Р Е Ш Е Н И Е
15.01.2024 г.
Номер 111 2 0 2 4 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети декември 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: Иван Демиревски
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело 338 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40 ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Н.Г.С. ***, м. „О“ № *, община Кочериново, област Кюстендил, с адрес за кореспонденция в гр. М, ул. „П. Б“ № *, срещу Решение за отказ за предоставяне на обществена информация, на основание чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ с изх. № 23089309/18.10.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което е отказан достъп до обществена информация поискана по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 23114371/17.10.2023 г.
Жалбоподателката поддържа, че отказът е незаконосъобразен, като по същество твърди, че е в противоречие с процесуалните правила и приложимия материален закон, изразяващо се в неоснователно ограничаване на достъп до информация, която е обществена по смисъла на ЗДОИ. Моли съда да отмени оспорвания отказ и да задължи административния орган да предостави достъп до търсената от нея информация в поисканата форма.
Ответникът – редовно уведомен за образуваното съдебно производство, в с.з. чрез процесуалния си представител гл. юр. К и в писмен отговор приложен по делото, изразява становище за неоснователност на същата, като заявява, че отказ на жалбоподателя не е налице, в предвид разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ – исканата информация не е обществена такава. Претендира разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства с вх. № 4122/27.10.2023 г.; вх. № 4146/30.10.2018 г., вх. № 4412/13.11.2023 г., съгласно текста.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Н.Г.С. е депозирала заявление за достъп до обществена информация с вх. № 23114371/17.10.2023 г. /лист 16 по делото/, като е поискала да й бъде предоставена информация, подробно описана в заявлението. В същото изрично е посочено, че се желае достъп до търсената информация, чрез представяне на писмена справка за исканата информация на хартиен носител.
В установения от закона - чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ, срок от подаване на заявлението, административният орган е издал Решение, на основание чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ изх. № 23089309/18.10.2023 г., в което е посочил, че исканата информация от заявлението не е обществена по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ; както и че не е свързано с целта на закона, тъй като не се иска информация, а документ. Счел е същото за неоснователно и на основание чл. 28 ал. 2, чл. 37 ал. 1 т. 1 от ЗДОИ отказва достъп до обществена информация, поради това, че същата не е обществена по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ и съставлява защитена от закона тайна по реда на чл. 403 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда. Със заявлението не е поискана информация, а документ, каквато не е целта на ЗДОИ.
Жалбоподателката атакува така направеният според нея отказ от предоставяне на информация по закона за достъп до обществена информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК. Настоящият състав на съда, приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок, установен в чл. 149 ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
В чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ е дадено легално определение на понятието “обществена информация” - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона лица. Съгласно цитираното определение, в обхвата на “обществена информация” по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни, относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Безспорно се установява от нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ, че Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София е задължен субект по смисъла на закона. В чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано задължение за “задължените субекти” да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. В случаите, когато задължените субекти по чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е трайната и без противоречива практика на ВАС.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ. В чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на същата норма в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Чл. 37 - 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.
С оглед на изложеното, настоящият състав, приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправено искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е условие за законосъобразност на акта. Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация. Изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, което същият на практика е сторил с издаденото решение. В случая, подаденото заявление от 17.10.2023 г. съдържа изискуемите се реквизити по чл. 25 ал. 2 от ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е следвало да се произнесе по съществото на искането до 31.10.2023 г. вкл. На подаденото заявление за предоставяне на достъп до поисканата информация е отговорено от ответника писмено още на другия ден с Решение на основание чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ /изх. № 23089309/18.10.2023 г./, като ИД се е произнесъл мотивирано и подробно по подаденото заявление.
Като се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, ИД на ИА „Главна инспекция по труда“ не е допуснал съществено нарушение на административно – производствените правила установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Съгласно цитираните норми, отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна и преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 от ЗДОИ. В случай, че органът прецени, че исканата информация не е обществена или, че редът по ЗДОИ не е приложим, то следва да изложи мотиви в тази насока, т.е. необходимо е произнасяне с мотивирано решение и при позитивен и при негативен резултат за заявителя.
