Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII въззивен състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Снежана
Колева и прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев
ВНОХД № 4474 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.11.2016г., постановена
по НОХД № 12509/2014г. по описа на СРС, НО, 115 състав, съдът е признал подсъдимия Ц.И.П., за НЕВИНОВЕН в това на 21.02.2013г. да е нанесъл побой и да е
причинил на Ж.М.Н. увреждане на здравето - счупване на кости на дясната и
лявата ръка, представляващи средна телесна повреда, поради което го е оправдал
по предявеното му обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 от НК.
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен
протест на прокурор от СРП, ведно с допълнение към него, в който са развити
съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се, че в
нарушение на принципите за устност и непосредственост съдът бил постановил
присъдата си единствено на базата на прочетени показания. Направено било искане
за разпит на свидетеля – очевидец Х.Я.С., което неоснователно било отхвърлено
от съда. Налице било съществено противоречие между показанияа на св. С. и тези
на св. Г.П. и в тази връзка била проведена очна ставка на фазата на ДП което не
било коментирано от СРС. Неправилно съдът бил отказал да кредитира извършените
разпознавания поради заинтересованост на св. Н. и П., като същото можело да се
каже и за показанията на свидетелите С., Г.,М.и Г.. Счита обвинението за
доказано въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Предлага съдът
да отмени протестираната присъда и да признае подсъдимия П. за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Постъпила е и въззивна жалба (наименована „протест“) от
частния обвинител Ж.Н., който счита, че от приобщената доказателствена
съвкупност се установявало, че подсъдимият бил автор на деянието, че именно той
нанасял удари по отношение на пострадалия, с което му причинил сочените в
обвинителния акт телесни увреждания. Според жалбоподателя съществували още
множество други свидетели и доказателства в подкрепа на обвинението, каквито не
сочи. Твърди, че първоинстанционният съд не бил безпристрастен при разглеждане
на делото. Моли съдът да отмени обжалвания акт и да осъди подсъдимия.
В рамките на
проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция съдът е допуснал и
провел разпит на св. Х.Я.С., както и преразпит на св. Г.И.П..
В хода на
съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа
протеста. Счита, че от събраните доказателства, включително в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция се установявало по безспорен начин
авторството на деянието. Можел да се направи единствен възможен извод, че подс.
П. е един от извършителите на деянието и същият следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Частният
обвинител Ж.Н. моли за отмяна на присъдата, поддържа, че имало преписка в 9то
районно, имало снимки как подсъдимият го напада с тръба. Нямал отношения с
подсъдимия, приятелката му едно време си била купувала хероин от него, не знаел
какво иска подсъдимия от него.
Защитникът
на подсъдимия адв. Н. моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда. От
събраните по делото доказателства не се установявало по категоричен начин
участието на подсъдимия в деянието, показанията били нелогични и противоречиви.
Самият пострадал бил заявил, че не видял подсъдимия, но го бил разпознал по
гласа. Моли съдът да не кредитира показанията на св. Г.П., тъй като били
изключително противоречиви и не могъл да даде сведения относно съществени
факти, а освен това били нелогични. Нелогично било също така пострадалият да не
съобщи веднага на полицията за нападението при положение, че бил разпознал
подсъдимия. Следвало да бъдат кредитирани показанията на св. Х.С. като
праволинейни и житейски логични.
В своя
защита подсъдимият заявява, че очаква да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
В последната
си дума подсъдимият иска справедливост.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им. Въз основа на тях настоящата въззивна инстанция прие следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Ц.И.П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование,
безработен, с ЕГН: **********.
Към процесния период подсъдимият и
пострадалият се познавали по повод ползване и разпространение на наркотици. По
отношение на пострадалия Н. е установена също и зависимост към психоактивни
вещества.
На процесната дата 21.02.2013г.
вечерта пострадалият бил в дома на приятелката си св. В.М.в София ж.к. ********заедно
с нея и родителите й - св. Б.и К.М.. Около 21 - 21,30ч. св. Г.П. с прякор „Ш.“
който употребявал и купувал наркотици от пострадалия Н., се обадил по телефона
на пострадалия и двамата се уговорили да се срещнат пред блока на свидетеля . Около
21.30ч. пострадалият Н. слязъл пред бл.371 , за да се види със св. П., но св. П.
