РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Гоце Делчев, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220101104 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Е. Ю. В. от гр.Г. Д. против „Т. п. м. г.“ ЕООД, гр.Г. Д., обл.Бл., представляван
от управителя В. А. С..
Иска се на основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата:
1. Сумата 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща част от сумата в
размер 15000,00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от мен неимуществени вреди, в резултат от разпространените в
публикуваното във вестник „Т. П. – югозападният таблоид”, от 23.10.2023
година бе публикувана статия от В. С. А. на електронния интернет сайт
www.toppresa.com, със заглавие „мега скандал! Прокуратурата привиква
клиенти на скандален неврокопски „туроператор“ заради крупна измама“, за
изнесените множество неверни обстоятелства, това че с „лъжа и измама съм
се сдобила с лиценз за туроператор“, „ ...заблуждава го ...“, „...лъжлива
информация, че към тази дата има собствено помещение...“ , „...въвеждаш в
заблуждение Министерството на туризма, за да получиш лиценз, като
1
предоставяш неверни данни, че имаш професионално подготвено лице във
фирмата и помещение?“, „ ...такива измамници нямат място в туристическия
бранш.“, „...груби финансови нарушения.“. В следващите редове съм
обвинена и за извършено престъпление „...сдобие с обвинение за измама в
особено големи размери“, както и за публикувани две снимки, като върху една
от снимките поставена в заглавната част на статията е сложен надпис „Бизнес
основан на измама? Или как В. се опита да всички, но закона я стопира!“,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2023 година до
окончателното й изплащане,
2. Сумата 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща част от сумата в
размер 15000,00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от мен неимуществени вреди, в резултат от разпространените в
публикуваното във вестник „Т.П. – югозападният таблоид”, от 17.11.2023
година бе публикувана статия от В. С. А. на електронния интернет сайт
www.toppresa.com, със заглавие „А.„Е.Т.С“! прокуратурата подхвана
скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В схемата и училищния директор
на кочан!“, за изнесени неверни обстоятелства „След публикуването на
скандала въпросната дама обект на тези разкрития първо направи всичко
възможно да ни притисне да осуетим разследването си и като не видя, че ще
стане ни обвини в лъжи... днес ще стане ясно кой лъже и кой прави
машинации.“, за множество обидни думи, наричана съм „ ...лъжкинята Е. В.“,
„ ...непочтена личност“. за това, че съм използвала „ ...лъжливи документи, за
да получиш лиценз за туроператор“, за приложения снимков материал, че аз
съм „обвиняема“, без да имам това качество, към момента на публикуване на
статията, за това, че „ ...тресеш от страх и прехвърляш фирмата ти...“, за
използваните думи „ на рамото ти трябва да виси лешояд - най-скромно
казано!“, за това, че съм наричана „...непознаване или непочтеност“,
„лъжкинята и нейния ординарец, така наречения Исмет...“, „... е излъгала
абитуриентите за името на хотела...“, „тази неблагодарница... “, обвинявана
съм неколкократно в извършени престъпления „освободих дисциплинарно за
лъжи, измама и злоупотреба с доверието на фирмата...“ , „ти не можеш да
стъпиш на малкия пръст на...“ , „ С лъжа и измама, рано или късно, до никъде
не се стига.“, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 17.11.2023 година до окончателното й изплащане.
Твърди се от ищцата, че на******г. във вестник „Т.п.- ю. т. е
2
публикувана статия от В. С. А. на електронния интернет сайт
www.*******.com, със заглавие „М. с.! Прокуратурата привиква клиенти на
скандален неврокопски „туроператор“ заради крупна измама“, в която са
изнесените множество неверни обстоятелства и са изречени клевети срещу
ищцата, както и е обвинена за извършено престъпление. В статията са
публикувани две снимки, като върху една от снимките поставена в заглавната
част на статията е сложен надпис „Бизнес основан на измама? Или как В. се
опита да всички но закона я стопира!“. Твърди, че била шокирана от лъжите
по нейн адрес, сънят й се нарушил, имала чувството, че всеки с който се
разминава я гледа с укор и обвинение. Публикацията се отразила негативно и
на дружеството й, тъй като макар да обяснявала, че изписаното е лъжа и няма
да се отменят екскурзии, имало клиенти, които се отказвали от заявените
екскурзии или почивки.