В конкретния случай, произнасянето е с решение, като същото е мотивирано и съдържа указания как да бъде получена или отказана исканата информацията поискана със заявление вх. № 23114371/17.10.2023 г. Решението е получено от жалбоподателката на 23.10.2023 г. и в този смисъл настоящият състав на съда счита, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение.
Спазен е и материалният закон и целта на същия.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Р. България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, поисканата информация от заявлението е била вече дадена на жалбоподателката от настоящето искане с писмо изх. № 23083559/21.09.2023 г. на ИА, което и не се отрича от същата, в което е била информирана за предприетите действия от страна на агенцията.
Исканият документ – Протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище в гр. Враца, не е обществена информация по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Исканата информация не е с цел да се създаде мнение за дейността на ГИТ, като задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а се отнася до документи събрани в хода на приключило административно производство, по което заявителката не е страна. Съгласно Решение № 2598/21.02.2011 г. на ВАС по адм. дело № 6967/2010 г. „информация, която е предмет на контролна дейност на специализирани органи, не е обществена информация, не свързана с обществения живот и няма за цел съставяне на мнение за начина на работа на контролния орган“. Исканият в заявлението документ касае информация, свързана с дейността на конкретен работодател, а тази, съдържаща се в протоколите от извършени проверки от Инспекцията по труда, не е обществена информация. В случая се касае за лична информация, отнасяща се до самата жалбоподателка, а не до обществена такава. В Определение от 09.01.2014 г. по адм. дело № 12 536/2013 г. по описа на ВАС се сочи, че принудителните административни мерки /ПАМ/ не засягат работника, тъй като не създават за него задължение, нито непосредствено засягат правото му на труд. Връзката, чрез която ПАМ могат да рефлектират върху работника е опосредена.
Отделно от изложеното дотук, съгласно чл. 403 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда, за контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда“ е налице задължение да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, които са им станали известни във връзка с контролната им дейност. Същите се явяват служебна тайна. Съгласно чл. 37 ал. 1 т. 1 от ЗДОИ, изрично е регламентирано основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, когато същата е класифицирана или друга защитена тайна в случаите предвидени в закон. Точно такава е информацията, съдържаща се в протоколите от извършени проверки по спазването на трудовото законодателство и като такава попада под защитата на чл. 403 ал. 1 т. 1 от КТ.
Подателят на сигнал за нарушение на трудовото законодателство не е страна в административното производство и не може да получава документи от административната преписка. Протоколът от извършена проверка не подлежи на съобщаване, връчване или предоставяне на копие от същия на трето лице, чиито права и интереси не се засягат с него.
На последно място, но не по значение, искането не е свързано с целта на закона, доколкото не се иска информация, а се търси конкретен документ, съставен в хода на приключило административно производство, по което заявителката не е страна. Документ може да се представи само в случай, в който не се засягат интересите на трети лица. Задълженият субект по ЗДОИ не дължи представяне на документа, а на информацията в него. Документите събрани в хода на приключили административни производства, нямат характеристиките на обществена информация, тъй като съдържат лични данни и от същите не може да се създаде мнение за дейността на дейността на задължения субект.
От всичко изложено по - горе се налага изводът, че в случая отказът от страна на ИД на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ по подадено заявление за достъп до такава вх. № 23114371/17.10.2023 г. от страна на Н.С. е законосъобразен и жалбата срещу решението по същото ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и представените доказателства и на основание чл. 143 от АПК на ответника ще бъдат присъдени разноските по същото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 40 ал. 2 от ЗДОИ Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.С., с адрес ***, срещу Решение на основание чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ с изх. № *********/18.10.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, по заявление с вх. № 23114371/17.10.2023 г. за достъп до обществена информация.
ОСЪЖДА Н.Г.С., с посочен по – горе адрес, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с адрес: гр. София ,бул. „Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100 /сто/ лева, направени по делото разноски -юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: