на разпоредбата на чл.154 ГПК и съдебна
практика на СЕС. Въззивният съд е указал уточняване на относимостта на
доказателственото искане съм заявеното в ИМ твърдение за сключен между
страните договор от ***г., като с молба от 13.10.2023г. е посочено, че се
касае за грешка, а с ИМ е бил посочен правилният № ***.
Предметът на спорното право се определя от ищеца с исковата молба. В
конкретния случай от страна на ищеца е заявено с исковата молба наличие на
облигационно правоотношение по сключен с ответника договор за паричен
заем ***г., позовавайки се на представен от същия погасителен план към
кредит ***г.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за кредит се сключва в писмена форма ,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Не се твърди да е сключен договор на друг траен
3
носител.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните следва да установи
твърдените обстоятелства и факти, за които носи доказателствена тежест.
Това правило намира опора и в пар.64 от Решение на СЕС от 19 декември
2019г. по съединени дела С-453/18 и С-494/18 , според което „ не може да се
приеме, че юрисдикцията е запозната с необходимите правни и фактически
положения“ по смисъла на цитирана съдебна практика само поради това, че
познава някои модели договори, използвани от продавача или доставчика, без
да разполага с инструмента, който съдържа договора, сключен между
страните във висящия пред нея спор.
По така изложени съображения в рамките на очертаното от ищеца в исковата
молба спорно материално право въззивният съд споделя крайния правен
извод на районния съд за неустановеност, поради което и неоснователност на
така предявените искове от ищеца за прогласяване нищожност на клауза за
неустойка по договор за паричен заем ***г., поради което и осъждане на
ответника за връщане на заплатена по посочената клауза сума от страна на
ищеца.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал. ГПК и чл.23, т.4 НБПП в размер на 160 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 83/ 19.03.2023г. постановено по гр.д.№
2261/ 2021г. по описа на Асеновградски районен съд – ІV гр.с.
Осъжда В. С. И., ЕГН: ********** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
ЕИК*** сумата 160 лева / сто и шестдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5