не бил пред блока. Докато оглеждал района около блока, пострадалият приближил
намиращ се встрани от входа неосветен безистен и тогава видял, че там има хора
. В този момент посочените неустановени по делото лица, носещи черни маски на
лицата, обиколили около свидетеля и започнали да му нанасят множество удари по
тялото и по главата. Ударите били нанасяни не само с ръце, но и с дървени и
железни предмети и в резултат на това пострадалият изпаднал в безпомощно
състояние. Малко след това побоят бил преустановен и нападателите си тръгнали,
а свидетелят Н., въпреки тежкото състояние, в което се намирал с кървящи рани
по ръцете и главата и отоци по лицето и ръцете, успял да се придвижи до
жилището на св. М.. По сигнал на св. М. за случилото се на място пристигнали
полицейски служители - свидетелите М.М.и К.И.и пострадалият бил транспортиран
до болница за оказване на медицинска помощ.
От заключението на изпълнената
съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на нанесения на пострадалия
побой на пострадалия е причинено счупване на трета и четвърта дланни
/предкиткови/ кости на дясната ръка и счупване на проксимална фаланга на втори
пръст на лявата ръка, всяко от които наранявания е причинило трайно - за срок
по-дълъг от 30 дни затруднение на движенията на ръката. Причинени били в
резултат на побоя също травма на лявата подбедрица и три разкъсно - контузии
рани на главата на пострадалия, довели до временно разстройство на здравето ,
неопасно за живота.
Тази фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства, а именно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ж.Н., М.М., К.И., В.М., Б.М.
и К.М., Г.П., св. Г. Г., св. В.М., св. В. Г., св. Х.С., от писмените
доказателства и доказателствени средства – справки за мобилни данни от Мобилтел
ЕАД, К.Б.М.ЕАД и БТК ЕАД, медицински документи за Ж.Н., протоколи за
разпознаване от свидетелите Н. и П., протокол за очна ставка, протокол за оглед
на местопроизшествие, справка за съдимост на Ц.П., от експертизите – първоначална
и повторна съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Ж.Н., КСППЕ на Ж.Н. и КСППЕ
на св. Г.П., както и от веществените доказателства.
Неоснователно е
развитото в протеста възражение за допуснати процесуални нарушения във връзка с
непосредственото събиране на гласни доказателствени средства. Видно от
протокола от съдебно заседание проведено на 21.11.2016г., след дадения нов ход
на делото, свидетелските показания, дадени пред друг състав на съда са
приобщени чрез тяхното прочитане по съгласие на всички страни по делото.
Същевременно от
изготвените на фазата на ДП първоначална и повторна СМЕ на пострадалия Ж.Н. се
установява по недвусмислен начин, че на същия е причинено счупване на трета и четвърта дланни /предкиткови/ кости на
дясната ръка и счупване на проксимална фаланга на втори пръст на лявата ръка,
всяко от които наранявания е причинило трайно - за срок по-дълъг от 30 дни
затруднение на движенията на ръката. Причинени били в резултат на побоя също
травма на лявата подбедрица и три разкъсно - контузии рани на главата на
пострадалия, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението уврежданията се дължат на въздействието на твърди и тъпи
предмети и могат да бъдат получени по времето и начина, съобщени от
пострадалото лице. От експертното заключение по КСППЕ се установява, че
пострадалият Ж.Н. страда от зависимост към опиоиди /хероин/ и е на заместващо
лечение с метадон, като въпреки това е налице свидетелска годност.
Спорният въпрос в производството касае
авторството на процесното деяние. В тази връзка, преди да бъдат анализирани
събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изложени
фактическите рамки на обвинението спрямо подс. П.. Същият е обвинен в това, че
около 21.30ч. на 21.02.2013г.,в гр. София, ж.к. „********, чрез нанасяне на
удари с метална тръба по главата и ръцете на Ж.М.Н., причинил на същия средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета и четвърта дланни
/предкиткови/ кости на дясната ръка и счупване на проксималната фаланга на
втори пръст на лявата ръка, които счупвания довели до трайно затруднение
движението на крайниците за период повече от 30 дни – престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Макар в обстоятелствената част на обвинителния акт да е
описано, че подс. П. нападнал пострадалия заедно с още три неустановени
маскирани лица, които нанасяли удари в областта на корема и краката на
пострадалия, СРП е инкриминирала единствено поведението на подс. П. без да
повдига обвинение за някоя от формите на задружна престъпна дейност –
подбудителство или съизвършителство. В случая се касае за правна преценка на
прокуратурата по какъв начин и срещу кого да повдигне обвинение, а не за порок
на обвинителния акт. При така повдигнатото обвинение, обаче, за да бъде признат
подсъдимият за виновен не е достатъчно да се установи, че същият е присъствал
на местопрестъплението, нито че е участвал в побоя над пострадалия, а следва да
бъде установено по категоричен и безспорен начин, че именно подсъдимият П. е
нанесъл ударите в областта на ръцете и главата на пострадалия, които са
предизвикали травматичните увреждания довели до трайно затруднение движението
на крайниците.
