Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Перник, 22.11.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание, проведено на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело №
314/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 83, ал. 6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по
жалба на Я.Б.Й., ЕГН **********,***, против Отказ № 1920з-172 от 21.07.2022г.
за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и
отнемане на издадено разрешение № **** и на пистолет „Макаров“ 9х18 ****и
боеприпасите към него, издаден от Началника на Първо РУ при ОДМВР - Перник.
В жалбата се твърди,
че обжалваният отказ е незаконосъобразен поради противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Твърди се, че липсва основателна
причина да му бъде отказано издаване на разрешение. Твърди, че е бивш служител
на МВР и е придобил законно оръжието. Претендира се да се отмени изцяло, като незаконосъобразен Отказ 1920з-172
от 21.07.2022г, издаден от Началника на 01 РУ-Перник в ОД на МВР- Перник.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, като доразвива съображения за
отмяна на оспорения акт, свързани с правното основание на заявлението, а
именно, че същото е по чл. 78, ал.2 от ЗОБВВПИ, а не по чл. 76 от същия закон.
Иска отмяна на оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
Ответникът –
Началника на Първо РУ при ОДМВР – Перник, чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт В., в съдебно заседание изразява становище, че оспорваният
административен акт е мотивиран, обоснован, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на административно производствените правила, в
съответствие с целта на закона. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли
като неоснователна..
Административен
съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и
извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 192000-8541/21.06.2022
г. Я.Б.Й., с с постоянен адрес *** е
поискал от началника на Първо РУ - Перник при ОД на МВР Перник да му бъде
издадено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана – пистолет "Макаров“ 9х18 ****, което е придобил като бивш служител
на МВР, и му е необходимо за самоотбрана.
Към заявлението са приложени удостоверение за
преминал технически преглед на оръжието, вносна бележка за платена такса,
служебна бележка от МВР, че лицето е заемало длъжност в СДВР като държавен
служител – полицейски орган и орган по ПБЗН в периода от 1994г. до 1998г.,
служебна бележка от стрелкови комплекс.
Видно от удостоверение на НСС от 01.07.2022
г., справка за съдимост № 1554/20.06.2022 г. и медицинска бележка от психиатър,
Я.Й. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и към 27.06.2022 г.
срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.
Има наложено административно наказание „глоба“ по нчхд № 430/2017г. на РС –
Перник.
В справка рег. № 1920р-9384/20.06.2022г. е
отразена извършена проверка на Я.Б.Й., че е създал условие за съхранение на
оръжието и че срещу него няма налагани мерки по ЗЗДН през последните 3 години.
В докладна записка №
1920р9973/08.07.2022г. на инспектор КОС е посочено, че са подадени необходимите
документи съгласно нормативната база и се предлага материалите по преписката да
бъдат предоставени за разглеждане.
Въз основа на
събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег. № 1920з-172 от
21.07.2022г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие и отнемане на издадено разрешение № **** и на пистолет
„Макаров“ 9х18 ****и боеприпасите към него, издаден от Началника на Първо РУ
при ОДМВР – Перник на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ-поради липса на
основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, който отказ е
получен от заявителя на 21.07.2022 г.
В съдебно заседание
е представено предходното Разрешение № **** за съхранение, носене и употреба на
пистолет Макаров, 9х18 ****, издадено на 11.07.2017г. със срок на валидност
10.07.2022г.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от
компетентен орган – началник Първо РУ-Перник към ОД на МВР Перник в рамките на
неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с изложени
фактически и правни основания и при спазване на процедурата, визирана в закона.
Не са налице и противоречия с
материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Административният орган мотивира отказа с
това, че изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е
налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина,
която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението. Посочва, че
нормата на чл. 78, ал.2 ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение за бивши
служители на МВР, а преценката се извършва с оглед конкретна необходимост,
която в случая не е обоснована. Освен това от справката за съдимост е видно, че
има наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за което
не е предоставил документ, от който да е видно, че е изпълнил задължението си.
Не може да бъде споделено поддържаното в
съдебно заседание основание за порочност, изразяващо се в това, че подаденото
заявление не е по чл. 76, а по чл. 78, ал.2 ЗОБВВПИ, тоест заявителят е бивш
служител на МВР, има издадено разрешение и досега същото винаги е подновявано.
В тази насока трябва да бъде посочено, че:
Съгласно чл. 87, ал.
1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път
заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР
или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи. Независимо
от употребената в закона терминология "подновяване на разрешението",
процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид
препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83 от ЗОБВВПИ, който
регламентира реда за издаване на разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза
на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на
разрешението, лицето следва да докаже необходимостта от притежаването на
оръжие, т. е. тежестта на доказване на съществуването на подобна необходимост е
на жалбоподателя
От своя страна, чл.
58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение.
От посочената и относима правна регламентация
следва, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да
изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че
неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са
персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана
посредством огнестрелно оръжие. Ето защо законът не предвижда различни условия,
на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено
разрешение за предходен период, т. к процедурата и изискванията за
първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се
прилагат за всяко следващо отправено искане, в т. ч. за подновяването по реда
на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Да се приеме обратното означава, че издаваното на
разрешение не е обвързано със срок, което е в противоречие с чл. 84, ал. 2 от
закона и същото е недопустимо доколкото притежаването и възможността за
употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на
определена обективна опасност за обществото и за това законодателят е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, без да
съществува законов ангажимент за органа при веднъж издадено разрешение
задължително да продължава срока му на действие.