На 17.11.2023 г. във вестник „Т.п.- ю.т. е публикувана статия от В.С.в А.
на електронния интернет сайт www.toppresa.com, със заглавие „А. „Е.Т.!
прокуратурата подхвана скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В
схемата и училищния директор на кочан!“. В тази статия отново са изнесени
неверни обстоятелства, изречени са обидни думи спрямо ищцата, като е
наречена „...лъжкинята Е. В.“, „ ...непочтена личност“. Отново е обвинена в
извършване на престъпление, че е използвала „ ...лъжливи документи, за да
получиш лиценз за туроператор“. Обвинена е, че е въвеждала в заблуждение
клиентите си. В статията отново била качена нейна снимка, с поставен текст
„на вниманието на Министерство на о.“. Към момента нито една от двете
статии не е свалена от страницата на „Т. п.м. г. ЕООД -*********. След
публикуването на статиите ищцата се чувствала потисната и разтревожена,
постоянно я обземат негативни мисли, трудно е да изпълнява задълженията
си на работното място. Чувствала се унизена и достойнството и самооценката
й пострадали. След множеството разговори в които обяснявала, че изнесеното
в статиите не е истина, започнала да се стряска когато телефонът звъни.
Станала раздразнителна, което се отразило и на семейството й. Това й
състояние все още не е отминало, поради което предявява настоящият иск..
Правната квалификация на правата на ищеца е по чл. 49 във вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.51 и чл.52 от ЗЗД.
От страна на ответника е представен писмен отговор в определения
3
от закона срок, с който се изразява становище за недопустимост на
предявените искове. Оспорва и твърдението, че на ******* г. и на 17.1.2023 г.
са публикувани и налични статии от ответника, които да клеветят и
уронват честта и достойнството на ищцата. Ответникът не е автор на статиите,
а само предава информация на възмутен човек, относно поведението и
отношението на ищцата към него. Оспорва твърдението за увреждане,
настъпило в правната сфера на ищцата, както и причинната връзка между
публикуваните материали и твърдените увреждания. Оспорва и наличието на
вина, като твърди, че материалите отговарят на критериите за
журналистическа добросъвестност, като възпроизвеждат факти и
обстоятелства, изнесени от трето лице. Интернет платформата е обявила
автора на статията, кой е собственикът на същата и предоставя право на
отговор или опровержение, каквото ищцата не е отправила. Твърди, че ако
ищцата се бе възползвала от правото си на опровержение, негативни
последици не биха настъпили, поради което повдига възражение за
съпричиняване на вредата. Счита, че ищцата е публична личност, поради
което границите на допустимата критика към нея са по-широки. Счита, че
поради изложеното не са установени елементите от фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Не е налице и
виновно и противоправно поведение от страна на дружеството или негови
служители. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди и намира
осъдителната претенция за завишена.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.39, ал.1
от КРБ, чл.49 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи следното във
фактическо отношение:
На ****** г. на електронната интернет страница www.toppresa.com
била публикувана статия със заглавие „М. с.! Прокуратурата привиква
клиенти на скандален неврокопски „туроператор“ заради крупна измама“. В
статията са изложени твърденията на лицето Васил А., че докато работила за
неговата туристическа агенция „О.“, ищцата Е. В. не е спазвала предвидената
отчетност, отклонявала е средства, използвайки измама, е регистрирала
собствена туристическа агенция и привличала в нея желаещите да пътуват с
ТА „О.“. За това е сигнализирана прокуратурата и скоро В. ще се сдобие с
4
обвинение в измама в особено големи размери. В статията са публикувани две
снимки на ищцата Е. В., като върху една от снимките поставена в заглавната
част на статията е сложен надпис „Бизнес основан на измама? Или как В. се
опита да всички но закона я стопира!“. Статията е с посочен автор Т.Т..
На ***** г. на електронната интернет страница www.toppresa.com била
публикувана статия със заглавие със заглавие „А. „Е. Т."! прокуратурата
подхвана скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В схемата и училищния
директор на кочан!“. В тази статия Васил А. определя ищцата като
„лъжкинята Е. В.“, „непочтена личност“, „неблагодарница“. Изложени
твърденията на В. А., под формата на въпроси към ищцата „Вярно ли е, че…“,
че докато работила за неговата туристическа агенция „О.“, ищцата Е. В. не е
спазвала предвидената отчетност, отклонявала е средства, че използвайки
„лъжливи документи“, е регистрирала собствена туристическа агенция и
привличала в нея желаещите да пътуват с ТА „О.“, като вместо телефона на
„О.“ посочвала за контакт телефон на собствената си фирма, че събирала пари
от името на ТА „О. – около 40 000 лева и не отчела нищо от тях. Твърди се, че
„така нареченият директор на училището в с.кочан“ отказал среща с
представители на ТА „О., организирал среща с „лъжкинята“ и плюел по
фирмата на А.. Статията е с посочен автор В.А.. В тази статия има
публикувани съвместени снимка на ищцата, както и снимка на мъж
(неизвестен за докладчика), а според свидетелите – на директора на
училището в с.Кочан), върху които е сложен надпис „На вниманието на
Министерство на образованието!“
По делото са представени разпечатка на хартия от процесните статии,
флаш памет със същите, както и справка за актуално състояние на ответника.
В последното съдебно заседание са приложени по делото и разпечатки на още
3 броя статии, публикувани в електронния сайт на Т.П., съответно: от 23 май
2025 година със заглавие „М.в Т. П.! Министерството на туризма даде
скандалната гоцеделчевската туроператорка на КЗП-документи“; от
14.06.2025 година със заглавие „Европейска комисия прие жалба на Т. П.
заради SLAPP дело, заведено от тур оператора“ и на 12.07.2025 година със
заглавие „Медийна бомба! Сигнал на Т.П. удари с пълна сила! Глоба до 40 000
лева за тур операторката от Г. Д. за драстични нарушения на закона за
туризма“.
5
Приложено е удостоверение от Районна прокуратура – Благоевград,
Териториално отделение – Гоце Делчев, че срещу ищцата Е. Ю. В. няма
образувано досъдебно производство и те не епревлечена като обвиняемо
лице.
По делото са разпитани като свидетели И. Г. В. – съпруг на ищцата и
М. П.К. – втора братовчедка на съпруга на ищцата.
От показанията им се установява, че публикуваните на електронния
сайт на „Т.п.“ две статии се отразили на психиката на ищцата. Под статиите
имало коментари на много хора, някои от които я подкрепяли, но други
вярвали в изнесеното в статиите. Тъй като ищцата е известна на много хора в
региона, контактува и с хора от чужбина и много от тях я питали лично, по
телефон и във Фейсбук дали изнесеното в статиите е вярно. Имало хора, които
се отказали да ползват услугите й, като заявявали „Вие сте лъжлива фирма“,
„Не можете да ни осигурите хотел“. Всичко това се отразило лошо на В.,
докато преди била с добро самочувствие, сега не желаела да ходи на работа, за
да не я спират хората и да разпитват за изнесеното в статиите. Преди това била
спокойна, но след публикуване на статиите станала раздразнителна, лесно се
ядосвала, често плачела, не могла да спи. Наложило се да посещава психолог,
който да й помогне да се справи с психическото натоварване. Въпреки това тя
все още не е преодоляла напълно породените от статиите проблеми и се
натъжава, ако се говори за периода, в който били публикувани.
По делото са приложени писма от „Д. к.“ ООД, че заявка за ползване
услугите на дружеството от телекомуникационни услуги „Н. с.“, е подало
лицето Д. С., а клиент на дружеството е бил „Т. м. п.“, ЕИК ****. Клиент на
„Д. к.“ ООД понастоящем е „Т. п. м. г. ЕООД, ЕИК ************ съгласно
промяна, извършена през 2020 г. и оттогава до сега всички фактури се издават
на „Т.п. м. г.“ ЕООД, ЕИК ******, което дружество ги и заплаща. Към дата
*****г. „Т. п. м.г.“ ЕООД използва услугата нает сървър с име *******.com и
IP адрес ******** като услугата е неменажирана, т.е „Д. к. няма ангажимент
към поддръжката на операционната система и съдържанието, качвано от
клиента.