В тази насока единственият пряк
доказателствен източник са показанията на самия пострадал и частен обвинител Ж.Н..
Това е така, защото другите двама свидетели – очевидци Г.П. и Х.С. не са
възприели нанасяне на удари от страна на самия подсъдим. Свидетелят П. заявява
по категоричен начин в разпита си пред настоящата инстанция, че не е видял
подсъдимия да удря частния обвинител, тъй като си е тръгнал от
местопрестъплението преди инкриминираните събития, но като се е обърнал е видял
„другите момчета“ да го удрят, а свидетелят С. заявява, че подсъдимият изобщо
не е бил на местопрестъплението.
При анализа на
дадените от ЧО Н. показания, съдът възприема крайните изводи на първата
инстанция, че същите не следва да бъдат кредитирани, но по различни от
възприетите от СРС съображения. В тази връзка следва да се отбележи, че
наркотичната зависимост на свидетеля не е основание за дискредитиране на
неговите показания (предвид заключението на КСППЕ) и от нея не може
непосредствено да се направи извод за заинтересованост на свидетеля. В дадените
в съдебната фаза на процеса показания, Н. заявява, че видял в безистен до входа
на блока четири – пет лица, измежду които подсъдимия, който бил най-отпред и се
усмихвал. Н. подминал лицата и в този момент те минали пред него и го избутали,
после му хвърлили въже или верига на врата и започнали да го удрят с пръчки или
железа. Н. паднал на земята и подсъдимият започнал да го удря и да му крещи.
Заявява, че си пазел главата, тъй като лицата го удряли с твърди предмети. На
въпроси на прокурора свидетелят заявява, че подсъдимият го удрял в главата,
докато ЧО бил паднал. Според показанията подсъдимият нанасял ударите с нещо
като дърво с пирони, защото после му казали, че има дупки от пирони, а
впоследствие разбрал за други три момчета, пребити със същото дърво. На въпроси
на защитата ЧО отговаря, че е сигурен, че подсъдимият го държал отзад. Не го
видял, но бил сигурен, че е той от истерията в гласа му.
Така изложените
показания са изключително непоследователни и вътрешно противоречиви. На първо
място, след като ЧО твърди, че подсъдимият и останалите лица застанали пред
него и го избутали, а след това му нанесли удари и ЧО паднал на земята, когато
бил удрян от подсъдимия в главата, то не е възможно подсъдимият да се е намирал
в същото време зад гърба на ЧО и да го държи, за което заявява, че е сигурен. Не
е ясно по какъв начин подсъдимият първо се е намирал пред пострадалия, и
впоследствие над него, нанасяйки удари, и същевременно с това зад гърба му, за
да го държи. На следващо място в показанията си ЧО твърди, че му хвърлили въже
или верига на врата преди да започнат да го бият, а видно от двете СМЕ и
приложената по делото медицинска документация, наранявания в областта на врата
на Н. не са установени – същите се концентрират единствено в ръцете, главата и
подбедрицата му. Вътрешно противоречие е налице и по въпроса кой от всичките
присъствали лица е удрял ЧО по главата. Първоначално при разпита същият заявява
„Много удари отнесох; аз си пазех главата, защото ме удряха с твърди предмети“,
от което му изявление следва, че е бил удрян в главата от повече от едно лице и
се пазел от техните удари с ръце. Впоследствие при зададени от прокурора
въпроси твърди, че конкретно подсъдимият бил над главата му и го удрял, като изключва
ударите на останалите лица, без да дава сведения за това какво са правили те
през това време, докато подсъдимият го е удрял в главата. Противоречие е налице
и по отношение на използваното от подсъдимия оръдие – в протокола за
разпознаване от 28.03.2013г. (л. 48 от ДП) Н. е заявил, че разпознатият от него
П. е лицето, което го удряло в главата и му счупило ръцете с желязна тръба.