В тази връзка факта, че оспорващият е получил
разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в
качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е
основание за автоматично продължаване на разрешението, защото разпоредбата на
чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при
наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на
разрешително. Същата е императивна и е приложима по отношение на всички лица,
които искат издаване на разрешение, което следва от систематичното й тълкуване
– намира се в раздел "Общи положения" на главата четвърта
"Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на
оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия".
От своя страна регламентираното
в чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ се отнася само до компетентния орган и вида на
документите, които изброените лица с прекратено служебно правоотношение,
представят за издаване на разрешение, поради което същата се явява специална по
отношение на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която регламентира по
различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ,
докато в останалата си част разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ.
Нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, не е специална и не визира самостоятелно
основание за придобиване на огнестрелно оръжие, съответно не предвижда
по-благоприятен режим за изброените в нея лица, поради което не би могло да се
приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР и/или МО може да получи
разрешение за придобиване на оръжие само заради това си качество, без да
отговаря на останалите изисквания на закона. Съответно, доколкото не е изрично
предвидено в нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, при нейното приложение не са
налице основания да се изключи приложението на общата норма на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От своя страна нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, регламентира
предпоставките за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези
на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. В този
смисъл, качеството на бивш служител на тези министерства има значение за
разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в чл. 78, ал. 2
от ЗОБВВПИ, но не игнорира изискването за изследване на наличието или липсата
на предпоставките по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Ето защо, при подаването на
процесното заявление, жалбоподателят е следвало за установи, че отговаря на
всички изисквания предвидени в закона, независимо че има качеството на бивш
служител на МВР, в т. ч. да обоснове наличието на уважителна причина по смисъла
на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което не е сторено от него.
Още по-малко от чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ може да се направи
извода, че когато на служител на визираните ведомства веднъж е издадено
разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
за граж****ки цели, то автоматично трябва да му бъде удължаван срока на
разрешителното, поради което при всеки отделен случай органът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със законовите изисквания като
с оглед наведените доводи се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да
постанови отказа си.
Същото автоматично пренасяне е неприложимо и
когато предходното разрешение е издадено за самоотбрана, т. к. издаващият го
орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към
момента на разглеждане на заявлението. Поради това и факта, че не се касае за
отнемане на разрешението, то не органа следва да мотивира и доказва отпадналата
необходимост, а заявителя трябва да обоснове и установи безспорно и категорично
нуждата си от оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото разрешение.
В посочения смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в Решение № 9188
от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2021 г., VII о.; Решение № 5142 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 2932/2021 г., VII о; решение № 294/11.01.2016 г., постановено по адм. дело №
12377/2015 г., решение № 13460/05.11.2018 г., постановено по адм. дело №
12551/2017 г.; решение № 17616/20.12.2019 г., постановено по адм. дело №
3250/2019 г. /и други.
С оглед на
разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя именно на
заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във
връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Разбира се,
задължение на органа е, да извърши проверка за верността на сочените факти в
подкрепа на заявената цел. От заявлението на Я.Й. е видно, че той е заявил цел
за самоотбрана. Дали и с какво ще обоснове основателността на заявената цел е
въпрос на преценка на самия заявител. Ако органът установи, че заявената цел не
е доказана, той е длъжен да издаде отказ, а не да предоставя на заявителя възможност
да обоснове целта си. Не е била налице каквато и да е неяснота или
несъответствие по отношение на заявената от Й. цел за носене и съхранение на
огнестрелното оръжие, поради което за органа не е било и налице задължение за
прилагане на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Следва да се отбележи, че в това
производство, административният орган не е задължен да издирва или презюмира
обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото
разрешение. Анализът на разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага извод, че такава нужда следва да е
налична и след изтичане на срока на валидността на вече издадено разрешение, за
да са налице предпоставките за продължаване на този срок.
В конкретния случай,
жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за необходимостта
му от самоотбрана. Видно от текста на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба, са предпоставка да
бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
В
оспорения административен акт, като последица на отказа да се издаде исканото
разрешение органът е приложил принудителна административна мярка – изземване на
притежаваното от жалбоподателя късо огнестрелно оръжие – пистолет
"Макаров" к.9х18 ****и боеприпаси за него. След като е отказано
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие, то се обуславя приложимостта на тази принудителна мярка. В чл. 153, т.
6 от ЗОБВВПИ е дадено правомощие на органите на МВР да осъществяват контрол
върху дейности с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически
изделия чрез отнемане на издадено разрешение по реда на този закон и изземване
на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. В случая с
постановения отказ е отнето и късото огнестрелно оръжие на лицето, спрямо което
е постановен отказа. С оглед на това разпоредителната част на акта,
кореспондира с посоченото от органа правно основание и в тази си част постановеното
от органа се явява законосъобразно и съответно на материално правните норми.
Предвид гореизложеното
оспорения отказ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при наличието на
дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения
на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на
делото ответникът има право на разноски, но такива не са поискани и не следва
да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Б.Й.,
ЕГН **********,*** срещу Отказ № 1920з-172 от 21.07.2022г. за издаване на
разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на
издадено разрешение № **** и на пистолет „Макаров“ к.9х18 ****и боеприпасите
към него, издаден от Началника на Първо РУ при ОДМВР - Перник, като
неоснователна
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:
/п/