По делото е изготвено заключение по съдебно-компютърна експертиза,
като заключението на вещото лице е, че обективираните материали в
електронните документи, намиращи се в запаметяващо устройство за
6
съхранение и обмен на данни с компютър – флаш памет с качени в електронен
вариант на следните писмени документи – 2 броя .PDF, приложена по делото,
със следните имена и съдържание, са:
1. Публикация в електронния сайт www.*****com от**** година –
„МЕГА СКАНДАЛ! Прокуратурата привиква клиенти на скандален
неврокопски _туроператор_ заради крупна измама! – ТопПреса“;
2. Публикация в електронния сайт www.toppresa.com от**** година –
„А. _Е.Т.! Прокуратурата подхвана скандалната Е. В., а тя продаде фирмата
си! В схемата и училищният директор на К. – ТопПреса“.
Извършени е от вещото лице справка на сайта на „Т. п.а“-www.**** за
налични качените във флаш паметта статии, както и на коя дата са били
публикувани, какво е тяхното съдържание. Основни обследвани публикации
са: 1. Публикация в електронния сайт www.toppresa.com от 20.10.2023 година
със заглавие „М.С. Прокуратурата привиква клиенти на скандален
неврокопски "туроператор" заради крупна измама! - Т.(*****.com)“; 2.
Публикация в електронния сайт www.******com от 17.11.2023 година със
заглавие „АФЕРАТА "Е.Т.! Прокуратурата подхвана скандалната Е. В., а тя
продаде фирмата си! В схемата и училищният директор на К. - Т.П.
(******com)“; 3. Публикация в електронния сайт www*******.com от
11.12.2023 година със заглавие „Прецедент в историята на медията! Топ Преса
завежда иск срещу скандален туроператор за над 50 000 лева! - ТопПреса
(*******.com)“.
След проверка на фейсбук страницата на Т.П.на процесните по
настоящото производство дати 23.10.2023 и 17.11.2023 година, чрез
електронния сайт на вестник „Т. П. - югозападният таблоид“ на
адресwww****.com , няма открити качени и/или споделени материали и
линкове към датата на обследване.
„Н. С.“ (НС) е физически обособена компютърна единица, която
притежава собствени хардуерни компютърни ресурси. НС може да
бъде достъпван, управляван, стартиран, рестартиран и спиран самостоятелно
директно от Клиента или по заявка към Доставчика. Наетият сървър е част от
компютърен хардуер, който се използва изцяло за хостване на уебсайтове,
онлайн услуги, данни и приложения. Физическо устройство, на които е
инсталирана операционна система по заявка на клиента. Разполага обособени
7
хардуерни ресурси. По подразбиране устройството разполага с два диска,
които могат да бъдат конфигурирани в софтуерен RAID по заявка на клиента.
Разполага със собствен статичен реален IPv4 адрес. Разполага с негарантирана
Интернет свързаност в общ канал – до 1 Gbps до определен трафик, 100 Mbps
след изчерпване на определения трафик. Предоставя се с пълен
административен достъп до машината по SSH, RDP, IPMI и др.
Възможни AddOn услуги: допълнителен IP адрес, Системна
администрация. Услугата се предоставя на абонаментен принцип. Услугата се
предоставя за минимален срок от 1 (една) година. Период на отчитане на
услугата е един месец. Договорът за услугата влиза в сила от момента на
заплащане на първото възнаграждение съгласно чл.3.5.1. от Общите условия.
Услугата се смята за работеща и налична, ако сървърът е технически изправен
и свързаните услуги за достъп до Интернет са налични. Обект на наем е не
самия физически сървър, а неговите хардуерни ресурси.
Услугата се предоставя в Дата център, използван от Д. К. ООД от клас
Tier 3+ (напълно неутрален), разположен в гр. С..
Услугата включва физическо разполагане на сървъра в дата център;
Неограничен брой уеб сайтове (до размера на ресурсите на сървъра); Уеб-
базиран интерфейс за управление /контролен панел/ (по желание на клиента);
Хардуерна поддръжка;Безплатна първоначална инсталация на операционна
система от доставчика: C.S, D., U.; Безплатно преместване на Вашите сайтове
и имейли от текущия им хостинг на новонаетия сървър; Неограничен трафик;
1Gbit port (свързаност, позволяваща обмен на данни до 1Gbit в секунда).