Именно това е отразено и като използвано от подсъдимия средство в обвинителния
акт. В показанията си пред съда, обаче, ЧО заявява, че подсъдимият го удрял с
дърво с пирони, защото впоследствие му казали, че по него има дупки от пирони
(каквито не се установяват по делото), както и защото знаел, че имало още трима
души пребити със същото дърво.
Наред с така
констатираната непоследователност и вътрешни противоречия в показанията на Н.,
същите се явяват в противоречие и с дадените от св. П. показания пред
въззивната инстация, че „момчетата“ ударили Н. по главата отзад, като уточнява,
че се касае за „другите момчета“ докато подсъдимият бил пред ЧО. Съвсем отделен
е въпросът за непоследователността в показанията на самия св. П., който по
време на разпита си пред СРС и настоящата инстанция ту заявява, че си е тръгнал
от местопрестъплението и не е виждал нищо повече, ту че се е обърнал и видял
„момчетата“ да удрят Н. в присъствието на подсъдимия. Противоречие между
показанията на св. Н. и св. П. има и по отношение на повода за посещението на П.,
който заявява, че двамата със С. имали уговорка да си купят амфетамини от Н.,
докато последният заявява, че не се занимавал с такива неща и се уговорили със
св. П. да пият бира. Показанията на ЧО, че именно подс. П. е нанесъл ударите се
явяват в несъответствие и с косвеното доказателство – показанията на св. В.М./фактически
съжител на Н./, която е възпроизвела пред съда казаното от Н. след събитието, а
именно, че е бил дръпнат от един от групата и така го нападнали тези от
групата. Н. споделил на М., че няколко човека се редували да го бият, но
подсъдимият бил над главата му и затова го видял.
Не може да бъде
пренебрегната и заинтересоваността на Н. от изхода на делото. Същият, освен че
се е конституирал като частен обвинител и е заявил, че възнамерява да предяви
иск за обезщетение по гражданскоправен ред след осъждане на подсъдимия, също
така потвърждава в показанията си, че е налице познанство между него и
подсъдимия по повод употребата на наркотици от Н. и неговата приятелка, че
разбрал от „дилъри“, че подсъдимият го търсел и преди инкриминираната дата
отишъл в дома на подсъдимия, за да се разберат. Очевидно са налице предходни
отношения между двете лица свързани с установената у Н. наркотична зависимост.
Прави впечатление също така стремежът на ЧО в показанията си да обвини
подсъдимия и в други деяния, за които видно от справката за съдимост, не е бил
осъждан с влязла в сила присъда – убийство, побой над други лица, малтретиране
и „изнасилване“ на лицето Т., пребиване на още три лица със същото дърво с
пирони, за което твърди, че е използвал подсъдимият. Видно е, че е налице лично
отношение на неприязън на Н. към П. по повод техни взаимоотношения, при което
дадените от Н. показания не могат да бъдат възприети от съда като обективни.
Наред с това,
показанията на Н. относно авторството на инкриминираните увреждания не се
подкрепят и от другите косвени доказателства – показанията на свидетелите Б.М.,
която заявява, че ЧО й споделил, че са го били маскирани лица и че „Цецо е бил
там“ и К.М., който потвърждава, че подсъдимият е удрял ЧО заедно с други лица. В
нито едни от тези показания не намира категорична подкрепа твърдението на Н.,
че именно подсъдимият е нанесъл ударите по главата и ръцете му, доколкото
всички посочени свидетели говорят за съобщен от ЧО побой от множество лица,
както и за присъствието /евентуално участието/ на подсъдимия. Същевременно
необяснимо остава обстоятелството, че Н., след като твърди да е знаел кой му е
нанесъл нараняванията и да е казал впоследствие на М., не е съобщил това на
полицейските служители, включително на свидетелите К.И.и М.М., дошли след
направеното повикване на телефон 112, а у тези свидетели (за разлика от М.) няма
основание да се търси заинтересованост.
От показанията на
Н. и П. се установява, че и двамата са познавали подсъдимия преди
инкриминираната дата и са били запознати с неговата външност, поради което извършените
от тях разпознавания нямат самостоятелна доказателствена стойност. Не спомага
за разкриване на обективната истина и изготвеният протокол за оглед на
местопроизшествие, от който се установява единствено, че на Н. е бил нанесен
побой на инкриминираното място, както и приложените веществени доказателства
(обтривка от червеникава материя и пръстен от бял метал).