Фирма Д. К. ООД на латиница „D. C.OOD“ с ЕИК/ПИК***** е
основана на 26 Март **** година с правна форма „Дружество с ограничена
отговорност“ или на кратко ООД. Седалището на компанията се намира в гр.
С. Адрес на упражняване на дейността и адрес за отправяне на жалби от
потребители: гр. С., район В., ул. Ц. № 70, ет. 4.
Съгласно справките и предоставената информацията, с която Д.
К.разполага към датата на допълнителното обследване - 04.04.2025 г.,
използва услугата нает сървър с име: server.toppresa.com и IP адрес: ******
Услугата се ползва от дата 19.10.2018 и е неменажирана, което означава, че Д.
К. няма достъп или ангажимент към поддръжката на операционната система и
съдържанието качено от клиента. Информация за каченото съдържание и
8
сайтовете на сървъра, както и паролите за достъп до него може да се изисква
от ползвателя, с оглед на факта, че поддръжката и достъпа до сървъра е изцяло
негов ангажимент.
Относно това дали сайта https://******.com съхранява на нает сървър с
име: server.toppresa.com и IP адрес: 195.189.83.218 би могло да се установи при
справка и съдействие от страна на ползвателя на услугата, а именно „Топ
Преса Медия Груп“ ЕООД.
Осигурен достъп до клиентския профил и респективно до услугата на
Т.П. М. Г. ЕООД имат: Титуляр/собственик на услугата: Д. С., с мейл адрес:
****************@*******.***. Лицето може да преупълномощи и даде достъп
по негово желание и усмотрение, на когото намери за необходимо; Ако
ползвателя е разрешил достъп до услугата и профила на други лица, то това е
за негова сметка и с негово разрешение. Делта Клауд няма достъп до подобна
информация, нито може да контролира подобни действия.
В съдебно заседание, отново запознавайки се с писмата от „Д. К.“,
приложени по делото, вещото лице уточнява, че клиента и ползвателя е „Т.П.
М. Г. ЕООД, но заявката за предоставяне на услугата е от лицето Д. С., който
представлява дружеството „Т. П. М. Г. ЕООД. Достъпа до сървъра се
осъществява чрез парола, тоест, на когото и да се предостави тази парола,
може да ползва достъпа, възможно е да се предостави посочената парола на
всеки.
За да приеме за установено горната фактическа обстановка, съдът взе
предвид събраните по делото доказателства в тяхната цялост и съвкупна
връзка. При това дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, като
намира, че същите пресъздават личните им впечатления във времето
непосредствено след процесните публикации и до момента на изслушването
им. Отличават се с последователност на изложението и яснота, кореспондират
с приетите писмени доказателства. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК
доколкото свидетелят е съпруг на ищцата, а свидетелката е от кръга на
близките й, съдът не намери основание да не ги кредитира. На първо място,
както се посочи, показанията на свидетелите пресъздават впечатленията им от
емоционално промененото състояние и поведението на ищцата във връзка с
процесните публикации, като житейски обяснимо е именно най-близките да
са свидетели на емоционалните сътресения и да имат непосредствени
9
възприятия за хода на събитията и естеството на преживяното.
В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена,
семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да
дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да
не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради
евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с
решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се
приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е
заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза
съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
предявените искове за допустими, като подадени от лице, имащо правен
интерес от предявяването им, срещу надлежен ответник и пред съответния
съд.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявените искове по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.51 и чл.52
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца
неимуществени вреди за доказани по основание и размер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД,
е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК всеки ищец да
установи наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – в случая неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се
10
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори
при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
Съответно, за да бъдат уважени предявените искове с правно основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, в настоящия случай от страна на ищеца следваше
да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: че статиите са публикувани съответно на 23.10.2023 г. и на
17.11.2023 г. на електронната интернет страница www.toppresa.com, във
вестник „Т.п.- ю. т., чийто издател е ответното дружество, че статиите са
публикувани на електронна страница, собственост на ответника, както и да
докаже характера, интензитета и продължителността на претърпените от нея
неимуществени вреди, че вредите са пряка и непосредствена последица от
публикуваните процесни статии, в която се разгласяват неверни, унизителни,
позорни за ищцата обстоятелства, както и се приписват престъпления, при
или по повод изпълнението на работата на лице, на което ответникът е
възложил изготвянето на статиите.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Публикувалият журналистическа статия носи
отговорност по чл. 49 от ЗЗД като възложител на друго лице на работата по
съставяне и публикуване на печатни материали, за вредите, причинени при
изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че
натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като
му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинноследствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България, както и съгласно чл. 10, § 2 от
Европейската конвенция за правата на човека, свободата на словото не е
абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга
други конституционно защитени ценности, каквито са личното достойнство,
репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите.
Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с
негативен подтекст чрез статия е изключена. В случаите, при които чрез
произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или
11
други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи
отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 от ЗЗД, тъй като е
възложител на работата на лицата, определящи характера и съдържанието на
публикуваните материали. (в този смисъл Решение № 264 от 21.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК).
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи
дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те
съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на
лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от
Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на
наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 от
НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл.
49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено
само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез
наказателно преследване (решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. №
988/2006 г., I н. о.)
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице,
клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него.
Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни. В
практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета,
съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление. Тежестта да се установи верността фактическите
твърдения, за които се твърди, че са клевета се носи от на ответника. Ако
фактите са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, а начинът
на поднасянето им не може да е основание същите да се считат за
клеветнически.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че действително на 23.10.2023 г. на електронната интернет страница
www.toppresa.com била публикувана статия със заглавие „М. с.!
12
Прокуратурата привиква клиенти на скандален неврокопски „туроператор“
заради крупна измама“. В статията са изложени твърденията на лицето В. А.,
че докато работила за неговата туристическа агенция „О.“, ищцата Е. В. не е
спазвала предвидената отчетност, отклонявала е средства, използвайки
измама, е регистрирала собствена туристическа агенция и привличала в нея
желаещите да пътуват с ТА „О.“. За това е сигнализирана прокуратурата и
скоро В. ще се сдобие с обвинение в измама в особено големи размери. В
статията са публикувани две снимки на ищцата Е. В., като върху една от
снимките поставена в заглавната част на статията е сложен надпис „Бизнес
основан на измама? Или как В. се опита да всички но закона я стопира!“.
Статията е с посочен автор Тодор Тодоров.
В последствие на 17.11.2023 г. на електронната интернет страница
www.toppresa.com била публикувана статия със заглавие със заглавие „А.а
„Е.Т.! прокуратурата подхвана скандалната Е. В., а тя продаде фирмата си! В
схемата и училищния директор на кочан!“. В тази статия ищцата е наречена
„л.а Е. В.“, „н. л., „н.. Изложени твърденията на В. А., под формата на въпроси
към ищцата „Вярно ли е, че…“, че докато работила за неговата туристическа
агенция „О.“, ищцата Е. В. не е спазвала предвидената отчетност, отклонявала
е средства, че използвайки „лъжливи документи“, е регистрирала собствена
туристическа агенция и привличала в нея желаещите да пътуват с ТА „О.“,
като вместо телефона на „О.“ посочвала за контакт телефон на собствената си
фирма, че събирала пари от името на ТА „О.“ – около ***** лева и не отчела
нищо от тях. Твърди се, че „така нареченият директор на училището в с.кочан“
отказал среща с представители на ТА „О.“, организирал среща с „л.“ и плюел
по фирмата на А.. Статията е с посочен автор Васил А..
Според приетото в практиката на ВКС )решение № 253 от 29.01.2014 г.
по гр. Д. № 1251/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 86 от 29.1.2010 г., по
гр. дело № 92/2009 г., III г. о., ВКС, решение № 85/23.3.2012 година по гр. дело
№ 1486/2011 година, IV г. о., ВКС, решение № 484/9.6.2010 година, по гр. дело
№ 1438/2009 г., III г. о., ВКС) негативните оценки за опредЕ. личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не
осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.