Съдът не
кредитира показанията на св. П. относно присъствието на подсъдимия на
местопрестъплението и предприетите от него действия поради тяхната
непоследователност. Освен, че свидетелят променя показанията си във всеки
разпит по въпроса дали е видял каквато и да било част от събитията, настъпили
след появата на маскираните лица, наблюдава се изменение на показанията и по
повод твърденията на П. за присъствието на св. С. на събитията. Нелогично
звучат показанията му, че след като се бил разбрал със св. С. (по прякор
„Шопа“) да си купят амфетамини от ЧО Н. и П. казал на С. да го чака пред друг
вход от блока на Н., П. излязъл за среща с неустановено по делото лице Кирил („К.“),
за да пият бира, но всъщност това се оказал подсъдимият. Възниква въпросът къде
е бил св. С. докато П. е бил (по негови думи) бит от подсъдимия и принуден да се
обади на Н.. П. сам опровергава тези свои показания в разпита си пред СГС като
заявява, че С. дошъл пред неговия блок и двамата заедно отишли пеша до блока на
Н. да си купят амфетамини, но С. бил оставен да чака на по-далечен вход и едва
тогава му се обадил „К.“ и П. оставил С. да го чака и отишъл на среща с „К.“. Наред
с това св. П. потвърждава, че след като бил бит от подсъдимия, същият му дал
негов (на подсъдимия) мобилен телефон „Нокия“ с набран номер на Н.. От своя
страна ЧО заявява, че именно П. му се е обадил да му каже да слиза, като
споменава, че се бил усъмнил в тона му, а не споделя, че обаждането е било от
различен телефонен номер, което би следвало да забележи. В разпита си пред СРС,
П. заявява, че подсъдимият го принудил да се обади на Н. от собствения на П.
телефон. Противоречи също така на логиката обстоятелството, че подсъдимият
накарал П. да чака с него около 15 минути да слезе Н. и едва след като той се
появил и бил атакуван, подсъдимият казал на свидетеля да си тръгва ако му е мил
животът. Липсва логична причина подсъдимият да иска П. да остане пред блока до
идването на ЧО, което би му позволило да види побоя над него.
Не по-различно
стои въпросът относно доказателствената стойност на показанията на св. С..
Напълно противоположно на П., свидетелят заявява, че е наблюдавал
непосредствено събитията, тъй като двамата свидетели били заедно през цялото
време, както и че подсъдимият не е присъствал на побоя, тъй като го познавал
добре и щял да го разпознае. Същевременно, обаче, в разпита си пред СГС С.
категорично опровергава дадените от него в ДП показания, че лицата нападнали Н.
са носели маски. С. твърди с увереност пред съда, че маски не е имало, а това е
едно от малкото обстоятелства, които се установяват по безспорен начин от
преките и косвени доказателства по делото. На следващо място св. С. посочва, че
нападението е станало на две крачки от входа, от който слязъл ЧО, докато
останалите свидетели потвърждават, че нападението е станало пред съседен вход.
Тези обстоятелства хвърлят сериозно съмнение върху достоверността на дадените
от С. показания и по-специално върху обстоятелството, дали свидетелят е
присъствал изобщо на събитията, за които дава показания. Наред с това св. С. е
единственият, който заявява пред органите на ДП, че нападателите са казали нещо
на ЧО преди нападението, а именно „Да върнеш парите“, в който аспект
показанията му се явяват изолирани, макар в разпита пред СГС свидетелят вече да
твърди, че не си спомня подобна реплика.
В крайна сметка
неопровергани по безсъмнен начин остават единствено дадените от подсъдимия П.
обяснения пред СРС относно местонахождението му през инкриминираното време и в
този смисъл съдът няма основание да не им даде вяра независимо от това дали се
подкрепят от показанията на ангажираните от защитата свидетели и дали същите са
заинтересовани от изхода на делото или не. Както беше изложено, липсват
категорични доказателства за това подс. П. да е присъствал на местопрестъплението,
а още по-малко да е нанесъл ударите, с които е причинено инкриминираното
телесно увреждане на Н.. Съгласно чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива
на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
Ето защо правилно
първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че П. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Същият не е нанесъл удари с
метална тръба по главата и ръцете на Ж.М.Н., а това е било сторено от други
неустановени по делото лица, които нападнали подсъдимия на инкриминирания ден и
час пред входа на блок 371. При това положение напълно законосъобразно СРС е
признал на основание чл. 304 от НПК подсъдимия за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение.
При извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.11.2016г., постановена
по НОХД № 12509/2014г. по описа на СРС, НО, 115 състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.