От изложеното и от събраните по делото писмени доказателства се
13
установява, че статиите съдържат обидни за ищцата изрази и клеветнически
твърдения по отношение на нея, приписани й са извършване на престъпления.
Достоверността на изложените в двете статии твърдения не беше установена
по делото от страна на ответника.
Действително статиите съдържат изрази и твърдения, засягащи честта
и достойнството на ищцата, имащи позорящ характер по отношение
личността й. Тя е наричана лъжкиня, неблагодарница, твърди, се че е
уволнена дисциплинарно за уронване доброто име на работодателя,
същевременно е обвинявана и в извършване на престъпления – ползване на
неистински документи, обсебване на парични средства в голям размер.
Внушението за образите на В., които процесните публикация създават,
безспорно е укоримо от гледна точка на господстващото обществено мнение и
се явява противоправно.
Съответно доколкото не се доказа верността на твърдения в статиите, те
освен, че са неверни, са и противоправни, доколкото са позорящи доброто име
на конкретно лице, накърняващи са честта и достойнството му, нарушаващи
правото му на личен живот. Такова публично разпространяване на обидни и
клеветнически твърдения излиза извън границите на съвестната
журналистика, съответно журналистическата етика и морал, като съответно на
това - не представляват добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото,
прокламирани в чл. 39 от Конституцията на РБ, чл. 10 от ЕКПЧ и чл. 11 от
ХОПЕС.
От приложените писма от „Делта клауд“ ООД и съдебно-компютърната
експертиза се установи, че ползвател на услугата нает сървър с име:
server.toppresa.com и IP адрес: 195.189.83.218 „Т.П. М. Г. ЕООД. Ако
ползвателя е разрешил достъп до услугата и профила на други лица, то това е
за негова сметка и с негово разрешение.
С оглед горното съдът приема за безспорно установено по делото, че
именно ответното дружество е отговорно за публикуването на двете процесни
статии. След като е предоставило код за достъп до интернет страницата и на
нея са публикувани тези статии, то се приема, че те са изготвени по възлагане
на дружеството, качени са от негови служители, за действията на които
отговаря ответника.
14
От начина на извършване на публикациите в интернет страницата,
държана от ответното дружество – начина на оформяне на заглавията,
съдържанието, което е написано за да привлече внимание и внушаващо
негативни оценки за личността на ищцата, с приложени нейни снимки, може
да се направи обоснования извод, че същите е постигнала единствения
резултат – уронване на честта, достойнството и доброто име на ищцата,
накърнявайки правото й на чест, достойнство и личен живот и не е имала за
цел да информира обществеността за значими от обществена, политическа или
финансова гледна точка въпрос и тема.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, която не се възползвала от
правото си на опровержение.
Вредите са нанесени с публикуването на статиите в интеренет, без
изнесените в тях факти да бъдат проверени за тяхната истинност. От ответната
страна не бяха ангажирани доказателства, които да убедят съда, че ответника
би публикувал опровержение и че ако публикува опровержение, с него биха се
ограничили негативните последици за ищцата.
Дължимото за причинените вреди обезщетение се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства,
включително характера на увреждането, състоянието на пострадалия,
личността на причинителя и др. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот.
Размерът на претендираните обезщетения за всяка от процесните
публикации съдът приема за изцяло основателен. Според настоящия съдебен
състав дължимото обезщетение се следва да бъде определено в размер на по
10 хиляди лева за причинените от всяка една от статиите вреди, който съдът
намира за справедлив с оглед претърпените от ищцата морални вреди и
страдания. Тук следва да се отбележи, че процесните статии не са премахнати
от интернет пространството, останали са там в продължителен период от
15
време. Доказа се, че в резултат от тях ищцата е изпитвала в продължителен
период тревожност, безсъние, проявявала раздразнителност, нямала желание
да излиза и ограничила контактите си, а за известен период възлагала работата
изцяло на служителите си. За да преодолее психическите проблеми се
наложило да ползва услуги на психолог, но и досега не е възстановила
поведението си отпреди публикациите.
Предвид горното предявените частични искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Ищцата е сторила по делото разноски в размер на 404.53 лева за
заплащане на държавна такса, 1340.89 лева за възнаграждение на вещо лице и
в размер на 3380 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се
присъдят в тежест на ответника.
Ищцата претендира и за присъждане на разноски в размер на 203.37
лева, представляващи държавна такса по молба с вх. № 3854/14.06.2024 г., но
такива разноски не са сторени, поради което не следва да се присъждат.
Претендира се и присъждане на сумя в размер на 16.55 лева, представляващи
държавна такса за частна жалба, но доколкото частната жалба не е уважена, по
нея разноски на ищцата не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Т.п. м.г. ЕООД, ЕИК*****, гр.Г. Д., обл.Бл., представляван от
управителя В. А. С.в да заплати на Е. Ю. В., ЕГН ********** от
гр.Г.Д.следните суми:
1. Сумата 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща част от сумата в
размер 10000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от мен неимуществени вреди, в резултат от разпространените в
публикуваното във вестник „Т.П. – ю. т., от***** година бе публикувана
статия от В. С. А. на електронния интернет сайт www****.com, със заглавие
„мега скандал! Прокуратурата привиква клиенти на скандален н. „т.р“ заради
крупна измама“, за изнесените множество неверни обстоятелства, това че с
„лъжа и измама съм се сдобила с лиценз за туроператор“, „ ...заблуждава го
...“, „...лъжлива информация, че към тази дата има собствено помещение...“ ,
16
„...въвеждаш в заблуждение Министерството на туризма, за да получиш
лиценз, като предоставяш неверни данни, че имаш професионално подготвено
лице във фирмата и помещение?“, „ ...такива и.нямат място в туристическия
бранш.“, „...груби финансови нарушения.“. В следващите редове съм
обвинена и за извършено престъпление „...сдобие с обвинение за измама в
особено големи размери“, както и за публикувани две снимки, като върху една
от снимките поставена в заглавната част на статията е сложен надпис „Б.
основан на и. Или как В. се опита да всички, но закона я стопира!“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 23.10.2023 година до
окончателното й изплащане,
2. Сумата 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща част от сумата в
размер 10000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от мен неимуществени вреди, в резултат от разпространените в
публикуваното във вестник „Т.П. – ю. т., от 17.11.2023 година бе публикувана
статия от В. С. А. на електронния интернет сайт www.*****.com, със заглавие
„А. „.Е.Т.! прокуратурата подхвана скандалната Е. В., а тя продаде фирмата
си! В схемата и училищния директор на кочан!“, за изнесени неверни
обстоятелства „След публикуването на скандала въпросната дама обект на
тези разкрития първо направи всичко възможно да ни притисне да осуетим
разследването си и като не видя, че ще стане ни обвини в лъжи... днес ще
стане ясно кой лъже и кой прави машинации.“, за множество обидни думи,
наричана съм „ ...л. Е. В.“, „ ...н. л. за това, че съм използвала „ ...лъжливи
документи, за да получиш лиценз за т.“, за приложения снимков материал, че
аз съм „обвиняема“, без да имам това качество, към момента на публикуване
на статията, за това, че „ ...тресеш от страх и прехвърляш фирмата ти...“, за
използваните думи „ на рамото ти трябва да виси лешояд - най-скромно
казано!“, за това, че съм наричана „...непознаване или непочтеност“, „л. и
нейния о., така наречения И....“, „... е излъгала абитуриентите за името на
хотела...“, „тази неблагодарница... “, обвинявана съм неколкократно в
извършени престъпления „освободих дисциплинарно за лъжи, измама и
злоупотреба с доверието на фирмата...“ , „ти не можеш да стъпиш на малкия
пръст на...“ , „ С лъжа и измама, рано или късно, до никъде не се стига.“, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2023 година до
окончателното й изплащане.
Осъжда „Т. п. м. г.п“ ЕООД, ЕИК *****гр.Г. Д., обл.Бл., представляван
17
от управителя В. А. С. да заплати на Е. Ю. В., ЕГН ********** от гр.Г. Д.
сторените разноски в размер на 5125.42 лева (пет хиляди сто двадесет и пет
лева и четиридесет и две стотинки) и отхвърля искането за присъждане на
разноски над този размер като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението и за двете
страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18